Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Европата и дядо Стойчо 🇧🇬

Откъс от романа "Реформата"
"Европата и дядо Стойчо"- част първа
... Дядо Стойчо беше решил да иде в столицата, за да види как България ще влезе в Европата. В селото идваше автобус от близкото градче два пъти седмично, а от там за София ще се качи на друг.
Беше чел по вестниците, беше слушал по ради ...

janna.53

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.4K 1

Омъжена в чужбина - цивилизовано ( І-ва част) 🇧🇬

Черното Паджеро спря пред сенчестото, квартално кафене и от него се подаде изящен крак, обут в красива, маркова обувка, с около осем сантиметров ток, тънка златна верижка на глезена и само миг след това, седящите на масичките, с отпуснати челюсти мъже, едва преглътнаха, горчивата глътка кафе, разпоз ...

ПРИМАВЕРА

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 13

Надпревара за живот 🇧🇬

Надпревара за живот
Лъскавите ми черни обувки тихо и равномерно потропваха по асфалта на път за работа.
Живеех в сравнително малък и спокоен квартал в разрастващия се мегаполис и всеки ден си повтарях колко голям късмет съм извадил, че съм успял да се установя в този район. Особено бях горд от запоз ...

Nimloth

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.4K 2

Последната капка 🇧🇬

Последната капка
Ето ме, на терасата съм. Безспирно търсещ смисъл в обърканото си съзнание. Опитвам се да свържа мислите си. С едничката цел от тях да разцъфне някой безполезен разказ. Но, уви! Думите, картините и звуците в главата ми профучаваха безцелно. Те не се спираха дори за миг. Не ми даваха ...

jeffv

Prosa

1.4K

В часа на страшния съд 🇧🇬

... Не, не и не! Шашнали се и изумели. Накрая съвсем обезверени го отвели при самия Сатана.
- Шефе, - рекъл центурионът - този идва с препоръка от Ц.К. Искал да говори с тебе.
Онзи дремел на трона, после се прозинал и отворил едното око.
- Занимайте се с него, сега аз съм уморен!
- Не ще с нас. Инте ...

radi.

Prosa » Relatos

1.1K 3

Кой кого познава 🇧🇬

КОЙ КОГО ПОЗНАВА
Беше юли, или август. Адска жега.
Прибирам се един ден от работа и деветгодишният ми син ме посреща. Пристъпва от крак на крак, а очите му са станали едни огромни питанки.Стиска го обувката, но не знае как да я подхване. И така, казвам, давай направо. Обяснява, че ходили на разходка ...

izli4ko

Prosa

2.1K 6

Неприятна история 2 🇧🇬

Сините й очи бяха помътнели от болка. Петър имаше чувството, че жената не може да фокусира погледа си и се съмняваше дали изобщо вижда нещо.
- Как сте, госпожо? - попита с треперещ глас той и погледна към пътя. Нямаше никакви коли и в двете посоки. Внезапно го обзе вцепеняващо усещане за безпомощнос ...

Heel

Prosa » Relatos

1.4K 1

Тя и нейното минало Part II 🇧🇬

Дойде време да заменя "Тя" с нейното настоящо име - Радислава. Това име тя избра преди десет години, когато се отказа от всичко, което си представяше, че един ден ще бъде животът й.
Радислава влезе в сградата, прекоси половината коридор и отключи офиса си, който беше наистина добре подреден и почист ...

fucking_mind

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K

Жестоката реалност 🇧🇬

Какво се случи? Защо така се получи? Защо така затръшна ми вратата? Обвиняваш ме, а аз не съм виновна. НЕ съм направила нищо, вярвай ми. Не съм те лъгала никога. Но защо дори не искаш да ме чуеш? Излъгали са те, наклеветили са ме. Не бих ти изневерила, та аз те обичам. Но явно ти вече не ми вярваш. ...

AnTiHrIsTa

Prosa » Otros

1.1K 1

Плешиви докторчета 🇧🇬

Прелюдия
Пчелата се разхождаше по вътрешната страна на прозореца и последните лъчи на аления залез се отразяваха в крилцата й като парченца рубин. Насекомото обикаляше нагоре, после надолу, после поемаше вляво или вдясно, после пак нагоре и така в безкраен кръговрат.
Първата му реакция беше да потър ...

michael

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.4K 2

Пътуването от Ахтопол до София 🇧🇬

I can`t remember anything...
Металика, "One"
Автобусът тръгна бавно. Излезе от Ахтопол. Вземаше тихо, кротко завоите по тесния път. Морето беше някъде там, в мрака, зад завоите.
Проблясна табелката с надпис "Варвара". Припомних си предния ден, когато бяхме тук - и монотонният звук, който издаваше ав ...

