Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Лутане в тъмнината 🇧🇬

- Стига вече!
Този път Бети не издържа и изхвърча от стаята, затръшвайки вратата. Беше й писнало да й казват какво да прави. Не! Този път нямаше да се пречупи. Няма да позволи на майка си и баща си да я затворят вкъщи и да вечеря с тях, както всяка друга вечер. Разбира се, няма нищо лошо в това да в ...

fantasydreamer

Prosa » Relatos

1.2K 3

Усмивка в полунощ 🇧🇬

Ужаси
- И без това не си падам по връзките от разстояние... – въздъхна и се отпусна на кожения стол. Затвори очи за миг, а после с облекчение отново ги отвори.
- Разкажете ми за него, какво ви кара все още да поддържате този неестествен интерес? - бе доста съсредоточен, но пък това му беше и работат ...

up-1-level

Prosa » Relatos

1.9K 1 5

Несподелено 🇧🇬

Посветено на човека, пред когото онемявам!
Не знам дали ви се е случвало... Да имате да кажете толкова много неща на даден човек, а думите просто да замират в устата ви.
Аз съм така от известно време насам. Всъщност, откогато го срещнах. Виждам го всеки ден и всеки Божи ден коремът ми се свива и чак ...

manika74

Prosa » Otros

2.1K 4

По гръб 🇧🇬

Нощ. Над скучните панели е пришито пано от еднотипни квартални звезди. Тя и той лежат по гръб на неокосената поляна, точно зад супермаркета. Мълчат еднозначно и се чувстват като забравени монети. Може би след малко той ще протегне ръка към небето, а може би – към нея. Тя вероятно ще го попита откъде ...

popolo

Prosa » Erótica

1.8K 1

Тайнствената постройка 🇧🇬

ужаси, мистерия
Ако някой пътува с влак през искърското дефиле в посока от Мездра към София, малко след гара Лакатник ще види една много интересна сграда. Това любопитно и привличащо погледите здание е построено от каменни стени с лилав цвят и наподобява старинен замък, а по разбития покрив, потроше ...

donkooooo

Prosa » Relatos

3.2K 17

Деветте стъпала 🇧🇬

Беше време, когато директори на театрални трупи се „биеха” за млади актьори!
В държавата имаше близо 50 драматични и музикални театри.
От тях трийсетина бяха провинциални – всеки с над трийсет щатни бройки.
Столичните актьорските щатове бяха раздути от 60-70 до 100 и повече.
Съставите бяха застарели ...

Volter

Prosa » Relatos

1.2K 2

Защо съм благодарен на Джеймс Бонд 🇧🇬

Защо съм благодарен на Джеймс Бонд
Беше края на годината. Главният счетоводител на СО МАТ, Томчо Томов ми се обади от София и ме попита какви пари можем да съберем и спешно да изпратим. Попитах го колко му трябват. Отговори, че най-малко 500000 $. Казах , че мога да събера към 2000000$, но трябва да ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Relatos

2.1K

Кърви сърцето ми 🇧🇬

Навън вали, а в сърцето ми бушува силна буря.
Далеч си от мен и душата ми кърви,
как да спра любовта, как да се откажа,
как да извикам, че не те обичам,
като сърцето ми изгаря цяло за теб. ...

krisitoo

Prosa » Cartas

1.1K

Парче кристал 🇧🇬

- Трябва да поговорим. - гласът й беше спокоен. На лицето й имаше нещо наподобяващо усмивка. Усмивка на съжаление. Сякаш това, което досега й беше доставяло удоволствие й е било отнето, но вече се е примирила и е продължила напред.
- Какво има?
- Мисля, че трябва да се разделим. - каза го нехайно. С ...

miravl

Prosa

931 2

Търси ме... 🇧🇬

Търси следите от мен...
Като отпечатъка от устните ми върху чашата с вода, от която съм отпила.
Като следите от ноктите ми по гърба ти след някоя от онези нощи, в които забравяше да дишаш...
Като аромата на парфюма ми, носещ се още във въздуха дълго след като съм минала оттам.
Като следите от токчет ...

Nedostypna

Prosa » Otros

1.6K 5

Преходен реализъм /черен хумор/ 🇧🇬

Скоро след назначаването на Нискочел Дебеловратов за милионер и то под условие, че винаги точно ще изпълнява каквото му наредят, партийните му другарчета спретнаха мини търгче с един-единствен участник – техният човек и така той стана собственик на язовир. След това го посъветваха да заложи рибата, ...

