Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

18+ За твое добро 🇧🇬

По пътя към Върха... зад гърба ти винаги се намира някой, който се опитва да ти смъкне гащите!

gurhito

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

951 3

Казва се приятел пръв 🇧🇬

„…пръв за теб леда пролазва…“
Да вземеш една от приятелките си и да й сложиш етикет – „Ето тази ми е най-добрата“ е трудна работа. И по принцип не съм по етикетите. Смятам, че всички хора, които в момента по една или друга причина са близко до мен във всякакъв смисъл, са ми изпратени. Те са моите ан ...

Дуди

Prosa

1.4K 1 4

Без багаж 🇧🇬

Самолетът се разтресе, когато пуснаха двигателите. Започна бавно да се засилва по пистата и крилете му се извиха като на птица.
– Виж! – посочи момичето с малкото си показалче.
Седеше срещу мен. Кимнах без да поглеждам. Не исках да виждам.
– Сега ще се отделим от земята – съобщих и се огледах в каби ...

exuded

Prosa » Relatos

796 4 5

Забранена си ми (8) 🇧🇬

Барът, по разписание, трябваше да затвори в 00:30ч. Но с Криси ни отне още около половин час, за да разтребим и почистим навсякъде. Хората от кухнята си бяха отишли по-рано. Все още не знаех къде се намирам, заради напрежението от първия работен ден. Но се чувствах удовлетворен от това, че часовете ...

written-springs

Prosa » Relatos

1.6K 4 2

По струните на изгубената мелодия- Глави XVIII,XIX 🇧🇬

Глава XVIII
Рейнс и Капри се прибраха- тя слезе в кухнята, той се качи в стаята си. В момента, в който Роберта я видя, я хвана и направо я завлачи след себе си.
- Кажи какво му направи?- гледаше я като малко дете, което чака своята изненада.
- На кого?
- Хайде, хайде- не тормози горката любопитна ст ...

kokolinna

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

1K 2 2

Прозрение (11) 🇧🇬

1. Трупай в добрите дни, харчи в лошите!
2. Помни насладите, забрави разочарованията.
3. Никой глас не е по-силен от вътрешния.
4. По-добре дълги уши, отколкото къс ум.
5. Всеки, на който му се подреждат нещата е изпълнен с щастие. Въпросът е дали си щастлив през останалото време?

СветланТонев

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

834 1

Пътепис с дъх на море 🇧🇬

Краят на пътуването настъпи. Водачът спря първото магаре на което се бях възцарила. :) След него спряха и другите две "таксита". Мъжът отиде да разтовари багажа и остави наша милост на произвола на съдбата. Посрещачката беше местна и имаше опит както с качването така и със слизането. Плъзна се по ко ...

slaveja123

Prosa » Otros

1.7K 1

Къде е началото на кръга? 🇧🇬

- Хайде бе, тати, нека да влезем в морето. Още само един път – увещаваше Миро.
- Стига, тати, като си почина малко и пак ще влезем – каза баща му. Беше легнал по гръб и големия му корем си личеше. Даже беше малко смешно. Млад човек, пък с такъв изпъкнал корем. Добре,че плажът бе пуст и нямаше никой ...

robertratman

Prosa » Relatos

2.6K 9 12

Интелигентен човек 🇧🇬

Учителят Николов стоеше в полуусмихната поза и се мъчеше да преброи шарките по килимчето пред вратата. Насреща му, блажно ухилен, бизнесменът Йорданов, доскоро Вичо от петия етаж, припалваше сочна пура. Разпали я, духна към събеседника си, сетне размаха ръка, та да отгони дима, който нахален като пр ...

генек

Prosa » De humor

1.1K 2 20

Пътепис с дъх на море 🇧🇬

Краят на пътуването настъпи. Водачът спря първото магаре на което се бях възцарила. След него спряха и другите две "таксита". Мъжът отиде да разтовари багажа и остави наша милост на произвола на съдбата. Посрещачката беше местна и имаше опит както с качването така и със слизането. Плъзна се по корем ...

slaveja123

Prosa » Otros

975 1

Любовта, вещицата -2 🇧🇬

Розовият маникюр на Доника започваше да почуква по масата с все по-бързо темпо.
-Извинявай, само да ти напомня, че обикновено дискотеката затваря някъде към два през нощта. Имаш време, не бързай толкова…
Виктория с пъшкане смъкна дантелената блузка.
-Тц, не тая…
Доника възмутена я почука с показалец ...

