Prosa

41,8 el resultado

След хиляди лунни изгреви.. 🇧🇬

----------------------------------
Лукреция затвори с изящните си дълги бели пръсти поредната книга, която четеше. Стана, разходи се из огромната, изпълнена със скъпи, антични мебели и ограяна от хиляди свещи, стая, стигайки до прозореца. През тежката червена завеса преминаваше лека светлина - може ...
1.7K 4

В кома 🇧🇬

Карам с висока скорост по мокър път. Бързам, за да успея да стигна навреме у дома. Няма да успея за два часа да стигна до Видин. Жалко, та аз винаги съм била стриктна и държа на дадена от мен дума.
Ще побързам, децата ми ме чакат. Мъжат ми и милата ми майка - също.
ТРЯС... УДАР... НЯМАМ ВЪЗДУХ, НЕЩО ...
3.1K 7

Истината 🇧🇬

Истината е преди всичко! Но не винаги се осмеляваме да я изречем.
Често губим от това, често сълзи се леят, но най-често боли от неизречените истини!
Не винаги оценяваме това, което имаме.
Не винаги се борим за това, което искаме.
Но винаги, когато загубим ценното, което сме имали, оценяваме факта, ...
964 3

Момче, момиче и полупразна бутилка водка 🇧🇬

30.07.08
Момче, момиче и полупразна бутилка водка
Той беше гладичък и равен. Напълно плосък. Само зърната на гърдите му бяха релефни и се очертаваха - като пришити копчета. Като на плюшена играчка... е, не, че някой слага зърна на плюшените играчки де... ама ако слагаха, т.е. ако някой реши да сложи ...
1.4K 2

Да се събудиш принцеса 🇧🇬

Днес се събудих и открих, че съм принцеса! От известно време се чудех коя съм аз, накъде вървя, какво да правя с живота си, и ето че най-накрая ме осени: аз съм принцеса. Чак си се ядосах малко, как досега не съм го разбрала. Ами че то всички признаци си бяха налице: не работя, не уча, вкъщи ми прис ...
2.7K 13

ОТЧАЯНИ СЪПРУГИ 1 🇧🇬

- Кво прайш ма, парцалесо? - Кинчето подръпваше нервно косите си.
- Страдая... - Вероника хлипаше отчаяно, сякаш току-що излязла от книгите на гуруто на блондинките Паоло Куелю.
- Що, ма? Кво стана, кажи ми?
- Моя пак ми вкарва некви ревности, не издържам вече!
- Стига, бе! И кво стана?! ...
1.8K 9

Рози за татко 🇧🇬

Джак седеше на стол пред вратата на къщата. Беше облегнал глава назад върху стената и подложил лицето си на милувката на сутрешното слънце. Бе началото на деня, когато всичко живо навън се пробужда за нов живот и посреща зората с всевъзможни шумове и звуци. Той обичаше този момент. Обичаше да се всл ...
1.4K 5

Глезеното щъркелче 🇧🇬

ГЛЕЗЕНОТО ЩЪРКЕЛЧЕ
Сред дъбрави се гушеше китно забравено селце. Никой вече не го помни, баби и няколко старци доизживяват мирно дните си, а внуците все по-рядко се сещат за белосаните къщички, старата каменна църквица и порутеното школо. Само щъркелите всяка пролет редовно се връщат да излюпят и от ...
1.4K 2

Един ден ще почукаш 🇧🇬

Един ден ще почукаш!
Казвали ли са ти, че мечтите са преходни и все някога стават реалност?!
Аз не го вярвах!
Всеки път, когато се молех за помощ, виждах редица от гърбове на „приятели"!
Научих се да не вярвам в надежди! ...
1.3K 7

Надежда 🇧🇬

Два силуета в нощта. Двама влюбени, сгушени един в друг. Никакъв звук наоколо, само туптенето на сърцата им се чува в тишината. Те нямат нужда от думи, не, те са напълно излишни. Един поглед, един толкова топъл поглед. Тя го целува нежно по бузата и свежда засрамена погледа си. Той докосва леко врат ...
1.5K 4

