Poesía de autores contemporáneos
* * * 🇧🇬
детството - светло начало,
с някой прозорец строшен,
още страха не познало.
Прашните улици, дето ...
ВЕХТОШАРЯТ 🇧🇬
на който ръцете му миришат на живот вехт,
който е толкова беден, че няма сили да мрази,
на който му викат всички – пропаднал човек.
В своя дом – стая, пропита от мухъл, ...
ЗЮМБЮЛНО СИНЬО СПОКОЙСТВИЕ 🇧🇬
със аромат на мека тишина,
от Бог за теб единствено създаден -
се моли достолепната жена.
Сякаш като с пламъчета сини ...
Провидение 🇧🇬
Неразгадаема остава пенливата и тъмна течност,
която ме изпълва.
Не знам каква съм тук, ...
Две цигулки в ре минор 🇧🇬
Цигулково наситен е въздухът във стаята
и бахово настъпвам към отвъдното.
Смехът на истеричка разхвърля ме из ъглите. ...
БЕЛИТЕ СТЕНИ 🇧🇬
бе ми писнало да гледам белите стени
на тъжните му стаи и ми бе необходим
за бариера. Между тях и моите очи...
... Очите той започна да ми дразни, ...
ЗАЩО 🇧🇬
нима това харесва ти, кажи?
Живота на земята е до време,
а ние го живеем във лъжи.
Защо обиждаш ме и викаш без причина, ...
За кой ли път 🇧🇬
За кой ли път!
Не виждаш, те са в мене скрити!
И ни делят!
Превита, моли се душата ...
Имам очи,а не виждам 🇧🇬
Не мисля - всичко виждам, нали?!
И небето и цветята -
та нали имам очи!!
Но всичко е някак си различно, ...
Мила моя 🇧🇬
Мила моя, как си днес?
Плачеш ли още за мен?
От очите ти дъжд вали ли?
Гали ли лицето на красотата? ...
За нея 🇧🇬
без да ме пита, но за нищо
на света не бих я пуснал да
си отиде от мен!
Да, тя промени душата ми ...
Борба 🇧🇬
и душата ми да разплете кълбото от лъжи
завъртяло в огнен плет добрината в този ред
Защо връщам си ума след лудостта?
Заковавам погледа си в есента, ...
Молба 🇧🇬
забити са на кол хиляди сърца.
Гледка, ужасяваща, но не бягаш... прикриваш страха.
Молиш ме да ти простя
за мъка породена от любовта. ...