Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Тимур, мургавата му компания и едни зомбита 🇧🇬

Тимур, мургавата му компания и едни зомбита
Преди много години в едно малко градче, в едно малко жилищно блокче, за малко време живяхме в една малка квартира. Мама, татко, аз и малкото ми братче.
Две стаи на първия етаж и още две стаи, в които живееха нашите хазаи. Мило възрастно семейство.
Малкото ...

batsvil

Prosa » Relatos, De humor

2.3K 2 3

Глупавият Хасан и Луната 🇧🇬

Имало едно време едно простовато и бедно момче. Всички го наричали глупавият Хасан. Присмивали му се, че дори камъните са по - умни от него. Въпреки това Хасан никой не нагрубявал, тъй като имал добро сърце. Благодарение на него се усмихвал и оцелявал сам живеейки скромно.
Една ранна утрин решил да ...

troia

Prosa » Relatos, Cuentos y obras para niños

2K 3 16

Кръвопускане-8 🇧🇬

Прокурорът излезе от кантората доволен. Проведе няколко разговора по телефона, докато крачеше зигзообразно на улицата с широки и бавни крачки; на висок глас даваше инструкции, нареждаше. Опасяваше се, че срещата ще приключи по-зле. Този адвокат е опасен, но мекушав. Сигурно е влюбен в журналистката. ...

exuded

Prosa » Relatos

964 5 5

Тя се страхува само от градушките - 10та част 🇧🇬

Наближаваха. Мета усети как единият ù клепач почна да „играе” – това я притесни. Тя беше суеверна, а и не бе само от това – от малка знаеше, че примърдва ли неколкократно някой мускул, където и да е по тялото ù, нещо се случваше – винаги, и то нещо значимо. Основно следваха земетресения – по цял свя ...

ParvaNova

Prosa

1.9K 10 19

Ваньови вълнения, 2-ра част от повест 🇧🇬

***
Двете деца живееха в умиращото село Победа със старата си баба Янка. Родителите им, починали в зверска катастрофа, ги закриляха отгоре – Елена и Андрей невидимо наблюдаваха как отрочетата им растат, как се радват на заобикалящия ги свят, как споделят последната си филия на масата помежду си и ра ...

thedac

Prosa

523 1 1

Докосната от слънцето 🇧🇬

Имало едно време едно момиченце, което не обичало Слънцето, не обичало Водата, нищо не обичало. А, май все пак нещо обичало – да мърмори.
Сутрин, когато го будели да става от сън, то мърморело:
- Не искам да ставам!
Когато му слагали да яде, то пак мърморело:
- Не искам да ям! ...

svetlanal

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.8K 2 3

Старият албум 🇧🇬

За миг отварям стария албум
и нежен спомен просълзи ме.
Да видя аз лицето ти отново,
и очите-сини отворени широко.
Спомена за теб да върна, ...

pamitam

Prosa » Novelas y novelas cortas

962 1

На път 🇧🇬

Колата летеше по хубавата магистрала, наслаждавах се на приятното пътуване. По едно време се унесох, заспах… събуждайки се, погледнах и се смръзнах, колата „летеше”, обаче воланът се движеше без помощта на нечии ръце, разсънвайки се, се усетих, че тръгвайки на път, съм се качила в кола, управлявана ...

lusibo

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.1K 1 2

Хербарий 🇧🇬

Све седеше на пясъка, гледаше с копнеж морето, което плискаше сапунена пяна на педи от петичките му, и чакаше да изтече задължителният час между къпанията. За майка му тоя час беше „време за здравословно ослънчване”. За него си беше чиста скука.
Огледа се и я откри по чадъра на разноцветни триъгълни ...

miasoul

Prosa » Relatos

1.5K 3 4

Чистилището /плюс Ада и Рая/ 🇧🇬

ПЪРВА ЧАСТ
1.
Телефонът иззвъня нейде след полунощ. Очаквах го – тук телефоните те събуждат най-вече, когато си се отпуснал, но, разбира се, пак ме изненада. Ръждясал, продран, тенекиено-повръщащ звук… Да ви кажа – дори телефонът, който нашите монтираха, когато бях в единадесети клас, имаше по-чист ...

