Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Изповедта на един балканджия 🇧🇬

– И днес отново няма да имам какво да хапна. Мдааа! Парите ще ми стигнат само да се напия, но за ядене – не! Смяташ, че ти приказвам глупости? Защото алкохолът е по-скъп от храната ли? Грешка! Твоя грешка! Ей, човек, вчера събрах цели деветдесет и три стотинки... Ако ти ми дадеш сега само деветдесет ...

svobodey

Prosa » Relatos

1.8K 1

Тримата в магазина 🇧🇬

В голям магазин за строителни материали тримата вървяха бaвно заедно между рафтовете. Бяха баща и майка по петдесет години и синът им - млад мъж на двайсет и пет. Бащата вървеше ръка под ръка със сина си, който с неизменната усмивка на лицето си, тъй характерна за идиот, гледаше към тавана и правеше ...

robertratman

Prosa

2.6K 4 9

По Суворов 🇧🇬

Всеки войник носи в гащите си маршалски жезъл!

vega666

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

879 3 2

Аделин 🇧🇬

Най-нежното, прекрасно и крехко същество, което очите ми някога имаха възможността да зърнат беше тя. Моята нимфа. Досущ като самодива и едва ли не привидение от някой друг свят, тя винаги беше там- с дългата си огнена коса, внимателно сплетена в красива плитка и венче от диви рози, това момиче обсе ...

Dayan_101

Prosa » Relatos

1.2K 3 5

Да надникнеш в бъдещето 🇧🇬

От международния Център на политолозите направили запитване до делфийския оракул, кой е отговорен за атентата срещу Скрипал - ГРУ или ЦРУ? Отговорът на оракула гласял:
Много висока степен на вероятност...
Озадачени, от Центъра направили ново запитване - как да се тълкува казаното.
Само толкова ми се ...

vega666

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

797 4 2

Сън 🇧🇬

Много дълго продължи този сън. Като нишка от някаква плетеница – усукваше се, диплеше свои форми, после се обръщаше, влизаше в други образувания и накрая вече всичко се объркваше в хаотична безредица, красива и плашеща едновременно.
Сънят рисуваше живота му такъв, какъвто той не искаше да бъде. Паяж ...

exuded

Prosa » Relatos

831 2 4

Прозрение (4) 🇧🇬

1. В морето от злоба бъди остров.
2. Кооперативният подход не важи за изкуството. Там всеки е сам за себе си.
3. Не съм стиснат човек, но по-добре да не ми се налага да черпя.
4. Не започвай деня с големи очаквания, ако не искаш да се разочароваш!
5. Тъжно е един ден да се обърнеш назад и да видиш, ...

СветланТонев

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

733

Убийството на белия лебед 🇧🇬

“Девън Мейл” 6 септември 1951 г.
УЖАСЕН ИНЦИДЕНТ В ДЕВЪНШИР. АРИСТОКРАТКА ЗАГИВА ПРИ ПАДАНЕ ОТ КОН. СЕМЕЙНО ПРОКЛЯТИЕ ЗАСТИГА СЪПРУГАТА НА БАЛЕТНА ЗВЕЗДА
При нелеп инцидент с жребеца си загина една от най-бляскавите дами на графство Девъншир. Госпожа Клара Рединг, съпруга на балетната звезда Антъни ...

Светлана_Видинска

Prosa » Relatos

2.8K 2 8

Оазисът на маймуните 🇧🇬

Маймуна съм. От мъжки пол. Живея в оазис. Той е моята Родина. Не е нещо особено, но аз си го обичам. Когато съм далече, страдам, копнея по-скоро да се върна. На това му викат носталгия. Наоколо има и други оазиси. И те не са нещо особено. Бих казал, че... Не, това няма значение. Те не ме интересуват ...

Мильо

Prosa » De humor

1.3K 4 7

Доверие с дъх на карамел 🇧🇬

Тази ноемврийска привечер едва движа краката си по кишавата улица. Преуморена съм до смърт след тежкото денонощно дежурство. Влача две препълнени пазарски торби, за дръжката на едната се е хванала Алис. Нямам сили да слушам какво бърбори. Наострям ухо когато чувам „таткото – глас”.
– Какво?
– Ами ка ...

esenna

Prosa » Relatos

2.3K 5 4

Недовършена история... 🇧🇬

1
Тук небето просто си беше такова. Бонг го знаеше, но не го вярваше. Когато по време на деветата война цепелин натъпкан до горе с фуриоко като чувал с емигранти се взривил, небесният дух така силно изкрещял от болка, че през небосвода се отворила тази смрадлива помийна яма, която заливала хората от ...