Marmadun

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.6K 2 5

Докога 🇧🇬

Животът - хищен крокодил, до болка ме захапва с острите си зъби. Влече ме към тинестото дъно, затлачено от грижи и проблеми. Върти ме! Суче ме! Не спира! Чака да се уморя, за да ме погълне. Мъча се да изплувам над привидно спокойната повърхност на реката от Дните. Дърпам се! Боря се! Искам да се отс ...

Eipril

Prosa » Otros

600

18+ Неочакваното - трета част 🇧🇬

7
Следващите няколко дни всичко вървеше спокойно. Преди 3 месеца бях започнала официално работа в един рехабилитационен център и все още свиквах с усещането да ме наричат „докторке“. Като изключим факта, че нито бях „докторка“, нито приличах на такава, си беше доста приятно. Удовлетворението, което ...

Дребосъчка

Prosa » Relatos

1K 1

Доктор Вреден - глава 2 🇧🇬

Глава 2
Все още вцепенена, се взрях в мъжа пред мен.
Димитър Симеонов бе един изключително привлекателен мъж, което изобщо не очаквах. Беше висок и слаб, със средно дълга руса коса и огромни сини очи. Чертите му бяха някак нежни, но не и погледът му, който бе остър и плашещ. Нямаше изобщо да мога да ...

ZyPetrov

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.4K 1 2

Отчуждение 🇧🇬

- Случи се постепенно... Имам в предвид отчуждението. Как да ти обясня? Понякога се прибирах у дома късно през нощта и ме удряше като мокър парцал усещането за това, как моят дом "не съм аз". Чувствах се почти като натрапник, който е влязъл в нечия друга къща, и за секунда се чудех какво търся там. ...

robertratman

Prosa » Relatos

1K 4

В парка 🇧🇬

Седим си с Митето комшията в парка, никому лошо не правим, за живота, дето минава покрай нас, си говорим. Наблизо някакъв е разкопчал панталон и полива розите с вчерашна бира. Не смеем да му направим забележка - демокрация е, всеки има свобода на избор, а и алкохолът в малки дози е полезен във всяка ...

генек

Prosa » De humor

895 7

Оптимистична история за народа български 🇧🇬

И сядам аз, братя мои, история за народа български да пиша. Историческа история, а не като оная учебникарската. Защото аз такива работи зная, че всяка царщина дан би ми давала, за да мълча.
А българите били голям, велик народ. Силен, защото много ядял. Каквото не изяждали - изпивали го. Познавали от ...

генек

Prosa » De humor

816 7

Учитель биологии 🇧🇬

УЧИТЕЛЬ БИОЛОГИЙ
Руслан Сергеевич после службы на афганской войне, вернулся в школу совсем другим человеком: взгляд его в поднебесье уплывает, воображения мимо людей скользят, вдаль всё время смотрит, туда, где память свою оставил. Тело огромной величины насыщено весом в полторы центнера. Рыжие воло ...

Бетон

Prosa » Relatos

859 2

За жената 🇧🇬

Рожден ден й е днес. И друга дата – 41 години, откакто нежно е стъпила с малкото си краче върху якия ми врат… Че и от време на време се завърта на токче…
Трудно е днес с жените.Като книгите са - много, богат избор, с лъскави заглавия, с твърди или меки корици, всякакъв формат... А зачетеш ли се - ни ...

генек

Prosa » De humor

1K 3 15

По телефона 🇧🇬

- Добър вечер! Извините, може ли да се обади Ванчето?... А, да, разбирам, но... Не сте прав! Не бива да ме наричате с такива думи!... Да, да - ако може да се обади... Разбирам, че е почти полунощ, но просто е необходимо да я питам нещо... Ама моля ви се - не бива да употребявате такива думи! Ванчето ...

генек

Prosa » De humor

911 1 3

Неподписано 🇧🇬

Избрах да вървя по тесен път, труден и тих, с убедеността, че в неговия край ще ме приветства моят успех. Тази пътека не предлага луксове, когато се измориш да стъпваш по разронената ѝ повърхност. Желаеш ли да постигнеш кристиалното съвършенство, бидейки част от нея, е нужно мъдро да се извисиш, да ...

thedac

Prosa » Otros

774 4

Гръцко синьо 🇧🇬

-Знаеш ли какво имаше на картината?- попита Джони.
- Какво?
- Ами представи си, черна картина. Напълно черна. Все едно някой е мацал с мастило. Всичко е черно, разбираш ли? И най- долу познай какво има? Две ръце.. Една върху друга. Сякаш някой си почива.
- Тези клаксони. Подлудяват ме - почеса се Су ...