aranhuez

Prosa » Relatos

1.8K

Дразнодумен тълковател - 4 🇧🇬

Монокини - униформа на послушниците в харема на Бог.
Монохиня - сама служителка в харема на Бог, когато него го няма.
Полякини - същите служителки с униформа на работа в полето.
Пленбой - юнак, редовно пленяван в бой от монохини.

otkroven4o

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.6K 1

Прелюдия към изневярата... или една история за фантазиите в съзнанието ми 🇧🇬

Прелюдия към изневярата
... или една история за фантазиите в съзнанието ми
Притеснението си бе отишло. Съзнанието ми бе изтръпнало, загубило способността да мисли. Всичките питания, търсенето на решение... нямаха място там. Сега, когато той вече седеше срещу мен всичко бе някак чуждо, далечно. Лицет ...

littlestranger

Prosa » Otros

1.5K 4

Мило... По съседски:) 🇧🇬

Уважаеми съседи,
благодаря, че за пореден път проявихте внимание към моята скромна личност и семейството ми! Става ми все по-трудно да изпълнявам безкрайните ви капризи...
Затова, най-тържествено обещавам:
1. Да водя кучето с мен на работа, за да не ви тревожи с воя си. Но ви уверявам, то също не ви ...

desi.mandradjieva

Prosa » De humor

3.2K 4

Ограничи живота си в твоето гьолче 🇧🇬

Повлияно от народните мъдрости "Всяка жаба да си знае гьола" , "Пази, боже, сляпо да прогледне" и Безпардонността на трудно мислещи, самовлюбени, всезнайковци, изпречващи се на пътя, на когото не могат да прескочат, но надарени с невероятна глухота и неумение да чуят!
Облякла новото си Версаче, метн ...

ПРИМАВЕРА

Prosa » Relatos

1.3K 9

Метаморфози ( Из "Откровено за лудостта") 🇧🇬

***
Една единствена капчица повишава нивото на допустимия праг на самодостатъчност... после долива изпосталялата чаша, без да се интересува дали е наполовина празна или наполовина пълна. Пази само спомена за дългото падане от дебрите на допустимите граници за пълнота...
Една болка може да потуши дру ...

beti

Prosa

1.1K 8

един безкраен ден... 🇧🇬

Този ден няма край... (отегчено)
Този ден наистина няма край, вървя и се препъвам в Болката...
Един безкраен и повтарящ се ден... Разкъсан на стотици еднакви парченца от нощите.
Един безкраен ден.

меланхолик

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.6K 7

Искам да го изкрещя! 🇧🇬

Не искам!
И искам да го изкрещя.
Ето, крещя го: не искааааааам...
Чуваш ли - не искам илюзии!!!
Нямам време за тях. ...

Юлия

Prosa » Cartas

2K 6

Как се яде портокал! 🇧🇬

Как се яде портокал?
Когато бях на пет годинки, на Нова Година, мама и татко ме оставиха, с по-малката ми сестричка Дари, да гостувам при баба си. Общо взето си прекарахме добре всички - гледахме телевизия с кабелна, боричкахме се на килима в хола с дядо (който е ужасно забавен), ядохме на корем (и ...

etimargi

Prosa » De humor

1.4K 5

"Искам" 🇧🇬

Иска ми се да можех да избягам... някъде там...
Да потъна в самота, да се разхождам по брега, да усетя нежността на пясъка, обгръщащ ме с копринената си мекота...
Искам да погледам залеза, да ме погалят последните слънчеви лъчи, да ме дарят с топлота...
Искам вълните да галят кожата ми, по-нежно от ...

s3r3nada

Prosa

1.4K 1

Старите тетрадки... 🇧🇬

Попадала ли ви е наскоро някоя от старите ви училищни тетрадки? Да, да, точно онази пожълтялата, с оръфаната корица, дето цялата й подвързия е надраскана. Откъде ли изскочи? Някъде измежду всички онези боклуци, които трупаме през годините и все ни е жал да изхвърлим... ето например тази въпросната т ...

kikot86

Prosa » De humor

2.3K 6

На страха очите са големи 🇧🇬

На страха очите са големи
Страхът представя опасностите по-големи, отколкото са в действителност. Ето защо победата над него е важна.
Когато нощта замени деня и тъмното покрие с наметало земята, страховете на малката Мила се пробуждат. Очите ú започват да различават по ъглите на стаята сенки на хали ...

peti_bel

Prosa » Otros

5.7K

На секретна мисия съм, сестро! 🇧🇬

Шшшшшттт! Сестро? Какво правиш тук? Как ме намери? Проследи ли те някой? Не? Оххх... олекна ми на душицата. Аз ли? На секретна мисия съм, сестро. Шшшшшттт! Тихо! Как на каква, нали ако ти кажа вече няма да е секретна? Сама съм, да, за какво са ми други? По-добре така, за прикритието, сестро... ако м ...

