Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

Село на римски път - 1.3. 🇧🇬

3.
И, въпреки скептицизма си, Кръстев спря, за да изчакат кмета. Спряха и другарите му. Не бяха чак приятели, но вече двадесет години живееха комшийски в селото, помагаха си, разбираха се, най-важното – научиха се на взаимотърпимост. Щото какво е животът в едно малко селище? Скука…
Да, има работа, и ...

генек

Prosa » Novelas y novelas cortas

2017-08-31T16:20:13+03:00 945 2

Билет 🇧🇬

Оня ден ми се наложи да пътувам с градския, уж по-бързо. Само че в бързината си забравих портфейла и нямах как да си купя билетче. Осъзнавам го чак като съм в автобуса. Ами сега какво правим, ако дойде контрола? Оглеждам се за някой приятел или познат, никой няма. Оглеждам под седалките, над седалки ...

salvador-dali

Prosa » De humor

2017-08-31T09:00:05+03:00 912 1 3

Уреждачите 🇧🇬

Краят на лятото е точното време за Уреждачите. След двумесечното мъртвило, из коридорите все по-често се мяркат техните фигури, чукащи от врата на врата, и, успявайки да намерят отключена някоя, се промъкват, потъват в заветния кабинет. Сега е точното време за записване на студенти за есенната попра ...

670301

Prosa » Relatos

2017-08-31T08:54:19+03:00 1.6K 3 4

Старецът и момчето 🇧🇬

Старецът и момчето.
(Една приказка за вярата и любовта)
- Добра среща, момче! Накъде си тръгнал по тая жега? Виж, че камък се пука..
- Аз ли, ами тръгнал съм си по пътя, чух че след туй село имало една пещера и от нея извира вода, та падала от най-високото в това плато, има ли такова нещо, дядо?
- К ...

diesto

Prosa » Relatos

2017-08-31T08:49:15+03:00 1.5K 3 3

Къси разкази край Огоста 🇧🇬

Ето го старият Синигер. Лежи на смъртно ложе. Около него бдят синове, снахи и внуци. В къщата, която той сам строи. Доведе всички от Бесарабия. Обеща им бъдеще в родината. Лежи старият Синигер. Само сините очи са останали от него. Завит с одеяла той чака известие от Отвъдното. Унесен вижда пътят до ...

Eipril

Prosa

2017-08-31T08:45:50+03:00 782 6

Манипулация 🇧🇬

Най-хитрият манипулатор не е този, който не дава да го манипулират, а този, който така дава да го манипулират, че той (винаги) да има изгода от това!

gurhito

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2017-08-30T21:59:33+03:00 850 1 1

Просто пейка 🇧🇬

Свежа, ранна лятна утрин. Слънцето трепетно се провираше с игривите си лъчи между короните на многобройните дървета. Влажната от скорошното поливане трева тъмнееше, внасяйки хлад и спокойствие в Борисовата градина, истинска наслада за по-ранобудните кучкари. Четириногите весело и живо изразходваха н ...

murjoflos

Prosa » Relatos

2017-08-30T19:20:48+03:00 872 1 2

Пощальон 🇧🇬

Пред входа на блока мъжът спокойно се взираше в пощенските кутии. Върху тях бяха изобразени само цифри и числа – нямаше данни на кого принадлежи пощенската кутия и на кой етаж се намира апартаментът. Той обаче се досети: погледна вдясно, към копчетата на домофонната система, разгледа надписите внима ...

exuded

Prosa » Relatos

2017-08-30T18:58:45+03:00 1.6K 3 4

Село на римски път - 1.2. 🇧🇬

2.
Брадатият излезе последен от салона заедно с двамата си другари. На вратата спокойно ги изчакваше кметът, леко потраквайки с връзката ключове. Беше нов – избраха го преди половин година. И още млад. Поне като за селото – гонеше шейсетака. Но не му личеше – безбрадо лице с бръчици от вечната усмив ...

генек

Prosa » Novelas y novelas cortas

2017-08-30T18:52:59+03:00 985 2

Из "Напътствията на учителя Той към сина му Кой" 🇧🇬

„Мислех си, че знам какво искам. Мислех, че съм това, което искам и роптаех. Вдигах шум до небесата, пушек излизаше от главата ми…“, не спираше да се оплаква параходът на вълните. Пътуването беше толкова дълго, а на него му беше толкова скучно, и добре, че бяха вълните малко да си побъбри,защото фак ...

salvador-dali

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2017-08-30T18:49:56+03:00 947

Троянски кон (1) 🇧🇬

Първа част
Тая вечер маркерът мига някак странно. Сякаш ми намига непозната. Харесвам го, но предпочитам хаотичното и безритъмно примигване на стария ми приятел. А тоя сякаш ритмично ми напомня, че в главата ми не се ражда нищо оригинално.
Писна ми. Тъкмо се пресягам да затворя лаптопа, когато на ек ...