Freeman

Prosa » Relatos

1.9K 2

Самотата на силните, гл. 7 🇧🇬

САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, ОТ СМУТ И ОГЪН ИЗВАЯНА
Глава седма,Кралицата остава на престола
Нямаше я. Наистина я нямаше, не че се беше скрила от него. Звъня дълго, но зад масивната врата нямаше признаци на живот. Можеше поне котка да измяука.
Не беше го предвидил. Можеше да се очаква , че ще се скрие, ще у ...

NeliKaneva

Prosa » Novelas y novelas cortas

560

Лидерът - глава 12 🇧🇬

Глава 12
Бях на голямо и доста меко легло. Прозорецът от дясната ми страна бе широко отворен и навлизаше хладен въздух, който не успокояваше горещината в тялото ми. Вратата се отвори и при мен влезе Ангел - той се движеше бавно, плавно, но това не беше от възрастта.
-Господарю – каза Ангел – какво с ...

ZyPetrov

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

1.2K

През полетите на съня... 🇧🇬

Понякога се събуждам от писъците на хляба, към който е насочен нож...
Когато лудостта ми остане без дом, сънят довежда една светулка от залеза – да посочи новия ми път...
Заспивайки осъзнавам, че във виното не е само истината, във виното е и тишината на премълчаното не само наяве, но и в сънищата... ...

pavli

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.6K 1 1

Преход 🇧🇬

Ей, вече маса години прехождаме. Накъде - не знаем. Опитахме се да попитаме, но ни обясниха, че по време на движение с шофьора не се говори. Още повече, че нашите водачи са отдавна на дистанционно управление. Знаем-там, където отиваме, от чешмите ще тече мед и масло. И няма да има с какво да се изми ...

генек

Prosa » De humor

890 1 9

Мъжът с белите лилиуми 🇧🇬

Следователят следеше тъмнокосата, която седеше срещу него на бюрото и четеше първоначалните ѝ показания. Той я познаваше много отдавна, но не я беше виждал в този окаян вид. Докато се вглеждаше в чертите на лицето ѝ, изпитваше едно тягостно чувство примесено с безнадеждност. Очите ѝ бяха потънали в ...

Plevel

Prosa

852 10 22

В градината на Цветните орисници.-1 🇧🇬

Да Ви кажа честно – аз съм просто един бодил. Розово цъфтя, ама съм грозно! А тези красавици, уханни, блестящи и страшно, ама страшно прекрасни са най-висшето стъпало на цветната градина, в която ме довя отникъде вятъра.”Отникъде” е просто, защото и сред бодилите на моя вид съм най-дребното, трътлес ...

LiaNik

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía, De humor

1.1K 8 22

Фрагмент пред очите на господин... 🇧🇬

...ех, колко красиво е небето – покрито от перести области, нашарени от ниското слънце, което скоро ще залезе. Кави ли ветрове са ги надиплли тези облаци така, там горе. Тук не духа много. Вятърът само напомня за себе си и приятелски разклаща клоните на дърветата за поздрав. Паркът е пълен с хора. М ...

robertratman

Prosa

800 1 5

Свръх съзнание 🇧🇬

Човек има много мисли в главата, които непрекъснато отнемат от времето му и го отдалечават от неговото свръх съзнание.
С други думи в този момент човек ползва съзнанието.
За да премине границата какво трябва да направи?
Да забрави всички мисли и да концентрира вниманието си единствено на важните нещ ...

Timbalend

Prosa » Otros

1K

Модерно школо 🇧🇬

Пазарната икономика днес е бог и господар на обществото. Всичко се диктува от парата и ней се подчинява. Защо тогава и образованието да не се реформира по законите на пазара? Базата е ясна: търсене-предлагане. А водещият мотив за промяната е още по-зрим: пари нема, действайте!
Та ходи някъде директо ...

генек

Prosa » De humor

1K 2 15

Грубо влизане 🇧🇬

Беше неделя. Група приятели от квартала се бяхме събрали да поритаме на новооткрития изкуствен терен. Разделихме се на два отбора и почнахме. Играта бързо се разгорещи. Заваляха голове. Дори тези с шкембенцата се представяха на ниво, поне откъм желание. По едно време състезател на противниковия отбо ...

Heel

Prosa » Relatos

955 1 3

Доктор Вреден - глава 1 🇧🇬

~Посвещавам на Н.Й.~
Глава 1
Вървях под горещото столично слънце в един прекрасен ден в разгара на лятото и тихо си тананиках песен, докато се отправях към мястото за интервюто. Отчаяно си търсех работа вече близо месец и то не защото нямах необходимите компетенции, ами защото не исках каквато и да ...

