Минаха 10 години откакто живеем по Новия Закон. Казаха ни, че всичко вече е наред, че всичко е така, както трябва да бъде.
Следвахме закони, които не разбирахме, ядяхме храна, която не харесвахме, обичахме като по задължение.
Животът ни коренно се промени,но аз не желаех да живея така, мразех този ж ...
Случи се нещо необикновено в службата й. Наложи й се да интервюира човек, за когото бе предупредена да внимава. Това изобщо не я притесни, дори някак го подмина, затрупана от телефонни обаждания и допълнителна странична работа. Да бъде изпълнителен директор на една от най-големите фирми в града бе д ...
Аная спеше леко - толкова леко, че и най-малкият звук би я събудил. Отново сънуваше онова тъмно място, от което всеки път се страхуваше. Сепна я неочакван шум. Сърцето ѝ запрепуска като изгладнял гепард, гонещ своята жертва В празната къща нещо се движеше в стените.
Искаше да разбере от къде идва зв ...
Космодрумът се виждаше великолепно отвред – и от специалната трибуна за гости, и от местата, отредени за публиката, и от специалния наблюдателен пункт, предназначен за специалистите и висшите държавни ръководители, дошли за пробата на новия космически апарат. Сред множеството се забелязваха вицепрез ...
Какво правя, но никой не чух да ми отговаря от кукувичето гнездо на мозъка ми, докато Менделсоновия марш отиваше да играе на развален телефон при някоя друго момиче с червена рокля. След половин час чакане на очаквания идеален мъж, напрежението започна да изхвърча през очите ми под формата на запале ...
- Здравей.
- Ъъъ...здравей?
- Май не ме позна.
- А, няма такова нещо! Разбира се, че те познах! - замълча смутено и додаде. - Просто отдавна не сме се срещали.
- Ти отдавна не се срещаш с никой, ти се възползваш. ...
Люшкам се от сутринта във влака за Бургас и ту се унасям, ту се стряскам. Пътувам към любимия си мъж, който съм виждала само на снимка. Снимката е пожълтяла. Той стои едър и разгърден със зелена риза и къси гащи на фон на море. От ризата му се подава златист, окосмен тен, косата му и тя е чуплива и ...
На юг плажът на Шкорпиловци ставаше по-каменист. В морето, в непосредствена близост до брега, се съзираха масивни скали. В случай на по-силно вълнение се пораждаха немалки опасности за къпещите се. Но това беше последното нещо, за което Диди и Алфонсо мислеха в момента. Обратният път беше достатъчно ...
Докосването на душите ни е магия!...
Някога, много отдавна, когато ни излъчи Великия Източник, бяхме сродни искри! Същества с един пулс, с една аура, с един стремеж, с една любов, с един дъх! Полетяхме заедно, в стремежа си да дарим Любовта на Великия на всичко, и всички които срещнем по пътя си! И. ...
И така, кога звездният балдахин ни приласка под чертога си и ликът на пълната луна мълчаливо се огледа в Охридското езеро ние наседохме под асмата за прощална трапеза в двора на бате Миле.
Бианка си отбираше от работата: когато стигнахме трапезата ни чекаше,подредена с вкусове всекакви, що рече Биан ...
Ейприл влачена и бутана от тези червеи заспа.
Когато се събуди видя срещу себе си червените очи на червеите. Те бяха наредени на дървени ниши. Най - отпред стоеше десетметров черей. Той гледаше втренчено Ейприл. И тъкмо,когато щеше да погълне Ейприл, нещо грабна момичето. Тя видя един огромен клюн. ...
След теб, не прекалявах с алкохола, само два литра бира и три уискита на нощ, дори пиех уиски, когато бях на работа. Не прекалявах и с мъжете, само четирима, новия ми, един бивш онлайн, и двама нови без секс. Цигари не пушех, само по две кутии,дебели цигари... А кафе ли, малко, най-много, четери на ...
Глава XVI
В тези първи секунди, Орлин наистина не знаеше как да реагира. Тя го порази като гръм. Там, застанала на вратата с ироничен поглед, чакащ отговор и също толкова знаещ, че няма да го получи. Тя ли бе наистина? Тази същата, изчезналото мило момиче със сламена коса и мила усмивка? Или това, к ...