генек

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

1.1K 2 6

Дядо Мирко 🇧🇬

Дядо Мирко
Дядо Мирко, седемдесет и пет годишен пъргавеляк, живееше сам в красивата си и
уютна двуетажна къща, с великолепно поддържан двор, в малко селце, потънало в
струящите покой и сигурност обятия на Старопланинските възвишения, загърнали го
като пеленаче с мощната си снага. Радваше се пълноцен ...

charo

Prosa » De humor

2.5K 6 16

Нашата странна връзка 🇧🇬

С нея Съдбата буквално ни... сблъска. Удари? Зашамари? Уби?!...
Какво, всъщност, искаше да ни подскаже с онзи як удар до онова готино кафе в стил винтидж?! Че и двамата обожаваме кафе или... Със сигурност е „или - то“, защото за първото става ясно по - нататък...
Преди повече от две седмици, като по ...

written-springs

Prosa » Relatos

2.1K 3 5

18+ Виенско кафе 3/ 16 🇧🇬

- Аз не си гледам детето, защото веднъж съм излязла, а ти си баща за пример, защото идваш да го виждаш веднъж на две седмици, така ли, Кристиане?!
Кристиан ме погледна ядосан.
– Веднъж?! Ти въобще не се прибираш при него. Интересува те само с кого да се изчукаш, пет пари не даваш за детето.
Изгледах ...

Elder

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 5 5

Криви монолози 🇧🇬

- В състезанието между социализма и капитализма победи социализмът, който стигна пръв до финала...
- Необитаем остров...Ако има диваци - ще нахранят корабокрушенците, ако са канибали – корабокрушенците ще ги нахранят...
- Опитват ли се, опитват европейците да поставят държавата ни на колене...Но ско ...

генек

Prosa » De humor

670 2 6

Еничарка - 1 🇧🇬

Еничарка - 1
/от поредицата разкази „Страхът”
Звукът, който издаваха токчетата на обувките ù по тротоара, ù се струваше, че е най-проглушителният и единствен шум в града. Имаше чувството, че всички я гледат и всеки знае къде отива – веднъж да се отърве, веднъж да се свърши….ако ужасът не довършеше н ...

ParvaNova

Prosa » Relatos

2.2K 5 6

Седем по рихтер- 2 🇧🇬

ЧЕРВЕНИЯТ РОД
Баба ми, майката на мама, се родила в закътано планинско селце. Селската идилия, свежия въздух и притихналите гънки на Балкана били като излезли от разказ на Йовков, но до тук с поетичната красота. Животът в селото бил труден, повечето семейства тънели в мизерия, буквално. Къщата, в ко ...

aleksandra79

Prosa

1.5K 2 4

Чуства от спомени 🇧🇬

По стъпките сега вървя, запазени по времето
когато бяхме с теб омагьосани от любовта.
С всяка стъпка нахлуват спомени в моята душа.
Спомена за морето.Тя беше нашата приятелка.
При нея винаги се чуствахме добре. ...

nakata

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.1K

Ведри монолози 🇧🇬

- Хубаво е да има средство, което да превръща престъпниците в почтени хора... Освен, изборите, де...
- Из фантастичен филм – „Извънземен! Дай да ти стисна ръката"... – "Кой ти каза, че това е ръката?”...
- Реформите трябва да се провеждат нощем, когато правителството спи и не може да пречи...
- Има ...

генек

Prosa » De humor

663 2 7

Виждам 🇧🇬

Случи се този четвъртък, в Дома на дейците на културата – Ловеч.
Стоеше пред мен – възрастен мъж, скромно облечен. В едната си ръка стискаше пет лева, в другата – моята книга. Искаше автограф. Каза ми думи, след които аз се изправих, хванах го за ръка и го поведох.
Първо се отбихме до паметника на Т ...

Мильо

Prosa » Relatos

2.3K 6 8

Васето 🇧🇬

Тошо Михайлов лежеше на земята и се опитваше да каже нещо. Но не се получаваше. От устата му излизаше само мучене. Пред очите му се редуваха черни и бели кръгове, ту се приближаваха, ту бягаха надалече. Дясната му буза, която приличаше на свинска го болеше, все едно му бяха залепили нагорещена ютия. ...

Амадей

Prosa » Relatos

1.9K 1 2

Страшният път-1 🇧🇬

Толкова е дълъг този път и хора там по него не вървят. Дори мъглата тихо спира. Дъждът се дърпа, не вали. Само ситен сняг тихо пада. По този път само вятърът се лута. Но не казва нищо и мълчи.Той е дълъг, дълъг. Никой жив човек не бил стигал краят му. Хората се страхували да тръгнат по него. В сърца ...

Eipril

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.2K 1 5

Виенско кафе 3/ 15 🇧🇬

Криси се прибра след месец в България. Като разбрах за кой ще работи се усмихнах, поредната работа която Алекс му беше уредила. Познавах Иван, запознахме се още докато бях бременна. В шестия прокървих леко на работа, уплаших се и отидох на гинеколог веднага. Каза ми, че всичко е наред. Тръгнах към с ...

