Цял живот сменям кон за пантофки. Желаещите са доста. Събрала съм колекция а ла Кари Брадшоу.
И уж всички са стъклени, уж всички са най-малко Прада, а принцът още не ме е намерил. Все попадам на обущари, които шият изящни пантофки, а очите им светват, щом усетят замяната; яхват конете ми и отпрашват.
Пролетта е много подходящ сезон за разчистване на ненужните вехтории. След като си се забутал за няколко часа в прашното и полутъмно мазе, после всичко ти изглежда някак си пречистено. Сякаш бреме ти е паднало от плещите. И си готов отново да трупаш, да трупаш…
Преди два месеца натоварих в колата тр ...
"Ние?" Това аз и ти ли сме? На пръв поглед красива концепция, но всъщност - измамна. Модерна заблуда. Точно като нас. Като мен и теб. Защото сме престорени.
Прости ми. Нося грим. Очите ми са отвикнали да излизат голи. Плахи са, срамуват се. Може би дори мъничко ги е страх. Понякога им е трудно да се ...
РАЗЛИЧНИТЕ
(нещо като увод)
Поканата дойде изненадващо.
- Ела у дома да пием кафе.
Знаех само, че живее в кв. "Чародейка". Имаме такъв квартал в нашия град. С нея се запознахме в скайпа. През лятото работех в Германия и в свободното време си пишех с виртуални познати. Тя беше една от тях. Медицинска ...
7
Следователят и неговият помощник бързо се качиха горе. На Сашка ù беше казано да не излиза навън, затова тя веднага им отвори.
- Здравей, Сашке! Имам да те питам още няколко неща във връзка с убития.
- Разбира се, влезте!
След като се настаниха на няколко стола в кухнята и приеха предложеното от С ...
Какво е да си човек?
Нямам голям опит, но за времето ми на този свят оставам с дадени впечатления.
Повечето от тези впечатления са установени от други, като мен замислящи се върху този въпрос.
Човек е същество, създадено от плът и кръв, със съзнание и душа. Нагаждащо се спрямо стандартния живот и вр ...
Един пролетен следобед аз плачех. Ти дойде и ми каза да не плача, защото сълзите са мъчение, да не обичам, защото обичат хората без воля, да не се влюбвам, защото любовта е за глупаците и да не вярвам на приятелството, защото то е за наивните. Но аз хиляди пъти бих предпочела, ако сълзите са мъчение ...
Рано сутринта Десислава приготви сандвичи и кафе. Беше в страхотно настроение. Щастието което беше я обхванало изпълваше сърцето и.
Кирил се появи, а на лицето ме грееше дежурната усмивка.
- Как ми е момичето?
- Много добре! - а лицето ù грейна като слънце.
Тя отвори хладилника и изкара натурален сок. ...
Бостън – наши дни
Хари Коен се бе навел под масичката, на която лежеше лаптопът му и се опитваше да извади силовия кабел от разклонителя. Това обаче не му се отдаваше, щепселът явно бе заял. Повторният му опит отново се оказа безуспешен, което предизвика раздразнение у него. Той здраво хвана разклон ...
Прозорец. Изправям се и поглеждам надолу. Толкова е високо... Опирам чело на стъклото... Струйката дим замъглява стъклото, димът се разсейва и...
И нищо.
И после пак нищо...
Носи се мирис на кафе от кафеварката, утрото е сънено. Ако някой отдолу ме види какво ще си каже, "тоя е луд или тъжен" или ня ...
Дълбоко в душата си актьорът винаги съхранява един „втори план”.
Постепенно, вторият план се превръща в негова „втора природа”.
Незабележимо, тя въплъщава в своята същност иносказателността.
Неизбежно, и особено деликатно, се промъква метафоричната мисъл.
Метафората от своя страна провокира чувствот ...
