> Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
> Йоан 12: 24
Жалък съм, много съм жалък! Също съм смешен, но повече жалък. Пропаднал и жалък човек съм. Но не ми съчувствайте, даже ми харесва! Харесва ми да съм жалък. Има ...
Долепени едно до друго тела, сияещи от любов очи, опипващи длани, жадни устни. Антон бе потресен, гледката заплашваше да разкъса сърцето му. Невидима ръка го бе сграбчила за гърлото и го душеше. Не можеше да повярва, че любимата му се натиска с някакъв противен тип, и то пред очите на всички, на ули ...
Надбягват се нежните дъждовни капки със страстните гръмотевици кой пръв ще очарова с докосване нагорещената земна плът. Валят целувки. Изпаряват се въздишки. Тича времето по гръбнака на желанието и оставя след себе си искрящи секунди удоволствие. Бързо, наситено и кратко - като всяка открадната любо ...
По струните на изгубената мелодия-Глави VII- IX
🇧🇬
Глава VII
Утрото беше мрачно и влажно. Мъглата бе толкова гъста, че дори градината в двора не се виждаше от прозорците в къщата. От
време на време само нещо преминаваше- сякаш прелиташе през нея- това бе градинарят- виновникът за красотата от цветове, но сега дори те не можеха да преборят бялата пел ...
Заливът на таралежите
Идваше тук при всяка възможност. Понякога два пъти в годината, понякога три, понякога по-често. Зависеше от това колко често пътуваше до завода на компанията в Солун. Беше открила мястото още преди много години, когато не можеше и да предполага, че ще дойде ден, когато ще оглав ...
Седя пред кафенето, пия си чая, зяпам и мисля...
Обмислям идеи за нещо смешно, нещо ведро, нещо весело...
Стига с тая политика, стига с тоя реализъм, стига с мрачните виждания...
Да се развеселят хората.
И го умея – може да се види. А и в някои медии /в събота пак пуснаха един разказ/... ...
Отишла една жена да се изповяда при попа. Изповядала греховете си към близките и приятелите ,които им била направила и накрая казала" Но аз, Отче, помагам на бедните и така ще си изкупя греховете, нали?" Отеца и отговорил " И Юда продаде Христос за пари и ги даде на грънчаря... мислейки, че така ще ...
Можете да не се чудите кой е тоя умник. За моята скромна персона иде реч. От малък родата като гракна срещу мен, „умник, та умник”! Каквото и да направех – майка, баща, баби, дядовци и населението в махалата свиваха устни по особен начин и процеждаха през зъби споменатото определение. Отраснах с тов ...
- Добре дошъл, господин министър! Много ви благодаря за въпросите, които ми изпратиха от вашия кабинет, чудесни са. С удоволствие ще ви ги задам. А господин премиерът?...
- Ох, спешно се наложи господин премиерът да замине за Брюксел.
- Жалко, за първи път в нашето студио ще гостуват по- малко от тр ...
ГАРДЖЕТО, КОЕТО НЕ МОЖЕШЕ ДА ЛЕТИ
Всичко беше чудесно до днес, когато малкото черно гардже си стоеше в топлото гнездо и отвараше широко човчицата си, щом неговата грижовна майка му донасяше храна. Самото гнездо се намираше на върха на едно високо дърво, а отдолу имаше малка градинка в която постоянн ...
Започне ли да те нарича "съкровище", да знаеш, че трескаво търси остров, където да те зарови.
Кирето - наблюдения върху семейните двойки
04.07.2018
От кривогледия стрелец и най-точният снайперист бяга през глава на стрелбището.
Кирето - лични наблюдения на огневия рубеж. ...
Васил се ожени веднага, след като отби военната си служба. Лятото замина на почивка в град Поморие. Майка му,която го изпрати на ж.п. гарата в Асеновград,като врачка предрече: "Гледай да не ти вземе акъла някоя засукана поморийка и да си останеш там!". Влюби се и се ожени в Поморие. Остана "заврян з ...
Тези красиви очи някога ще вземат всичко от теб
🇧🇬
Ти предаваш тези, които са около теб, обиждаш ги, твърдиш че не струват нищо, а по-късно се решаваш да почукаш на тяхната врата с молба за прошка.
