Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

ЖИВОТ В СКАЛАТА 🇧🇬

Отново е пролет … Посрещаме я в тъй нареченото ПОЛОМИЕ – една от най-живописните части на Природния парк Русенски Лом.
Слънцето блести не само в очите ни, то сгрява и душите ни след дългата зима. Въздухът е изпълнен с аромати – смесица от дъхавите цъфнали храсти и уханието на влажна земя. Луднала е ...

gold

Prosa

844

Софийски потайности в малката уличка 🇧🇬

Беше приятен слънчев следобед. Лятото отстъпваше пред есента и топлите дни бяха към своя край. Листата падаха по земята, завършвайки своя път, за да дадат възможност природата да изрисува следващия зашеметяващ пейзаж. Около парка цареше обичайния хаос. Хората хвърчаха по тротоарите, за да догонят ид ...

НиколаСтаниславов

Prosa » Relatos

1.6K 1 3

Три шишета в машината на времето - 3. 🇧🇬

IХ.
Каквото и да правят, както и да се стараят – по-голям ураган над алкохола от Врабчока не съм виждал.
Врабчока беше звеновод в ТКЗС-то в Бяла Слатина.
Едно лято аз и брат ми искахме да позаработим някой и друг лев, та се хванахме на полска работа.
Е, идеята беше да станем поливачи. Хич не леко, н ...

генек

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 1 6

Жабока 🇧🇬

Жабока ... беше общо-взето странен тип. Имаше доста необичайно, грозно лице. Прякорът му беше много подходящ. Намерението ми не е да го подигравам, като казвам, че приличаше на жаба, но наистина си беше така. Той беше черенокож, висок около метър и шейсет. Главата му беше много голяма и сякаш се беш ...

robertratman

Prosa » Relatos

1.3K

Paths apart 🇬🇧

"In the moment I saw her walking out that room, a flash of memories hit me with an amazing force. The world is cruel. Back in the days we were happy. We were waking with a smile next to one another. We laughed and cried together and now ... now I realized she wasn't the person I once knew, and our p ...

JaneEm

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

3.4K 2

Момичето и морето 🇧🇬

Родителите ѝ стояха срещу нея в любопитно очакване. Беше им казала, че ще им съобщи нещо. Те се спогледаха, усмихвайки се един друг само с очи. Бяха свикнали с нейните съобщения. От малка започна да им „съобщава”. Не разбраха откъде беше научила думата, но предположиха, че я е чула от селската радио ...

slaveja123

Prosa » Relatos

1.2K 1 3

Днес ще мълча 🇧🇬

Мълчи ми се...
И същевременно много ми се говори.
Преди години, излизайки от входа на блока, почти се сблъсках с три тийнейджърки. Беше рано сутринта, на 1-ви Ноември. Бяха облечени в тъмни дрехи. Не знам дали сте забелязали, но и до ден днешен е много "модерно" младите да се обличат в черно. Казвам ...

Avis

Prosa » Otros

1.3K 2 8

Призрак от миналото 🇧🇬

- Какво беше това? – попита Карълайн. Тя остави приборите си настрана и се ослуша.
- Кое? – обади се съпругът й от другия край на масата.
- Стори ми се, че чух автомобилни спирачки. Нали каза, че вилата е изолирана, Джак?
- Така е, скъпа. Тъкмо заради това се нарича „Гнезденцето”. Идеалното място за ...

Светлана_Видинска

Prosa » Relatos

1.2K 6 3

Гробът на Димо - Детето 🇧🇬

И ние от основи издигнахме и украсихме. Ех, не всичко, а само двореца. А и него не целия, но само тронната зала и църквата. За повече време нямаше. Хората напираха и искаха цар. Български цар. Пък от другата страна Петър и той далдисваше за корона. Стига е бил овчар, монах и какъв ли не нищ и смерд ...

khanas

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.6K

Три шишета в машината на времето - 2. 🇧🇬

V.
Кръчмарят ни чакаше.
На масата – да казвам ли, че беше под асмата, до чешмата, в коритото на която се плакнеше дамаджанка с вино?
Седнахме, сложи големите чинии със сармите. По три сарми във всяка съдина. Нормални селски сарми – по два юмрука всяка.
И глинена паница с кисело мляко. Лъжица в него ...

генек

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 1 4

Зърно от златна броеница 🇧🇬

1 ноември Ден на народните будители
Епископът умираше.
А вън, зад стените на манастира, денят се раждаше слънчев и ведър сред птичи гласове. Първите лъчи докосваха върховете на дърветата и нито лист не трепваше, сякаш, за да не смути милувката на слънцето.
Старецът не виждаше това, но знаеше, че е т ...

