Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

Когато изгубиш всичко... 🇧🇬

Когато разбереш колко много обичаш някого, а той вече не е до теб и прегръща друг... когато сякаш земята се е отворила и небето се раздира от дъжд и гръмотевици и няма къде да се скриеш... когато знаеш, че не трябва да е така, но не можеш да се сърдиш, да мразиш, да забравиш, защото обичаш и сърцето ...

firefly

Prosa

2008-03-12T06:28:35+02:00 2.3K 4

Върни се 🇧🇬

Върни се
Леден хлад се плъзва в душата ми, замръзват сълзите ми. Не мога да плача. Искам, но не мога. Нямам сълзи, нямам нищо. Остана ми само сърцето, което бавно и самотно тупти само и единствено за теб, за теб и твоята любов, която вече не е моя и никога няма да бъде.
Как искам да бъдеш пак до мен ...

Julietka

Prosa » Otros

2008-03-11T22:49:56+02:00 980

Молитва 🇧🇬

Молитва
Благодаря ти Господи,
че не чу молбите ми. Благодаря ти, че постъпи разумно и се въздържа от ролята си.
Благодаря ти, че не ме превърна в куче, за да я гледам в очите и да мога само да махам с опашка.
Доволен съм, че не ме превърна и в котка със странен нрав, да не мога да се привържа към нея. ...

любе

Prosa

2008-03-11T22:48:14+02:00 988 3

“Три в едно - А” тръгва по света... 🇧🇬

Александра изми чиниите, сгъна покривката и погледна часовника - имаше десет минути до началото на предаването. Отиде в другата стая и погледна Сашко - спеше спокойно и най-важното - дишаше... Опита се да изброи колко вдишвания прави за минута, но се отказа... Всичко изглеждаше наред (поне засега). ...

Довереница

Prosa » Relatos

2008-03-11T22:43:27+02:00 1.5K 13

Пародия на мисли 🇧🇬

Не ме е страх от самотата. Не ме е страх да бъда забравена, като песен, тиха разливаща се над морета и океани, над планини и гори, която помнят само сирените, която нощем само вятърът нашепва и самодивите танцуват под приказните й акорди. Песните се възраждат и някой, някога докосва тъжна самотна ки ...

~iSkRiCa~

Prosa

2008-03-11T22:31:46+02:00 1K 2

Не мога да понасям такива жени! 🇧🇬

Все се опитвам да съм сърдита на мъжете. Да приемам априори, че изказването на жената повече тежи. От време на време се хващам обаче, че не мога да понасям някои жени...
Те са едни такива наднормени, с гръмки и пискливи гласове. Силно гримирани, за да не личат бръчките по кожата. Не можеш да ги сбър ...

desi.mandradjieva

Prosa

2008-03-11T19:24:44+02:00 2.4K 6

Нищо… 🇧🇬

... Боли… Много… Не, не крия... Малката купчинка пурпурни стъкълца, която някога беше моето сърце, стене… Плаче… Крещи… Крещи Твоето име…
Вече не мога дори да плача… Сълзите не текат… Само… боли…
Нима за теб не значех нищо? Нима времето заедно е било… нищо?
Нищо, казваш… Нищо… Хм… Защо ли не се учуд ...

My`OwN

Prosa » Otros

2008-03-11T16:34:36+02:00 1.3K 1

МотиF - 1 🇧🇬

Имам мотив да я ненавиждам. Дори да я мразя. Ако намеря сили може дори да я убия. Имам мотив. Не е като да нямам. Всеки път като я видя всичко в мен се преобръща, сърцето ми бие лудо, омразата покачва нивото си, а в гърлото ми засядат злъч и отрова. Не мога да я гледам. Не искам дори! Не мога така, ...

Mili4ka

Prosa » De humor

2008-03-11T15:07:26+02:00 1.9K 10

Несподелено 🇧🇬

Несподелено
Събудих се. Все още беше тъмно и тихо. Само досадният часовник с насмешка нарушаваше тази тишина и ми посочи ранния час. И подигравателно ме попита: “Пак го сънува, нали?” Надигнах се бавно и погледнах през прозореца – там все още блещукаха звездите. Светеха по-силно от всякога. Вече не ...

angelita

Prosa » Otros

2008-03-11T07:49:40+02:00 1K

Не наранявай 🇧🇬

Не наранявай тези, които обичаш, защото по този начин убиваш любовта, която изпитват към теб!

sickly

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2008-03-11T07:47:53+02:00 1.5K 1

Архиментарят IV - Светите архименти 🇧🇬

Сардияна се беше свлякла на колене, силите й бяха напълно изчерпани, опасяваше се, че ако си позволи да издиша, едва ли ще смогне да поеме дъх след това. Погледът й, премрежен, губеше контрол над образите, които самоволно се вмъкваха в съзнанието й, разбъркваха го и сякаш присмехулно отлитаха далеч, ...

