Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

Трите ъгъла на линията 🇧🇬

Има пеперуди, които изглеждат по начин, който убеждава, че никога не са били гъсеници.
----
Не всички грозни патета са лебеди.
----
Всъщност човек се страхува не от това, че каретата отново ще стане тиква, а поради това, че е възможно тиквата да се превърне в карета.

selsal

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2008-01-06T19:33:28+02:00 1.2K 7

Бръснатият избухна 🇧🇬

Колко отвратителна компания само! Просто отчаяна работа. Не, че има нещо лошо, но от един час на масата се говореше само за ядене, пиене и секс. За огромни количества изпит алкохол и изпушена марихуана. Говореше се за музика, в която се пее, пак за ядене пиене и секс. Не, определено тези хора или не ...

Бинев

Prosa » Relatos

2008-01-06T19:15:34+02:00 1.7K 5

за НЕЯ... 🇧🇬

Не мога да спра да мисля за НЕЯ. Постоянно е в главата ми и мисълта за НЕЯ не ми дава да заспя нощем, макар и да знам, че не може да е моя, преди да настъпи сутринта. Будя се отново с мисълта за НЕЯ и с нетърпения отивам до магазина, където ще я видя. И ето Я, седи си там, същата, както винаги... ви ...

lensky

Prosa » De humor

2008-01-06T14:09:19+02:00 1.5K 3

Хубавелка Прелестна 🇧🇬

- Та значи докъде бях стигнала? – красива девойка оправи лениво буфон-ръкава си, после си погледна безупречния маникюр и се прозя тактично като сложи ръка на прелестните си устни.
- Ами... доникъде, Ваше Величество – писарят мачкаше нервно перото си, до него се намираше мастилница, а върху дървена п ...

Рима

Prosa » De humor

2008-01-06T13:58:40+02:00 2.7K 5

Телефон все ни свързва, телефон ни дели... 🇧🇬

Къде ми изчезна визитника, така и не рaзбрах. Прерових навсякъде и нищо. Трябваше ми телефона на Георги Колев, за да го питам нещо във връзка със сайта. Обаждам се на Мая за помощ.
- Майче, дай ми номера на админа.
- За какво ти е, ще го сваляш ли?
На мен толкова ми трябва, стига ми и един жокер. И ...

svetlanal

Prosa » De humor

2008-01-06T01:58:51+02:00 3.4K 25

Такава лекота и безгрижие... 🇧🇬

- Мамо, трябва да му говориш... Така просто се поддържа мозъкът, възприятията, чувствителността... Опитай, спомни си нещо хубаво и поговори на глас със себе си и с него... ние вече цяла седмица му четем приказки, Катя за училище разказва...
- Добре, ще опитам... Само че вие си вървете, деца, вървете ...

Samodiva

Prosa » Relatos

2008-01-06T01:36:50+02:00 1.6K 6

Айтен (Из „Срещи") 🇧🇬

Очакваше с нетърпение кога ще излезе. До края на упражнението оставаха няколко минути. Идваха почивните дни около 8 Декември. Затова бе решил да признае всичко още днес.
За първи път я бе видял още като войник. В края на лятото бяха на последното за тях голямо учение. После щяха да ги приведат в ред ...

ВТ

Prosa » Relatos

2008-01-05T23:09:35+02:00 1.7K 7

Съдба... 🇧🇬

Камъчетата изчезваха едно след друго в тъмната вода. Малкото момче на брега гледаше някакси с безразличие образуващите се вълнички. Беше тъжно, че трябва да си заминават толкова рано. Унесено в мислите си, то не забеляза кога малкото момиче бе седнало на края на кея. От потръпващите му рамене Джош р ...

Charlie

Prosa » Relatos

2008-01-05T23:02:11+02:00 1.4K 1

Маски 🇧🇬

Имаше две маски, там в онзи магазин – колко красиви само бяха. Казваха ми, че са от Венеция и са творени от порцелан и сребро. Гледах ги като замаяна всеки ден. Едната бе усмихната, а другата тъжна – точно като в театъра. Копнеех за тях и си ги пожелавах за всеки рожден ден, за всяка Коледа. Ала те ...

Amadea

Prosa » Otros

2008-01-05T22:15:25+02:00 2.3K 1 5

Критика ли? Коментари?!? Къде, къде??? 🇧🇬

Внимание: Не се препоръчва на хора със слаби нерви и лошо настроение!
Застраховка: Долунаписаното е породено от безконечните теми във форума, касаещи критикуването и коментирането и представлява ироничния поглед на авторката към проблема. :) Няма за цел да обиди или дискредитира който и да е от авто ...