3. Комендантът
Никой от нашето семейство не беше говорил още с коменданта. Когато случайно се разминаваха в двора, майка ми отговаряше на поздрава му със сдържано кимване, а баба Катина обръщаше глава на другата страна и се правеше, че не го вижда.
На сутринта след първото заседание на Народния съд ...
Откриха чантата на Вероника на кръстовището. Беше случайно забравена на спирката.
Преди половин час тя беше тук и разговаряше с Иван и Самуил. С Иван се познаваше още от детската градина, когато той още тогава имаше навика да плюе през 10, 15 секунди. Тя много се отвращаваше от това, но пък той си о ...
Февруари е странен месец. Доста негови близки хора бяха предали последен дъх именно през дните му. Като че ли той самият се променяше тогава. Слагаше някаква защитна маска, затваряше се в себе си. Ежедневието му добиваше една отегчителна гама, в която контрастът бе задължителен за спасението му. Сам ...
Честит 25 май на политиците, чиновниците и цялото общество!
То си е за честитене – тогава отминава трудният ден на просветата и културата.
Денят, който изисква от всички нас да се правим на празнуващи, да споменаваме с добро радетелите за знание и съзнание, държавата дори с грамоти да ги награждава. ...
На пейката пред къщата бяха седнали дядо Ради и съпругата му. Те се наслаждаваха на топлия майски ден. Поздравяваха минувачите по черния селски път. Някои се спираха пред тях, питаха ги как са и продължаваха всеки по своите пътечки в живота. Преди няколко месеца, в края на зимата, дядо Ради беше пол ...
Вече сме в самолета. Дори да искам да се впечатля, няма да мога, защото не знам кое е стандарт и кое лукс в тези машини. Тази е малка, поне така си мисля. Той не ме пита нищо. Благодаря! Запознава ме с хората, които са там, настанява ме и след малко сяда до мен. Стягам се в седалката, тук ли ще седи ...
Човешкият живот е една одисея от раждане до оня миг, когато застанеш с пара в устата край брега на Лета в очакване на Харон с неговата ладия... за да те отнесе към мъгливия отсрещен бряг, потънал в тайнственост...
Това ми настроение, предхождано от опелото в църквата за упокой на душата на бате Миле ...
А КЪДЕ Е ЛЮБОВТА
В средата на месец май и в началото на месец юни 2013 година получих покана от Председателя на Международните литературни срещи на КНС – Ибрахим Османбашич – да присъствам на Шестите международни литературни срещи в Сараево, а така също да изпратя мои стихотворения на сръбски или на ...
- Коя е тази, петата или шестата? - попита бабата на Виктор и Роси когато ги видя пак да тършуват в калъфката на поредната възглавница.
- Петата е!- веднага отговори Роси- И вече намерих нещо! Я, свирка! Каква ли е тя и кой ли свири на нея?
- Това е свирката на злия цар Саргон- отговори баба й.-Той ...
Отварям един вестник и пак се смрaзих . Гърлото ми се сви на буца. Обля ме ледена пот. Ръцете ми изтръпнаха. Цялата ми нахаканост изчезна на часа. Гледам лицето си на първа страница. Издирва се! Написани с ей - такива големи букви. Да не съм убиец, че да ме търсят толкова упорито?
Мафията , полицият ...
Тиха, ароматна и омайна нощ.
Пищната и разсъблечена Луна
гали с нежна светлина Света.
Бавно от комина на къщичка с крака
кълба от цветен дим изплуват – ...
Мълчах… Мълчах… Мълчах…
Забил поглед между обувките, навел глава, не смеещ да погледна нито към подиума със съда и подсъдимия, нито встрани към охранителите, нито назад, където семействата ни бяха се струпали в грамадната кошара за публика.
Само ръката ми стърчеше нагоре. Не сама, разбира се. В коле ...
Спомням си го това магазинче за сладолед... Беше на върха на хълма - такава една малка постройка – малко странна. Покривът ѝ боядисан в синьо над входа започваше отвисоко а се спускаше към задния край. Отдалече приличаше малко на глава с нахлупен отгоре каскет, така че козирката да стърчи безгрижно ...
Ейприл беше най - жизнерадостната душа в това селце. Първа и единствена изтичваше, когато слънчевите лъчи огряваха хижите. Тичаше с пълна сила към Изгрева и викаше: " Слънце, слънце! Обичам те!". С виковете си събуждаше всичките жители, които никак не бяха доволни от това. След това Ейприл се спуска ...