йеромонах

Prosa » Relatos

2017-08-30T18:45:34+03:00 1.4K

Разговори с огледалото... 🇧🇬

Разговори с огледалото...
Знаеш ли, че сънят отдавна ме е напуснал? Напоследък дори избягвам да заспивам, защото кошмарите ми обикновено се сбъдват, а аз не сънувам друго... Превърнах се едно творческо зомби, което не плаши никой а просто се отдало на влюбените си терзания. - Никой не ти е виновен, ...

diesto

Prosa » Relatos

2017-08-30T08:56:16+03:00 745 2 7

Ако имаше Фейсбук през Социализма... 🇧🇬

Ако имаше Фейсбук през Социализма, сигурно статусите щяха да звучат също толкова пресилено патетично и дебилно, както агитационно - идеологическите партийни лозунги от това време...И може би щяха да са такива:
"Да преизпълним дневната норма от лайкове!"
"Фейсбук е извор на прогресивни идеи!"
"25 год ...

duffmckagan

Prosa » Otros

2017-08-30T08:40:13+03:00 1.2K 4 6

"Не ме съдете" 19 🇧🇬

Глава XIX
Сутринта беше дъждовна, ръмеше от полунощ. Мая се въртеше все още сънена в леглото. Когато отвори очи и погледна през огромния френски прозорец на стаята си, направи кисело изражение. "Голям късмет, Федя щеше да бъде разочарован". Плановете им бяха доста по-различни. Беше тук само за два д ...

Vessymark

Prosa » Novelas y novelas cortas

2017-08-30T08:35:37+03:00 1.5K 5 8

Мъдрословия (28) 🇧🇬

275. Ти си там, където са мислите ти.
276. Не е задължително любимата песен да ни накара да се усмихнем. Същото е и с хората, които познаваме.
277. Щом накараш някого да се усмихне истински, ти достигаш до безкрая на света.
278. Това, че някой е ранèн не означава, че не може да се изправи и да побед ...

Адриан

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2017-08-29T22:32:48+03:00 874 1

Село на римски път 🇧🇬

Първа глава
1.
- Толкова сме – каза мъжът, закопчавайки якето си…
Наистина, студено си беше в голямата зала. Край стените бяха разположени стари чугунени радиатори, но по тръбите много отдавна не минаваше пара. Сега кметът беше домъкнал няколко електрически нагревателя – духалки, радиатори, печки и ...

генек

Prosa » Novelas y novelas cortas

2017-08-29T19:04:54+03:00 1.8K 2 4

С очи като котка 🇧🇬

С очи като котка
Посветено на моята баба
Събуждам се късно и виждам над главата си дантеленото перде, сложено като москитеро в тропическа страна над мен, за да не ме събуди някоя нахална муха. Мама Тана, моята баба, го е преметнала с любов, за да се наспи внучката ѝ. На десет години съм. От кухнята ...

ЛюсиЦ

Prosa » Relatos

2017-08-29T16:10:58+03:00 1.3K 5 19

*** 🇧🇬

– Трябва ли винаги да ям толкова бързо и да гълтам като невидял – си мислеше той, докато поглъщаше храната лъжица след лъжица, независимо, че се случваше да пада по масата и по дрехите, просто се налагаше бързо да яде. Не бързаше за работа, нямаше семейство, при което да се прибере. От време на врем ...

lusibo

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2017-08-29T15:25:15+03:00 1.1K

Всеки нов човек, нов урок 🇧🇬

Последователка съм на принципа, че всяко нещо в нашия живот е целенасочено, носещо ни важна и ценнаи нформация. Информация, която само и единствено ние избираме да видим или не. В даден момент можем да не си даваме сметка за случващото се около нас. Обвиняваме нашия неуспех, лош късмет, лош урока и ...