Роби

Prosa

978 4 6

Знам 🇧🇬

Не мога да бъда такава.
Не мога да се сърдя на другите жени, които те обичат. Които те търсят. Които те следват. Които се опитват да те достигнат. Които те желаят и искат да бъдеш част от живота им. Които са били част от живота ти.
Не мога да им се сърдя.
Не мога да бъда несправедлива. Към никого.
З ...

nadia.nanito

Prosa » Otros

1K 1

Проста селянка 🇧🇬

Измъчи се Рада докато износи бебето. То се напираше да излиза без време. Мъж и като писано яйце я гледаше и обикаляше. Не бяха млади вече, друго си нямаха... Като се разриташе малкото, Рада туряше ръка отгоре му и думаше :
- Стой, стой... на малко си още... да изпролети па тогава...
В ранната пролет ...

wola

Prosa » Relatos

2K 3 4

Вечният огън 🇧🇬

И така, ще започнем с малко предистория. Ще се запознаем с нашите главни героини, две прекрасни момичета – млади, красиви, много умни, с огромни сърца и изключително чувство за хумор. Тези две момичета се бяха сблъскали с много неприятности и предизвикателства за крехката си възраст. И двете обаче б ...

evageorgieva96

Prosa » Relatos

1.1K

Друго е да си известен 🇧🇬

Разказ с неочакван край
На Маргарит Пиперков му се женеше, та две не видеше. Беше му дошло да дава обява във вестниците, обаче това щеше да наруши имиджа му и търсеше други начини да се докопа до някоя красавица. Да, Маргарит си търсеше красива жена. Не защото той беше такъв, ами просто така му идеш ...

latinka

Prosa » De humor

1.2K 16

Коледният пътепис, който ти обещах - 3 🇧🇬

Когато се върнахме от разходката, Г-н и Г-жа ...сон бяха облечени официално и се суетяха в кухнята, запасали престилки.
Това е една много важна отличителна черта от нас българите - тук и мъжът, и жената наравно участват в домакинската работа, особено ако са поканили и гости. А иначе ти знаеш типична ...

670301

Prosa

727 1 1

Три шишета в машината на времето 🇧🇬

Пролог
Сега - това роман ли е, повест ли, сбироток от спомени и фантазии, мешана скара или постен миш-маш...Абе, не знам.
Поради което го започнах.
Щото е интересно да отиваш нейде - иди не знам
къде, донеси не знам какво. ...

генек

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.4K 7

Мъдрословия (38) 🇧🇬

328. Не се влияй от чувствата си тогава, когато положението е критично.
329. Любовта може би е смисълът на живота, но това не ти дава правото да плачеш по цял ден и да повтаряш: „Защо съм сам?”.
330. Ако веднъж си предал някого с пълното си съзнание, по-добре не се приближавай отново до него.
331. У ...

Адриан

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

714 1

Лепило и вълни (12) 🇧🇬

Куче в Мерида!
Мерида! Градът оставил едни от най-веселите и ярки отпечатъци в мен от цялото пътуване. Гледката на Прекрасно осветения мост, над смълчаното езеро, имаше почти магическо излъчване. Палмите и пейките, спокойствието и затихващия шум на един заспиващ град. Светлините украсяващи нощта. Но ...

Късата_клечка

Prosa » Novelas y novelas cortas

998

Накрая - малко приказки 🇧🇬

Вестоносна
В едно царство, в едно господарство, издал закон царят: който донесе лоша вест – веднага да му се отсече главата.
И от тогава в това царство, в това господарство, имало само хубави новини.
Така си и потънала Атлантида – без някой да посмее да съобщи, че водата се надига…
Телевизионна ...