selsal

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2008-03-10T21:36:14+02:00 1.3K 2

А всичко беше друго някак си 🇧🇬

А всичко беше друго някак си... Рояците от мечтите й се множаха с всеки изминал ден. Изправена пред прага на големия свят, тя не знаеше накъде да поеме. Чакането я обезсърчи. Направи я по-малко целеустремена... По-несигурна... Макар че дълбоко в себе си тя знаеше какво иска... И колко далеч беше от ...

devisil

Prosa » Otros

2008-03-10T20:04:31+02:00 1.4K 1

Белият Ангел 🇧🇬

Стоиш самотен до прозореца, разперил белите си копринени криле. Но ти тъжиш... Не тъжи, ангел мой. Аз съм до теб, макар и не физически. Душата ми бди над теб, не тъжи. Аз съм тук. Затвори очи. Унасяш се в спомени, нали? Красиво, нали? Иска ти се да полетиш, иска ти се нищо да не ти тежи, но такава е ...

*Dark_Girl*

Prosa » Relatos

2008-03-10T19:43:36+02:00 970 1

22 май 🇧🇬

22 май
Пиша ти, защото само така мога отново да почувствам присъствието ти. Разделихме се така внезапно и крайно безнадеждно, че чак не знам, не съм сигурна дали въобще някога те е имало. Толкова далече, и в същото време така близко си, че на моменти мисля, че ако протегнa ръка, ще докосна лицето ти ...

domino

Prosa » Cartas

2008-03-10T16:28:10+02:00 1.6K 3

Истински живот 🇧🇬

СМЕЛОСТТА ДА НАПРАВИШ ГРЕШКИТЕ, КОИТО ДА ТЕ НАУЧАТ ДА ЖИВЕЕШ ОНЗИ СВОБОДЕН ЖИВОТ, В КОЙТО ДА СИ ГОСПОДАР НА СОБСТВЕНИЯ ТИ СВЯТ, КЪДЕТО ДА НЯМА МАСКА И ГРИМ. ДА ЖИВЕЕШ ВЪПРЕКИ СМЪРТТА НА ЕЖЕДНЕВИЕТO. ДА ЖИВЕЕШ В ПРАЗНОТАТА, ОТ КОЯТО ДА ИЗЛИЗА ОНОВА ЧУВСТВО ЗА ПЪЛНОТА И СЪВЪРШЕНСТВО. ТОВА Е ОНЗИ ЖИВОТ ...

beytula_bubu

Prosa » Otros

2008-03-10T16:09:59+02:00 1.2K 4

Искам да призная ... 🇧🇬

Уф, какъв живот!
Ставане някъде към девет. Вместо закуска кана кафе и цигари. После гмурване в гардероба, в който виждам любимата си синя рокля и...
Жената стоеше на ръба на скалата, а под краката и се разбиваха с грохот вълните на бясното Средиземно море. Беше крехка, малка, нежна, като статуетка о ...

desi.mandradjieva

Prosa » Otros

2008-03-10T15:31:07+02:00 1.3K 1

Самотата като начин на (не )съществуване 🇧🇬

Част 1
Празна, студена, мрачна е стаята, в която свита в тъмен ъгъл, чакам... чакам да мине и този ден. Единствено светлината от полуотворената врата пронизва тъмнината. Тихо е! Само далечният, глух, монотонен шум на заспиващ град е това, което пречи на тишината да господства в пространството. Усеща ...

plamenna

Prosa

2008-03-09T20:56:25+02:00 1.3K 4

Ноктюрно 🇧🇬

НОКТЮРНО
"Любовта не гледа с очите, а с душата..."
Шекспир "Сън в лятна нощ"
Борислав се събуди рано сутринта с главоболие. Не му се ставаше. Разтриваше слепоочията си и се опитваше да облекчи болката, но тя се инатеше и не отшумяваше. Не бързаше за никъде, а и нямаше работа. Жевееше в собствено жил ...

PLASHKOFF

Prosa » Relatos

2008-03-09T20:32:52+02:00 989

Слушай ме, мъж! 🇧🇬

Защо си мислите, че ние жените не можем да кажем какво мислим за вас?
Зовът на разгонения самец...
Чувам го около мен. Той не е предназначен само за една от нас. Той е насочен към всички - пък, която се хване. Не му е нужна словестна комуникация. Всъщност за него тази сложна дума няма никакво значен ...

desi.mandradjieva

Prosa » Otros

2008-03-09T19:58:26+02:00 1.4K 3

От мен и за мен 🇧🇬

Мразя го! Мразя до до мозъка на костите си! Мразя го толкова много, че на моменти ми се иска да го убия, да го унищожа... и да спре да го има. Мразя лицето му, намръщено, безчуствено, без следа от емоция по него... иде ми да замахна и да го удрая!... Мразя начина, по който ме гледа, сякаш не ме позн ...

domino

Prosa » Otros

2008-03-09T14:26:45+02:00 2K 1 3

Танц под Дъжда 🇧🇬

Те вървяха бавно по калната улица и се прегръщаха. Бяха щастливи... Какво пък? Щастието, истинското, е толкова рядко днес... Защо да не се усмихнат ей така, само за миг? Говореха си, смееха се. Колите свиреха с клаксоните покорай тях. Сухите листа играеха по мокрите павета по улицата. Хората и ги по ...

