Ако е вярно, че човек, когато умира, вижда най-хубавите си мигове, хора и предмети от живота си, трябва ли да умра, за да те видя отново?...
Мислеше си тя и внезапно затвори очи...
Беше някъде далеч във времето... На място, различно от действителността... Различно време, различно място, различни хор ...
Приятелко любима, искам в тези редове да опиша любовта си към теб...
Няма ден, в който аз да не мисля за теб! Ти си тази, която ми доказа, че поне един човек го е грижа за мен! Никога не ще разбравя колко красиви моменти съм имала с теб! С теб усетих, че живея, че мога и аз да повярвам в истинското ...
"Вече трета седмица съм тука, няма никой, пълна скука. А сега можех да избухвам в БИАД..." - продължаваше да мисли принцесата. "Ще взема да се поразходя наоколо, барем наще са затворили тука още някой, то няма с кой два лафа да си кажа, пълен шит е. Я, тука някви стъпала има... Охо, цяла стая, пълна ...
Вървиш, без да знаеш накъде, а навсякъде около теб са мъничките цветя, сякаш постлани от някого, за да покажат пътя ти.
Казваш си - "Оттук сигурно се стига до двореца на принцесата, господстваща над този "различният" свят."
И да... оказваш се прав... след всичко, което си преживял, сърцето ти усеща, ...
Горчиво кафе
Първи курс, първи семестър в МЕИ-то. Започва нещо ново, желано, очаквано. Заедно с амбицията и възможността да уча дойде и нещо което просто не е било в мислите ми последните месеци. Наоколо са новите лица, новите срещи, новите характери – новите колеги.
В първи курс няма специални дисц ...
>>> Какво е любовта без капка омраза? Какво е омраза без капка любов? Любовта е навсякъде около нас, в листата, в пясъка, водата. Тя ражда и убива, тя стопля и вледенява, с нея радваш и тъгуваш. Какво е любов без нежен допир? Какво е нежен допир без любов? Какво е романтика без никакви свещи? Какво ...
Отново една малко странна компания заедно с няколко бутилки вино и само една купичка се е събрала на едно малко странно място... Един от тях каза:
- Не можем истински да опознаем другите и техните тайни - този един е Ко Та Рак, който отпи от купичката и я избута пред друг.
- Можем - не се съгласи с ...
Здравей,
... бих те нарекла приятелко, в живота ми приятелите ми или си тръгват, или ме предават. Нали се сещаш, не желая да бъда изоставена или предадена за пореден път... Но сега за друго ще ти разкажа – за Любовта.
Влюбвала си се, нали? Дам - и аз! Сега съм наистина влюбена! Не знам дали онова пъ ...
Два часа откарахме, кротко седнали на пейките пред кабинета, аз и двамата пациенти от Шумен. За да не ми задават неудобни въпроси, се разхождах от време на време и звънях по джиесема на докторите, но знаех, че няма шанс, работата да се свърши както трябва.
Цяла нощ бяха пътували хорицата от Шумен до ...
Събитието на деня
Добър ден,
Вие сте с информационната емисия на Т-tv-телевизията, която винаги показва живота такъв, какъвто е! Ето и по важните заглавия накратко:
„Днес се проведе официална среща между кмета на Койнарските острови и кмета на щата Горник."
„Блъснато куче възкръсна." ...
ЕДНО НЕЩО НИКОГА НЕ СЕ ПРОМЕНЯ
Да си с някого е трудно, понякога досадно. То е като да си блъскаш главата в стена отново, отново и пак, и отново. Да си с някого, е избор. Нелесен, но нужен. За да си с някого, са нужни желание и воля. Твърде често последното (волята) е това, което не ни достига. Липс ...
Кольо войвода и вълшебните чехли
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и завръщане ...
В едно далечно, далечно царство (на 3 клика с ГугълЪрта), през девет планини в десета, се родила принцеса. Царят и царицата били традиционалисти (в смисъл, че се занимавали със земеделие, а не сега с тези модерните финансови деривативи) и викнали орисниците да кажат каква ще стане принцесата като по ...