Elder

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.6K 5 2

Ваньови вълнения, 1-ва част от повест 🇧🇬

„Како, ле, како! Ти ме отгледа!
стана свидетел на тихи победи!“
***
Тринайсетгодишният Ваньо написа с красиви букви първите два стиха от поредното си стихотворение. Посвещението започваше много обнадеждаващо; от него лъхаше някаква чиста и дълбока любов, говореща за силната връзка между по-голяма се ...

thedac

Prosa » Novelas y novelas cortas

758 1

Седем по рихтер 🇧🇬

Родена съм на село. Е не съвсем, родих се в окръжния град, но още на петия ден ме пренесоха на село поради липса на жителство. Да, и това съществувало в онази далечна година. Родителите ми бяха странен съюз за онова време - от една страна баща, син на кулак, а от друга майка, която произхожда от сем ...

aleksandra79

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.5K 1 1

Съпрузи 🇧🇬

Близо до Княжево, в двор с дръвчета, рози и трева са се приютили няколко стари, романтични къщици, боядисани във виолетово и бяло. Пред тях, сякаш израснала, за да ги засланя стои малка църква с ожулена мазилка и голямо изображение на Спасителя. Това селище има табела с надпис: “Пансион за възрастни ...

ГаляБорисова

Prosa » Relatos

1.4K 1 5

Кръвопускане - 7 🇧🇬

Прокурорът дойде навреме. Настаниха го в заседателната зала. Подразни се от статуетката на Темида. Имаше само две кристални чаши с вода върху махагоновата маса, ако изключим дърченото чукче с поставката по средата.
– Добър ден – поздрави го адвокатът от вратата. – Добре сте дошъл.
Здрависаха се.
Сед ...

exuded

Prosa » Relatos

1.1K 4 8

Горчиви монолози 🇧🇬

- Ех, да можеше до нашите брегове да стигне някое цунами, отнесло всичко от Японските острови...
- Ако архитектурата е застинала музика, нашият град е построен върху чалга...
- Когато у нас е ден – на Запад е нощ. Така им се пада! Но, когато у нас е нощ – при тях е ден...Да работят, гадовете!
- Ние ...

генек

Prosa » De humor

800 2 7

18+ Романът 🇧🇬

in memoriam
Пламен Д. - големият мислител! От онези, които се раждат веднъж на хиляда години. Истински Диоген. Само че вместо в бъчва, живеещ в мрачен апартамент в Борово, заедно с възрастната си майка - възпълна жена, страдаща от прогресивна коксартроза. Баща му - виден комунист, загинал преди годи ...

vega666

Prosa

839 4 6

Сезони 🇧🇬

Пред прозореца на моята стая расте голяма липа. Четирите сезона на годината се надпреварват да я обсипват с внимание. Наблюдавах я тази пролет. Дърветата около нея вече бяха се разлистили, а тя все още подготвяше пъпките си.
Погълната от ежедневието цяла седмица не ѝ бях обръщала внимание. И изведнъ ...

Stasi.1

Prosa » Otros

819

Виенско кафе 3/ 14 🇧🇬

И после изведнъж адът ми се стовари на главата, Бори се разболя. И започна някакъв безкраен кошмар, линейката която дойде след повече от 40 минути, спешното в което никой не искаше да ни прегледа, една болница, втора болница и накрая мама и Борил паникьосани дотам, че викнаха хеликоптер, за да ни вд ...

Elder

Prosa » Novelas y novelas cortas

2.1K 7 6

Пътеките на живота 🇧🇬

10
Учителката по музика – госпожа Йоанда Кънингам – подреждаше всякакви вехтории в разхвърляното хранилище на кабинета си. Пълните ръце на шестдесетгодишната жена повдигаха със затруднение кашони, в които имаше учебници и снимки на велики композитори.
Въздухът в стаята бе прашен. Белите дробове на с ...

thedac

Prosa » Novelas y novelas cortas

916

18+ Аркадия 🇧🇬

Минаха две седмици след случилото се. Келли, Кортана, Акира и Харуко бяха погребани на родната им планета "Земя". Кортана я погребаха в Германия, Акира и Харуко в Япония, а Келли в Австрия. Капитан Армстронг, Майкъл и даже Джа присъстваха както и други приятели и колеги. Семейството й също беше там, ...

BadlyHurtCantRecover

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

907

Кръвопускане - 6 🇧🇬

Очакванията на журналистката не се оправдаха. Тя се надяваше, че бързо ще си намери друга работа. Имаше добро образование, владееше и английски език. Това, че телефонът ѝ изведнъж замлъкна, го отдаваше на злите слухове, които са тръгнали като мрачен облак след мълвата за уволнението. Те те преследва ...

exuded

Prosa » Relatos

1.2K 3 2

Сине, прости! 🇧🇬

В десет сутринта слънцето вече предвещаваше приятен пролетен ден. Мартина енергично слизаше по стълбите на високия жилищен блок. Бе прехвърлила четиридесетте, но се чувстваше млада и не ползваше асансьора. Тъмно кестенявата ѝ коса обгръщаше като ореол бялото ѝ лице. Най-голямото украшение бяха очите ...