*Dark_Girl*

Prosa » Relatos

2008-03-09T11:20:20+02:00 1K

На седмото небе 🇧🇬

- Това, което болшинството от хората са решили, че трябва да бъде. Не е непременно най-добрата, нито най-логичната, а тази, която се е приспособила към колективното желание. Виждаш ли какво имам на врата си?
- Вратовръзка.
- Точно така. Отговорът ти е логичен, свързан, като на съвсем нормален човек: ...

svetlanal

Prosa » Relatos

2008-03-09T09:56:47+02:00 3.4K 16

Из дневника на сините обувки 🇧🇬

Ама нещо ми е криво днес...
Събудих се, ей така с криво ностроение. Погледнах се в огледалото и ми стана още по-криво... То пък, огледалото от своя страна ми се хили насреща, а светлината от лампите му помага чертите ми (иначе нежни като на порцеланова кукла) сега да се зверят като кофти картина на ...

desi.mandradjieva

Prosa » De humor

2008-03-08T20:04:50+02:00 1.8K 2

Такава съм 🇧🇬

За прошка не ще те моля. Не си заслужава за теб да се унижавам. Съгреших и ми хареса. Развратница ли съм била? Да, такава съм. Не съм почитала ни Бог, ни никой. Да, аз господарка съм сама на себе си. Не се подчинявам на чуждите закони. Грешница била съм. Да, такава съм. В грях живея. Не ме осъждай з ...

AnTiHrIsTa

Prosa

2008-03-08T19:33:18+02:00 1.2K 1 1

Късмет 🇧🇬

Горещо...
Слънцето няма никакво намерение да прилегне кротко зад баирите и... пече ли пече...
Прахоляка от неизмитите от пролетта улици залепва по кожата. Работния ден за повечето от нас е приключил и главната улица е най-оживеното място.
Пък и как не - всичко се движи между пазара и „универмага"... ...

lady-bird

Prosa » Relatos

2008-03-08T15:54:57+02:00 1.2K 2

Лора – Феникс - 3 🇧🇬

Слънцето жареше безмилостно столицата. Отново познатия въздух, нямаше я планината, нито зелените хълмове. Вместо това от колата Лора виждаше единствено сиви блокове. Между тях се пъчеха тук-там шарени сгради, пълни с хора, щъкащи наоколо.
„Само това ми оставаше... майка ми, и всичко друго бяха малко ...

РоРо

Prosa » Novelas y novelas cortas

2008-03-08T08:48:35+02:00 1.6K 1

Копривкина могила 🇧🇬

Всичко започна, когато дойдоха вретенарките. Над селото беше надвиснал страшен огън. Въздухът лепнеше по кожата, тежък и горещ, потяха се даже шепата старци, които доизживяваха дните си под сенките. Не беше дошло още време за жътва, но навсякъде се усещаше онова тежко безмълвие, което идваше с узряв ...

Katriona

Prosa » Relatos

2008-03-07T20:59:33+02:00 1.6K 15

новото начало 🇧🇬

Взе ръждивата ножица и отряза плитките си от усмивки. Плачеше й се, но не можеше да пророни сълза. Отвътре бушуваше солен океан, но очите й бяха пресъхнали. Плитките паднаха тежко на прашния, дървен под. Известно време ги гледаше, а после се наведе и ги вдигна. Прибра ги в кутията на спомените. Толк ...

maligani

Prosa » Otros

2008-03-07T18:24:33+02:00 1.3K 1

песен на цигулки 🇧🇬

Вятърът си играеше с малките бели облачета и танцуваха заедно под наблюдението на топлото слънце, което пръскаше радостно лъчите си надлъж и нашир. Чайки кръжаха из небето над плажа, дебнейки да намерят подходящо местенце. Морето беше спокойно и приветливо. Музика се носеше из въздуха, както и ухани ...

Prokletia

Prosa » Relatos

2008-03-07T07:10:37+02:00 1.6K 1

Глад в мрака 🇧🇬

Звезди в нощната забрава сияят за нас, но защо ли аз пак съм тъжна. Нещо ме разяжда отвътре и мира не ми дава. Поглеждам към тебе, а ти сияеш от радост. Как да прекъсна този кратък миг? Не бих могла да извърша този грях. Но това чувство пак ме смущава и кара ме от тебе да избягам, в нощта да скрия с ...