За теб, изродски живот, за теб пиша.
Казват, че всеки сам си те гради.
Коя тухла на поставих на мястото и?
Защо се трудим за неща непостижими?
На моменти си толкова прекрасен, а на моменти - толкова гнусен? ...
... Историята на един живот, разказана в 325 секунди...
🇧🇬
... Историята на един живот, разказана в 325 секунди...
10 секунди... Отваряш очи, плачейки. Намираш се в нов свят и виждаш усмихната жена, която протяга ръце към теб. Собствената ти майка. Твоята опора.
15 секунди... Вече опознаваш света, тичайки по зелената трева... Хващаш пеперуди в шепите си и с ...
Аз и Тя
Проза
Далеч, далеч от любовта, разплакана е Тя...
Любов и щастие, само за миг са тук и за миг се изпаряват...
Аз, чакам! Какво? Любов или Щастие? Не знам...! ...
Тази петък вечер се проведе голямото ежегодно есенно поркане на котешкото общество в Околията. Ко Та Рак, като уважаван член на обществото му се наложи да участва, въпреки резервите си, придобити на базата на минал опит с подобни събития.
Събота късно следобед Ко се появи в кръчмата на Хо, гледаше с ...
СЕНКИТЕ НА БЯГАЩИТЕ ДНИ
Стоях на брега на реката и гледах как бавно, със спокойствието на Сизиф влачеше мътните си води на изток - към морето. Част от нея продължаваше да изчезва в него при всяка целувка със солените му вълни. И това се случваше от векове. Беше невероятна всепоглъщаща любов. Без въп ...
Капките забарабаниха по дългата стреха. Отначало бавно. Някак мързеливо и eдинично, сякаш жена бърка в котле и ръси плочника, за да премете. После ритъмът се усили, капките затрещяха. Вертолетни перки по покрива. Дъждът нападна езерото, наби го, то се гърчеше в напразни опити за съпротива, капките д ...
- „Синьо виктори" - измъмри неясна фигура зад тезгяха.
Това ме разбуди от леката дрямка и ме върна в малката, притъмнена стаичка. Машинално посегнах и подадох пакета. Дори на Коледа хората се тровят с това. Но не е моя работа, аз не ги познавам, нито пък виждам, а единствено чувам техните поръчки, к ...
Сама съм, а така ми се говори! Искам да споделя, да заплача, да изкрещя! Не мога!
Боли!
Боли ме от лъжите, предателството, самотата. Кой ще ме чуе? Кой ще ме разбере? Кой ще ми помогне?
Боли ме! Заминавам! Отново бягам. Отново искам да съм силна. Отново, но не мога!Боли ме! Как да кажа, че съм слаба ...
2008 почти изтече. Много от метълите по света вече са на години. Как ли разказват приказки за лека нощ на внуците си? Може би така...
- Аргх! Чада на хеви-метъла! Дошъл съм да ви разкажа приказка за лека нощ! Народната хеви-метъл легенда за “Тримата братя и Златният албум на “Металика”!
Значи, живее ...
Юнска Разходка
Току-що беше чела разказите му - толкова зловещи и все пак нежни. Напомняха й тази убиваща, но истинска любов, която я изгаряше... ала можеше ли да забрави? Обичаше го истински, но сега той не се и сещаше за нея. За миг тя затвори очи и си спомни онази тежка нощ, в която чу думите: "Ф ...
Не мога да спра да мисля за едно и също… за теб! Помощ, не мога да продължавам така… искам да продължавам да мисля за теб, но не с тъга! Но за да стане тази мечта реалност, ти трябва да ми помогнеш, моля те! Без теб не мога да се справя, разбери! Полудявам при мисълта, че това няма да се случи никог ...
Един слънчев есенен следобед малкият дракон Дра Кон Чо си лети безгрижно и си пее:
Жжж... жжж... жжж
Аз съм дракон велик,
ще ставам политик.
Жжж... жжж... жжж ...
