Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Кукумявката 🇧🇬

КУКУМЯВКАТА
Мария не спеше. Събуди я тежкият грохот на ранния автобус за смяната, който накара стъклата на прозорците да зазвънтят. Тя се завъртя в леглото и провисналата пружина простена под тежестта ù. Машината накъса тишината на парченца, но те бързо се утаиха върху спящата улица, натежаха върху ...

ivliter

Prosa » Relatos

1.9K

Осъзнаване-11 и 12 от първа част на романа 🇧🇬

XI
Тази сутрин в двора на едринския сарай цареше необикновено оживление. Султанът потегляше на лов.Той яздеше прекрасен бял кон, следван от приближените си люде, възседнали силни жребци, както и от доганджиите, всеки от които беше с обучения си сокол на рамо. Край това шествие подтичваха ловните хръ ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 9

Тъмни сенки (Част Втора - Сделка) 🇧🇬

Глава 2
Сделка
Тъмнина, тъмнина и пак тъмнина. Имах усещането, че всичко около мен е потънало в бездънен мрак. Не усещах нищо, не можех да чуя каквото и да е, а относно зрението ми, сякаш бях сляпа.
Не разбирах, как толкова бързо успях да загубя съзнание. Нали бях вампир, нали бях безсмъртна, тогава ...

jointmania4ka

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.3K

Осъзнаване - 9 и 10 от първа част на романа 🇧🇬

IX
Работа кипеше в султанския двор. Какви ли не майстори изпълняваха прищевките на султана! Имаше мимари, дърворезбари, златари, ковачи на желязо, художници и каменоделци, като моя приятел Злат Момчилов. Повечето бяха от румелийската земя, но освен гърци и българи, срещах още и италианци, маджари, б ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.5K 17

Точно толкова смъртоносен, колкото изглежда 🇧🇬

На Алекс, защото усмивката ù ме кара да си спомням.
Some say you can learn a lot from books
Thrill right to second-hand living
Life is just as deadly as it looks
But fiction is more forgiving ...

truthiseek

Prosa » Relatos

2.3K 6

Amores@yahoo.es(последна част) 🇧🇬

IV
%
Дали наистина Азорските острови са толкова далече, колкото ти се струва?
За да бъда по-убедителна, ще ти задам един не-много подходящ за момента въпрос/само не се плаши, ОК?/:
-Представи си за секунда, че съм на смъртно легло и единственият начин да оздравея е да ми донесеш шишенце жива вода от ...

bojilova1

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 9

Той нямаше цигари 🇧🇬

Вече цяла седмица валеше. Преди два дни бяха задухали и ветровете. Токът в повечето къщи беше спрял, а и техниците като всичко държавно или се бавеха, или за нищо не ставаха. Небето бе мрачно, такова небе, което, погледнато от обикновен човек, убива всяка малка частица надежда. Небе, смазващо живота ...

bobit0o

Prosa » Relatos

1.5K 1

Продължение от книгата 🇧🇬

Между отделните номера правеха големи паузи. Това те бяха усвоили от чужбина. Преди да започнат концертите, се кланяха на публиката и правеха реверанси. Когато им ръкопляскаха, слагаха ръка върху сърцето си.
Нощта се катурна. Дойде утрото. Момчето се приготви набързо. Вън, утрото чакаше хладния полъ ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

889

Осъзнаване - 7 и 8 от първа част 🇧🇬

VII
Многолюден град бе Станбул. Всеки ден в него караха от всички краища на румелийската земя както безкрайни стада от овце, така и ечемик, брашно, мед и масло.Чак от Анхиалско раята превозваше дърва за огрев, от Узунджовско - храна за добитъка, а от други български поселища - тархана, булгур, нахут ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 11

Почивен ден 🇧🇬

ПОЧИВЕН ДЕН
В следобеда на съботния ден в стопанския двор беше пусто и тихо. Само бай Тодор, пазачът, дремеше на припек пред караулното и рой мухи бръмчаха около него. Над червените покриви на работилниците, оголелите върхове на тополите метяха облаците по небето. В тишината се носеше песента на на ...

ivliter

Prosa » Relatos

993 1

Събуди се! ( Част Втора) 🇧🇬

Прибра се изпълнен с надежда за бъдещето. Нещо в него му нашепваше, че всичко ще се оправи. Взе си бира и седна на масата. Трябваше да помисли.
Спомни си първия път, когато Я видя. Беше толкова красива и така недостижима. Още в онзи миг се влюби в нея, но го беше страх да признае любовта си. Та тя б ...