Глава 1
Разцъфване
- Господарю, мисля че времето настъпи. Разбрахме местонахождението на Контролиращия Камък. Заровен е някъде в пустошта, намираща се на няколко километра от столицата. Все още не сме успели да го открием, но съвсем скоро… - говореше някакво ужасно чудовище, наподобяващо на огромен ...
Всеки път, когато отивам в Чикаго, за да се видя с приятелите си, се отбивам до историческия музей, за да се срещна със Сю. Тя е нещо невероятно. Сю е 12.8 метра от главата до опашката. Висока е 4 метра. Учените предполагат, че е тежала 6400 килограма. Живяла е двадесет и осем години.
През лятото на ...
3
Помощник детективът:
- Имаме работна теория. Костюмиран човек е поканен в дома на Стефан във връзка с уреждането на някакви документи. Удушава го, след като е подписал и после се омита.
- Предстои да разберем.
Както си говорят на стълбището, към тях се приближава един от следователите, за да докла ...
Животът не е съвършен, но това не означава, че никога няма да може да намериш щастието.
Животът е труден, но това не означава, че тoй никога не може да бъде красив!
Приятелю, направи нещо за себе си и за хората, които обичаш!
Вярвай, че си обичан!
Вярно е... понякога най-близките ни хора ни наранява ...
Пак е късно и пак душата в размисли се впусна. Дали грешна бях или грешен е този, който ме съди!? Ала, кой ме и съди- аз самата!? Все разумът със сърцето ми спори. Кое е правилно и кое грешно и има ли изобщо правилно и грешно - нали ние слагаме тези етикети. Много неща имат двойна посока, но ние виж ...
БЛАГОСЛОВИЯ
Времето беше хубаво, но постоянните посетители на детския кът, пак се събраха в сладкарницата.
- Вики, слънчице, липсваше ми! – Милена, аниматорката, протегна ръце и
мъничето се сгуши в прегръдката ù - Хубаво ли е в яслата, миличка?
- Да. Вики не плаче. Вики е голяма. ...
Околните вили са на големци - триетажни, разчупени, с красиви дворове и едри кучета, които скачат на всяка кола, минаваща по пътя нагоре. Само тази вила и още една изглеждат запуснати. Ръждивият катинар, завит с жълт найлонов плик, дълго не пуска ключа.
- Металът се е свил от студа - казва Ники. (То ...
Доброто момче
Очакващата майка търси с хлипащи ридания момичето си. Тя толкова се бои да не се е случило нещо лошо с нея, че уплахата ù е по-силна от земетресението в Япония. Търсенето продължава и напрежението се увеличава... Всяко изгубено дете е беззащитно като малко оставено коте. Децата ни подт ...
Една доста забавена част от поредицата разкази... Тази история става все по-заплетена и трудно управляема! Надявам се, помните нещо от предишните части...
Картината е на художничката Зинаида Серебрякова -"Балерина в червено"
Б.
Разказ на Демиен.
Ах, тази Мария! Шета навсякъде и го върши едни… Присти ...
"Първи април е прекрасен. Втори - мистичен. Но той все още не е тъй важен, понеже днес е първи - и е днес. По всичко личи колко специален ден предстои да се случи. Ще ми се да мога да задържа това чувство завинаги - обичам. Обичам моята муза, защото тя кара душата ми да се усмихва. Благодаря ти, муз ...
Горкият ми шеф! Ако знаеше защо новият главен мениджър изпитва такова любопитство как върви точно неговият офис, сигурно веднага щеше да ме премести в някой друг. Само че той не знаеше, а само съскаше високо и ядно:
- Какво бе, мамка му, иска тоя дългият? Нали беше тука миналата седмица? Всяка седми ...
Нарисувах картина. Ей така, с подръчни материали. Малко бяло, малко жълто, червено, синьо, розово... лилаво. Като дъга, но с всички цветове. Красота, невинност, любов, радост – всичко в едно. Емоция върху платното. И отидох за рамка. Да я окача. На вратата, на входа на своята душа. Но нито една рамк ...