СВЕТЛИНА И СЯНКА
(ПРОЗА)
САМОТНИ ДВЕ ДУШИ, В ПАРКА СА ТЕ. СРЕЩА ГИ СЪДБАТА СЛУЧАЙНО... САМОТНИ ДВЕ ДУШИ, ПЛАЧАТ СУТРИН, А ВЕЧЕР ТАНЦУВАТ ВАЛСА НА САМОТАТА, ПОД ЛУННАТА СВЕТЛИНА. А ТЯХНАТА СЯНКА СЕ СЛИВА СЪС СЕНКИТЕ НА ПЛАЧЕЩИТЕ ДЪРВЕТА.
САМОТНИ ДВЕ ДУШИ СА ТЕ...
САМОТНИ ДВЕ ДУШИ – МЕЖДУ СВЕТЛИНАТА И ...
ТЯ НОСИ ПОКОЙ
Откакто поех първия си дъх, баща ми ме учи, както неговия баща и така от незапомнени времена. Той ми казваше: "Сине, човек винаги има избор. Истинският мъж сам прави избора, а не чака някой да избере вместо него. Истинският мъж избира да бъде този, който трябва да бъде и прави това, ко ...
АЙДЕ НА БАС...
Щеше да ми е първия рейс на този кораб, не че не съм плавал и с други, ама си бях новобранец .
Общият ми плавателен стаж бе скромен, малко повече от година.
Корабът се казваше - мк "МУРГАШ", бе сравнително нов кораб, модерен - 13500 тона дедвейт, за насипни товари.
Тръгвахме за Аржент ...
Иван затвори конвулсивно мътнозелените си очи и потъна в топлите прегръдки на привидно красивия и илюзорен свят на мечтите си.
Той Е обикновен човек. Обикновен като името му. Не че всички с това име са обикновени... но просто той беше човек, който с нищо не се отличаваше от другите. По света имаше м ...
В некропола на свойте сънища - пиян, отчаян и безличен - разгръщам стара, окъсана и прашна книга. Книга, на която страниците пазят остатъците от мойте мечти.
Книга на мечтите, на която някога пъстрите страници са събирали копнежи, блянове, желания - а сега са пълни с някакви размазани картини и букв ...
С много усмивки за svetlanal (Светлана Лажова)!!!
Ало, Латинче, да знайш, мама, к'во научих!... Не, бе, не за баща ти... То за него освен диагнози, няма вече какво да науча... За мъжа ти... Кой мъж ли? Че как кой, Рангел... Другите и да ги вида, няма да ги позная... то и те нема да ме познаят. Не, ч ...
За какво съм им, та аз съм само една стотинка...
🇧🇬
Стоя тук, захвърлена на мръсната и прашна улица, и чакам някой да намери своя късмет. Покрай мен минават хора, подритват ме - за какво съм им, та аз съм само една стотинка. Била съм къде ли не, в хиляди джобове и портмонета, при богати и бедни...
Ето, на съседната пейка мъж отговаря на хилядите си S ...
Щастието е в малките неща
Беше краят на декември, но нямаше сняг. Сухият пронизващ студ прибираше хората по-бързо вкъщи, всеки гледаше да бъде на топло и сигурно. Идваше Коледа, а хората сякаш бяха забравили за това - толкова грижи и мисли има в едно ежедневие, че то ни поглъща и нямаме време да се ...
Случвало ли ти се е да откриваш себе си в онези малки неща, заобикалящи ни...
В малките дъждовни капки, стичащи се по прозореца...
в пустите улици...
в падащите есенни листа...
в разбиващите се морски вълни... ...
Пропих се. Пропих се и изгубих всичко. Семейството си, приятелите, работата и дори дома си. Стоя тук до тази полуразрушена ограда и не знам на къде да поема...
Преди две години бях съвсем нормално двадесет годишно момче. Имах си приятелка, добри приятели, и хубава работа.
Но този пуст алкохол... та ...
ОПИТ ЗА ПИКНИК
Понякога правим неща, за които не ставаме. Понякога правим неща, за които после съжаляваме, а често правим и двете едновременно т.е. правим неща, за които не ставаме, за което после съжаляваме. Абе, просто казано, от всяко дърво свирка не става, както го е казал народът. Сложно го зап ...