Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Сънувах сняг. 🇧🇬

Ослепително бяло. Сухо и кристално мразовито. Небето беше високо и много светло, почти бяло. И високият каменен зид беше почти бял. Камъните бяха изстинали до бяло, само дупките между тях леко сивееха. Някаква крепостна стена се извисяваше над мен, на върха й оголена акация не помръдваше в бялата ти ...

Апостолиция

Prosa » Relatos

1.8K 2

Отражения 10 🇧🇬

Отражения 10
От всички врагове най-опасен е този, към който си обърнат с гръб.
Георги Гълъбов

vihren

Prosa

1.2K 4

Щуката, ракът и орелът 🇧🇬

ЩУКАТА, РАКЪТ И ОРЕЛЪТ
На Щуката и беше писнало, ама наистина, и то много. Ма как може този драскач така да я изтипоса в тъпата си басня. Да причини такова нещо на интелектуалка като нея, да я осмее, да я орезили,че даже нарицателна стана и в родния водоем и извън него
На Орела не му пука, рее си се ...

katera4a

Prosa

1.8K

* * * 🇧🇬

Когато ти е тъжно, когато те боли, горещи сълзи от очите ти се стичат, а когато щастието след теб върви, ти не можеш да оцениш това, което имаш ти!

tvoq_zavinagi_

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.1K

Отговор 🇧🇬

Искам да докосвам хората.
- Да докосваш хората ли? Нелепо е да смяташ, че ако се пресегнеш към тях със сърцето си в ръка, туптенето му ще ги смути.
И все пак искам да докосвам хората.
- Сърцето ти не е бомба, която ще гали с безумните си пламъци челата им. Нито пък е бистра водица, миро, с което да ...

Вангел

Prosa » Otros

1.3K

Моето бъдеще 🇧🇬

Шепот.
- Здравей!
- Какво си ти?
- Как какво? Аз съм твоето бъдеще!
- Какво искаш от мен? ...

irma_93_bg

Prosa » Otros

1.9K

Четвъртото споразумение 🇧🇬

- Ти защо не пиеш алкохол? - питах един път Ръмжачът, който ме изгледа така, като че ли му предложих маруля за закуска и рече:
- Защото харесвам себе си - каза го така, все едно обяснява всичко.
- Не разбрах какво имаш предвид.
- Тези, които се напиват го правят, защото не харесват себе си.
- Защо д ...

Bersek

Prosa » Relatos

881 3

Болест - реалност 🇧🇬

Часът бе точно 13:00, когато тя почука на вратата на кабинета.
-Т очна е – помисли си лекарят. – Влезте.
- Добър ден. Надявам се да не съм закъсняла.
- Не, всъщност сте точна. А сега да минем направо. Какъв е проблемът?
- Проблемът ли? И аз не знам точно. От известно време… някак си… (заекваше момич ...

stefitopz

Prosa

1K 3

ЗЗВ 🇧🇬

Чл. 8, ал. 1 от ЗЗВ (Закон за Злощастните Връзки)
Член 1:
Не успя да направи нещо, но аз си помислих, че съм бременна,
защото не си е сложил презерватив. Скрих се в банята и не из-
лязох до сутринта. ...

sweet_leaf

Prosa » Otros

1.8K 12

Магистрална история 🇧🇬

Неделя вечер е най-омразното време за всеки лекар. Особено за специалиста по детски болести. Точно тогава съседското дете ще преяде с шоколад, а майка му истерично ще реши, че умира и ще ми позвъни на пожар. В неделя вечер тъщата на приятел ще пристигне внезапно на гости и ще му вдигне така кръвното ...

inakrein

Prosa » Relatos

1.5K 16

Импресия 🇧🇬

Обух си тревистозелени чорапи
и обувките с цвят на канела.
Облякох ръждивочервена пола
и блуза оранжева сложих,
отгоре наметнах зеления боров ...

Апостолиция

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.1K 4

03:00 АМ 🇧🇬

03:00:
Хлад се промъква под вратите. Спящите се размърдват в съня си. Завиват се по-плътно. Косъмчетата по ръцете им настръхват.
Кучета и котки тихо ръмжат с присвити уши, загледани през прозорците навън в нощта.
Старите къщи скърцат. Врати се открехват.
Навън е задухал вятър и дърветата тайнствено ...