Mili4ka

Prosa » De humor

2.2K 5

Сътворението 🇧🇬

СЪТВОРЕНИЕТО
Живеел си Бог своя безметежен и божествен живот, но скучаел. И решил да си направи цирк. Създал небето, звездите и земята. После създал Тях. И рекъл на своите създания:
"Ти си пръст от пръстта, а ти - кал от калта. Но ще живеете на една и съща земя!"
И си измил ръцете.
Оттогава всеки за ...

otkroven4o

Prosa » De humor

1.3K

Знаеш ли? 🇧🇬

Знаеш ли? Сама си измислям кошмарите... и умишлено ги задържам в съзнанието си, сякаш искам, безмилостно упорито, да си докажа, че имам контрол върху сънищата си.
Провесвам тяло над парапета на възможностите си, а отдолу успявам да различа само слабостта си - разлята в бялоподобна мъгла... Мразя чув ...

Ralina13

Prosa » Otros

1.9K 6

"Благодаря ти, че те има" 🇧🇬

"Обичам да се взирам в очите ти,
обичам да прокарвам пръсти в косите ти,
обичам да милвам лицето ти,
обичам да стоя притисната до теб
и да ми шепнеш нежни и мили слова. ...

diva4eto881

Prosa » Cartas

20.6K 1

Какво ни прави българи 🇧🇬

Какво ни прави българи
Да си роден в България или от българка не е достатъчно, за да си българин. Не e нужно само да го казваш, но трябва и да го почувстваш с душата си и със сърцето си.
Да си българин е възможно най-трудното изпитание, което съдбата може да ти отреди.
Какво ме прави българин ли?
Мо ...

peti_bel

Prosa » Otros

2.8K 1

Подножието на моите мечти... 🇧🇬

Да обичам ми е забранено, но те обичам... и когато чуя твоя глас, който гали душата ми, прекрачвам всички граници... И тогава разбирам, че лудост е любовта... И след нея следва тишина... крещяща в нощта за малко светлина...!!! Погледни как плача заради съдбата и не мога да зачеркна нищо от онова, ко ...

beytula_bubu

Prosa » Otros

1.5K 4

Сиво утро 🇧🇬

Беше онова време точно преди зазоряване, моментът - точно преди слънцето да се покаже зад хоризонта - Сивото утро.
Мъглата едва докосваше повърхността на езерото, а водното конче пореше водата с крилете си. Заскрежени планини обграждаха закътаното езеро. Единственото нещо, което не си беше на мястот ...

fantasy__

Prosa » Relatos

1.7K

Приказка за един живот 🇧🇬

Сълзата бавно стича се по моите очи,
мрак нахлува във душата и не спира да боли.
Кинжал пробожда ме в сърцето,
а то не спира да кърви.
Искам пак да бъда аз детето, ...

T.D.P.

Prosa » Otros

1.5K 4

Свикналост 🇧🇬

Ето ни.
Аз, ти и мълчанието между ръцете ни, които никога не се впкопчиха една в друга.
Само веднъж.
Колко е смешно, че ни свързва точно това мълчание.
Ти вървиш по десния тротоар, а аз - по левия. ...

Vyrtina

Prosa

1.1K 1

Другият поглед 🇧🇬

ДРУГИЯТ ПОГЛЕД
Из размислите на един очевидец: "СИМВОЛИКА"
Онези курсанти, на които ожесточената битка в стола на Академията на МВР им идва в повече, се впускат в тънка индианска нишка по пътеката от КПП-то, през булеварда към кварталния магазин. И тъй като наистина е доста по-удобно за изморените н ...

kalliopi

Prosa » Otros

1.5K

* * * 🇧🇬

Ти разбиваш живота ми, ти обсебваш душата ми.
Всяка нощ преследваш ме и мразя и обичам те.
Какво ли не направих да спра да те желая...
И себе си забравих, за тебе само мечтая...
Ако можех да видя дори една сълза да се стича по лицето ти, ...

mim4

Prosa

1.5K 1 1

Неприятна история 1 🇧🇬

Петър се опитваше да смени станцията на полуразбитото радио на колата си, когато периферното му зрение регистрира, че зад завоя има нещо на пътя. Един малък Форд Ка беше спрял косо на платното, а предницата му беше забита в канавката. Врата на шофьора беше отворена, но не се виждаше никакъв човек. П ...

