Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Боклуците на г-ца Ралчева 🇧🇬

Стоян Денчев харесваше боклуците на госпожица Ралчева. В нейната кофа за боклук бе намирал какви ли не интересни неща. Веднъж дори изкара десет лева от един изхвърлен тостер, който изглеждаше съвсем нов. Много доволен бе от поръчките й за пица – за него винаги оставаха поне две-три парчета. Количест ...

Heel

Prosa » Relatos

1.4K 3 10

Надежда (опит за разказ) 🇧🇬

В местния седмичник на малък крайморски град съобщението беше кратко: „Вчера от нашия музей е открадната нефритена фигурка наречена „Раждащата богиня - майка". Датирана е на 8000 години, късен неолит. Ако някой знае нещо по случая да се обади в полицията". Приложена е снимка.
Беше неделя. Ира около ...

Kors

Prosa » Relatos

1.4K 1 6

Прозрение насън 🇧🇬

Не, не забранените неща в живота на даден човек го убиват! Него го "убива" това, че той прави каквото си поиска!!! Напук на това, което трябва да направи или това, което трябва да стори според препоръките на доктора или обстоятелствата сред които живее.
П.П. Прекаленото заиграване и преекспониране с ...

gurhito

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1K

Щастливи хора 🇧🇬

Щастливи хора са съседите отсреща. Младо семейство - той, Ванката, е на 33 години, а тя е с 4 по-малка от него. Цвета - и на име е улучила, и на всичко...
А децата им... Слънчица... Близначета са и са едни такива, като две малки сладки зайчета, със сини очи и немирни муцунки.
Абе щастливо семейство ...

mislitel

Prosa » Relatos

2.5K 8 33

Любовта 🇧🇬

Тя е вдъхновение.
Дори и да няма дарба, влюбеният човек притежава най-големия талант, а именно да раздава добро и да излъчва радост. Любовта изчиства сърцето от всички лоши мисли и чувства, които е натрупало в годините. Раните бързо зарастват, макар и да остават белези. Любовта не отмъщава. Не можеш ...

perfanov

Prosa » Relatos

767

Насън юнак, наяве слабак:осма нощ 🇧🇬

НАЯВЕ СЛАБАК,НАСЪН ЮНАК: 8. ОСМА НОЩ, МЪДРЕЦЪТ ОТВЪД ПЛАНИНАТА
-Искам тая нощ да ме заведеш при мъдреца, който живее отвъд планината, каза Милян- Искам да се посъветвам с него какво да правя занапред и как да призная на хората, че не съм силен наяве, не съм смел и изобщо, съм си един обикновен слаба ...

NeliKaneva

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.2K 1

Танца на калинките 🇧🇬

Всички знаем, че калинките са червени на черни точки. Знаете ли, колко грешим всички? Калинките са толкова различни, колкото и хората. Всяка със своя окраска и със своя хубост като тях. Наблюдавах ги, наблюдавах калинките. Знаете ли, че има черни калинки с червени точки, а има и едноцветни – просто ...

Maryroj

Prosa » Relatos

1.8K 2 6

Сам в бара 🇧🇬

На баровката М. и останалите баровски поетеси и поети
Любимо занятие – седя си в бара. Сам…
Не, фактически барът е пълен. Петък вечер. Малко свобода след работната седмица. Но никой от тук спасилите се не желае да подари свободата си. Най-вече на любимото същество. Любов – любов, но свободата…
И в б ...

генек

Prosa » Otros

1.8K 5 19

Скини (из“Хрониките на Каил“) 🇧🇬

След няколко притеснителни пропуквания от диктофона се разнесе глас:
" Аудио дневник на доктор Маргарет Грей. Датата е 6 септември 2016год. - Субектът е чернокож мъж на неопределена възраст. Цялото окосмяване по тялото му е снежно бяло. Освен това е видимо отпуснато и на места сбръчкано. Но лицето м ...

AlexCrawly

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía

1.3K 1

Слънчогледоглéд 🇧🇬

Слънчогледите гледат към слънцето,
а слънцето гледа към тях.
Слънцето е слънчогледоглéд.

Eipril

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

794 1

Вълчето 🇧🇬

Отдавна, много отдавна, близо до върхът на висока планина живеел овчар. Той имал голямо стадо от овце. Сутрин рано ги изкарвал на паша. Прибирал ги, когато слънцето завършвало своя път над земята. Овчарят обичал всичките си овчици, но най - много една от тях. Тя била цялата бяла, с дълго до земята р ...