генек

Prosa » De humor

852 1 2

Фатално утро 🇧🇬

Изгревът на 13ти в петък мина през пътя на две орхидеи – едната розова, другата с бяла премени – тръгнали на разходка с чадъри сред облаците; изсмя се на небесния бояджия – боядисал бе падащи пръски надежда в бяло и пръснал по покривите, но толкова несръчно, щото надеждата я беше срам, и засмееше ли ...

mitval

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.2K

Отново без заглавие 🇧🇬

Магията идва... работата намаля, а на мен ми се пише, та ми си плаче – идва ми всичко ненаписано да осъществя – и на вас да добавя... щото като гледам, нужно е... Но в крайна сметка, плачът е за силните творчески пиячи, и другите не ще го разберат, защото умението да плачеш не е за всеки – плаче се ...

mitval

Prosa » Otros

1.3K

Този път няма да ти се размине 5 🇧🇬

Вече нещата са доста по-ясни. Поне така ми се струва. Доволен съм, че поставих въпроса за отношенията ни и че тя бе така добра да ми отговори. Иначе неизвестността щеше да ме измъчва ужасно, не че сега пак няма неизвестност. Но поне знам, че тя изпитва чувства към мен. Дели ни само връзката й с онзи ...

Heel

Prosa » Relatos

838 2

Мъдрословия (37) 🇧🇬

321. Светкавицата, за разлика от маската, пада бързо.
322. Лесно се загасява огнище. Трудно се загасява пожар.
323. Есенният студ е нищо в сравнение с нравите на нашите съвременници.
324. Не плачѝ... Побеждавай!
325. Бог е в нас. За жалост глупостта също. ...

Адриан

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

856

Легенди някакви си 🇧🇬

Оптимистична история на българския народ
И сядам аз, братя мои, история за народа български да пиша. Историческа история, а не като оная учебникарската. Защото аз такива работи зная, че всяка царщина дан би ми давала за да мълча.
А българите били голям, велик народ. Силен, защото много ядял. Каквото ...

генек

Prosa » De humor

895 1 2

Пътеките на живота 🇧🇬

6
Кристина, Сара и Джесика – трите сестри Патерсън – се будят в голямата си стая. Къщата, в която живеят, е изящно архитектурно произведение. Триетажна, красива и сияеща – тези думи пресъздават най-добре монументалния ѝ облик.
Улица ,,Голд Лайф’’ е кошер, населяван от многодетни семейства, обединен ...

thedac

Prosa » Novelas y novelas cortas

838 2

Мигаща лампа 🇧🇬

Светлината от лампата в чакалнята прекъсваше. „Как пък не я оправиха тази лампа” – помисли си тя. За пети път идваше през последната една година и тази лампа все мигаше. Наум прехвърляше фактите – падна по стълбите, мокро беше, току що измито, толкова е несръчна и непохватна….Извикаха я. Дежурния ле ...

wola

Prosa » Relatos

1.1K 1

Няма заглавие 🇧🇬

Ако се вгледаме внимателно в куклата, която е на стотина години и носи бебешките одежди на починал от старостта си евреин - тя продължава да седи на мястото си, на стола в ъгъла на стаята и съпругата на починалия, осемдесет годишна старица, на която помагам в ремонта на незнайно колко стария й дом, ...

mitval

Prosa » Otros

1.2K

Предварителен изпит 🇧🇬

Да придружа сина си, големият, поисках. Той се съгласи. Предстоеше му изпит, нещо като предварителен или първи опит за кандидатстване в университета. Ще решава тест.
Беше студено, доста студено. Колата ми е стара, но климатикът работи. Момчето не се притеснява, това е добре. Дори задряма на задната ...

exuded

Prosa » Relatos

852 4 10

За шипките, енергото и диетите 🇧🇬

Купувайте консерви. Заложници сме. Това е истината, но ще започна с това, че се събудих ужасно гладен и веднага посегнах да светна лампата. Нея нощ си представях торти небостъргачи, тави с нежни пилешки крилца, и фаластьор по белгийски.
Преглъщах цяла сутрин и така съм се оводнил, че пиках повече от ...

Lebovski

Prosa » Relatos

1.4K 3 5

Още малко нови приказки 🇧🇬

Дядов и “Ряпата”
Внесъл Дядов пенсията си в брокерско-дълърска финансово-мениджърска банково-пирамидална къща “Ряпа Банк фро еврибади”. Пораснали процентите - големи, големи. Поне според рекламите и нощните изчисления на Дядов.
Отишъл да ги изтегли. Теглил, теглил - но нещо ги дърпало и не му ги дав ...

генек

Prosa » De humor

827 7

Да полетиш като Икар 🇧🇬

Нека за начало да уточня, че това е измислена история, и оттам да продължаваме. Запознах се с Делтапланериста във Варна – поне това беше името, с което се представяше тогава; нещото, което си спомням най – добре. Бях се завлякъл в морската столица да търся персонажи за романа си, защото не бях ги от ...

