В момента много имам нужда от някой като теб. И това не ме е срам да си призная.
Много ми липсва да имам някой.
Като кажеш нещо положително за мен, ми идва да се разплача.
Просто имам чувството, че ако те прегърна, отвън няма да помръдна, ама сигурно ако си доближиш ухото до гърдите ми, ще чуеш звук ...
А,наше село ли?-те го бе,тего!-рече Петър Алафрангата и посочи на юг от Ямболския пазар,гдето пролет и есента дохождаше цирк "Балкански "и съпътстващите го "Виенско колело ",десетина сергии със зрелища от различно естество.
Петър Алафрангата е от село Роза,голямо село,сладкодумец,местен зевзек и над ...
Не след дълго, обаче отново пристигнаха полицаи. Този път те потърсиха Роджър. Алис настръхна, чувайки това, но не каза нищо. Щеше да бъде твърде рисковано, ако беше започнала да задава въпроси от сорта:,,Защо го търсите?”, "Какво е направил?” и рискуваше всички, включително и полицаите, да разкрият ...
Глава VIII
- Добро утро... 29!
- Никога не е било добро, когато съм те виждала, директоре! - изсъска 29- Какво ще ме правиш този път? С какво ще ме тровиш? На кого ще ме даваш за бой, или този от преди малко ти беше достатъчен... за сега?- заля я с три бързи въпроса коленичилата- Кажи, гадино! Или щ ...
Там където свършваше планинският склон и започваше равната селска мера, се намираше стара, белокаменна чешма. Беше краят на лятото и водата толкова много беше намаляла, че течеше едва - едва на тънка струйка. Към чешмата се приближи млада жена, която носеше в едната си ръка стомничка, в другата менч ...
Не си представяше, че стоейки на ръба на моста, мислите ѝ ще я атакуват така агресивно една след друга. Вече го бе обмислила хиляди пъти. Беше преговорила всеки черно-бял спомен от ежедневието си, всяка пропусната възможност и всяка дума, изречена или убита дълбоко в нея. Мислеше си, че застане ли н ...
Изведоха Дорис и Маги от казиното и ги натикаха в един бус. После рязко потеглиха. В задната част на буса се качиха двама от мъжете. Държаха автоматите си в ръцете. Очите им, скрити под ски маските шареха по момичетата. Оглеждаха ги нагло. Момичетата се вренчиха в автоматите и не гъкнаха.
След два ч ...
На сутринта всички вече се бяха събудили, с изключение на двама. Сефра и Оливия отдавна приготвиха закуска за всички, а мъжете сложиха чай за пиене. Само Мариян, обаче се притесни дълбоко за Алис. Часът бе вече 10:30, а времето за утринно хранене, бе отдавна минало. Затова тя реши да провери какво с ...
Отскочихме за два дена до Запада. Нашенския Запад – Северозападна България. В неделя натам, в понеделник насам. Плюс едно 150 километра из региона.
За пътищата – какво? Стоят си. Някои изцяло, други отчасти. Разбрах, например, защо от Плевен е по-добре да отидеш до Оряхово през Бяла Слатина. Трупаш ...
Когато влязох в стаята усетих как по гърба ми започнаха да лазят тръпки. Чувствах ги така, сякаш си правеха състезание. Санитарката хвана плахо дръжката на вратата, сякаш очакваше да я удари ток, а плътната бяла ръкавица опряна в метала изкрибуца.
Присвих очите си неволно при този звук и стиснах здр ...
Дъждът тихо стенеше по прозореца на стаята. Самотно сърцето летеше към спомена за далечното лято, при него, обичния мъж. И глухо същото това сърце връщаше порива и копнежа за нереалното бъдеще. Седнала на коленете си, Сиси впери сините си очи към водните капки навън, а мислите и се превръщаха в сълз ...
Джипът отби вдясно и спря до контейнера за боклук. Мъжът зад волана – добре облечен брюнет на около четирийсет години – свали стъклото, за да хвърли бутилката си от кока кола. В този момент видя, че с бърза крачка се приближава млада жена. Допреди малко тя бе стояла под един крайпътен орех.
– Ще ме ...
Поисках майчинско сърце,
а жребий Соломонов получавах.
Сред трупове, разкъсани на две
децата си на другите раздавах.
Свят Делта, остров Кефалония, 16-ти век ...
1.
Петимата мъже бяха заели две съседни пейки в кварталната градинка. Беше горещо и задушно, но дърветата тук им даваха известна прохлада.
Погледите на всички бяха насочени към отсрещната сграда. Тя представляваше стара триетажна кооперация. Не беше добре поддържана, но си личеше, че някога е била а ...
Вече беше чист следобед. Слънцето скоро щеше да залезе и да сложи край на поредния работен ден. Небето сега бе оранжево, понякога туктаме се разливаше и по някоя червена, алена боя, караща го да изглежда като кърваво. Алис,русокосата двадесет годишна, синеока девойка, стоеше пред имението и се любув ...
През живота си, ние се срещаме с много хора. Толкова много, че в един момент дори не си спомняме за тях. Влизат, оставят по нещо или си вземат, и излизат. И всички казват, че са с нас не заради външния вид, а защото харесват душата ни. Но никой не се съобразява с нея. Не спират, дори да знаят, че ще ...
Времето – лъжец. Трябваше да направи една непрекъсната подялба – за вечерта, за днес, за утре. Какво да пренесе. Какво да купи. А на него му беше все едно. То негодуваше тихомълком със своето вечно изплъзване. Тихомълком. Като мъртвец, който не могат да погребат. Изплъзва се. Него го няма...
Всичко ...
И аз видях: помръкна синевата
и облаците спряха се без брод,
и времето прекъсна своя ход...