Eia

Prosa » Otros

1.3K 18

Под облаците и над тях... 🇧🇬

Слънцето днес беше милостиво и не само светеше, но и топлеше. В небето се търкаляха малки къдрави облачета бели и пухкави като новородени кученца... Обичаше го това циганско лято, то сякаш вливаше нови сили в остарелите ú кости и ú позволяваше да стигне по-далече в мислите си и дори да се дотътри до ...

Довереница

Prosa » Relatos

1.4K 26

Преписаните решения 🇧🇬

Преписаните решения
Лудориите не ми пречеха да съм отличен ученик. Още докато бях в отделенията, брат ми ме беше научил, че когато седна да уча, не трябва да мисля за нищо друго, а да се концентрирам само върху това, което чета, или решавам. Ако разбера, че не мога повече да чета така, по-добре да о ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Relatos

1.6K 8

Ширин 🇧🇬

ШИРИН
Предстоеше ми пътуване до Афганистан и Пакистан, но валидността на жълтия ми паспорт за задължителните ваксини бе изтекла. Веднага отидох при моя близък приятел Николай Николаевич- главен лекар в най-голямата болница в Техеран. Тази болница беше построена от бившия СССР, а и целият персонал бе ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Relatos

2.2K 15

Арабският принц 🇧🇬

Арабският принц
Помня първия път, когато ясно го съзрях в съзнанието си. Бях на не повече от две или три години, но имах усещането, че съм живяла векове. Всяка нощ, когато попадах в прегръдките на мама, подготвях душата си за поредния полет извън времето и пространството, прекрачващ граници и стопяв ...

hamdan

Prosa » Relatos

1.9K 1

Французойката 🇧🇬

-Вие не сте вие! – отсече нотариус Дечев, бързо местещ неспокоен поглед от очите на клиентката си към личната й карта и обратно. –На документа ви за самоличност пише, че сте с кафяви очи, а вие сте с теменужено – сини. Другите черти на лицето ви напълно си съвпадат с тези от снимката.
Младата мургав ...

Eia

Prosa » Relatos

2.1K 18

Може би любов 🇧🇬

Аз съм Венера. Едно обикновено момиче с мечти и сърце - поредното самотно и разбито. Предполагах, че очакваше да прочетеш поредната трогателна и щастлива история, но няма. Не всичко, което ни се случва в живота, е с розов оттенък. Не искаме да си спомняме някои неща, но не можем да избягаме от минал ...

heartless-girl

Prosa » Relatos

1.8K

Вкусът на бонбон 🇧🇬

- Другарят Димитров умрял – измърмори татко.
- Как така? - подскочи мама.
- Дошло му времето, умрял - приключи баба.
- Сега какво ще правим? - проплаках аз.
- Пак ли ще се върнат фашистите? - попита голямата сестра. ...

Volter

Prosa » Relatos

953

Аз не съм диригент 🇧🇬

- Чуйте сега, това е важно, всички, които в момента сте тук, за да четете, казвам ви напълно отговорно, че имате сериозни основания да се чувствате много по-умни от другите, които не са, защото... ами тия, дето не са го направили, просто не са наред! Кълна се, няма как да сте на по-подходящо място, ...

Kuzmo

Prosa » De humor

1.4K 1

Сродни души 🇧🇬

Сродни души
Лежах на кушетката за пореден път. Психоложката ме гледаше внимателно, преценяваше подбора на думите ми, наблюдаваше всеки мой жест. Всичко си записваше в черен тефтер с грозна подвързия. Седеше на коженото си кресло, кръстосала важно крака. Очилата ù с червени рогови рамки стояха на сре ...

radost92love

Prosa » Relatos

2.2K 2

В стаята на Рони 🇧🇬

Отидох на срещата три минути по-рано. Облеклото ми - сив шлифер, добре изгладен панталон със същия цвят и бяла риза, притисната от широки тъмносини тиранти, деликатно загатваше за синхрона между тайнственост и доверие, които всеки частен детектив е редно да притежава. Спрях за миг, преди да натисна ...

smelo_sarce

Prosa » Relatos

1K 1 1

Петък - тринадесети 🇧🇬

Адвокат Вескова излезе от нотариалната кантора позеленяла от яд. Тъп нотариус! Да се изразявала по-грамотно в акта! Дребнав човек – вместо да обръща внимание на спазването на основните правила, на важните неща, той ще я връща, че написала „парцал”, вместо „парцел” и „гъзопровод”, вместо „газопровод” ...