BoðvegrRosenson

Prosa

553 2

Искалеченный партиец 🇷🇺

ДОМ ПРОФСОЮЗОВ. (ИСКАЛЕЧЕННЫЙ ПАРТИЕЦ)
У человека этого не было половины левой руки, он её оставил ужасу, который оборвал расцвет его желаний, который пришёл с пушками убивать и грабить его привязанность к земле.
Лёня Строевой, как и все его ровесники, рос с мечтой о прекрасной жизни и те, кто управ ...

Бетон

Prosa » Relatos

1.3K

Мигове от залеза (импресия) 🇧🇬

Небето пламтеше в ярките цветове на залеза, гаснещото слънце разпращаше последните си лъчи, а лекият топъл вятър полюшваше тревата в полето. Няколко птици прелетяха безшумно през огнения небосклон и изчезнаха в сенките на умиращия ден.
Хладната тъмнина стъпваше по зеленото поле, като разпалваше след ...

М.Р

Prosa » Otros

1.3K 2

Откъси от една непубликувана история 🇧🇬

- - - - -
(Камерата показва в гръб мъж с наметната ватенка и каскет на главата. Пред него гори огън, а около него стърчат само голи каменни зидове. Камерата се завърта и показва околния пейзаж. Зима е. Сняг е привел клоните на близките храсти. На неголямо разстояние се виждат зидовете и на други пор ...

Мильо

Prosa » Relatos

2.1K 8 9

Късче любов докрай 🇧🇬

Госпожа Емили Бомон – красива, двайсет и осем годишна жена, слушаше напрегната емоционална реч на футболния коментатор, без да поглежда към телевизионния екран. Пръстите и мачкаха крайчето на памучната покривка през цялото време. Не гледаше футбол, защото не разбираше тази безсмислена грубост и агре ...

СветланТонев

Prosa » Relatos

712 3

За конкурса „МастърШеф" 🇧🇬

Едно интервю на журналиста Жулиен Жасминов с кандидата за приза „МастърШеф“ Г-н Мишо Машев от ресторант „Голямата хапка“
Ж.Ж. – Г-н Машев, добър ден! Разбрах, че сте кандидатствали за участие в конкурса „МастърШеф“! Бихте ли ни разказали за Вашите постижения и да споделите опита си в разработването ...

Елка

Prosa » De humor

762 1 4

Писна ми 🇧🇬

Писна ми, от празните дни.
Писна ми, от едно и също ежедневие.
Писна ми, от сълзи.
Писна ми, от болка.
Писна ми, от страха. ...

tessayoungg

Prosa

1.4K 1 1

Лазарска песен 🇧🇬

Цялото село беше притихнало. Слънцето се скри зад балкана и Вечерницата изгря на небето. Животните бяха прибрани по оборите и комините пушеха над къщята. Само от една къща още се носеше весела глъчка. Баба Ганка беше сбрала край огнището си младите моми, дето на следващия ден щяха да бъдат лазарки. ...

Boyan

Prosa » Relatos

2K 1 4

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 10. 🇧🇬

5.
Тогава за пръв път ходих на Ботевия поход.
От училището го уредиха. Трактор с ремарке, палатки, лекар… Ние – с раниците. И някой грош в джоба, де.
Та заминахме за Козлодуй. На сутринта се появи „Радецки”. Аз вече го познавах, Нейде в шести-седми клас ни водиха на конференция на младите читатели в ...

генек

Prosa » Novelas y novelas cortas

1K 3 10

Невена 🇧🇬

Двамата аратлици Доню и Тоню, бяха седнали на обичайното си място в центъра на Долно Милево и тъкмо обсъждаха новите новини, когато край тях притичаха хора.
- Доньо, тия хора какво правят в тоя пек? Луди ли са ли що? - сбута аратлика си Тоню.
- Па отде да знам. - прозина се той и викна към бягащите ...

ГеоргиГеоргиев

Prosa » Relatos, Otros

1.4K

18+ Последната хипотеза за смъртта на динозаврите 🇧🇬

Малчуган: Тате, от какво ли са загинали динозаврите - смъртоносен вирус, сблъсък на астероид със Земята, страховит земен катаклизъм...?
Бащата: Не, сине, просто са им пораснали ръце и са започнали да мастурбират...

vega666

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

852 1

Последни трепети 🇧🇬

Дългата и коса беше разпиляна на вълни по раменете ѝ. Лекия гланц на устните го предизвикваше да я целуне. Срещаше я на спирката всеки ден като отиваше на работа.
Като го видеше, тя срамежливо обръщаше гръб, а той зяпаше дупето и краката ѝ добре очертани под стегнатите дънки. Никога не погледна гърд ...