Mili4ka

Prosa » De humor

2008-01-05T19:49:47+02:00 2.1K 22

Помагайте кой с каквото може 🇧🇬

Помогнете, дайте съвет!
Мъжът ми си взе отпуската и по цял ден се мота из нас. Стискам зъби и некак си го изтрайвам. Но не се издържа като седне на дивана пред телевизора. Хваща дистанционното и не го пуска. Полудявам. Заради него гледам футбол, тенис и разни екшъни, дето се лее кръв и се стреля. То ...

svetlanal

Prosa

2008-01-05T16:05:32+02:00 1.5K 20

Магията на кокичето 🇧🇬

Магията на кокичето
По небето пътуваше сребърна карета, теглена от пойни птици. В нея - прекрасно момиче. То имаше руса коса, сплетена на две плитки и красиви сини очи. Това беше Пролетта.
Най-после стигнаха до едно село. В него вилнееше огромна буря. Зимата бе люта и безпощадна. Хората се бяха изпо ...

MiMiT0

Prosa » Cuentos y obras para niños

2008-01-05T16:02:55+02:00 4.3K 2

КрУминале 🇧🇬

Вместо предговор
Драги читателю, не се подвеждай от заглавието! Това, което ще прочетеш, не е пародия на криминален разказ. Това е най-добронамерено приятелско намигване към големите в жанра: Агата Кристи, сър Артър Конан Дойл, Жорж Сименон, Реймънд Чандлър, Джеймс Х. Чейс, а защо не и Богомил Райно ...

perperikon

Prosa » Relatos

2008-01-05T15:03:27+02:00 2.1K 11

На приятелите 🇧🇬

Усещаш ли аромата наоколо?
Мирише на страх.
Виждаш ли колко е черно наоколо?
Абсолютен черен мрак.
Не се опитвай да бягаш. ...

hipito

Prosa » Otros

2008-01-05T06:47:17+02:00 919 1

Колко дълго са живи цветята във вазата? 🇧🇬

Павел се протегна, поразкърши се и тръгна на обиколка. Поляната винаги му изглеждаше безкрайна. Като огромно светлозелено море, но без вълни. В далечината се виждаше гора в сивосребрист цвят, гора, в която нямаше вятър, нито птици, нито листа по дърветата. Обвита в мъгла, недружелюбна, не му позволя ...

Довереница

Prosa » Relatos

2008-01-05T02:33:41+02:00 2K 19

На дядо ми 🇧🇬

Беше средата на 60-те и всичко миришеше на цветя. Сега Beatles всичко около тях беше на мода... Прическите им, облеклото им, държанието им, вижданията им, всичко предизвикваше еуфория. Колко хубаво изглеждаше светът само! Може би най-сетне хората щяха да се осъзнаят, да спрат безсмисленото си самоун ...

motley_nikki

Prosa » Relatos

2008-01-04T23:44:46+02:00 1.7K 3

Глава осма - Сянка и светлина 🇧🇬

Глава осма - Сянка и светлина
Въпреки купчините обгорени кости по пода и почернелите камъни по стените, сега тунелът беше много по-приветлив. Вече некромантът вече не беше тук, а лежащите тук кости никога нямаша да се вдгинат повече. Светлините над главите на петимата ги успокояваха и разсейваха мра ...

Antinormal

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2008-01-04T21:58:57+02:00 1.5K 1

По молба на приятел 🇧🇬

Залез слънце. Седеше на балкона на неговата стая. Пушеше. Пушеше и си мислеше за нея. Знаеше, че скоро едва ли ще я забрави...
Ето как се стигна до тук, да мисли за нея непрекъснато, а това така да боли..
Бе имал няколко връзки в живота си, все пак беше едва на 21 години. Последното момиче, с което ...

Слънчицето

Prosa » Relatos

2008-01-04T20:54:37+02:00 1.4K

Трите бащини дара 🇧🇬

В малко планинско градче живеел майстор златар, който умело превръщал всяко късче метал в изящно бижу... Златото и среброто се огъвали в ръцете му, сякаш от недоловимо божие дихание... Дарявал душа на всеки предмет и той сякаш заговарял с човешки глас... Радвал се майсторът на слава и уважение, но з ...

azura_luna

Prosa » Cuentos y obras para niños

2008-01-04T20:19:33+02:00 3.2K 1 14

Ароматът тази сутрин е зелено 🇧🇬

Разлиствам греховете си. В маслинено зелено. Сутришната ми кашлица се засилва... Всяка сутрин се будя с аромати - днес беше прясно окосена трева.
Мармаладови тръпки се гонят по кожата ми и оставят сладки петна. Като гъделичкане по ходилата. Или шепа кипяща роса.
Утрото се разлива в мен на талази. И ...