Мислех че ти може би наистина си повярвала на разума си, но изглежда че си още по-противна твар от мен самия. Ако моите заблуди са свързани с останалите, ...
Демокрацията е вродена в кръвта ми. Защото аз и претендентката за свръхдемократична държава САЩ сме родени в един ден. 4 юли.
Те празнуват с фойерверки, паради и банкноти, под лозунга „На 242 години сме млада и надеждна нация!”
Аз го отбелязвам с почесване, под лозунга на жена ми „На 65, а вече за н ...
Гледаше тялото с любопитство. За пръв път го виждаше.Беше интересна среща за първо познанство. Когато получи поръчката се стресна и за няколко време излезе от равновесие. Не се бе случвало преди. Не, че бе неочаквано..
Всъщност неочаквано бе. Тази възможност се беше свила в най крайното кътче на реа ...
Ан се беше отпуснала на седалката в купето, вперила замечтан поглед през малкото прозорче на влака. Успя да го хване в последния момент - в секундата, която тя се надяваше да промени живота ѝ. На фона на препускащите пред погледа ѝ природни картини в сърцето ѝ бушуваха чувства на гняв, обич, самосъж ...
1. Непоследователните действия не дават нужните резултати. Трябва или да се сменят действията, или тяхната последователност.
2. Нерядко в търсене на мечтите, откриваме печал.
3. Удовлетворението от свършената работа е награда за всички трудности.
4.. В хубавите дни не забравяй злото, което си виждал ...
„Добре, че не ме халоса и с патладжана – Мария тревожно опипваше косата си на път към дома и махаше с погнуса остатъците от тиквичката. – Щях да заприличам на гръцка мусака.“
Крачеше бързо в тъмното и изтупваше енергично носната кърпичка, с която се чистеше.
Внимателно огледа входа. Нямаше никого. П ...
1991 г.
- Тори, какво гледаш?
Закръглената, пълнобузеста Доника дояде сладоледа си, облиза пръсти и вирна глава, за да види в какво се е загледала приятелката ѝ.
- Сега, през есента, листата на брезата не ти ли приличат на капки мед, които се стичат по клоните? - запита другото момиче. Доника впи ск ...
ВЕРАНДА
Все: фамилии, имена и отчества, совпадающие либо созвучные с реальными лицами рассказа - чисто случайны. Автор, насколько ему хватило умения, приложил предельные усилия сделать всех неузнаваемыми, и если это не удалось то, только потому, что персонажи скрытно, как-то сами пробрались в строчк ...
Вървях си по пътя към дома. Изведнъж вниманието ми беше привлечено от някакво движение в живия плет под една къща. Наведох се и какво да видя – малко врабче се беше скрило отдолу – паднало от гнездото. Опита се да излети, но не можеше още, все бягаше по тротоара. Огледах се за гнездото му, но не вид ...
Шоуто започна. Публиката ахкаше, охкаше, трепереше от страх и възторг. А над опънатото между бреговете на каньона въже един мъж танцуваше, подскачаше, бодро махаше на множеството. Волно и весело напредваше - без баланс, без осигуровка.
Зрителите, развълнувани от тая проява на храброст, заръкоплясках ...
По струните на изгубената мелодия- Глави IV, V, VI
🇧🇬
Глава IV
Югланс не си тръгна веднага. Изчака Вероника да се изгуби от погледа му и отиде до ъгъла от където идеално виждаше задния вход на къщата. След малко от там излезе една дребна фигурка на жена и се насочи към него:
- Здравей! Много ли закъснях? Трябваше да изчакам госпожата да се върне, но се ...
Неприлично
Най-страшното бе минало, така поне твърдяха лекарите, и Галин Иванчев се бе поуспокоил дотолкова, че да не пуши цигара от цигара. Продължаваше обаче да усеща неприятно стягане в гърдите, както винаги в стресови ситуации. Сипа си два пръста уиски и ги изпи на екс. Леко му просветна, но тре ...
По пости
Ракията бе пивка. Кехлибарният й цвят и дебелият синджир, който образуваше при плискането в кристалната чаша, подканяше жадния да отпие и да се наслади на изгарящо - отпускащата се наслада.
- Тази силна ракия не върви с проста салата – рече младият поп на жена си, докато изпъваше едрото си ...
Предварителни бележки.
