Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Вълшебният пръстен (11) 🇧🇬

11. Стас
Познах го веднага щом влезе в класната ни стая. Божичко, това е момчето, което ме спаси, когато без малко да се удавя в морето през лятото! Кой вятър го довя точно в нашия клас?
– Познаваш ли новия ученик? – попита ме Недка.
– Не го познавам – излъгах.
– А защо се изчерви? Ще ми разкажеш вс ...

Джерина

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.9K 4 15

Доктор Вреден - глава 23 🇧🇬

Глава 23
Седях в коридора и плачех, опечалена от новините за здравословното състояние на Димитър, които бях научила преди малко, когато вратата на стаята на Димитър се отвори. Той беше там, в целия си блясък с прекрасната си аристократична осанка.
-З-защо си махнал кислородната тръбичка! – скочих от ...

ZyPetrov

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 1 4

Божур Карамфилов и различното кафене 🇧🇬

Денят беше страхотен - ведър, светъл и примамливо топъл. Настроението на Божур Карамфилов - точно на обратно. Мразеше тези слънчеви и усмихнати дни, в които сякаш целият свят му се подиграваше.
Какво хубаво имаше в хубавото време? Аман от превъзнесени емоции! Мразеше всички изкуствено позитивни окол ...

DPP

Prosa » Relatos

1.1K 9 32

Последен шанс – трета част 🇧🇬

Щом се успокои детето ще го поразпитам пак за близките му. Не може да няма баба, дядо или баща. Може да ги търсят? Или да си премълча… Това сладко момиченце нахълта като светулчица в моя живот. Не исках да го водя при социалните служби. То пък едни социални има в Мексико… Ще го премятат от дом в дом ...

di_t

Prosa » Relatos

1.5K 3 12

„Забранено за българи“ - ч.4 🇧🇬

Явор караше колата внимателно, не бързаше. Нощта беше дълга, пътят също... Редуваха се завой след завой... Само дърветата стояха на стража и...едно кълбо от светлина, което се плъзгаше над тях...Движеше се редом с колата, над дърветета...сякаш нарочно им осветяваше допълнително пътя. Нямаше други ко ...

Соларе

Prosa » Relatos

1.2K 4 15

Аз я убих 🇧🇬

Гробищата отново опустяха. Последните хора бързат по мрачните алеи, за да избягат от дъжда, който вече изпраща първите си едри капки на земята като послания. Или като сълзите на толкова много хора, отишли си преждевременно от този свят. Както си отиде моята сестра, която сега ме гледа усмихната от с ...

ЕленаДамянова

Prosa » Relatos

1.8K 3 9

Свалете знамената! 🇧🇬

- Записвай, записвай! – тропаше настоятелно с бастуна си лудият старец.
- Но, татко, изморих се, стига толкова! – синът неведнъж се беше сблъсквал с ината на баща си и знаеше, че той има свойството винаги да надделява.
- Сега, сега, че утре може да не съм жив, а това трябва да се знае! – продължи да ...

Eia

Prosa » Relatos

3.4K 10 38

Провал или Успех? 🇧🇬

"Не позволявай на хората да те въвличат в техните бури. Привлечи ги в твоя покой." Ами, аз се провалих... Не успях да привлека никого в моето тихо пристанище... Хората ги вълнуват бурите, пиратите, съкровищата... Никого не го е еня за огледалното спокойно море в което се оглежда луната... УВИ...

gurhito

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

896 1 2

След дъжда - Част втора 🇧🇬

"Вятърът брулеше лицето ѝ. Дъждът се опитваше да напои сухата ѝ душа, но не можеше. Никога досега не бяха толкова далечни. Тя не можеше и не искаше да приеме това. Винаги, когато се доближаваше до сърцето ѝ, после рязко се отдръпваше. Явно това беше същността му, ярка, загадъчна, двусмислена и непос ...

katenstain

Prosa » Relatos, Novelas y novelas cortas, Erótica

2.1K

Камък 🇧🇬

Мъчно ми е за големия плосък камък. Беше някъде началото на ноември, когато го намерих на плажа. Вече не почистваха пясъка, всъщност отдавна не го правеха, нямаше смисъл. Ветровитото време докарваше високи вълни, те стигаха току до крайбрежната алея и дори подриваха асфалтирания път. Тук това не пра ...

exuded

Prosa » Relatos

950 4 14

Последен шанс втора част 🇧🇬

После едната фигура скочи. Океанът я пое. Какво става? Втурнах се натам без да мисля, тичах, но те бяха далече. Сърцето ми думкаше и щеше да изхвръкне, а дробовете ми запариха. Стигнах кея и видях едно момиченце да плаче и крещи. Знаех испански и го попитах какво става. То посочи водата и продължи д ...

di_t

Prosa » Relatos

1.3K 4 12

Градушка 🇧🇬

Изгря и ми стопли сърцето, слънце мое. И го топлеше, топлеше, топлеше. Знойна жега. Не се трае вече. Първо сърцето хвана приятен загар, но после почна да се зачервява, да се бели, знаеш как боли, като изгориш. Знойна жега и никоя сянка не е достатъчна да те скрие, слънце мое. Изведнъж ти се скри зад ...