Ralina13

Prosa » Otros

2008-01-04T17:54:41+02:00 1.5K 6

Колежката 🇧🇬

Седя си в офиса и гледам. Отвън лед, вътре пак лед, погледът на колежката - и той лед, изобщо ледена история. Единствено ме топли мисълта за обедната почивка, а тя - далече. Ако го нямаше радиото, щях да чувам пулса на колежката. Гледам и нея. Представям си как сме на самотен остров, не много голям, ...

aldigitalii

Prosa » Otros

2008-01-04T15:06:01+02:00 1.4K 8

Долината на Сенките (ПРОЛОГ) 🇧🇬

Детски плач огласяваше цялата планина. Ехото на току-що падналата лавина се опитваше да го заглуши, но лекият ветрец сякаш усилваше риданията на новороденото дете. Магьосниците, които минаваха през подножието на планината чуха този вик за помощ. Дългът им ги накара да потърсят източника на шума.
Няк ...

dalbok

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2008-01-04T10:25:34+02:00 2.6K 2

Глава Първа: Борба за юздите на нечий живот 🇧🇬

Глава Първа: Борба за юздите на нечий живот
Ароматът на свежи цветя, идващ от старата оранжерия, нахлу бавно през полуотворения прозорец и изпълни въздуха в малката приветлива стаичка за броени минути. Уханието на току-що разцъфнали люляци погали обонянието на Елизабет и я върна години назад някъде ...

La__Torpille

Prosa » Novelas y novelas cortas

2008-01-04T10:19:00+02:00 1.5K 3

Утро 🇧🇬

Надявам се враните наистина да не са това, което са, защото иначе хората биха били много красиви и животът щеше да е много хубав. Голям черен гарван на жицата ме зарадва в студеното утро. Черна котка мина ми пътя.
Виждам красиви момичета, не ги заговарям, чувствам се суперзвезда, някои ме зяпат, заг ...

waver

Prosa

2008-01-04T10:15:38+02:00 763 2

За двете мъки 🇧🇬

Човек най-мъчно приема две неща - своята посредственост или своя гений. Да отблъснеш второто е разбираемо и човешко. Да не приемеш първото е най-излишното страдание, което дяволът може да ни вмени.

selsal

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2008-01-03T21:37:27+02:00 1.2K 8

Манипулируеми ли са мъжете? 🇧🇬

Манипулируеми ли са мъжете?
- Пепи, ще свалиш ли, миличко, пердетата и да ми помогнеш за миенето на прозорците, че аз много се уморявам.
- Да, миличко.
- Ами, хайде!
- О, не сега, мило, друг път. Сега гледам световното. ...

Mimi1001

Prosa » De humor

2008-01-03T20:55:00+02:00 1.9K 6

Без заглавие 🇧🇬

Помня вечерите в кухнята, когато сияеше като ангел, а аз се чудех дали сънувам или е истина. Погледът ми пробягваше към ножа. Да, те бяха загинали от нож и ти се страхуваше да не би и твоята съдба да бъде такава. Обхващаше ме параноя. Не, аз не съм като него. Не мога да го направя. Имаше нещо упойва ...

waver

Prosa

2008-01-03T20:48:32+02:00 836 1

Една безгранична любов... 🇧🇬

Шумът на стенния часовник се сливаше с раздиращата мрака тишина... само един глас шептеше тихо... молейки за помощ, за капчица любов:
- Обичам го, искам само него, а дали ще го имам?... И отново настъпи тишина, няколко сълзи се стекоха по лицето на момичето... изгубени търсеха пътя към своята мечта. ...

angel{P}kiss

Prosa » Novelas y novelas cortas

2008-01-03T20:19:38+02:00 2.1K 2

Важни са първите седем години 🇧🇬

Какво нещо е възпитанието
Не споделяйте своето щастие пред човек по-малко щастлив от вас. Винаги се поставяй на мястото на другите, за да ги разбереш! Така ме учеше татко.
Е как сега да си споделя, че имам много нежна кожа?! За да си споделя, ще трябва да ви кажа как да си направите и вашата кожа су ...

svetlanal

Prosa » De humor

2008-01-03T17:35:59+02:00 2K 20

Късмет ли бе, да го опиша, сестро... 🇧🇬

О-о-о-о-х-х-х! Жива ли съм още?... Главата ми ще се пръсне... Сестро, ти ли си?... Кой ден сме? Свършиха ли вече тия празници? Оххх... слава тебе, Господи! Аман от празници, сестро, аман... Аман, сакън, байгън и моля - мерси... сандърдисах са, сестро! ПиснА ми! Ник`ви празници повече! Не ща и да чуя ...