ZyPetrov

Prosa » Novelas y novelas cortas

2.3K 6 6

Да погребеш или да изядеш 🇧🇬

Стефан Петров е странна личност, всъщност няма нищо учудващо в него, но все пак има лека странност, която се проявява в редки случаи. Именно за този рядък случай е този кратък разказ.
В непоносимата жега на юли, на Стефан Петров се наложи да изкопае нов гроб- да, той работи в местните гробища. Казва ...

Writer96

Prosa » Relatos

650

Jazzy dreaming 🇧🇬

А ти знаеше ли, че всъщност много обича да заспива на джаз?
Нищо че беше 2, сложи касетофона отляво й върху меката пухена завивка смачкана до нея на леглото и затвори очи.
Блаженство...
Звуците на тромпета я събличаха, превръщаше се в малко момиченце с оранжева поличка, две плитки и лятна тениска. Н ...

gugigerry

Prosa

818

Машинката на времето 🇧🇬

След като се пенсионира, Тодор се опита да продължи живота си в семейното жилище в големия град. Двете му дъщери се бяха омъжили и той беше останал само със съпругата си Елена. Свикнал на динамично ежедневие през годините в армията, където всяка секунда му беше разчетена, Тодор се чувстваше неловко ...

perfanov

Prosa » Relatos

778 2

Машината на времето 🇧🇬

Мракът спуска индиговите си пипала над заблещукващите като светулки панелни блокове и бавно се прокрадва в пропитата от цигарен дим стая. Лежа, загледан в пробягващите по тавана светлини на преминаващите навън автомобили и си мисля за теб. Липсата ти се е загнездила като натрапчива мисъл в главата м ...

ANONIMNIQ

Prosa » Relatos

674

Когато мечтите стигат звездите 🇧🇬

Питър: Здравей, Анди.
Андрей: Здравей, Питър! Как си?
Питър: Добре съм. А ти как си?
Андрей: Аз също съм добре. Напоследък съм занемарил писането на хайку, но смятам да наваксам.
Питър: Така ли? Не съм влизал скоро в групата да видя новите неща. Може ли да ми разясниш малко за тази поезия. Приятно м ...

СветланТонев

Prosa » Relatos

766

Самотникът 🇧🇬

- Господи, каква красота! Истинско вълшебство!... Така ми се иска да го споделя с любимо същество...
Маринчо, седнал на осеяния с пясък, камъчета и черупки от миди бряг, прехласнато гледаше залязващото зад горите на отсрещното румънско крайбрежие слънце, чиито прокраднали се през листата на дърветат ...

charo

Prosa » De humor

2.5K 3 6

По струните на изгубената мелодия- Глави XVI, XVII 🇧🇬

Глава XVI
- Здравей, Монти!
Той правеше опити да разкопае двора- не много успешни. Земята беше толкова суха и напукана, че буците пръст бяха като камъни и му беше много трудно да ги разцепи и невъзможно да оформи и поприглади някакво пространство. До краката му имаше торбичка със семена, но при тази ...

kokolinna

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

1.1K

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

18+ За твое добро 🇧🇬

Казва се приятел пръв 🇧🇬

Без багаж 🇧🇬

Забранена си ми (8) 🇧🇬

По струните на изгубената мелодия- Глави XVIII,XIX 🇧🇬

Прозрение (11) 🇧🇬

Пътепис с дъх на море 🇧🇬

Къде е началото на кръга? 🇧🇬

Интелигентен човек 🇧🇬

Пътепис с дъх на море 🇧🇬

Любовта, вещицата -2 🇧🇬

Докога 🇧🇬

18+ Неочакваното - трета част 🇧🇬

Доктор Вреден - глава 2 🇧🇬

Отчуждение 🇧🇬

В парка 🇧🇬

Оптимистична история за народа български 🇧🇬

Учитель биологии 🇧🇬

За жената 🇧🇬

По телефона 🇧🇬

Неподписано 🇧🇬

Гръцко синьо 🇧🇬

Самотата на силните, гл. 7 🇧🇬

Лидерът - глава 12 🇧🇬

През полетите на съня... 🇧🇬

Преход 🇧🇬

Мъжът с белите лилиуми 🇧🇬

В градината на Цветните орисници.-1 🇧🇬

Фрагмент пред очите на господин... 🇧🇬

Свръх съзнание 🇧🇬

Модерно школо 🇧🇬

Грубо влизане 🇧🇬

Доктор Вреден - глава 1 🇧🇬

Да погребеш или да изядеш 🇧🇬

Jazzy dreaming 🇧🇬

Машинката на времето 🇧🇬

Машината на времето 🇧🇬

Когато мечтите стигат звездите 🇧🇬

Самотникът 🇧🇬

По струните на изгубената мелодия- Глави XVI, XVII 🇧🇬

Cola