Всякакви съвпадения са плод на случайни случайности, случайно случили се в случайно подсъзнание. Евентуални разпознавания са просто припознавания, за които авторът не носи ни отговорност, ни на бой...
Харесваше работата си. Костюмер – интересна, добре платена, нужна. Сутрин от ...
1.
Денят се стопи неусетно, като топка сняг, събран в топлината на нечия шепа – ако да беше вече лято, светлината му се топеше бавно, много бавно. Тъмнината нетърпеливо се спусна щом слънцето едва се прикри зад върховете на хълмовете и сенките веднага покриха дворове и покриви.
Окъснели стопани все ...
Тази година се оказа тройно критична за Кралството на приказките: тримата братя продадоха златната ябълка на триглавата ламя, на Червената шапчица ѝ закъсняваше от вълка, а Хензел и Гретел се оказаха братя. Направо да полудееш!
Така мислеше и началникът на Приказната полициа – Котаракът с чизми, кой ...
Залесяването
Не беше лош човек Ганчо Любовчията. Кротък и добродушен; той нито по кръчми ходеше, нито цигари пушеше. Работеше като вол; беше утроил земите на баща си, а спечелените пари умееше да пести. Живееше в голяма къща на центъра на селото, в чийто двор бяха запрени много стопански машини, а в ...
Седнал съм в края на бара. Помещението е шумно, горещо и задушно. Като подземие е – таванът е надвиснал ниско отгоре, малките прозорци по стените са боядисани в червено, и не пропускат и лъч светлина от уличните лампи отвън. Външната врата се отваря често и климатикът не смогва да охлади помещението ...
Старият некропол се намира на няколко километра от Крабово, по склона на планината Пропел. Още отдалеч може да се усети тягостното излъчване на мястото - там винаги е с няколко нюанса по-мрачно, а дървета и храстите са по-нарядко и изглеждат болнави. Почти никой от селото и околността не се осмелява ...
Една пролетна утрин дядо поп, докато отивал към църквата за ежедневните си задължения, срещнал Хитър Петър.
- О-о-о, дядо попе, здравей! Как си?
- Здрасти, Петре! Добре съм, добре! А ти как си?
- Е, щом сме на крака, бива ли да се оплакваме? - отвърнал сиромахът.
- Какво ново – вехто, Петре? – запри ...
Дочуто от съседната маса (Пазители на реда)
Както обикновено през почивните си дни не можех да си откажа студена биричка в приятна атмосфера и да слушам забавните коментари на съкварталците. Беше истинско забавление да слушам техните обсъждания на новини от последната седмица.
Един четеше на висок г ...
В същото време Николина имаше гостенка.
Тя научи новината рано сутринта. Обадиха ѝ се от болницата. Изтича почти по чехли, незагърната, не знаеше, че е станало толкова хладно. Не беше дъжда това, което мокреше лицето ѝ.
Наблюдаващият лекар обясни подробно. Позволи ѝ да надникне в интензивното. Изско ...
***
Анка никога нямаше да забрави онази първа сутрин. Понякога, още в началото, спомените и щяха да я горят и да и напомнят болката, а друг път, лицето и щеше да се разведрява, независимо от пълните със страх и несигурност спомени, просто, защото през времето, нейното миловидно сърчице си беше науми ...
Лена прослуша съобщението още един път. Беше от Том, приятел от колежа. Канеше я на среща с другите от „компанията“ в къщата му в Лонг Айлънд. Бяха най-близките ѝ приятели, групата с която с бяха събирали и изкарали четирите години в колежа. Не се беше виждала с повечето от десет години - откакто за ...
Вчера вечерта отидох на разходка до мостчето в парка. Както си вървях към парка с наведена глава – такъв ми е навикът, видях паднала връзка с ключове на тротоара. Бяха увиснали на ръба на шахтата за вода, те сякаш само чакаха за дъжда, който се канеше току да завали, за да ги бутне в канала. Спрях с ...
***
Да се чуди човек от това хилаво детенце с бяло и бледо личице и хлътнали бузи, ще излезе ли добра къщница и плодовита булка. Гледаш го, едва стои право, сгушило между раменете си тънкото си лебедово вратле, плоско и отпред и отзад като Тракийската низина, а под шарената кърпа стърчаха неприбрани ...