Mili4ka

Prosa » De humor

2008-01-03T17:30:33+02:00 2.6K 12

Ако фикусите можеха да говорят... 🇧🇬

Тази вечер получих подаръка ти - три перли и кратко писмо: „Заминавам... Нали ще поливаш фикуса ми?" Когато бях малка, понякога за Коледа украсявахме фикуса вкъщи, вместо елха.
Знаеш ли, че очите обещават? Телата обещават. Те са енергийно ядро. Като взаимодействащи съставки, разтворими една в друга. ...

Ralina13

Prosa » Otros

2008-01-03T14:53:21+02:00 1.1K 4

Лия 🇧🇬

Стивън седеше сам в стаята си. На масата имаше автоматичен пистолет и няколко патрона. Погледна ги, погледна се в огледалото. Изглеждаше добре, висок, с мускулесто тяло и тъмна коса. Очите му бяха черни като катран, но в тях се виждаше много болка. Извади една кутия Марлборо и запали. Досега не беше ...

people-always-leave

Prosa » Relatos

2008-01-03T10:40:30+02:00 1.4K 1

Подслушани телефонни разговори 2 🇧🇬

Подслушани телефонни разговори 2
- Ало... Кой?... Охлюв, ти ли си бе?... Е, как ше си ти, като звъна на Цирея?... А-а, заедно сте. К'во правиш!?... Държиш му го!?... Докато пикае? Я повтори! К'во му го правиш!?!... А-а джиесема... Верно, казАл съм, звъна ли, веднага го вдигате!... Рекох, че нещо дру ...

perperikon

Prosa » Relatos

2008-01-03T10:20:46+02:00 2K 11

Има ли хора на този свят... 🇧🇬

(Разказът е по мотиви от филма „Груз 200". Самият филм е по действителни събития.)
Полковникът отпи от чашата с бира и избърса изцапаните си устни с пяна.
- Кажи сега, Толя, за мама има ли?
- Има, Никита. И за нея съм донесъл две чанти. Ще и стигнат за дълго време.
Никита погледна през балкона и каза: ...

Романтик

Prosa » Relatos

2008-01-03T10:18:00+02:00 2K 25

За тишината 🇧🇬

***
Тишината разчупва очакванията ти. Ограбва, както само тя е способна. Влиза в дома ти, в стаята ти, в градината с пясъчника...
Върви редом с теб по улиците, притиска слепоочията ти и отстоява собствената си територия. Прокрадва се в мислите, в чувствата и в очакванията ти... Като че ли не забеляз ...

beti

Prosa » Relatos

2008-01-03T10:12:40+02:00 1.3K 13

Няма да съм аз 🇧🇬

Бях облечена в синьо. Ако бях отишла в къщата на Г-жа Познавам-те, тя щеше да ми каже: “Май ти се пътува” и както винаги, щеше да е познала (отчасти). А аз щях да и отговоря: “Не ми се пътува, но ще пътувам, по скоро, искам да избягам…”, а тя щеше да ме погледне с големите си очи, да прокара тънките ...

rozeto_bg

Prosa

2008-01-03T09:57:01+02:00 1.3K 2

Скици с молив и хартия 🇧🇬

Скици с молив и хартия
на Боряна Йосифова
Ето тук, тук ще нарисувам един човек. Ще го направя светъл и добър, после ще му нарисувам очите, а накрая ще нарисувам краката, та да има с какво да стъпва на този свят. Не, този молив не ми харесва, ще взема по-мек - нали човека, който рисувам е с мек харак ...

BoryanaY

Prosa » Otros

2008-01-03T09:19:35+02:00 5.3K 6

Пациентът 🇧🇬

Не си представях, че първата ми отпуска като лекар ще бъде такова еднообразие. Превъртах отегчено петдесетте канала на кабелната, докато не огладнях от скука. Хвърлих дистанционното и се запътих към кухнята.
Стигнах до средата на антрето, когато входният звънец замрази крачките ми. Минаваше десет ча ...

lightshadow

Prosa » Relatos

2008-01-03T09:08:46+02:00 1.1K 4

Красиво... а боли!... 🇧🇬

Точно в миг, когато имах нужда
ми показа, че не съм ти чужда.
Почти бях захладяна от омраза,
когато ти се появи
и път към нещо по-красиво ми показа. ...

GerGo6ky

Prosa » Otros

2008-01-02T18:36:26+02:00 1.7K 1

Светът изгуби още една душа 🇧🇬

Никой не забеляза - нея я нямаше вече.
Бе останал само празният поглед.
Вече беше забравила какво е да се усмихваш.
В този момент него го нямаше - човека, причинил болката, с която тя сега
не може да се справи. Единственият въпрос, който я мъчеше сега беше: ''Дали на него някога му е пукало за мен?' ...

Fairness

Prosa

2008-01-02T15:42:24+02:00 1.4K 2