Правдата и Кривдата от деца били големи приятелки. Винаги ходели навсякъде заедно, дори в училище седели на един чин. Делили радости и тревоги през ученическите години, но тяхната дружба свършила на абитуриентския бал. Той бил последното стъпало по стълбата на тяхната взаимност. След него всяка поел ...
2. Народният съд
Не видях как арестуваха баща ми. Една сутрин, в началото на декември 1944 година, Фахри се втурнал задъхан в аптеката.
– Госпожо, днес ще арестуват господин Каранов.
– Какво говориш, Фахри? Как така ще го арестуват! За какво?!
– Ще го арестуват, госпожо. Братовчедка ми Мелек е чиста ...
ЖИВОТЪТ Е БОЖИ ДАР
За първи път посетих Сърбия през 2008 година на Международните литературни срещи „Руднична врела” в Горна Милановиц заедно с поетесата Мая Михова от с. Кресна, обл. Благоевградска.
През 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 година бях гост на Международните литературни срещи „Гарави ...
Човек когато носи спомени от разказите на други хора, които са ти дали живот и с родителска грижа са те закриляли, тук през общите земни дни - и вече са на небето, ти се молиш на него! И това е една звездна надежда на която се уповаваш до оня тих миг, щом с признателна обич ги потърсиш в небитието.. ...
Затварям прозореца на монитора и издишам силно, после затварям и лаптопа. Знам, че Мейс не е разбрал нищо, защото говорихме на български, но от интонацията на мама може би е доловил, че е притеснена. Той ме зяпа с отворена уста, явно разговорът ми е задържал интереса му.
– Това е твоят език, значи. ...
Тогава нещо избухна в мен, реших че ако се измъкна ще отмъстя за Ина. Бяха я изтезавали нечовешки. Беше угаснала в жестоки мъки. Въпреки, че ми беше погодила такъв номер, аз болезнено изживях това, което и бяха сторили. Тези животни трябва да си получат заслуженото. А как ? Мога да ги жилна с не еди ...
Хубави, но малко бяха дните до края на учебната година. Ирина и Камен трудно заспиваха. Мислите винаги се връщаха към преживяното през деня. Преповтаряха се думи, изречения, картини, сълзи и усмивки. Бяха много щастливи. За пръв път имаше на кого да се доверят и той да ги разбере. Докога ли ще трае ...
Достигайки морето, Диди изхвърли сака и шапката си назад и нависоко през рамо, а после с елегантен плонж се изстреля в лазурната вода. Алфонсо, който почти я беше застигнал, също захвърли вещите си и плонжира след нея. Двамата се озоваха в дивните води на Шкорпиловския плаж. Загрели от ходенето, те ...
Отворих имейла, който беше от непознат за мен изпращач. Към него имаше и снимка.
Няма къде да се скриеш амиго. Светът е тесен. Дори и да върнеш парите с лихвите вече си мъртъв. Ина не беше много корава и бързо се предаде.
Приятел
Отворих снимката. Зловещо…. Виждаше се едно смляно от бой лице, а вмес ...
Замисляли ли сте се колко много неща може да направи човек без електричество, например, да чуе чуруликането на врабчето. Онова мъничко, сиво и почти невзрачно птиче, което в обичайното си ежедневие почти не забелязваме, камо ли да чуем звуците които издава.
Не ми се беше случвало отдавна да оставам ...
Звъни се. Този път не беше звънецът на вратата, а телефонът.
— Здравей! – чу се приятен женски глас.
Стив не отговори, затова тя повтори по-силно, но той любезно ѝ отвърна, че не може да се сети коя е.
— Не ми харесва това — продължи тя. — Особено интонацията ти.
— Какво да направя? Наистина не се с ...
Пролог
Чудя се как щеше да протече животът ми, ако в нощта на 22 юни 1941 година онзи съветски самолет не беше бомбардирал родния ми град. Може би всичко щеше да бъде различно. А може би не. Така или иначе той го направи. Най-вероломно хвърли шест бомби над нашия мирен градец и спокойно си отлетя в ...
Съкровена - родена от Светлината, отново съм в преоценка на това, което се случва. В мен, в дълбочината на моето същество, в Пътя по който вървим. Знам, че съм Изпитван, Проверяван, не за това искам да говоря. Ще ти кажа кои сме. Някой би казал кои сме бил! Не, и сега сме! Винаги ще бъдем! Днес навл ...