S^N^E^I^P

Prosa » Relatos

1.2K 1

Чувството за вина 🇧🇬

С вина Животът ми ме окова...
Сменяше веригите си всеки ден,
според мястото, където ще кове...
Когато съм Щастлива, а виждам
страдащите ти очи - ме хваща тя! ...

me4o_puh111

Prosa

1.2K 4

Годежът на Стоян Хубавото 🇧🇬

Стоян хукна към София да кандидатства в университета, след като казармата с въшливата униформа, трамбоването по плаца и вечните наряди остана зад гърба му. Двете години извън цивилизацията си казваха думата и момчето се щураше замаяно в огромния град. Намери стая при някаква възрастна госпожа, остав ...

anonimapokrifoff

Prosa » Relatos

3.4K 10

Вързопчето 🇧🇬

Старата жена с мъка се изправи и отръска полепналите по полата ù пръст и листа. Лицето ù беше бяло и каменно, сякаш нямаше кожа, а набраздена от бръчки гипсова маска. Огледа се. Развиделяваше се и от двора на Бузкините изкукурига петел. Последва го друг. Димана хвърли още един поглед към прясната ку ...

Нел

Prosa » Relatos

1.7K 5

Тях ги нямаше 🇧🇬

И тя бе там. Сама. Самотна и сама като слънцето на небосклона. Вярно, че всички описват единственото слънце като сияйно, мило и добро, но никога няма да узнаем как се чувства то. А тя знаеше. Знаеше, защото се чувстваше по същия неприятен и безличен начин като него. Напълно сама. Без безграничната, ...

NeiN

Prosa » Relatos

1.4K 1

Щрих 🇧🇬

Щрих, нанесен с трепереща ръка, разкъса душата ми и спря времето на сърцето ми.
Бях останал сам сред гора от изсъхнали чувства и тъмните облаци на скръбта ме обръщаха със сянката си.
Пороят от сълзи на породилата се мъка отнасяше дните ми към небитието.
Мислите ми бяха застинали в пепелта на угаснал ...

ender9631

Prosa » Relatos

1.1K

Осъзнаване - 5 и 6 от първа част 🇧🇬

V
Застуди се. Раздадоха ни дебели дрехи. С тях изглеждахме добре. Аджемиоглан-агата каза, че е време да отидем до султанския сарай, защото се очаквало Мурад – вече двадесет и осем годишен, да седне на трона на баща си - Селим II, който внезапно бил починал. По-късно разбрах, че султанът умрял от пре ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 9

Спомени 🇧🇬

СПОМЕНИ
Караше бавно. Приведен напред, следеше внимателно трудно уловимите очертания на заснежения път през изпотяващото се стъкло. Чистачките с равномерен ход проскърцваха н разчистваха трупащите се пред очите му снежинки. „Рано дойде зимата тази година. Неподготвени ни завари" - мислеше Димитър. ...

ivliter

Prosa » Relatos

1.1K 2

(Вятърът) Из стиховете, написани от Вятъра 🇧🇬

Обичам ония диви вечери, в които вятърът говори. Когато ми шепти и разказва древни истории, а небето изглежда толкова младо и близко. Зная, че ако в такива пролетни нощи, когато люлякът пее, се отдам на усещането и пропъдя страховете си, ще разбера вселената, а и себе си. Обичам, щом вятърът заговор ...

~iSkRiCa~

Prosa » Otros

1.5K 6

Отчаяно приятелство 🇧🇬

Отчаяно приятелство
Е няма как утре да не замина! Откога чакам този ден, в който ще кажа чао на г-н Пери, ще стегна куфара с дрипите за плажа и ще отпраша там, където никой няма да ме намери. Този път ще ми се отвори парашутът, всички разрешителни са в джоба ми и единственото, което ми остава, е да ...

latinka

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.3K

Зима 🇧🇬

ЗИМА
Пламъците весело пърпорят в старата печка. Мърка котаракът, свит до нея на кравай. Стенният часовник ритмично трака в тишината. Бай Слави стои облакътен на масата и гледа замислено навън. През листата на мушкатото очите му поглъщат белотата на снега. Обичаше в такова време да засили огъня и д ...

ivliter

Prosa » Relatos

2.1K 2

Осъзнаване 🇧🇬

III и IV от първата част на романа
III
Видях как търговецът на роби започна да се кланя на някакъв големец, който не обръщаше никакво внимание на жените, а оглеждаше момчетата. Дойде до мен и започна да ме опипва по мускулите. После ми отвори устата и дълго гледа в нея - сигурно е броил зъбите ми. Т ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.5K 10