АндреяДраганова

Prosa » Cartas, Otros

1.8K 1 1

Война във времената 🇧🇬

Върху хълмовете се появиха първите от авангарда на османлиите. Бяха като всички, събрани от кол и въже, които пълководците слагаха в челото на армиите. Никой не ги броеше за войници, камо ли за хора. Паплач, която вървеше напред и се хранеше с докопаното, първа се сблъскваше с противника, по този сб ...

генек

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

740 1 4

Листо на вятъра - 23 🇧🇬

Пристигаме вкъщи. Дали мога да наричам така неговия дом? Сега живея тук, нямам друго, което да наричам „вкъщи“. Още съм същото тъжно момиче. Слага ръка на гърба ми, когато влизаме. Вече знам, че го прави всеки път, но пак изтръпвам.
– Оле-ле, какво е станало? – стъписва се Роуз, като ме вижда. Усмих ...

MariyaGrigorova

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.6K 2

Щастливката 🇧🇬

Тя запаса гърдите си с долнището на анцуга и легна да спи. Така ѝ беше топло и удобно. Имаше луна, по дантелените пердета танцуваха сенките на храстите отвън. Живееше в една от стаите, на огромен, четиристаен, наследствен апартамент. Стаите бяха високи по три и шестдесет, трудно се отопляваха, и изг ...

Сенд

Prosa » Relatos

1.3K 6 16

Последен шанс 🇧🇬

Седях на стола със здраво стиснати устни. Толкова ги стисках, че челюстта ме заболя. Една веничка почна да пулсира на слепоочието ми. Главата ми щеше да гръмне. Неизвестността ме шокираше. Едва се владеех. Чаках какво ще чуя. Докторът отначало мрънкаше, но после ме погледна право в очите и изплю кам ...

di_t

Prosa » Relatos

1.8K 7 14

Думи за поета Борче Панов от Р. Македония 🇧🇬

ДУМИ ЗA ПОЕТА БОРЧЕ ПАНОВ ОТ Р. МАКЕДОНИЯ
Когато през м. декември 2016 година излезе от печат двуезичната поетична книга „Частици хематит”, чието заглавие носи от стихотворението „Хляб от желязо”, получих писмо от македонския поет Борче Панов със следното съдържание: „Благодаря ти, че поезията ми сп ...

LATINKA-ZLATNA

Prosa » Otros

1.4K 6 11

33- Глава XVII 🇧🇬

Глава XVII
Слънцето се опитваше да надникне през щорите на болничната стая. Бяха плътни, но светлинката успя да премине и да перне Орлин през лицето. Той се беше извил на една страна на стола и почти щеше да падне, когато лъчите го поразбудиха. Поогледа се, поизправи се, якето му се изхлузи на земят ...

kokolinna

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

1.6K 4 5

Майки - откъс 4 от романа 🇧🇬

Беше краят на учебната година. Напластените мъка и обида в душата на Ирина застрашително се раздвижиха, като предизвикваха трескави разсъждения. Един подтик беше достатъчен, за да избликне вулканът в нея. И той изригна. Вечерта се състоя поредният скандал. Не с нея. Този път бурята я отмина. Разрази ...

NadeBo

Prosa

704

Островът на спасените 🇧🇬

…А един ден се случи извънредно произшествие. Сбиха се Стомах и Лява ръка. Ей така – от нищото. Просто се сбиха. Яростно размахани юмруци, злобно свити лица, зловещи закани…
Разтърваха ги, разбира се – охраната никога не дремеше. Бързо, ефективно, внимателно. Никой не пострада, никой не беше дори ож ...

генек

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

811 2 8

Изкачването 🇧🇬

Вървях след богомолците, без багаж, без представа къде точно отиват, без дори да имам свещ в ръката си. Беше в първия понеделник след Великден, някъде към обед. Духът ме водеше, тялото го следваше и въпреки, че стоях на кръстопът – без знаци и без регулировчик, мъчейки ме, и съмнение, и гняв, и тъга ...