Дамла

Prosa » Otros

2017-08-29T07:53:33+03:00 1.3K 1 1

Десетопръстната техника на Коги Генов 🇧🇬

Коги Генов бе достолепен селски лекар. Навремето талантлив медицински работник, бе подхванал здраво хазарта и това го разсипа. От водеща софийска болница, където всички го уважаваха, му се наложи да се пресели в най-глухата провинция. Ала въпреки падението си, Коги не падаше по гръб. Роден бе с маса ...

vega666

Prosa » Relatos

2017-08-29T00:15:25+03:00 1.1K 4 3

Там слънцето не блестеше 🇧🇬

Посветено на Лили Вълчева (Kalia1117)
18 април, 1971
До Якоб Берковиц
Тел Авив, Израел
Шалом, братко! Нека Бог, нашия Всевишен е винаги с теб и семейството ти! Мир и сполука нека винаги намират пристан в дома ти! Избрах да ти пиша в този ден, защото днес е Пасха и както нашия народ на този ден се е ...

Papalisimo

Prosa » Cartas

2017-08-28T03:35:23+03:00 1.9K 4 14

K 🇧🇬

„Ако купувах нещо всеки път, в който се сещам за нея, сега щях да съм беден и потънал в дългове.”
Фантасмагоричното „любов от пръв поглед” ме дразни, човърка душата ми тази небивалица. Но аз като всеки пълноценен мъж изпитвах някакви чувства към жените. Думата „чувства” също ме отегчава и по-подходя ...

intoxicatingtrash

Prosa » Relatos

2017-08-28T03:27:13+03:00 1.1K 1

Картините на живота 🇧🇬

КАРТИНИТЕ НА ЖИВОТА
Ирина стоеше пред прозореца вгледана в далечината, но всъщност се рееше в миналото без да знае какво търси. Ровеше с един въпрос надявайки се отговора сам да се разкрие. Павел още беше в спалнята си. Спяха разделени, не защото нямаха желание да са заедно. Решението дойде спонтанн ...

slaveja123

Prosa » Relatos

2017-08-27T22:27:47+03:00 1.3K 1 1

Мъдрословия (27) 🇧🇬

270. Не всичко тайно трябва да се разкрие. Има много неща, които трябва да се пазят встрани от човешките нрави.
271. Ако успееш да намериш лъча светлина в нашия сив и пуст свят, ти можеш всичко...
272. Когато си обзет от ярост и искаш да превърнеш всичко в прах, си помисли за евентуалните последици. ...

Адриан

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2017-08-27T21:57:07+03:00 763 2

Трите дъщери на Ставри 🇧🇬

Boyan

Prosa » Relatos

2017-08-27T20:16:34+03:00 2.2K 1 3

Една непорочна любов 🇧🇬

В спокойното село Могила живееше седемнадесетгодишната Мария, която бе единственото младо момиче в околността. Всички я имаха за прелест, никой не смееше крива дума да и́ каже – хубостта само хубост заслужава.
Девойката бе по-красива от всички блудници, които присъстваха в сънищата на отрудените мъж ...

thedac

Prosa » Relatos

2017-08-27T20:05:11+03:00 773 2 4

Боже, колко мъка има по тоя свят 🇧🇬

“Животът е жесток, но понякога за майките е особено жесток. Няма по – лошо нещо от това, да погребеш децата си” – помисли си Любо, докато гледаше как леля Бонка бе коленичила до гроба на сина й Петьо и скубейки косите си, плачеше сърцераздирателно. Свещеникът беше приключил със заупокойните молитви ...

parvanski

Prosa » Relatos

2017-08-27T19:44:33+03:00 2.4K 2 2

Каво е живота 🇧🇬

Пред Портите Господни
Попитали един, а той казал:
– За мен живота е ядене,пиене и жени.
Друг казал:
– За мен живота е разходки. ...

Eipril

Prosa » Otros

2017-08-27T00:32:37+03:00 667 1 3

Малки разговори– Новина 🇧🇬

– Хей. Спиш ли? Имам добри новини.
Отворих бавно очи и я видях надвесена над мен. Лицето ѝ грееше озарено от огромна усмивка.
– Мъртъв ли съм? Това ли са добрите новини? – отвърнах аз.
– Не глупчо. Разбира се, че не си мъртъв. – тя се засмя с коприненият си глас.
– Тогава ме събуди, когато умра. – о ...