Eipril

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.1K 5

Как пия кафето си? 🇧🇬

Поредният скучен понеделник започваше. Часът бе 7:00 и аз вече бях готова за работа. Тази сутрин отново се събудих без капка желание за живот - нищо ново. Не зная дали се чувствах така поради факта, че седмицата започваше отначало, че сивото еднообразно ежедневие бе изсмукало щастието ми или че прос ...

alexltmsyf

Prosa » Relatos

1.3K 1 1

Предизборни хроники - Пловдив, 2019 🇧🇬

Хубаво нещо са това изборите. Висша форма на демокрация. Един път имаш право на четири - пет години да избереш, кой да те управлява, кой да те води към светли бъднини. Та затова реших да се поразходя из Пловдив, да видя, кой какво предлага. Да разбера, какви са посланията на кандидат - кметовете или ...

Eipril

Prosa » De humor, Otros

718 3

Нищо против белгийците! - 2 🇧🇬

Имената често представляват трудност при изговаряне, особено за хората от различните националности, такъв е и моят случай. Името ми се оказа камък, в който белгийците се препъват. Ако питате мен, Румяна си е едно простичко и лесно за произнасяне име, но ако поискате белгиец да го изговори, това вече ...

rumbic

Prosa

977 5 15

Гост 🇧🇬

Пешо горския се втурна в кафене-магазина-кръчмата на Вако Дебелия и викна задъхан:
- Иде!
- Кой? Областният? – попита невъзмутимо Вако и внимателно отне няколко трошици сирене от предназначеното за баба Милкана. Трябваше да бъде точно за 1 лев. Щото на бабата й се ядеше нещо хубаво, а до пенсията ос ...

генек

Prosa » De humor

840 1 11

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 6 🇧🇬

- Здравей Пашка! – поздравих машинално дежурния, Павел Петрович, докато се подписвах в присъствената книга, че застъпвам на дежурство.
- Здравей Наташа! – отвърна ми дружелюбно човекът.
Добър човек, между другото. Искрено обича жена си и двете си дъщери, не пие много, пуши умерено. Като за руснак – ...

Bistra_Stoimenova

Prosa

1.3K 1

Защо Църцорково не спечели милионите 🇧🇬

В кабинета на кмета на Църцорково Цеко Църцорков цареше гробовна тишина. Не че имаше смъртен случай! Боже опази! Подопечните му селяни се радваха на добро здраве и благодатно съществуване. Въпреки това, Цеко беше потънал в размисъл като как да повиши тяхното и най-вече собственото си благоденствие. ...

latinka

Prosa

1.4K 2 9

Зима 🇧🇬

Един ден се събудих и гневът вече го нямаше. Беше ме обладало пълно спокойствие. Като сняг, който бе изравнил всички дупки.
Отворих компютъра. Твоето име бе там. Като че врабците с краката си са го писали в белия сняг. Вгледах се и го изгубих.
Толкова много врабци бяха оставили стъпките си на двора. ...

670301

Prosa » Otros

874

Събрах смелост 🇧🇬

Звъннах му... Събрах смелост и набрах номера му... Бях пила, на трезва глава нямах смелостта да го направя... Е, телефонът набираше... Сигнал свободно... Пиийп... Пийййп... Пийййп и в последният момент вдига... Божичко... Онемях! Не знаех какво да кажа, но и той мълчеше... Седяхме и мълчахме... Аз в ...

elince3e

Prosa » Otros

1.5K

Ирония на съдбата 🇧🇬

- Но как е възможно да си толкова безчувствена? – попита я с нескрита тъга Георги. – Аз ти казах, че те харесвам, а ти ми казваш, че ти е все тая…
- Георги, ще ти кажа само, че хората не винаги са това, което изглеждат.
- Нищо не разбирам.
- Някой ден може би ще ме разбереш…
- Поне ми кажи защо си т ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Relatos

784 1

Рап певец 🇧🇬

Нощен клуб, приглушени светлини, а краката и ръцете му трепереха. Трябваше да пее, но неясен тътен бучеше в главата му. Извади от джоба сгънат на четири станиол и смъкна от белия прах. Всичко се завъртя, скочи на сцената и изкреще едно -„Йо...” в микрофона, гръмна рапърски речитатив. Публиката побес ...

honesty

Prosa » Relatos

1.1K

Сълзи на живот 🇧🇬

Уважаеми...
Уважаеми...
Съжалявам, но не мога да си спомня името ви. Дали защото съм го забравила, дали защото така и не го споделихте с мен, кой да знае. Сега как да започна писмото си?
Скъпи другарю, не знам дали ме помните, аз самата едвам успях да извадя крехките спомени за вас блуждаещи в глава ...