Plevel

Prosa » Relatos

1.1K 13 29

Листо на вятъра - 22 🇧🇬

Сядам в дивана в средата на дневната. Тук е единственият телевизор, който видях в къщата, освен онзи в студиото. Пускам го и сменям каналите. Докато го правя, си мисля, че сценарият е още на лаптопа ми и можех да започна да го преработвам, но пък той каза, че ще го направим заедно, не съм сигурна ка ...

MariyaGrigorova

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.5K 2

*** 🇧🇬

Ще бъдем толкова заедно,
колкото прегръдката ни позволи.
24.05.19

MilenaNik

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.6K

Вълшебният пръстен (10) 🇧🇬

10. Като слънцето и въздуха
Най-после изкласихме. И то не как да е, а мощно и стремглаво! Преди нас от четвърто отделение учениците преминаваха в първи клас, а ние се озовахме направо в пети клас. Но с това не се изчерпаха чудесиите в училище. Шестицата беше низвергната и петицата стана отлична оцен ...

Джерина

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.8K 3 9

Тя и морякът 🇧🇬

Наближаваше полунощ. Звездите се отразяваха във водата и сякаш се люлееха върху вълните като в люлка. Всички спяха. Дори и корабът като че беше задрямал. Само един моряк стоеше на палубата,пушеше цигара и чакаше Нея. Онази непозната красавица, която идваше всяка нощ, когато всички заспят. Струваше м ...

ЕленаДамянова

Prosa » Relatos

2K 2 5

Ирина 🇧🇬

Започнах нова работа във фирма като мениджър човешки ресурси и първото, което направих бе да се запозная с персонала. Не запомних естествено никакви имена и се оттеглих в кабинета си. Реших да поразгледам досиетата на хората. Колкото и скучно да е, трябваше да го направя. Отгръщам досие след досие, ...

di_t

Prosa » Relatos

1K 2 7

В жълтия град 🇧🇬

— Какво е то? — настоя Бартън с пресипнал глас. — Какво е това нещо, което ти знаеш, а аз не зная?
— Знам кой си — шибнаха го като камшик думите. — Знам кой си в действителност!
Филип К. Дик "Война на реалности"
Жълтият вятър подгони жълтия смях от очите на дневните статуи. Въздухът се превърна в ск ...

МарияДимитрова.67

Prosa

797 1 2

Тобовци – продължение 🇧🇬

***
Декорът е същият, както в началото.
Идва Циганката. На гърба си носи цедило, в ръката – чанта. Оставя чантата, сваля внимателно цедилото, в което има повито в пелени бебе, поставя го на земята и се приближава до оградата на Ружа. Слага ръце, като фуния, около устата си и вика приглушено.
ЦИГАНКА ...

Мильо

Prosa » Otros

1.7K

Кроулистът (21) 🇧🇬

Чувайки последните думи на Алфонсо, Диди усети как започва да губи от теглото си. Олекваше много бързо и сякаш се превръщаше в нещо като чист дъх /или полъх/, носещ се в пространството. Вече нямаше тяло, нямаше форма. Добиваше странно усещане - усещане за нещо, което не е лично, а чисто космическо. ...

vega666

Prosa » Relatos

2.5K 12 4

Достояние 🇧🇬

Рицар на бял кон
в приказка без щастлив край.
Даде обет за мълчание,
за да те слуша без да разваля
тишината. ...

Бернард

Prosa » De humor, Epigramas, Miniaturas, Aforismos, Otros

913

Тобовци 🇧🇬

(пиеса)
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
МАРКО
НЕДА
РУЖА ...

Мильо

Prosa » Otros

1.7K 1

Майсторът на килими от разрушения град 🇧🇬

-Тая възглавница е много дебела!- каза Роси, която едва успяваше да я помръдне от мястото й.- Хайде да видим какво има в нея!
- Сигурно е мноого голяма приказка!- предположи Виктор и двамата започнаха да тършуват в калъфката. За тяхно учудване, извадиха малко килимче, на което беше изобразена камила ...

NeliKaneva

Prosa » Cuentos y obras para niños

891

Приятелка 🇧🇬

Не бяха се виждали от много време, Ния дори не си спомняше за какво се бяха скарали. Ето пиеха кафе на терасата, а приятелката нервно пушеше цигара след цигара и нервно потропваше с крак.
- Хубаво ти е тук! - каза - Семпло, но е малко старо обзавеждането!
Ния скромно наведе глава.
- Да, не мога да с ...

honesty

Prosa » Otros

808 1 3

18+ Насилие 🇧🇬

1.
Сутрешната мъгла се стелеше около панелните блокове . Слънцето немощно се опитваше да пробие надвисналата мараня от въглеродни изпарения.
Хората, които обитаваха кутийките си от бетон и стомана, палеха колите си и се пръскаха по пътните артерии на града, без да обърнат внимание как тази сивота се ...