Сънища (небесни тела) 🇧🇬

Облаци плуват по небето.
С пръсти разрошвам повърхността на тяхното езеро.
По лицето ми плъзва усмивка, след нея побягват искрици към очите ми.
Спокоен съм.
Казват, че хората летят само в сънищата си. Може би и сега сънувам. Белият чаршаф се пери като окъпан в сняг петел зад мен, раздиплен от вятъра ...
1.3K 4

Дамите в черно... 🇧🇬

Дамите в черно с белите чувства, носят високи обувки, парфюм в чантата и тъжно сърце! Те винаги са устремени, знаят какво искат и как да го постигнат!Дамите в черно с белите чувства, не винаги се смеят, но усмивката им носи искреността на детски смях. Дамите в черно искат отношение, силен характер и ...
1.8K 3

Не съм за този свят родена... 🇧🇬

Като ви казвам, че не съм за този свят родена, не ми вярвате, но си е баш така. Винаги и навсякъде казвам истината и само истината. Да си измислям разни лъжи, че и да ги помня на всичкото отгоре... А, не! Тази работа не е за мен! Къде-къде ми е по-лесно да казвам очевадната истина, досущ като онова ...
2.3K 17

Разказ за момчето и кометата 🇧🇬

Сутрин, рано призори, момчето ставало, миело се и отивало на училище. Както в много от селата, в които всички ние живеем, училището било твърде далеч, затова целият път, който преминавал, бил изпълнен в мисли и надежди...
Целта била една, начините различни, но мечтите са и за това, нали? Всички ние ...
1.2K 1

Свобода 🇧🇬

На мен ми е забранено да плача, за грехове и благодат... Аз нямам право да обичам по онзи начин, който да ме удовлетвори.
Без да подозирам, бях сринат от любовта.
В следващия миг вече не дишах...
С последния дъх изрекох думите, които никой не разбра...
Мълчанието беше моето наказание, което ме научи... ...
1.3K 4

Ода за градския транспорт 🇧🇬

Ако искайте вярвайте, но за мен градският ни транспорт е бил, е и ще пребъде като национална гордост. За малко щях да забравя – отскоро е и поредната европейска забележителност. Защо ли, ще ме попитате. Много просто. В тези смутни времена на оцеляване, когато човек за човека не е приятел и брат, а н ...
1.4K 2

В кварталния магазин 🇧🇬

Вече втора година работя в кварталния супермаркет. Все се заричам, че ще напусна и по силата на навика продължавам да работя тук. Близо ми е до къщи, не давам излишни пари за пътни, а и имам два почивни дни в седмицата, което в днешно време си е рядкост. Но работата е нервна, просто ужас!
Кварталът ...
1.6K 16

Ти... 🇧🇬

> Лежиш гол и нежен, а очите ти блуждаят невиждащи в тъмното... Тялото ти потрепва в желание за близост, кожата ти сънува още ласката на нощта и мен в нея... Няма те, а си тук...
Завивката свенливо прикрива голотата на тялото ти, а сърцето не иска да се крие и цялото в сласт, протяга ръце към мен и ...
2.1K 6

Виртуален харем 🇧🇬

Не поетично, със специалното разрешение на един не поет!!!
Красиво оформената от фитнес залата и басейна, ръка лежеше под главата, желана от многобройни страстни устни. Една къдрица, непокорно все се спускаше над елегантно извитите вежди и докосваше гъстите ресници, засенчващи дълбокия, сивозелен из ...
2.8K 6

Когато триъгълникът се разпада... 🇧🇬

Когато триъгълникът се разпада...
Ситуация: той, тя и другата. (Тя - съпругата.)
Разговарят двете.
Съпругата: Той е нещастно влюбен в теб.
Другата: (наум) Бил е и щастливо влюбен. ...
1.1K 11

