Cuentos y prosa de autores contemporáneos
Да забравиш Сияна 🇧🇬
Момичето не за пръв път закъсняваше, но този път майка му не успя да го прикрие. Черкеза блъсна вратата на моминската стая, огледа изпънатото легло и викна жена си. Като й тресна такъв шамар, че я сва ...
Купих си любов в кашон 🇧🇬
Сега ...
Абсурдно 🇧🇬
като да повярваш, че между печалбата и загубата има средно положение.
Като среднощен разговор със непознат
или като среднощното кафе... въпрос на отношение.
Като приятел във очите ти да хвърля прах, ...
Времената сигурно са полудели - 13 и 14 глава 🇧🇬
Прибрах се без гръм и трясък. Тихо и кротко. Първо отидох да видя Хесусита, после всички останали. Чувствах се до голяма степен виновна, че съм си направила непредвидена отпуска, докато всички тук се занимаваха с нещо. От друга страна осъзнавах, че имам право на повече почивка от останалите след ...
Репортажен 🇧🇬
РЕПОРТАЖЕН
(Основите бяха вече наляти/Вече бяхме наляли основите)
В едно от най-изолираните от векове места, в една от провинциите на ...
Лудост?!? 🇧🇬
До какво може да доведе пълнолунието 🇧🇬
- К'въ та'а п'к с'гъ?! - ...
Смисълът 🇧🇬
Приказка за огледалото 🇧🇬
В този град живеело малко момиче. Живеело в скромния си дом, в отдалечен квартал. Не притежавало нищо ценно. Обикновено, бедно м ...
Изповед на една марсианка 🇧🇬
Заблудата на живота 🇧🇬
Заблудата е закрила с воал истинската любов, зад която
са били думите ми пр ...
Дребна история 🇧🇬
Хараламби Карагеоргиев беше дребен човек. За четиридесет години не можа да порасне повече от 1 и 60. На всичкото отгоре бе започнал да оплешивява. Колегите в завода му извадиха прякор "Летището" и вечер, в кварталната кръчма, вдигаха наздравици за "новата авиокомпания". Хараламби не и ...
Обичта на птицата 🇧🇬
втора част
Мъжът осъзна своята грешка, но не искаше да мисли и с вяла въздишка се отпусна на дивана. В този момент една залутана гургулица едва не връхлетя, в заблуждението си, през отворения прозорец, но сетне внезапно, прозряла опасността, объркано приплеска с криле и уморено кац ...
Но ман'с ланд 🇧🇬
- Не "трябва", а "желателно е" - поправя ме той, отпива глътка и побутва съда пред следващия в кръгчето ни.
- Но ние не можем да се учим от всяка ситуация! - не без ос ...
Легенда за Коледа 🇧🇬
А вятърът?! Пронизващ! Той сякаш минава през гърдите ти и се вселява в душата ти. Тя го гони, но той си се спотайва там вътре - в теб.
Изведнъж... спомените се изпаряват, мечтите се превръщат в ледени висулки. Сърцето замръзва, а животът сякаш спира.
Това бе способен да направи сту ...
Родоотстъпник 🇧🇬
Последните дни бяха повече от успешни. Купуваха обеци за първокласнички, колиета за гимназистки ...
Обичта на птицата 🇧🇬
Тя отвори рязко и спря колебливо, вцепенена на прага, с внезапно връхлетяло я чувство на виновност. Мъжът едва повдигна с ленива свенливост клепачи и я погледна втренчено, озадачено. Бялата призрачност на застиналия в движение силует се вряза като видение в очите му и в него се про ...
Канарчето 🇧🇬
Тя отстъпи настрани, давайк ...
Песента на Ган (Свещена книга на 19) 🇧🇬
Глава 1
Раждане на Първоначалието
1. Преди всичко бе Ган и Ган създаде световете.
2. Песента Му прозвуча надалече сред Полето на вечната пустош. ...
Променена съдба 🇧🇬
Вяра нямаше семейство, не знаеше кои са родителите й. Домът, в който израстна беше за нея и майка, и баща. Там й дадоха и име, и презиме. Преди да го напусне, възпитателката я предупреди да внимава да не се поддава на съблазни, защото в жилите й тече кръвта на лекомислената й и безот ...
Пусни ме 🇧🇬
(посветено) 🇧🇬
За кой ли път... 🇧🇬
Минават дни, месеци - не те търся, не ме търсиш... сякаш не се помним. Ср ...
Глупави въпроси 🇧🇬
Барабанист 🇧🇬
Съседката 🇧🇬
Камелия Мирчева
Всеки ден, точно в 6 часа сутринта се събуждаше от стържещият в главата му шум на повреден кран. После чуваше течащата вода и фалшивото пеене.
В 6 часа и 30 минути пеенето спираше и женски глас, с кадифен оттенък казваше: „Джони, скъпи, закуската ти...” След това се чуваха ...
Самотникът 🇧🇬
Камелия Мирчева
Последната седмица живееше на ръба на мислите си...
По принцип мислите му не бяха кой знае колко смислени и чести и се появяваха само в миговете на незадоволените му потребности.И тъй като те му създаваха дискомфорт той се беше научил успешно да ги прогонва.
Но не и сега. ...
Отново нещо малко, за един човек, който заслужава много 🇧🇬
В търсене на знамето 🇧🇬
Тик - так, тик - так, тик - так...
Часовникът тихо отброява времето. Сутрин е. Прашинките лениво се гонят в слънчевия лъч, промъкнал се между завесите. За никъде не бързаш. А и да искаш, не можеш. Годинките са те затрупали като юргана, под който си се свил. Тежички са. Ставаш ба ...
Здравей! Добре дошла у дома! 🇧🇬
Те се завръщат 🇧🇬
Той бе седнал в удобното си кресло на терасата и отново чакаше. Чакаше знака, който ще му подскаже, че са се завърнали. Терасата му бе с изглед към билото на планината. Той знаеше, че те винаги идват от там, но никога дос ...
Eзоксипроменон * 🇧🇬
Тънката нишка на вярата 🇧🇬
Тънката нишка на вярването не ми дава мира – ако си лъгана, не съм го правил аз! Повярвай ми! Загубила си равновесие - пак не съм виновен аз.
Всъщност не ми вярвай! Може би така си мисля!
Но всяка пролет листата на дърветата не идват ли помамени от лудостта на Хелиос и зелени ...
Шумът на морето 🇧🇬
Оставям с въздишка учебника, с който се занимавам в момента и хвърлям поглед на какво се е спряло този път вниманието на натрапника. Трябва да направя нещо по въпроса с изненадващите появявания на някои индивиди - ами ако ме заварят да правя нещо, което не е за пред ...
Сянката на сребърната Луна 🇧🇬
Кадифени поли се въртят насам-натам,
огън гори в погледа ú.
А в горите е тихо, никой не се интересува от нея...
Влязла през мрачните поля на нейната душа, музиката кара разбитото й сърце да танцув ...
Есенна любов 🇧🇬
Изповед 🇧🇬
Много ми е тежко, не мога да реша колко мъка ще донесе това. Не мога просто така да кажа:
- Прости ми, но не мога така да продължавам, аз те накарах да повярваш в мен, дори когато звучеше абсурдно от моите уста, но ...