Alastor

Prosa » Relatos

1.2K 1

Пет часа разлика 🇧🇬

Това е история за един хотел. Това е история за един куфар. За чифт черни токчета. За една униформа. За едно червено червило. За един кок. За една усмивка, зад която се крие много болка.
Позиционирана съм в Индия. Едва дишам. Потя се, обезводнена съм и съм със стомашни спазми. За втори месец се връщ ...

AstineD

Prosa » Relatos, De humor

1.3K 2 5

"Капан за ловци"- Част I 🇧🇬

Вперила незрящ поглед през замъгленото от собствения ѝ дъх стъкло, Кейси Доусън притискаше горещата чаша в дланите си и се опитваше да се постопли от парата, която вдигаше ароматният чай от горски билки. Нещо не ѝ даваше мира и тя продължи трескаво да се оглежда в лицето на всеки един посетител. Гра ...

Dayan_101

Prosa » Relatos

1.5K 3 5

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 9. 🇧🇬

6.
А, та щях да ви разправям за нашата тимуровска команда, ама се отплеснах. Така е – нали ви предупредих? Свободен полет…
Направихме я… И се отказахме бързо
Най-напред дружинната ръководителка ни намекна, че не е добре тая работа, ако има нещо – ще кажат другарите, не бива да се цепим от колектива, ...

генек

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.7K 1 3

Пътят на самотата 🇧🇬

Полъхът на вятъра се носи из празните улици, посърнали в невзрачната нощ. Цветовете са избледнели, къщите посивели, останал е единствено сковаващият студ на самотата, обрекла ни на безкрайно лутане по кътчетата на душите ни.
Вдигам печално поглед към небето и пред очите ми заблестяват изстиналите сп ...

Seline_1

Prosa » Relatos, Otros

1.6K 1 1

Къде е? продължение1 🇧🇬

- Хубав сън, но сън! Всичко се случва тук и сега, а действуващите лица сме ние, а и ти знаеш ли, продължи да говори Миролюб, като внимаваше да не разлее кафето и чинийката със сандвич за Радослав. Наскоро бях в града, в най-големия студ и на ъгъла на улицата, там където ветровете са си обявили среща ...

Соларе

Prosa » Relatos

894 4 11

Самоубий се 🇧🇬

3:46 а.m.
Исках да се махна от задуха. Нямаше и капка кислород. Въздухът беше отрова. И не, не от цигарения дим, който се беше пропил отдавна в кожата ми… И не, не от ферментиралите изпарения, идващи от устите на алкохолизираните гости. Не можех да дишам, защото нямаше откъде. Нямах нос, нямах дробо ...

ponichka.1

Prosa » Relatos, Otros

1.7K 3 4

Чупя писалката (или писмо в бутилка) 🇧🇬

Здравей, който четеш това,
Иска ми се да напиша писмото на ръка, да го свия на руло в бутилка и да го пусна в буйните води на някоя река, но нямам физическата възможност за това. Нека ти го обрисувам, представяй си, че се случва...
Отбивам се за последно на този бряг. Над мен небето прилича на течен ...

teodoralindemann

Prosa » Cartas

1.5K 2 3

Сега на къде 🇧🇬

Мислех че този ден скоро, няма да дойде.
Деня в който искам всичко да свърши...
Деня в който ми е писнало от всеки и от всичко...
Деня в който ще имам някой и този някой ще е далеч.
Писна ми... и се изгубих... Няма по лошо... така си мислех... но грешах, тук съм. Потънала, без грам да ми пука къде с ...

Ем.С

Prosa

930

Върхът на свободата 🇧🇬

Уханно далеч и уханно нагоре.
Възнасяш се там, където няма хора. Където спокойствие чака да те застигне отново. Полети и се остави на свободата да те носи. Тя през път непроходен ще те отнесе. Ще се опиташ да го възкачиш и тъкмо стигнал до върха, той ще те събори и ще виждаш образи като мираж в прах ...

gigi08

Prosa » Otros

1.2K 2

Объркани времена 🇧🇬

***
Какви времена дойдоха – да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш, да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, че да съжалиш, че си му казал. Времена, объркани или сбъркани, не знам.Но където и когото и да срещне ...