Разплата 🇧🇬

Стоейки сама в тъмното, си мисля колко ли е красива смъртта и колко ли грозен изглежда животът, погледнат в последните си мигове. Мислейки, се унасям и потъвам в непознати светове, светове на мрак, огньове, писъци и кръв, светове, пълни с хора, които не са осъзнали грозотата на своя земен живот, дор ...
718 1

А ти защо не спиш? 🇧🇬

- А ти защо не спиш? - зададе своя въпрос странникът, който идваше от много далече явно. "Сигурно е скитник" - помисли си Джесика като го видя, направи си този извод заради дългата мръсна коса, неизбръснатото грубо лице и изхабените от носене дрипи, които той считаше за дрехи. Той я видя седнала сам ...
1.8K 2

Любов под аромата на череши XIII 🇧🇬

Тази картина, която се състоя след падането на дървото, беше повече от ужасяваща. В колата бяха четирима младежи, които се бяха връщали от забава. Дървото беше паднало от страната на Луиз и Джонатан. Първият, който се съвзе, беше ДАниел. Той беше си ударил главата, но беше в състояние да се обади на ...
1.4K 2

Размисъл 🇧🇬

Защо човек прави неща, които не иска? Защо човек казва неща, които не иска? Нима никой не осъзнава грешките си, за да ги поправи? Нима никой не вижда, че бърка, а продължава да греши? Аз съм един от тези хора - върша неща, които не искам и говоря неща, за които съжалявам. Но понякога всичко това се ...
860 3

Въпроси без отговори 🇧🇬

Есен е. Гледам как капките дъжд падат в локвите и рисуват кръгове... Големи, преплитащи се кръгове. Вали от толкова отдавна... Разноцветните листа се ронят около мен, чакащи срещата си със земята. Студено е, и мокро.
Вървиш. Забързан си. Къде отиваш? Някой чака ли те? Кой си ти и към какво се стреми ...
1.1K 6

Моят малък меланхолично-есенен Апокалипсис 🇧🇬

Чаят в чашата ми свърши. А беше хубав чай. Никога няма да пия отново точно такъв чай. Малък край.
Направих една от своите предсказуеми грешки. Косата на Луцифер вече не мирише на жито. Край.
Трите блажено случни месеца в очакване на нещото, което не се случва (може би в очакване на Годо, кой знае? Н ...
828 2

Незабравимо лято. 🇧🇬

Гора. Обожавам гората. Това е моята страст. Бих дала всичко, за да живея в малка дървена къщурка край реката. Да чувам как шумоли вятъра в листака, да се събуждам от слънчевите лъчи. О, да.
И много се радвам, че това лято успях да отида в Рила. Прекрасно е да се откъснеш за момент от живота в града. ...
1.3K 4

Из интернет пространството... 🇧🇬

Беше поредният скучен ден, в който реших да си остана в къщи. Направих си голяма чаша кафе и седнах сънена пред компютъра. Не исках да си пиша с познати, затова просто ги игнорирах и започнах да се ровя из интернет. Много бях слушала за прословутите сайтове за запознанства, но така и не ми оставаше ...
2K 12

И това ми било колежки 🇧🇬

Ако знаете само какъв номер днес ми спретнаха колежките - още не съм на себе си. Идвам си нормално на работа, влизам с бодра стъпка в офиса, невинен като великденско яйце, и какво мислите? Шефката и още една колежка настръхнали, като разтревожен таралеж. И тъкмо да се завъртя тихичко назад, връхлетя ...
1K 2

Любов под аромата на череши XII 🇧🇬

Дан се раздели с Луиз пред входната врата на дома й. Той я погали по косата и я целуна за лека нощ. Момичето му се усмихна с онази срамежливост, която носеше в сърцето си, помаха му и се прибра. Когато Дан се отдалечи от къщата и влезе в колата, за да се прибере, телефонът му звънна.
-Ало! - каза мо ...
1.4K 2