БИТИЮ

Prosa » Cartas

1.8K 1 4

Нарушителят 🇧🇬

От храстите излезе човек. По-скоро – измъкна се приведен, внимателно се огледа, ослуша, застина за миг, чувайки далечното бръмчене на хеликоптера, после леко и тихо се запъти по пътеката.
На практика това не беше истинска пътека, а пролука между храстите, пробита от някой подивял домашен звяр или не ...

генек

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

818 4 12

Пръстенът 🇧🇬

Собственикът на бижутерния магазин – самата захарна любезност.
И още как! Нали му поръчвам годежен пръстен, струващ колкото пет годишни заплати на член от Общинския съвет на нашето кметство.
Дълго и придирчиво разглеждам под лупа брилянти и сапфири, с които ще бъде инкрустиран пръстена. В многочисле ...

TytoALBA

Prosa » Relatos

2.7K 3

Майка Варвара 🇧🇬

Онова лято беше тягостно... Беше се провлачило, тежко и омотано в неразбории. Всъщност дори не си спомням какво беше времето тогава... Бях затрупана с работа, която не можах да откажа, отделно бях се натоварила сама с още, не ми спореше, дните ми бяха затлачени от притеснения и умора, упреквах се за ...

Джерина

Prosa » Bosquejos literarios

1.7K 5 16

Гост 🇧🇬

Живея близо до работата си, затова и сутрин винаги тичам. Уж съм „на пеша разстояние”, а всеки път се разминавам на косъм от закъснението. Тази сутрин пак така. След няколко тоста, чай и набързо изгладена ученическа униформа е ред на Вики. Не разбирам защо играчката й е в мивката, а коша за боклук, ...

beti

Prosa » Relatos

1.5K 2 10

Паркетът 🇧🇬

Той бе стар. Толкова стар, че хората не помнеха майстора, който го бе редил на пода в галерията. Паркетът беше получил живот от човека и го раздаваше на хората. Заспиваше късно, когато в галерията нямаше никой. Не се страхуваше, защото бе съхранил мъдростта на бука, от който бе изсечен и знаеше, че ...

perfanov

Prosa » Relatos

771 1 2

Таксиметрови неволи 🇧🇬

Клиентът, Иван Петров, час по час стрелваше с поглед странния таксиметров шофьор. Не бе очаквал, че нововъведението ще стигне толкова бързо до България. Роботи зад волана! Допреди година никой не вярваше, че такова нещо е възможно. А сега ги имаше дори в България. Разбира се Иван Петров много добре ...

Ambrouse

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía

2.8K 3

18+ Иван и Лиза 🇧🇬

Иван не можеше да обуздае яростта си. Искаше му се да се овладее, но не успяваше. Гневът му избухваше и затихваше през кратки интервали от време, и той отново и отново крещеше и блъскаше вратите. Цялата едноетажна, но голяма къща кънтеше от нечленоразделен рев и псувни, които отекваха в нощта, на ня ...

Mazaco

Prosa

2.7K 11

Доблестен гражданин 🇧🇬

В купето влязох пръв и веднага си избрах предпочитаното при пътуване място – в ъгъла, до прозореца, в посока на движението. Следващият пътник пък се настани в другия ъгъл, до вратата. Явно и той предпочиташе локомотивът да е пред него. Носеше малък сак. Постави го на багажника над себе си, а пакет, ...

darko47

Prosa » Relatos

1.4K 1 3

Насън юнак, наяве слабак:седма нощ 🇧🇬

През това време малкият брат на Милян, Румян, постоянно мислеше как да проследи брат си и да разбере какво върши нощем. Ясно беше, че ходи някъде, че язди бял козел и кучето Джар ходи с него. Но кой е тоя козел? Момчето обиколи всички стада в селото, но никъде не видя животно, отговарящо на описание ...

NeliKaneva

Prosa » Cuentos y obras para niños

960

Неочакван завой 11част 🇧🇬

Тръгнахме с Марк към летището. Другите мъже издирваха още Долорес. Дано се спаси малката! Най-накрая свърши тази история! Полетът е след час. Вече настроението ми се вдигаше с всяка измината минута. Копнеех да се прибера, да отида при Мойра и да си получа парите. 20- те бона ме очакваха. Имах още па ...

di_t

Prosa » Relatos

1.1K 4

Нейната свобода 🇧🇬

Тя се протегна. Както винаги при всяко нещо, което правеше – нежно и властно. Сутринта беше красива като нея, слънцето надничаше скромно, за да й се полюбува, тих ветрец повяваше, за да й е приятно, някаква птичка цирикаше в храстите, за да й услади настроението…
Типичен ден за нея. Спокойно, хубаво ...