ГеоргиГеоргиев

Prosa » Relatos, Otros

1.1K 1

Мъдро предложение 🇧🇬

Малчуган пита баща си: Тате, възможно ли е без войни населението на Земята да намалее бързо наполовина?
Бащата: Да, достатъчно е да се разреши убийството между съпрузи и само за една нощ всичко това ще се случи!

vega666

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

755 1

Утрото е в очакване 🇧🇬

Да се събудим и да благодарим, че ни се дава още един ден пътешествие. Пътешествие, което за някои вече е минало, за други ще приключи днес, а трети има още на какво да се научат.
Утрото е притихнало и едва протяга розови ръце в далечината. Мутиралите мравки наречени хора, все още спят и от тях зави ...

AstineD

Prosa » Relatos

1.3K 2

Мастилото в главата ми 🇧🇬

Нарисувах си
въпросителни вежди,
а заваля нежност
от очевидното
и сме точно толкова ...

RainaVakova

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2.1K 8 10

Топлина от непознати 🇧🇬

Август.
Слънчевите лъчи погалиха лицето на спящия мъж.
Той присви очите си, отвори ги и погледна часовника.
Беше рано.
Не му се лежеше.Имаше много енергия в младото му тяло. ...

perfanov

Prosa » Relatos

840 1

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 8. 🇧🇬

IV. - Средна възраст
1.
Почвам с два портрета. Интересни. И съществени в живота ми.
В шести клас станах приятел с Пламен.
Баща му беше художник. Майстор на портрета. Но не беше партийно активен, някак си се дърпаше от обществения живот. С изключение на изкуството. И бохемството, разбира се. Не беше ...

генек

Prosa » Novelas y novelas cortas

916 1

Нечистите - глава 6.6 🇧🇬

Елизабет стоеше в кръг от светлина, обграден от стена от мастилен мрак. Сух вятър развяваше косата й. Бялата рокля, в която бе облечена, плющеше около босите ѝ крака. Устните ѝ бяха изпръхнали до кръв и усещаше миризмата на боклук – по-остро, отколкото би трябвало, заради сухия си нос. Фин прах поле ...

Shay

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

1.7K 1 2

Палто 🇧🇬

Грижливо притискам материята на извехтялото палто към гърдите си така сякаш бивам привлечена от магнит. Впивам ноздри в плата и горчива, опушена металическа миризма завзема обонянието ми. Попилите капки кръв от жестоките битки пропълзяват през сетивата ми, наподобявайки уханието на нажежено желязо, ...

Dayan_101

Prosa » Relatos, Otros

1.2K 3 2

Неспокойствие 🇧🇬

Обади се.
Неспокойствието ми не може да отстъпи пред смирението. Крачи в тъмното по крайморските алеи, избягвайки светлия сноп на уличните лампи. Свеж въздух и дим от цигара на минувач. За миг притихва, забавя крачка и разширява ноздри. Не разпознава твоя аромат и продължава. Вятърът подритва стари ...

nadia.nanito

Prosa » Otros

750

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Изповедта на един балканджия 🇧🇬

Тримата в магазина 🇧🇬

По Суворов 🇧🇬

Аделин 🇧🇬

Да надникнеш в бъдещето 🇧🇬

Сън 🇧🇬

Прозрение (4) 🇧🇬

Убийството на белия лебед 🇧🇬

Оазисът на маймуните 🇧🇬

Доверие с дъх на карамел 🇧🇬

Недовършена история... 🇧🇬

Искалеченный партиец 🇷🇺

Мигове от залеза (импресия) 🇧🇬

Откъси от една непубликувана история 🇧🇬

Късче любов докрай 🇧🇬

За конкурса „МастърШеф" 🇧🇬

Писна ми 🇧🇬

Лазарска песен 🇧🇬

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 10. 🇧🇬

Невена 🇧🇬

18+ Последната хипотеза за смъртта на динозаврите 🇧🇬

Последни трепети 🇧🇬

Пет часа разлика 🇧🇬

"Капан за ловци"- Част I 🇧🇬

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 9. 🇧🇬

Пътят на самотата 🇧🇬

Къде е? продължение1 🇧🇬

Самоубий се 🇧🇬

Чупя писалката (или писмо в бутилка) 🇧🇬

Сега на къде 🇧🇬

Върхът на свободата 🇧🇬

Объркани времена 🇧🇬

Мъдро предложение 🇧🇬

Утрото е в очакване 🇧🇬

Мастилото в главата ми 🇧🇬

Топлина от непознати 🇧🇬

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 8. 🇧🇬

Нечистите - глава 6.6 🇧🇬

Палто 🇧🇬

Неспокойствие 🇧🇬

Cola