Опитах се да те обичам. Признавам, че е твърде трудно, твърде болезнено за ранимо сърце като моето. Твърде объркващо и убийствено, но те обикнах. И все още те обичам. Дори болката не успява да убие чувството. Дори самотата не успява да ме накара да те забравя. Дори раните не ме научиха да те мразя. ...
Призори сънят на Ани Вътева стана неспокоен. Тя започна да се мята в спалнята и да бълнува. Събуди се от собствения си плач. Съпругът й не беше в стаята. Жената се подпря на възглавницата и с мъка седна. Усети, че плодът в утробата й я ритна няколко пъти. Това малко я поуспокои и тя с усилие успя да ...
Даниел положил Ава на леглото. Започнал да съблича роклята ù. Свалил всичко от нея. Навел се над треперещото ù тяло, за да го разгледа внимателно. Бедрата ù били наранени, изпохапани и изподрани. Струяла кръв, която се стичала по белите чаршафи. Той сложил ръцете си върху раните ù.
– Ава, добре ли с ...
Дори не усетих кога се стъмни. Чуваха се само вълните, но знаех, че скоро щурците ще започнат някоя песен - някоя стара легенда или забравена тайна. Това приказно място имаше странна притегателна сила. Сякаш за да се уверя, че е реалност, свалих обувките и стъпих в студения пясък. Усещането бе очакв ...
Преди години имах възможността да посетя една далечна страна. Там също изгрява и залязва слънце - нещо, което сякаш за пръв път ми правеше впечатление. Видях маслини по клоните на няколко дървета, червен пясък и бяло небе, червено небе и бял пясък. Видях прозрачен скорпион да минава на крачка от мен ...
Да го правим бавно! Нека заприлича на любов! Нека ме остави без дъх, без сила, без сърце дори! Нека поне за миг да го усетя... онова странно, запленяващо, обземащо цялата ти същност чувство. Да ме изгаря, да изпепелява душата ми, като някаква хартийка, която пред очите ми догаря. Да ме изпива вътреш ...
Седя на бара и пия. Отново съм пиян. Държа в ръцете си дневника на моята любима. Откраднах го преди време и той се превърна в моя убиец. Сега само пия и чета, чета... Наслаждавам се на дневника, който разбива сърцето ми на парчета. Мисля си, че се изгубих в пустинята на собствената си заблуда. Аз съ ...
Съществува някакво извънредно усещане, свързано с наблюдаването на привършващ буркан с мед. Твърде специфично и неопределимо, че не съм сигурна дали човек може да го изпита по друг някой повод.
Медът е скрита магия. Златна приказка за дъждовен ден или за ранна сутрин. Медът е малка тайна и сладък ше ...
Имало шут. Тоя шут, като всеки шут, бил обзет от себе си, макар да опитвал да се представи за друг. Негово любимо занимание било, когато царят не е в тронната зала, да отива на царското място, да навира носа си в свивката на трона, да вирва задните си части високо и да поставя отгоре им царската кор ...
Мисли след един изгледан филм в киното...
"Ужасно нещастие е да нямаш възможност да останеш сам със себе си." Шарл Бодлър
Понякога ми се иска да избягам от всичко, от всички... Родители, близки, познати, приятели... Искам да живея сама в чужд, голям, непознат град, в подредено по мой вкус жилище. И, ...
Млада жена влезе в адвокатската кантора и с треперещи ръце притвори вратата. По бузите й изби червенина, но тя успя да се овладее и да попита:
-Мога ли да се информирам за нещо?
-Да, разбира се! – окуражително отговори адвокат Добрев.
-Преди време, когато бях на петнадесет години, родителите ми пода ...
Нощта. Ах, тази индиговосиня господарка. В нея всичко е черно и бяло, и сиво, и бледно. Всеки човек е сам, всяко действие остава скрито от зоркия поглед на деня и неговите проблеми и морали. Тази нощ бе по-тъмна от обикновено, плътни облаци закриваха луната, звездите и лишаваха града от светлина. Ел ...