Bardejov

Prosa » Relatos

984

Мъгла 🇧🇬

Джерина

Prosa » Relatos

1.8K 4 9

Въпрос за един живот ... 🇧🇬

- Защо продължаваш все да бягаш?
- Защото ме е страх. - тихо отвърнах аз
- От какво?
- От неизвестното.
- Защо? - веднага тя изстреля още един въпрос, като всички онези които продължаваше да ми задава с часове наред - Как може да те е страх от нещо което не знаеш какво е? ...

JaneEm

Prosa » Relatos

1.8K 2

Да живее корупцията! 🇧🇬

Чиновникът от ПАН вдигна учудено глава. В стаята за здравно осигуряване на ПАН бяха съвсем сами - той и новопридошлият - Дичо Гичев - пич на средна възраст, небрежно облечен, който нехаеше за съответствията в облеклото и създаваше усещане за цветови миш-маш. Изстреляното от Дичо остро и отривисто: " ...

vega666

Prosa

1.2K 5 9

Аре стига, бе! - 15 🇧🇬

Аре стига, бе! - 15
Еми, да... пристигнахме във Варна. Градът на морето, мечтите и въздишките. „Обожавам морската вода. Мога с часове да си играя с вълните, да галя с ръка водната повърхност, да се гмуркам... и естествено, като излезна от водата и с прилепнал мокър бански, капчиците солена вода да б ...

sirDIMITRI

Prosa » De humor

1.9K 1 6

Още вариативни приказки 🇧🇬

Компютърна
В едно царство, на 13-то ниво, живеел страшен змей. Имал той пет живота, 300% издръжливост и плана на лабиринта. А можел да бъде победен този змей само Cbrl+Alt+ Det.
Тук приказката Еsc.
Който пък не я е разбрал - F1.
Да живее доброто ...

генек

Prosa » De humor

1.8K 2

Едноактна пиеса 🇧🇬

Действащи лица:
БАЩА
СИН
Място на действието:
Едно безразлично море ...

йеромонах

Prosa » Otros

1.1K

Независими метаморфози 🇧🇬

Возихме се на онзи влак без осветление. Само думите ни свързваха, като съединителна тъкан, преди да пропаднат между релсите, и да бъдат сгазени от желязната преса на колелата.
Капсулирани в тъмнината разговаряхме без да се чуваме. На различни езици. Имаше нещо за мен, не го харесах въпреки липсата н ...

MisteriaVechna

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

889

Сладоледена вибрация 🇧🇬

Ти си се разпръснала до трите най-далечни края на Вселената...
Аз се возя в метрото и си мисля за сладолед
Теб те измъчва злината на хората и тяхната глупост
Мен ме е страх да кажа здрасти на онова момиче
Аз знам че нещо се опитва да те сдъвче ...

shadoweaver

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

984

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

ЖИВОТ В СКАЛАТА 🇧🇬

Софийски потайности в малката уличка 🇧🇬

Три шишета в машината на времето - 3. 🇧🇬

Жабока 🇧🇬

Paths apart 🇬🇧

Момичето и морето 🇧🇬

Днес ще мълча 🇧🇬

Призрак от миналото 🇧🇬

Гробът на Димо - Детето 🇧🇬

Три шишета в машината на времето - 2. 🇧🇬

Зърно от златна броеница 🇧🇬

Знам 🇧🇬

Проста селянка 🇧🇬

Вечният огън 🇧🇬

Друго е да си известен 🇧🇬

Коледният пътепис, който ти обещах - 3 🇧🇬

Три шишета в машината на времето 🇧🇬

Мъдрословия (38) 🇧🇬

Лепило и вълни (12) 🇧🇬

Накрая - малко приказки 🇧🇬

Фатално утро 🇧🇬

Отново без заглавие 🇧🇬

Този път няма да ти се размине 5 🇧🇬

Мъдрословия (37) 🇧🇬

Легенди някакви си 🇧🇬

Пътеките на живота 🇧🇬

Мигаща лампа 🇧🇬

Няма заглавие 🇧🇬

Предварителен изпит 🇧🇬

За шипките, енергото и диетите 🇧🇬

Още малко нови приказки 🇧🇬

Да полетиш като Икар 🇧🇬

Мъгла 🇧🇬

Въпрос за един живот ... 🇧🇬

Да живее корупцията! 🇧🇬

Аре стига, бе! - 15 🇧🇬

Още вариативни приказки 🇧🇬

Едноактна пиеса 🇧🇬

Независими метаморфози 🇧🇬

Сладоледена вибрация 🇧🇬

Cola