Приказката на птичето 🇧🇬

Живели някога двама елфи. Те много се обичали и скоро им се родила рожба - един много красив син. След като изминали 40 дни от раждането му, при него дошли орисници, за да предначертаят съдбата му. Една му подарила здраве, друга го дарила с вечна младост, а трета го обрекла да стане смел и мъдър вои ...

lonelyman

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.5K 2

С Бог на кафе 🇧🇬

С БОГ НА КАФЕ
Асансьорът не работеше. Ева Данаилова едва довлече масивното си тяло до осемнадесетия етаж. Гърдите ù свистяха като на стар йога, изпълняващ упражнение по дишане. Зарови треперещи пръсти в чантата. Най-после намери проклетата връзка ключове. Издърпа ключа за вратата. Но в мига, в който ...

ZAGORA

Prosa » Relatos

1.4K 4

Случка в планината 🇧🇬

СЛУЧКА В ПЛАНИНАТА
Както за шопа по-високо от Витоша и по-длибоко от Искъро нема, такива са за торлаците Миджура и Лома. „От Миджура при хубаво време се вижда как Лома се влива в Дунава и подпличква с водите си Бабините Видини кули – ще каже торлакът – даже и как някой влах е хвърлил въдицата си с е ...

purko59

Prosa » Relatos

2.8K 7

Кунчо 🇧🇬

Та седнали бехме с Пепи Дагето и Жоро у кръчмата, дето е на две крачки от язовира, да ударим по бира... По принцип дойдохме до тук да земем некоя шишалка за довечера, тъй като въпросната кръчма се явяваше и смесен магазин. Жоро имал миналата седмица рожден ден, та да почерпел искаше. Ама айде кат см ...

oorka

Prosa » Relatos

1.3K 2

Продължение от книгата 🇧🇬

- А сега да свършим! Стига за неска! Има и утре. Време е да тръгвам.
- Кво ти дължа, дъще? - прекъсна я Стефана.
- Накрая ше са разберем, стрино Стефано.
Вяра се извини и тръгна към вратата. Павлето забърза към нея. Отвори вратата и я подкани. Когато излязоха на двора, то хвана ръкта ù и рече:
- До ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

1K

Трудът и работата 🇧🇬

ТРУДЪТ И РАБОТАТА
Старият философ е седнал в своя люлеещ се стол и наблюдава как съседът цепи нарязаните дърва в двора. Камен остави брадвата и седна в сянката на къщата да почине. Тениската лепне мокра на потното му тяло. Той избърсва чело, поглежда към философа и му казва:
- Съседе, стига дряма на ...

ivliter

Prosa » Relatos

1K

Пътуване през времената... 🇧🇬

Търсих под дърво и камък,
търсих и намирах,
Но сякаш нещо липсваше,
липсваше и се усещаше.
И моето търсене продължаваше и продължаваше, ...

tyti007

Prosa » Otros

887 1

Осъзнаване 🇧🇬

От ПЪРВА ЧАСТ на роман
за българската действителност /16-21 век/
I
Събудих се сред хора с вързани ръце. Някои си шушнеха, но нищо не можех да разбера. Стори ми се, че говорят на хърватски, на гръцки, но дочувах и други - непознати за мен езици. Всички изглеждаха уплашени, бяха раздърпани и мръсни.”Г ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.5K 2 12

Освен когато ме целуваше 🇧🇬

По принцип... той беше винаги усмихнат. Сякаш някак замечтан, с един отнесен, но все пак съсредоточен върху своя обект, влюбен поглед. Но винаги усмихнат.
Освен когато ме целуваше.
Движейки устните си по моите, обливащ ме с топлия си дъх, винаги усещах устните му по-стиснати от обикновено. Имаше нат ...

Смайл

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.9K 1

Тост 🇧🇬

(Една история с поука.)
Знаех си! Има една приказка - внимавай какво си пожелаваш...
Е! Пожелах си! Отде да знам, че журналистката има връзки в „Орбита“? И сега тичам насам-натам да уреждам нещата.Помолих директора за транспорт.Нали трябва хубаво вино? Няма да се излагаме пред чужденците я! Двама юн ...

kalin8

Prosa

993 3

Котка с картофи 🇧🇬

- Каква хубава вечер, вали тихо, снежинките лилавеят… Красота! Забеляза ли ги? Хъм! Как не, скъпи! Като погледнеш небето срещу неоновите лампи, ще ги видиш. Но трябва да искаш да ги видиш. Инак няма да се получи.
- По реката не се срещат. Лампите де. Единствено корабчета и лодки. А по моретата съвсе ...