Мартин84

Prosa » Relatos, Erótica, Otros

3.1K 7

Три... 🇧🇬

Очите ти, момиче, са хартиени топчета, от онези, белите листи (формат номер четири)... (извадени от принтера на някое от случайните ти работни места), за да надраскаш поредното - в напреднала бременност умопомрачение. Да почерниш белотата им с глупостите си, та чак докато узрее вечерта, когато се пр ...

Незабравима

Prosa » Otros

1.6K 1 7

След дъжда - Част Първа 🇧🇬

"Тя стоеше, тръпнеща в очакване, отпиваше по малко от виното, което оставяше в устата ѝ лек плодов вкус, каращ я да се разтрепери още повече. Погледът ѝ беше замислен. В очите ѝ имаше някаква искрица, която едва се забелязваше...
Лицето ѝ беше с грим, както обикновено. Съвсем леко подчертано, колкот ...

katenstain

Prosa » Relatos, Novelas y novelas cortas, Erótica

1.8K 2

Сабине - българката 🇧🇬

Сабине беше българка.Беше се родила в далечната и необятна степ и израснала там, волна и щастлива,яздейки наравно с момчетата.Можеше да хвърля дори стрели,не по зле от вече порасналите свои връстници, които се бяха превърнали във воини. Сабине не беше единствената жена, която умееше да язди. В нейна ...

ЕленаДамянова

Prosa » Relatos

2K 4 11

Вълшебният пръстен (9) 🇧🇬

9. Народен враг завинаги
ДО
ДРУГАРЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ВЪРХОВНИЯ СЪД – СОФИЯ
М О Л Б А ...

Джерина

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.7K 4 19

Приятели от фронта 🇧🇬

Приятели от фронта
Разказ от Георги Гълъбов
Куршумите, като разсърдени оси минаваха на сантиметри над главите им, или като тежки дъждовни капки се забиваха в насипа пред тях. Експлозиите от артилерийски снаряди и миномети тресяха земята непрекъснато. После към тази какафония се присъедини и съскащия ...

vihren

Prosa » Relatos

1.1K 1 2

Пази, Боже, от Видини очи 🇧🇬

Пази, Боже, от Видини очи
Свещта гореше с висок пламък, чийто връх димеше и кадеше нагоре към купола на малката черквица. Нажеженият и разтечнен восък капеше върху ръцете на молещата се. Цветната кърпа засенчваше челото на жената и странно играещите димни сенки лазеха по лика и, сякаш да изгонят све ...

LiaNik

Prosa » Relatos

963 8 19

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Вълшебният пръстен (11) 🇧🇬

Доктор Вреден - глава 23 🇧🇬

Божур Карамфилов и различното кафене 🇧🇬

Последен шанс – трета част 🇧🇬

„Забранено за българи“ - ч.4 🇧🇬

Аз я убих 🇧🇬

Свалете знамената! 🇧🇬

Провал или Успех? 🇧🇬

След дъжда - Част втора 🇧🇬

Камък 🇧🇬

Последен шанс втора част 🇧🇬

Градушка 🇧🇬

Война във времената 🇧🇬

Листо на вятъра - 23 🇧🇬

Щастливката 🇧🇬

Последен шанс 🇧🇬

Думи за поета Борче Панов от Р. Македония 🇧🇬

33- Глава XVII 🇧🇬

Майки - откъс 4 от романа 🇧🇬

Островът на спасените 🇧🇬

Изкачването 🇧🇬

Листо на вятъра - 22 🇧🇬

*** 🇧🇬

Вълшебният пръстен (10) 🇧🇬

Тя и морякът 🇧🇬

Ирина 🇧🇬

В жълтия град 🇧🇬

Тобовци – продължение 🇧🇬

Кроулистът (21) 🇧🇬

Достояние 🇧🇬

Тобовци 🇧🇬

Майсторът на килими от разрушения град 🇧🇬

Приятелка 🇧🇬

18+ Насилие 🇧🇬

Три... 🇧🇬

След дъжда - Част Първа 🇧🇬

Сабине - българката 🇧🇬

Вълшебният пръстен (9) 🇧🇬

Приятели от фронта 🇧🇬

Пази, Боже, от Видини очи 🇧🇬

Cola