Eddie92

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía, Otros

2017-08-26T23:16:13+03:00 1K 1

ФК 🇧🇬

Живяла някога в едно царство-господарство чудно красива принцеса. Тя била толкова хубава, че дори красотата се чувствала засрамена в нейно присъствие. Слънцето изгрявало и залязвало заради нея, луната лунеела с цялата си сила в нейна чест, а реките били готови да потекат наобратно, стига принцесата ...

popolo

Prosa » Cuentos y obras para niños

2017-08-26T22:29:20+03:00 1.3K 3 7

За лудостта, бездуховността и съмненията 🇧🇬

Взирам се в небето и разсъждавам върху всички тези вселенски теми, които останалите хора или презират, или просто отбягват по неведоми и необясними в моите очи причини. У мен се заражда въпроса кой всъщност е лудият? Дали това съм аз, двадесет годишния младеж, когото всички оприличават на шестнадесе ...

Адриан

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos, Otros

2017-08-26T22:12:23+03:00 615 2

Къси разкази край Огоста 🇧🇬

БУКОВ ДОЛ
Тъжни са нашите разкази, защото идват издълбоко, от душите ни. Те дишат и живеят от нашите въздишки, от нашите най-съкровени спомени. Стоплят ни далеч от роден край. Дават ни сили да продължим напред. Ние знаем, че там винаги има едно място, една частица от космоса и неспирно вървим към не ...

Eipril

Prosa

2017-08-26T17:21:59+03:00 846 4 13

Орис (Сафина) 30 🇧🇬

> ∞
>
>
>
> ...

teodoralindemann

Prosa » Novelas y novelas cortas

2017-08-26T17:10:34+03:00 1K 1

Езда 🇧🇬

Хареса му тук. Конната база беше в града. Имаше същата близо до покрайнините, където живееше, но тази беше по-уредена. Конюшните бяха чисти, всеки кон си имаше минало, вероятно и бъдеще. Дори имена им бяха дали. Имаше много треньори, всички бяха по-млади от него и това го убеди, че вече е време.
Поп ...

exuded

Prosa » Relatos

2017-08-26T16:16:16+03:00 1.1K 2 4

"Не ме съдете" 18 🇧🇬

Глава XVIII
Калина се взираше през прозореца към улицата. Навън беше тъмно. Виждаха се само фаровете на преминаващите коли на фона на приглушеното улично осветление. Отмести се за момент, но остана все така с гръб към стаята. Ситуацията беше изключително неловка. На трапезарната маса леко по диагона ...

Vessymark

Prosa » Novelas y novelas cortas

2017-08-26T15:51:40+03:00 3.2K 6 7

Несвързани Истории: Сън 🇧🇬

***
Гледаш ме с големите си кафяви очи.
Гледаш ме, а аз падам в тях безпомощно, бавно и полека, а и не бързам за никъде…
Докосвам твоите румени бузи, усещам топлината, ръката ми тръпне в такт със сърцето.
Удавен съм в очите ти. ...

krut

Prosa » Relatos, Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2017-08-26T15:41:31+03:00 1K

Моят трепет 🇧🇬

В един мрачен декемврийски следобед хванах химикала и той затанцува по белия лист. Навън тъмнолилавите облаци се скупчваха, образувайки тънка линия, през която навлизаха плахите лъчи на Слънцето. Земята бе покрита от дебел слой сняг.
Вятърът затропа като неканен гостенин по прозорците на панелния ми ...

thedac

Prosa » Relatos

2017-08-26T15:37:35+03:00 649 1 2

Лепило и вълни (1) 🇧🇬

01. Юни. 2002 .
Централна гара София.
След няколко телефонни обаждания в определен ден и час, към хората с които се бях видял 6 месеца по-рано, най-после дойде дългоочаквания ден на моето заминаване. На гарата ме чакаха същите хора. Това бяха представителите на Испанската комуна за нарко-зависими „Р ...

Късата_клечка

Prosa » Novelas y novelas cortas

2017-08-26T00:19:09+03:00 2.6K 3 5

Мъдрословия (26) 🇧🇬

265. Прегърни вятъра и се понеси напред.
266. Бъди началото и края, бъди мрака и светлината, бъди злодея и героя, бъди всичко... животът е кратък.
267. Да научиш нещо ново е като да се докоснеш до безкрайните звезди.
268. Една дума е способна да ни тласне напред или да ни унищожи за вечни времена.
2 ...

Адриан

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2017-08-25T20:14:43+03:00 756 1 1

Жълто 🇧🇬

Красотата вървеше преди нея – като сянка от слънце, залепило погледа си на гърба на младата жена; не беше само погледът на слънцето отзад, много други очи се бяха накачулили едно върху друго и следваха леката ѝ спокойна походка. И тази красота, изпреварила жената като легенда, правеше кордон: вятъръ ...

exuded

Prosa » Relatos

2017-08-25T13:06:10+03:00 906 3 6