The_Crimson_King

Prosa

1.6K 5

Самота 🇧🇬

Самотата бе моят спътник в живота,
самотата бе моята съдба
и когато всяка нощ аз плаках
и чаках да се върнеш у дома,
ти никога не утеши ме и не стопли моята душа. ...

Кали77

Prosa

1.3K 7

Отражения 9 🇧🇬

Най-лесно е да измамиш честния човек.
Георги Гълъбов

vihren

Prosa

1K 4

Историята на Казанлък 🇧🇬

Значи в началото градът носеше името Ад и Рай, защото беше райско кътче, но много се караха хората, същински ад. За жилища се караха - кой къде да си построи. И понеже много туристи го посещаваха и чужденци купуваха имоти, местните решиха да сменят името на града на Казан и Лък. Казан, защото в ада ...

svetlanal

Prosa

1.9K 17

90 дни с г-н Арогантност (1) 🇧🇬

~~~Глава първа~~~
Наказание
- Сега, отново, г-це, бавно освободете съединителя и натиснете газта. Бавно, казах! - колата се разтресе при рязкото тръгване и почти моменталното спиране и инструктура ми почти разпиля всички листове в ръцете си. Ръката му се стрелна към оплешивяващото му теме и той го р ...

^Never^Good^Enough^

Prosa » Novelas y novelas cortas

2.1K 5

18+ Целомъдрието ми 🇧🇬

- Ох, ама нали ще ме пазиш?
- Разбира се, че ще те пазя. Нали те обичам.
- Ох, добре.
- Мило, хайде, моля те, разтвори си малко краката, така нищо не мога да направя.
- Ох, добре... ауч! ...

Рима

Prosa » Relatos

1.6K 12

Един живот напук 🇧🇬

Един живот напук
Напук превърнах се в огледално отражение на всичко, което някога си искал, напук превърнах се в стъклен кристален образ от твоите мечти, напук превърнах се в безропотно въплъщение на твоя идеал, напук изгубих дори себе си.
Напук вървях толкова време по измислен, сбъркан път.
Напук б ...

an.invisible.girl

Prosa » Otros

1.3K 2

Пигмалионов комплекс 🇧🇬

(в памет на Гошо Гърдев)
„Измислих си празник за двама."
Светла Караянева
Наложи се да остави лицето недовършено, защото не се получаваше това, което иска. Общо взето беше специалист по рисуване на голи тела и реализацията не създаваше проблеми, но с лицето така и не успя да се справи, поради което ...

radi.

Prosa » Relatos

1.4K 1 4

Разходка под дъжда 🇧🇬

Летният следобед беше необичайно мрачен и сив. Идваше буря. Още предната вечер предупредиха и май наистина щеше сериозно да завали. Паднаха първите тежки капки и вдигнаха малки облачета прах от изсъхналата почва. Хората без чадъри забързаха да се скрият я под някоя спирка, чакайки любимия градски тр ...

Yang

Prosa » Relatos

2.8K 3

Капани от прах 🇧🇬

Сребърен рог се движеше из сенките по улиците на предградието. Опитваше да се спотаява и да се оглежда за преследвачи. Събитията от последния час бяха объркали мислите му. Бе се измъкнал от смъртта на косъм, но също така не бе успял да спаси Пълнолуние от похитителите й. Смяташе, че с идването си на ...

LightOne

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.5K

Ивайло 🇧🇬

Тази биография може не само да ви шокира, но и убие от интерес. Разправя се за момче, което се отличава от останалите. Всеки човек е различен, но това момче дори не е човек.
През 1989 г. се ражда момче на име Ивайло. Той интелектуално не отговаря на коефициентите на всеки един човек, искам да кажа, ...

zai

Prosa » Novelas y novelas cortas

2K 7

Една провалена любов... 🇧🇬

- Значи, все пак да сме двойка, така ли?
- Да, все тая... - отговори Миро.
Момичето се усмихна и го хвана за ръката. Почувства се щастлива. Трепет изпълни сърцето й. Вече нямаше да се прибира с насълзени очи, нямаше да плаче през дългите нощи.