Eia

Prosa » De humor

2.2K 18

Даница - I глава 🇧🇬

Сънуваше Мито. Пламъкът любеше медените тасове и сахани. Като обичана жена, медта стенеше, разнежена. Че и в съня се иска майсторлък, да запаметиш цвета и силата на огъня и да ги пренесеш в делника. Разгори ли се като страст, огънят опожарява дланите... А калайджията Мито го укротяваше с погалване, ...

azura_luna

Prosa » Relatos

3.2K 3 37

До последната лъжа 🇧🇬

Знаеш ли? Животът бе по-красив, когато между нас нямаше лъжи. Когато приемах фактите и знаех, че болката ми е постоянна. Че тя всеки ден ще бъде в мен. Когато знаех, че държиш други ръце, че целуваш други устни, че друго тяло ти принадлежи. Да! Беше тежко. Не отричам, че и мен ме болеше, но тогава з ...

lility

Prosa » Cartas

1.6K 3

Любовта казва всичко 🇧🇬

Всички хора са братя, но не всички по разум.
Но в едно съм сигурен -
имаме кръвна връзка помежду си
и това е Любовта.
Тя е универсален приемник и ...

muhaninja

Prosa » Otros

1.3K 4

Накъде пътуват умрелите 🇧🇬

Краят на всички краища е един и същ. Просто край или на галено „крайче”. Там до скършеното на две крушово дърво, до стария напукан от времето камък, в неудобното легло, по средата на пътя или в канавката. Той винаги изглежда по един и същи начин. Това е единствената истина в живота, та чак до самия ...

stanef

Prosa » Relatos

1.3K

Безмисленост 🇧🇬

Да напиша нещо, но какво да е? Не знам къде отива мисълта ми... безпомощна съм да я следвам и не искам… безнадеждна пустота във мене е… и самота кънти в ушите ми…
Да напиша нещо, но какво ли? За живота ли да е, за любовта ли... за нещо друго или пък за спомена... за нищото, което имам или другото…
Д ...

akfets

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.5K 3

В името на Хари Потър (Трета част) 🇧🇬

.
.
Трета част
„Не споменавай напразно името Господне”
Слънцето вече клонеше към залез, но се туткаше по небето, за да гледа какво става на площада във Ватикана. А там имаше голямо оживление. ...

The_Crimson_King

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2.7K 1

Задавам въпрос? 🇧🇬

Ако сняг завали през август,
всички ще се учудим...
Но ако видим човек да плаче,
всички ще го подминем
и никой няма да попита ...

energi4nata

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.5K 1

Сериозният разговор 🇧🇬

- Мамо, искам да поговорим. – Каза задъхано петгодишният ми син. – Ама, сериозно. Искам да те попитам някои неща, на които вярвам, че ще получа отговор.
Усмихнах се, поглеждайки в огледалото на колата и се учудих колко бързо растеше малката ми душица.
- Разбира се, че ще опитам да ти дам най-всевъзм ...

elenasim1

Prosa » Otros

1.4K 26

За женското приятелство или историята с ликьора “Мор дьо Роа” 🇧🇬

За женското приятелство или историята с ликьора “Мор дьо Роа”
Вила “Дъбрава” се намираше в Троянския Балкан. До нея се стигаше с джипове по лъкатушещ път. След отбивката от главния път се пътуваше около час.
Инспектор Петров пристигна с полицейски кортеж към 12.30 на обяд на 4 април и влезе във вила ...

radost92love

Prosa » Otros

1.6K

Животът свършва като песен! 🇧🇬

Животът свършва като песен!
Пее ми се, но сълзите отнеха ми всичко, което притежавах. Няма ги думите, мелодията, свободата, нито трепета от първата целувка – дойде и моят ред нечакан. Като затворник в града студен и мрачен, блуждая, ала надеждата все по-трудно успявам да намеря. Какво спечелих, отка ...