Heel

Prosa » Relatos

2.3K 1

Намерени сме... 🇧🇬

Намерени сме...
Привечер... на брега на морето...
Слънчевите отблясъци играят по скалите. Гонят се с вятъра и закачливо премигват в очите ни. Водната дантела се разбива на малки перли и усещаме по кожата си само свежото й докосване... Погледите ни потъват в синьото и то се разлива по всичките ни кле ...

pavli

Prosa » Otros

1.5K 9

Среща с Живота 🇧🇬

- О, МИЛИ БОЖЕ!
"По дяволите, тия хора не гледат ли къде карат?!" - си казах, поотупвайки се. Жената дойде при мене, започна да ме пита добре ли съм и да ме оглежда. Позакашлях се малко, но нищо особено. И по-силно съм бил удрян. Само че... Какво ми става? О, по дяволите, сега халюцинирам...
- Госпо ...

Rx-Ende

Prosa » Relatos

1.6K 1

Последвай ме... 🇧🇬

Последвай ме... Виждаш ли перлите по пътеката? Всяка се е скрила под избуялите зелени храсти. До една тръпнат в очакване да ме намериш. Само щом повдигнеш твърдите зелени листа пред теб се разкрива моята приказка. Искам да запомня твоето лице, отразено във всяка перла. Толкова нежно ги повдигаш и се ...

РоРо

Prosa

1.8K 2

Ицо боклука 🇧🇬

Из ученическия лексикон...
Учителката по български език и литература, само преди седем месеца взела диплома и вече работеща по разпределение, силно се изчерви на подхвърлената реплика и се обърна към класа. Техникумът по автомонтьорство и стругарство на гара Искър, известен под жаргонното си име Мас ...

ПРИМАВЕРА

Prosa » Relatos

1.5K 12

Свистенето на вятъра 🇧🇬

Прас!
Светна ми изведнъж, все едно някой невидим хлапак ме удари с влажен парцал по лицето. Събудих ли се или заспах - не ми е ясно... но беше интригуващо. Стоях и гледах ледунките по скалата, които като зъби на акула украсяваха и озлобяваха величествената Родопа.
Някой се опря на рамото ми.
- Студе ...

bidba

Prosa » Otros

1.4K 1

Миниатюра от морето 🇧🇬

Детето повдигна ръчички над главата си, раздвижи коремчето си и кръстче, уловило ритъма на музиката в заведението на плажа... Таткото му отчупи от сандвича, който им донесе момичето на бара, погледна дъщеричката си с неуловима емоция в усмивката и очите, и му поднесе залчето от сандвича да отхапе. М ...

aranhuez

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.5K

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Европата и дядо Стойчо 🇧🇬

Омъжена в чужбина - цивилизовано ( І-ва част) 🇧🇬

Надпревара за живот 🇧🇬

Последната капка 🇧🇬

В часа на страшния съд 🇧🇬

Кой кого познава 🇧🇬

Неприятна история 2 🇧🇬

Тя и нейното минало Part II 🇧🇬

Жестоката реалност 🇧🇬

Плешиви докторчета 🇧🇬

Пътуването от Ахтопол до София 🇧🇬

Дразнодумен тълковател - 4 🇧🇬

Прелюдия към изневярата... или една история за фантазиите в съзнанието ми 🇧🇬

Мило... По съседски:) 🇧🇬

Ограничи живота си в твоето гьолче 🇧🇬

Метаморфози ( Из "Откровено за лудостта") 🇧🇬

един безкраен ден... 🇧🇬

Искам да го изкрещя! 🇧🇬

Как се яде портокал! 🇧🇬

"Искам" 🇧🇬

Старите тетрадки... 🇧🇬

На страха очите са големи 🇧🇬

На секретна мисия съм, сестро! 🇧🇬

Сътворението 🇧🇬

Знаеш ли? 🇧🇬

"Благодаря ти, че те има" 🇧🇬

Какво ни прави българи 🇧🇬

Подножието на моите мечти... 🇧🇬

Сиво утро 🇧🇬

Приказка за един живот 🇧🇬

Свикналост 🇧🇬

Другият поглед 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Неприятна история 1 🇧🇬

Намерени сме... 🇧🇬

Среща с Живота 🇧🇬

Последвай ме... 🇧🇬

Ицо боклука 🇧🇬

Свистенето на вятъра 🇧🇬

Миниатюра от морето 🇧🇬

Cola