Замря земята. Стихна и реката.
И сива димка плъзна по брега. ...
Роджър бе тръгнал преди цели три часа,яхнал своя бурен, черен кон - красавец. В него преливаха всякакви чувства от бушуващи емоции - гняв, ярост, страх да не изгуби още един важен за него човек. Имаше оредена среща с Госпожа Родрекинес или по-точно,наглата му братовчедка,Амелия. Препускайки бързо и ...
Дорис си изтри очите с дланта и спря да плаче.Завъртя ключа, запали колата и подкара към дома си. Главата й пулсираше от болка. Вкара колата в гаража и влезе в къщата. Отвори шкафчето в банята и извади една таблетка против главоболие.
Седна на дивана и се замисли. Дали да му събере вещите в няколко ...
Един до друг на ръка разстояние.
Гледаме се в очите,а бушуващите в нас емоции оказват влияние.
Всичко е просто всяко движение с поглед ще си следим,не ни е лесно от света историята си да прикрият.
Дълбоко в себе си един в друг се крият и двамата се мъчат болезнените спомени да изтрият.
Полагат усили ...
Всички стояха като потресени. Не знаеха какво да кажат и какво да правят - всичко щеше да бъде прекалено малко и недостатъчно за осмисляне на наученото,потресаващо разкритие.
-Как така е мъртъв? Кажете! - обади се изведнъж Господарят.
- Мъртъв е… някой…,някой… го е убил!-проплака през сълзи,старицат ...
Мъртвешката белота на Космоса беше около тях. Хората отдавна бяха започнали да колонизират Слънчевата система. И вече се прехвърляха в други звездни системи и купове. Беше адска епоха на гладно водачество, която никой не разбираше. В нечия глава хрумна идеята, че така известният ХЕЛИЙ-3 ще бъде най- ...
Докторът ме погледна странно. Беше облечен в бели дрехи и се беше облегнал уверено зад бюрото си. Изглеждаше като всеки специалист по вътрешни болести, който е натрупал големи облаги от практиката си.
- От какво се оплаквате? – попита ме бавно той.
- Ами нямам особено желание за нищо – отвърнах аз.
...
Духаше лек ветрец, но морето беше тихо и спокойно. С фотоапарат в ръка, Краси се разхождаше по брега, избираше удобно място за снимане и чакаше наближаващия изгрев. Днес му беше първия ден от петдневната отпуска и той реши да се отдаде през целия ден на лов на снимки.
Чайки и гларуси си играеха с мо ...
… Събуди се Иванов – потен, стреснат, с мътен поглед…
Поогледа се, видя пак мрачните стени на съседния блок, извърна се от сивия ден, спря поглед на още по-мрачната съпруга. Киселааа… като миналогодишна туршия.
Отиде в банята, намествайки в движение разглобените си чаркове. Ама след тоя сън – как да ...
Бен отпиваше от уискито. Всяка глътка го отпускаше и главата му лека – полека се замайваше от алкохола. Барманката му се виждаше вече много по - красива с тези зелени, неспокойни очи.
- Лош ден, нали? – попита го тя.
Бен кимна и продължи да пие. Въобще не смяташе да си излива сърцето пред непознатат ...
Мирише ми на ... лято! И на череши, праскови.... Любимите ми плодове! Диня, пъпеш, ягоди и онзи вкусен замразен плодов сладолед, напомнящ ледените сокчета от детството! И да се накапеш с него на воля, разбира се! Да се почувстваш пак дете! На плаж и на море! На морски бриз и топъл вятър, на влажни д ...
Направи ли ви, обаче, впечатление, че всички палатки на протестиращите са абсолютно еднакви - като еднояйчни близнаци. И като модел и като цвят. Да помислим заедно на какво точно може се дължи това абсолютно съвпадение.
Първото, което ми идва на ум е, че тези палатки са получени от един и същи източ ...
Карам като бесен. Колата. Бягам. От много неща наведнъж. Най-вече от жената, която обичам. И да бях останал, пак щях да я загубя. Тя е най-подходящата, която съм срещал. За мен. За жалост. Защото е семейна. Това усложни нещата. Направи ги невъзможни. Уж си имам някой, а съм сам. Трябвало ù време. Ра ...
Няколко часа по-късно…
Алис тъкмо се бе събудила от своя сън. Събуди я странно неописуемо чувство-страх. Въпросът беше от какво. Тя плахо се изправи и сънено разтърка очи. Огледа се наоколо из стаята и видя,че тя бе празна,съща досущ както я бе заварила,когато се завърна. Беше станало вечер. Из стая ...
Когато ги видях заедно за първи път, без да се крият сърцето ми се разтупка и ми призля.
Бен я гледаше като хипнотизиран, както ме гледаше мен, преди тази кучка да го омотае в мрежите си. А тя, пърхаше с мигли и се превземаше. Червената й коса беше защипана с една шнола, високо над тила й. Светлата ...
Вече се стъмваше. Многобройно ято от черни гарвани,започна да грачи и да кръжи над пътуващата по земя,каляска. Вятър задуха,а небето притъмня,обсипано от безброй черни,навъсени облаци на куп. Личеше си,че скоро щеше да завали. А кой знае?... Можеше да излезе и буря.
Докато каляската се движеше,Алис ...
Какъв ужасен сън сънувам години наред; Разказ(че)
🇧🇬
От близо 6 години съм завършил магистърска степен, преди това имам бакалавърска, за която се „борих” 4 години. Работя успешно по специалността си, харесвам много работата си, обичам институцията и колегите си; никога не съм имал някакви сериозни спорове и кавги с тях. Ще кажете: мечта. Но има един к ...