генек

Prosa » Ciencia ficción y fantasía, De humor

949 2 15

Трябваше да почерпя 🇧🇬

Вчера се развихрих по градината, а вечерта, едва влязъл вкъщи, отпуснах уморена снага на дивана.
- Жена, я сипни малко ракийка, че да ми върне силиците!
Ех, преди години бях по-държелив, но пък ракийката не ми се услаждаше толкова, като сега. Да се чуди човек, кое е за предпочитане…
Жена ми е оправн ...

breg

Prosa » Relatos

2.7K 1 8

Аз 🇧🇬

Точно толкова луда съм. Като онази, която нахълтваше от врата на врата с четири найлонови плика, пълни с боклуци.
Не търсеше подслон сякаш, не търсеше топлина.
Имаше шапка с наушници. Плетена.
Никой не знаеше какво бе понесла в багажите си - някакви спомени ли, детски дрешки ли, на покойния си съпру ...

670301

Prosa » Otros

891 2

За Поезията и Алгебрата 🇧🇬

Мнозина бъркат поезията с находчиво римуване. Така всъщност те я превръщат в елементарна алгебра. А алгебрата и поезията нямат и не могат да имат нищо общо. Лично аз винаги съм се разграничавал от алгебристите. Желая им крепко здраве и да продължават да пишат своите алгебрични изрази. Така те стават ...

vega666

Prosa » Otros

982 10 5

18+ Тролът от виртуалната канализация 🇧🇬

Създанието прегърна матрицата. Плъзна гнусен език по вътрешната част на хиляди монитори, и се изпърдя гръмко. Подуши се само под опашката и с удоволствие се близна на същото място. Опиянението от нереалната реалност го докара до самия ръб, а и една крачка след него, на оргазмената (виртуална) еякула ...

mislitel

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

828

Великолепната седморка 🇧🇬

Тази година купонът беше юбилеен: вече 5 години след завършването великолепната седморка устройваше станалия традиционен купон на една и съща дата след завършването.
И макар и някои неща да се промениха: Стоян се ожени и очаква 1-вото си дете, Гошо 3-та година живее с бившата колежка, онова готиното ...

palenka

Prosa » Relatos

1K 5 14

Късче щастие 🇧🇬

Обстоятелствата така се стекоха, че скоро след ранното си пенсиониране, Анастас Анастасов се разболя. Не беше тежко заболяване, но се наложи да постъпи в местната болница за известно време. Оперираха една от жлезите му, хормоните му се "разиграха", започна да вдига и кръвно, така че се наложи да пие ...

naum

Prosa » Relatos

1.3K 1

Мурсалски чай 🇧🇬

„Още една неодрусана слива!“ – помисли си Павел Григориевич и извади телефона си – „Ей, какви хора има! Така безотговорно да се държат с даденото от Бога!“
Винаги снимаше обектите, към които подхождаше. Не искаше да бъде обвинен някой ден, че посяга на чуждото. Ето и сега - направи няколко снимки, и ...

perperikon

Prosa » Relatos

1.9K 2 5

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Боклуците на г-ца Ралчева 🇧🇬

Надежда (опит за разказ) 🇧🇬

Прозрение насън 🇧🇬

Щастливи хора 🇧🇬

Любовта 🇧🇬

Насън юнак, наяве слабак:осма нощ 🇧🇬

Танца на калинките 🇧🇬

Сам в бара 🇧🇬

Скини (из“Хрониките на Каил“) 🇧🇬

Слънчогледоглéд 🇧🇬

Вълчето 🇧🇬

Как пия кафето си? 🇧🇬

Предизборни хроники - Пловдив, 2019 🇧🇬

Нищо против белгийците! - 2 🇧🇬

Гост 🇧🇬

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 6 🇧🇬

Защо Църцорково не спечели милионите 🇧🇬

Зима 🇧🇬

Събрах смелост 🇧🇬

Ирония на съдбата 🇧🇬

Рап певец 🇧🇬

Сълзи на живот 🇧🇬

Нарушителят 🇧🇬

Пръстенът 🇧🇬

Майка Варвара 🇧🇬

Гост 🇧🇬

Паркетът 🇧🇬

Таксиметрови неволи 🇧🇬

18+ Иван и Лиза 🇧🇬

Доблестен гражданин 🇧🇬

Насън юнак, наяве слабак:седма нощ 🇧🇬

Неочакван завой 11част 🇧🇬

Нейната свобода 🇧🇬

Трябваше да почерпя 🇧🇬

Аз 🇧🇬

За Поезията и Алгебрата 🇧🇬

18+ Тролът от виртуалната канализация 🇧🇬

Великолепната седморка 🇧🇬

Късче щастие 🇧🇬

Мурсалски чай 🇧🇬

Cola