Nos7radam

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.3K

Различните - част шеста 🇧🇬

РАЗЛИЧНИТЕ - част шеста
(Баба Станка)
"Здравей, младо момче!
Аз съм баба Станка. Но ти може да ме наричаш баба Таня. Даже това "баба" може и да не го използваш. Писала съм, че съм на 75 години. Между нас да си остане, това не е истина. На 78 съм.
Скрих три години, за да съм по-интересна. Загубих дру ...

nikjelev

Prosa

1.2K 7

Отвъд времето 🇧🇬

Влудяващото тиктакане на часовника. Половин час до полунощ. Дъждът навън стеле сива пелена. Не е спирал целия ден.
Оглеждам се. Разхвърляна хотелска стая в съмнителeн квартал на противен град.
Какво правя тук?
Затварям очи, а в главата ми все още кънтят токчетата ми по влаковия перон. Пристигнах таз ...

cappuchina

Prosa » Relatos

996

* * * 🇧🇬

Завой наляво, после надясно, после пак наляво и бях там. Отново онази стара изоставена фабрика. Пак имаха някаква работа за мен. Винаги имаше нещо. Влязох навътре и видях онзи, наемника, от предния път. Ухили се до уши като ме видя и бързо се приближи.
- Имам подарък за теб! - каза той нетърпеливо к ...

JessieJ

Prosa

1.2K

Една среща, двама души и начало на два нови живота 🇧🇬

Вчера, на 31.01.2009 г. решихме с Мартин да опитаме пак, пък ще видим какво ще излезе. Писах на Митко следния СМС: ''Митко, ти много ме нарани. Мартин пожела да опитаме отново и аз се съгласих. Искам да започна живота си наново. Искам мъж, на който да вярвам, който да не ме лъже и който да иска да е ...

siiv

Prosa » Otros

1K

Отражение 🇧🇬

В очите ми се отразявахте. Ти... там... с нея...
И в тихо безмълвие откривах все повече и повече неща, за които си струва да боли... Усмивката, която търсех в онези дъждовни сутрини над чашата с кафе – студено и горчиво... Усмивката, с която се чувствах и аз по детски щастлива... Усмивката, която дн ...

sols

Prosa » Cartas

1.1K

Обич... 🇧🇬

Мислех, че някога ще те забравя... Мислех, че няма повече да те сънувам... Ти замина и това бе моят шанс! Но уви, завърна се отново и всичко пак взе да се повтаря... Надеждата, че ще те видя... Трепването всеки път, когато това се случи... Непоносимото желание да съм винаги с теб...
Гледам снимките ...

murtvata

Prosa » Cartas

1.3K

Афоризъм 2 🇧🇬

Ние идваме на земята, за да изкупим своите грехове, а любовта е начинът, чрез който
душите ни се връщат отново в рая.

momo752

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.4K

Пробуждането - 2 глава 🇧🇬

Втора глава
Целият ден бе дъждовен. Небето се стъмни още в четири часа и когато погледнах през прозореца в часа по история, за момент ми се стори, че това е последният ми час и че най-после ще мога да си тръгна. Но, уви, имах още цели два часа, а от историята оставаха още 20 минути, изпълнени от ску ...

mars15

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.4K

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Лутане в тъмнината 🇧🇬

Усмивка в полунощ 🇧🇬

Несподелено 🇧🇬

По гръб 🇧🇬

Тайнствената постройка 🇧🇬

Деветте стъпала 🇧🇬

Защо съм благодарен на Джеймс Бонд 🇧🇬

Кърви сърцето ми 🇧🇬

Парче кристал 🇧🇬

Търси ме... 🇧🇬

Преходен реализъм /черен хумор/ 🇧🇬

Под облаците и над тях... 🇧🇬

Преписаните решения 🇧🇬

Ширин 🇧🇬

Арабският принц 🇧🇬

Французойката 🇧🇬

Може би любов 🇧🇬

Вкусът на бонбон 🇧🇬

Аз не съм диригент 🇧🇬

Сродни души 🇧🇬

В стаята на Рони 🇧🇬

Петък - тринадесети 🇧🇬

Даница - I глава 🇧🇬

До последната лъжа 🇧🇬

Любовта казва всичко 🇧🇬

Накъде пътуват умрелите 🇧🇬

Безмисленост 🇧🇬

В името на Хари Потър (Трета част) 🇧🇬

Задавам въпрос? 🇧🇬

Сериозният разговор 🇧🇬

За женското приятелство или историята с ликьора “Мор дьо Роа” 🇧🇬

Животът свършва като песен! 🇧🇬

Различните - част шеста 🇧🇬

Отвъд времето 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Една среща, двама души и начало на два нови живота 🇧🇬

Отражение 🇧🇬

Обич... 🇧🇬

Афоризъм 2 🇧🇬

Пробуждането - 2 глава 🇧🇬

Cola