Те вървяха бавно хванати за ръце към блока й. Мълчаха. К ...

*Dark_Girl*

Prosa » Relatos

1.4K 9

Невинна душа 🇧🇬

Колкото и гадости да има по света има я тя невинната душа. Малката животинка с пухкава козина има ли вина за простотата по света? Колко ли би било грехота да и посегнеш с ръка? А какви гадове има сега, жал да ти стане с каква лекота живота погубват и не веднъж се случва това! Колко жално те гледа и ...

audio_master

Prosa

2.6K 1

Вечеря в ресторант "Оранжевото агне" (ненаучна фантастика) 🇧🇬

ВЕЧЕРЯ В РЕСТОРАНТ "ОРАНЖЕВОТО АГНЕ"
(ненаучна фантастика)
Отскоро бях на тази оранжева планета. Бях решила да се преместя на нея, защото според онова, което прочетох в страницата й, тук атмосферата трябваше да е чиста, наситена с животворен кислород, а климатът - топъл през цялата година. Планетата ...

Юлия

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.7K 2

Коктейлът на болката 🇧🇬

Коктейлът на болката
Тишината на стаята - най-добрият слушател на мислите ми. Две зли сълзи - моята свобода. Самота, приятелко моя, поне ти остани! Страх ме е сама нощем. Но повече ме е страх от утрото - да се събудя студена в празното легло. Хайде, налей по едно. Забъркаркай коктейла на болката. Не ...

em4ety

Prosa

1.2K

Есен 🇧🇬

Есента пристъпи бавно, боязливо. Беше още дете, облечено в пъстра нощничка на цветя и мечета. Повдигна се на пръсти да надникне през прозореца на лятото. Дъхът й подлуди перденцата. Те се отскубнаха и полетяха заедно с няколко изсъхнали листа, паднали от липите. Брезичките им изпратиха стотици семен ...

Апостолиция

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.9K 3

На гости на Гар Ван 🇧🇬

Ко Та Рак и Но Щен Вълк са на гости на Гар Ван, която ги нагости с някаква странна, безцветна алкохолна напитка. Докато отпиват полека и хрупат "хрупкави хапки", обсъждат високо и не чак толкова високо философски теми. Спокойствието им е нарушено от нахлулото през прозореца насекомо с размери горе-д ...

Bersek

Prosa » Relatos

902 1

Огледалото 🇧🇬

Огледалото
Огледалото - болезненото огледало, в което виждам своята същност, своята прокълната същност.
Всеки ден, когато ставам, аз съзирам този странен типаж от отсрещната страна, втренчил безумен поглед в мен. Сякаш ме изучава частично, гледаме с учудване и неприкрит възторг. И продължава да ме г ...

noob_saibot

Prosa » Otros

1.3K 3

... но теб те няма 🇧🇬

Познатият път, към познатата къща, скрила в себе си познатото чувство. Тялото ми знае къде отива, сърцето ми се прибира в своя дом. Всичко тук е толкова познато, всяка вещ навява спокойствие, носи спомена за теб. Тук е мястото, където разбрах какво е да си истински човек, тук ти ми показа какво е лю ...

auaila

Prosa » Otros

1.5K 1

Прежда 🇧🇬

... Тогава То влезе в задимената ми стая. Протегна ръка, и го видях как хваща с два пръста някаква съвсем къса... нишка, излизаща от мен, която до тогава не бях забелязвал.
Започна да дърпа...
... дърпаше ли, дърпаше... а аз изчезвах ли, изчезвах...
И от мен не остана нищо. Превърнах се в километри ...

меланхолик

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.7K 17

Отражения 8 🇧🇬

Отражения 8
Събуждайки се от сън човек осъзнава, че още е жив.
Георги Гълъбов

vihren

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.2K 3

Сама 🇧🇬

Понякога, когато остана сама в нощта, започва да ме мъчи мисълта, че аз съм сама в света, че никой не ме разбера, на никого не му пука за мен. Но това дали е вярно? Всеки си има трудни моменти и всеки се чувства така понякога. Но защо това ми се случва постоянно? При мен идват хора, които казват: "Н ...