AnTiHrIsTa

Prosa » Otros

2008-03-07T07:05:54+02:00 984 2

Неочаквано... 🇧🇬

Неочаквано...
Той получи покана за бал с маски.
Яви се истински.
Никой не го позна...
*** ...

pavli

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2008-03-07T07:01:54+02:00 1.4K 5

Наивен опит 🇧🇬

Едно красиво, нежно цвете подаде главичка и се огледа любопитно. Наоколо беше толкова прекрасно! Топли слънчеви лъчи погалиха многоцветните му листенца и то засия! Хубав беше светът! С появата на цветето той стана още по-хубав и добър. Цветето ликуваше! Минаваха хора и му се радваха. Радваше се и то ...

ка_тан

Prosa » Otros

2008-03-07T06:59:15+02:00 1K

Сянката 🇧🇬

- Хайде, покажи се...
Мълчание. Тягост, страх... Нещо мърда там в храста. Чакам. Но става все по-тъмно и страшно! За миг нещо се подава и пак се скрива... Да го гониш ли, да го викаш ли... Върви се чуди.
Тъмно е. Небето покрито сякаш с безценни диаманти, като ангелски очички, играещи на криеница, до ...

FaLLeN^AnGel

Prosa » Relatos

2008-03-07T00:15:52+02:00 1K

Майка 🇧🇬

Съзерцавам тихото на природата. От време на време вик прорязва спокойната летаргия на случващото се. Толкова е привикнала с естествените си нужди, че раждането на един човек не разклаща по никакъв начин естествения й ход към еволюцията. Ние, обаче, в желанието си да се обезсмъртим, тръбим в тишината ...

beti

Prosa » Relatos

2008-03-06T23:38:12+02:00 1.2K 4

Глави 18 и 19 🇧🇬

Глава 18 - Черният меч
Поредната стрела изсвистя във въздуха. Поредният орк се строполи мъртъв на студената гола земя. Грозната воняща купчина от трупове вече наброяваше около стотина мъртви орка. Планините наистина гъмжаха с кръвожадни глуповати орки, които само чакаха да бъдат убити от някой пътеш ...

Antinormal

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2008-03-06T23:33:55+02:00 1.3K 1 1

(за заблуда на врага) 🇧🇬

За заблуда на врага
поставяме усмивки на лицата си и махаме ги само преди лягане,
държим се като непознати, не се хващаме в капаните им, знаем, че дори и мъничкият
знак за близост е опасен за мъничкото ни балонче, в което си блуждаем и не искаме, отказваме да ни изобличат в сантименталност...
За заб ...

cheshire_cat

Prosa » Otros

2008-03-06T20:38:32+02:00 1.2K 3

Maмо 🇧🇬

Това е предпразнично. Едно осмомартенско такова.
вдъхновено от Morose
Вкараха ме в изолатора на Шейново, защото нямах тест за австралийски антиген. Докато чаках резултатите от теста, обикалях из коридора и засичах долу-горе на колко време са ми контракциите. Малко след мен дойде една жена, много сла ...

virginblack

Prosa » Relatos

2008-03-06T19:04:26+02:00 1.4K 2

Тежка въздишка 🇧🇬

TЕЖКА ЖЪЗДИШКА
И тази нощ, както всички останали, не мога да заспя. За кой ли път безброй много мисли се лутат из моята глава… Разбира се, както винаги, всички са по теб… Отново се чудя, защо съдбата е толкова жестока, защо ни раздели… защо трябваше да заминеш толкова далече точно сега, когато разбр ...

touch_me_f1

Prosa » Relatos

2008-03-06T18:46:21+02:00 990 3

Съдба 🇧🇬

Тръгвам, не знам накъде. Ти ме водиш. Гледам само към теб. Но затваряш очите ми. И аз нищо не виждам, освен теб. Страх ме е да продължа, но не се спирам. Протягам ръката си към теб, някъде в пространството. Викам те. Моля те да ми помогнеш.
Наричам те с толкова имена.Чувствам се сама и безпомощна.Ка ...

Бубчето

Prosa

2008-03-06T18:35:16+02:00 839

Балонът и неговото "пук" 🇧🇬

- Кажи сега. Как се чувстваш? Нали затова съм тук. Да ми споделяш, да си говорим, да... Трябва понякога и ти да казваш нещо за себе си, което да не е по никакъв начин свързано с мен... Нали? (Звучеше неуверено, наистина много неуверено) Кажи сега. Сподели.
На масичката до нас имаше един лилав балон. ...

Vyrtina

Prosa

2008-03-06T18:24:27+02:00 924 4