Romanov

Prosa » Relatos

1.6K 3

Загърбване 🇧🇬

ЗАГЪРБВАНЕ
В късния следобеден час никой не влиза в пощата. Телефонът унило мълчи и няма кой да разсее скуката и досадата от дългия летен ден. Николета наблюдаваше вече няколко минути с безразличие бръмченето на една оса, която упорито блъскаше глава в стъклото на прозореца и не можеше да излезе. Но ...

ivliter

Prosa » Relatos

888 2

Продължение от книгата 🇧🇬

Едно от най- предпочитаните места за разходка беше Цар-Симеоновата градина, която наричаха "Изложението". Време за разходка беше, когато изгряваше слънцето. През студените дни никой не се мяркаше по алеите. През дъждовните ставаше кално. Вечерта мъждукаха фенери. Листата на дърветата шепнеха и сякаш ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

962 1

Ковач на илюзии 🇧🇬

Ковач на илюзии
Стоях пред огледалото и се взирах в очите си. Бяха толкова дълбоки, в тях се виждаше щастието на детските ми игри и отговорността, тежестта, ако щеш нещастието, което носеше по-зрялата ми възраст. Свлякох се по стената надолу и седнах на пода. Стоях дълго и размишлявах. Пред очите ми ...

mani93

Prosa » Relatos

988

Присадката 🇧🇬

Детето приличаше на малко птиче, паднало на земята от топлото гнездо. От два дни стоеше тук в градината – уплашено, мълчаливо, апатично. Бузките му, алени като плодовете на любимата му ябълка, горяха трескаво. Бистрите му сини очи бяха помръкнали под дългите мокри ресници.
Весело и жизнерадостно , д ...

evgeniagenka

Prosa » Relatos

1.3K 6

Поздравление 🇧🇬

Честит празник,
скъпи братя и сестри по перо
и душа.
Словото няма граници.
То има око, ...

purko59

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

988 1

В моменти като този… 🇧🇬

В моменти като този…
В какви времена живеем?!
Тънем в разкош,
а душите ни пресъхнали се молят за утринна роса през сухите клони на есента.
Господи, неведнъж съществуването ти отричах ...

MacTukaTa

Prosa » Otros

1.3K

Има ли място за творчество? 🇧🇬

В процес на творчество, акт на съзнанието... разливане на човешката душевност в междуредията и хаотична подреденост.
Смислова последователност, нарушила писмени норми... Пречистваме себе си в междуредената загадъчност. Снимки в изречения и картинни разкази. Богопомазан е бил и Луцифер... някога.
Ето ...

stefitopz

Prosa

737 1

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Кукумявката 🇧🇬

Осъзнаване-11 и 12 от първа част на романа 🇧🇬

Тъмни сенки (Част Втора - Сделка) 🇧🇬

Осъзнаване - 9 и 10 от първа част на романа 🇧🇬

Точно толкова смъртоносен, колкото изглежда 🇧🇬

Amores@yahoo.es(последна част) 🇧🇬

Той нямаше цигари 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Осъзнаване - 7 и 8 от първа част 🇧🇬

Почивен ден 🇧🇬

Събуди се! ( Част Втора) 🇧🇬

Чувството за вина 🇧🇬

Годежът на Стоян Хубавото 🇧🇬

Вързопчето 🇧🇬

Тях ги нямаше 🇧🇬

Щрих 🇧🇬

Осъзнаване - 5 и 6 от първа част 🇧🇬

Спомени 🇧🇬

(Вятърът) Из стиховете, написани от Вятъра 🇧🇬

Отчаяно приятелство 🇧🇬

Зима 🇧🇬

Осъзнаване 🇧🇬

Приказката на птичето 🇧🇬

С Бог на кафе 🇧🇬

Случка в планината 🇧🇬

Кунчо 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Трудът и работата 🇧🇬

Пътуване през времената... 🇧🇬

Осъзнаване 🇧🇬

Освен когато ме целуваше 🇧🇬

Тост 🇧🇬

Котка с картофи 🇧🇬

Загърбване 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Ковач на илюзии 🇧🇬

Присадката 🇧🇬

Поздравление 🇧🇬

В моменти като този… 🇧🇬

Има ли място за творчество? 🇧🇬

Cola