Пустота 🇧🇬

Чувствал ли си се някога пуст? Чувствал ли си се някога изпразнен от всякакви емоции? Или може бе винаги щастието в теб кипи? Но при мен често я има тази празнина. Искам да знам защо, но никой не знае отговора, никой не знае защо. Дори аз самата. Може бе съм спряла да чувствам, може би вече никога н ...
1.1K 1

Бурна Ярост (she fuckin` hates me) 🇧🇬

Ето и моята история, със забравено начало и сладък неочакван край.
Тя ме МРАЗИ! SHE FUCKING HATES ME! Мрази, мрази, мрази и презира и плюе, и тъпче всички чувства.
Най-накрая всичко се свърши! Колко възбуждащо и откровено чувство на ярост с транскриптирано разочарование. Разочарование във своята глу ...
1.5K 10

Преход 🇧🇬

Ния отвори бавно сънените си очи и се опита да задържи погледа си върху белия сноп слънчеви лъчи в стаята. Това я ободри и тя стана, облече се, помаха на момичето в огледалото и седна на оромното дъбово бюро на Ирок. Разгърна дебела тетрадка с меки листи и кожена подвързия, отвори мастилницата и се ...
1K

Молох 🇧🇬

„Една нощ душата на виното пееше в бутилките."
Шарл Бодлер
Откакто Ел си замина апетитът ми се подобри. Непрекъснато търся нещо за ядене. Хладилникът е пълен с всевъзможни кулинарни великолепия; проверявам редовно неговото съдържание и допълвам от магазина, защото никак не обичам, когато потърся нещ ...
1.3K 3

Когато свободата срещна света... 🇧🇬

Светът на индивидуалиста: - И нима точно ти, от когото съм част и който е част от мен, ще ме укоряваш?!
Светът на мнозинството: - А нима точно ти, не знаеш какъв трябва да бъдеш и колко трябва да си достоен, за да не заслужаваш моето мъмрене?
Светът на индивидуалиста: - Ти нямаш право да си позволяв ...
1.1K 1

Дневниците на един Скитник: Звярът в Красавицата 🇧🇬

Някои вярват, че когато Черният Рицар посрещна Звяра в онази съдбовна вечер, в онази разрушена крепост, Рицарят съвсем съзнателно прободе Звяра и с това наглед уби принцесата – освобождавайки и себе си, и нея от Мрака на времето и бремето, когато се превърнаха в ярка светлина и отлетяха към небосвод ...
1.5K 2

Литературен герой: част втора - 1.Яни 🇧🇬

Едно момче прекрачи входа на училищния двор. Имаше дълга, къдрава и черна коса, носеше очила, а лицето му беше аскетично на вид. Носеше светлосини дънки и тениска в същия цвят, но обикновените дрехи не намаляваха неприветливия му и дори враждебен вид, който се дължеше най-вече на намръщеното му изра ...
1.7K

Раздяла 🇧🇬

Пролет е. Всички са щастливи, но не и ние. Седим в стария парк и мълчим. Защо?Как стана така? Нямаме какво да си кажем, само думи за сбогом. Но още не сме готови за тях, все още ги отбягваме.
Ставаш да се разходиш. Следвам те ей така, по навик. Свикнала съм с това. Вървим и мълчим. Срещаме много поз ...
1.6K 3

Приятели 🇧🇬

Всеки от нас остава самичък и всеки от нас има нужда от някого до него. Но най-вече от приятел. Мисля си, ако ви нямаше вас, мен дали още щеше да ме има? Мисли… Размисли… Потъване… Сън… Кошмар… Събуждам се и виждам вас. Виждам хората, които обичам, виждам всичко, което ме кара да живея! И пак… Мисли ...
1.1K 1 1

Опит за портрет на един мениджър 🇧🇬

Работата й беше отговорна, затова всяка сутрин внимателно обмисляше стратегията си за деня. Традиционно започваше със скандал в канцеларията, за всеки случай, превантивно. После събираше чистачките на инструктаж. Всъщност, под прикритието, че чистят, те изпълняваха мисия да слухтят и донасят. При др ...
1.7K 23