Stasi.1

Prosa » Relatos

1.8K 1 3

Нахвърляни монолози 🇧🇬

- В родилното на болницата отчели милионния, появил се на бял свят. Хлебарката кръстили Пенка...
- Пуснати са юбилейни монети на стойност 30 сребърника...
- Свобода на словото е правото да отваряш устата, без да има какво да сложиш там...
- Решено е държавата да има ново знаме. На първо време ще е б ...

генек

Prosa » De humor

692 1 4

Коледа е не просто празник, тя е усещане 🇧🇬

Декември е! Каква радост носи именно този последен месец от всяка година. Всичко наоколо е украсено, чувството докато вървиш, шофираш или просто си седиш на терасата вглеждайки, това което е пред теб, носи малкото позитивно кътче, което ти е липсвало именно цели 11 месеца. А всъщност, тогава си казв ...

bubulinabe

Prosa » Cartas, Otros

1.5K

Лепило и вълни (17) 🇧🇬

Портокали!
Все пак успях да си намеря градинка където да си полегна, но и тук не случих особено много. Пейките бяха железни и съответно много студени, разположени около някакъв паметник. Две или три на брой с орнаменти по тях, но това хич не ме грееше. А точно от това имах нужда, от топлина. Селцето ...

Късата_клечка

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K

Виенско кафе 3/ 13 🇧🇬

Сутрин е. Тъмно е. Бебешки рев. Ставам. Вървя по инстинкт, толкова ми се спи. Бори суче. Заспивам. Отварям стреснато очи и си поемам успокоено дъх, жив е, не съм го задушила. Наял се е и заспива. Ставам и се опитвам да свърша нещо. Бори реве. Гушкаме се. Сменяме памперси. Млъква. Опитвам се да свърш ...

Elder

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.6K 3 4

Голямото наводнение 🇧🇬

В село Хлопка си взаимодействаха младата Тотка Ангелова и баба ѝ Минка Милева. Планинският скъпоценен камък събираше в себе си не повече от двеста души. Рядко можеше да се види жива душица, кръстосваща тези бъкани с клечорляци земи – и псетата жално лаеха, и кокошките трудоемко обладаваха въздуха с ...

thedac

Prosa » Relatos

796 1

Животът е поредица от лунни фази 🇧🇬

Не бях се замисляла, но в действителност е точно така. Лунната светлина в живота ни е променлива, ту ярка и заслепяваща, ту мъжделива и почти невидима, тогава ни успокоява единствено дълговечното знание, че все пак тя е някъде там, нищо че за момент не я виждаме. И ако имаме период на пълнолуние, то ...

Дуди

Prosa » Relatos

2.7K 1 5

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Тимур, мургавата му компания и едни зомбита 🇧🇬

Глупавият Хасан и Луната 🇧🇬

Кръвопускане-8 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките - 10та част 🇧🇬

Ваньови вълнения, 2-ра част от повест 🇧🇬

Докосната от слънцето 🇧🇬

Старият албум 🇧🇬

На път 🇧🇬

Хербарий 🇧🇬

Чистилището /плюс Ада и Рая/ 🇧🇬

Дядо Мирко 🇧🇬

Нашата странна връзка 🇧🇬

18+ Виенско кафе 3/ 16 🇧🇬

Криви монолози 🇧🇬

Еничарка - 1 🇧🇬

Седем по рихтер- 2 🇧🇬

Чуства от спомени 🇧🇬

Ведри монолози 🇧🇬

Виждам 🇧🇬

Васето 🇧🇬

Страшният път-1 🇧🇬

Виенско кафе 3/ 15 🇧🇬

Ваньови вълнения, 1-ва част от повест 🇧🇬

Седем по рихтер 🇧🇬

Съпрузи 🇧🇬

Кръвопускане - 7 🇧🇬

Горчиви монолози 🇧🇬

18+ Романът 🇧🇬

Сезони 🇧🇬

Виенско кафе 3/ 14 🇧🇬

Пътеките на живота 🇧🇬

18+ Аркадия 🇧🇬

Кръвопускане - 6 🇧🇬

Сине, прости! 🇧🇬

Нахвърляни монолози 🇧🇬

Коледа е не просто празник, тя е усещане 🇧🇬

Лепило и вълни (17) 🇧🇬

Виенско кафе 3/ 13 🇧🇬

Голямото наводнение 🇧🇬

Животът е поредица от лунни фази 🇧🇬

Cola