Ниня

Prosa

1.2K 1

Защото теб те има 🇧🇬

Защото ти ми показа какво е студа... Защото ти закри слънцето с ръка и докара само мраз в сърцето. Защото ти превърна топлината в студ и ти ме накара да полудявам, когато едвам живеех. Защото ти бе смисъла на живота ми, защото ти ми даваше сили да продължа да се боря.
Морето мие босите крака, лекия ...

The_last_chance

Prosa » Cartas

2.2K 1

Отново с теб 🇧🇬

Здравей, мой нов ден! Искам нещо да ти кажа, имам толкова много да ти разкажа – за любовта, живота и смъртта. Откъде да започна ми кажи, леле всичко толкова много ми тежи. За моето момче, обича ли ме той... и още куп въпроси, които тежат на моята душа, но... слушай ме сега. Бяхме деца и тъкмо преотк ...

vitakris.

Prosa » Otros

1.4K 1

Трагедия за балончета от дъвка, формули за съкратено умножение и моята изумителна некадърност 🇧🇬

Не мога да го правя като него.
Не мога като нея. Не мога.
Нищо.
Не мога да пиша с дясната ръка - просто, за да не питат дали съм левичарка.
Не мога да правя балончета с дъвка. А това всеки го може. ...

Vyrtina

Prosa

2.8K 9

"Светлината на Арах" 🇧🇬

“С
ъществува легенда по-стара от самото време. Легенда за Арах. Висшата единствена сила създала всичко. Никой никога не е виждал лицето му. Всички виждат само Светлината му. Арах се бори срещу Арк, древно зло, което поглъща всичко по пътя си. Арах създава всички светове, като първият е неговата люлк ...

irulan

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 1

Появи се... 🇧🇬

И се появи от нищото и искаше нещо невъзможно... да се докосна до теб... без дори да те познавам. Не, не е възможно, защото не съм, като другите и едва ли бих могъл да бъда... Не искам повече празни хора, без капка чувство... не искам този свят с фалшивите си "стойности", които нищо не струват пред ...

beytula_bubu

Prosa » Otros

1.3K 3

Страх ме е 🇧🇬

Изморих се все за теб да мисля, какво направи с мене ти? С какво успя така сърцето ми да вземеш? Нима ти си идеалният? Нима ти си единственият? Страх ме е дори в очите да те погледна, страх ме е да не видя онова безразличие и онази студенина на сърцето, което не обича. Страх ме е да не разбиеш отнов ...

Ниня

Prosa » Otros

1.1K 1

Отражения 7 🇧🇬

Отражения 7
Човек може да свикне както с хубостта, така и с грозотата на някой от околните, но не и с простащината им.
Георги Гълъбов

vihren

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.7K 5

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Сънувах сняг. 🇧🇬

Отражения 10 🇧🇬

Щуката, ракът и орелът 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Отговор 🇧🇬

Моето бъдеще 🇧🇬

Четвъртото споразумение 🇧🇬

Болест - реалност 🇧🇬

ЗЗВ 🇧🇬

Магистрална история 🇧🇬

Импресия 🇧🇬

03:00 АМ 🇧🇬

Самота 🇧🇬

Отражения 9 🇧🇬

Историята на Казанлък 🇧🇬

90 дни с г-н Арогантност (1) 🇧🇬

18+ Целомъдрието ми 🇧🇬

Един живот напук 🇧🇬

Пигмалионов комплекс 🇧🇬

Разходка под дъжда 🇧🇬

Капани от прах 🇧🇬

Ивайло 🇧🇬

Една провалена любов... 🇧🇬

Невинна душа 🇧🇬

Вечеря в ресторант "Оранжевото агне" (ненаучна фантастика) 🇧🇬

Коктейлът на болката 🇧🇬

Есен 🇧🇬

На гости на Гар Ван 🇧🇬

Огледалото 🇧🇬

... но теб те няма 🇧🇬

Прежда 🇧🇬

Отражения 8 🇧🇬

Сама 🇧🇬

Защото теб те има 🇧🇬

Отново с теб 🇧🇬

Трагедия за балончета от дъвка, формули за съкратено умножение и моята изумителна некадърност 🇧🇬

"Светлината на Арах" 🇧🇬

Появи се... 🇧🇬

Страх ме е 🇧🇬

Отражения 7 🇧🇬

Cola