mimoza_79
98 резултата
Лирическата героиня
е само
една измислена жена,
разхождаща
духа си ...
  607 
Ослепявам...
по здрача
от деформирани идоли,
по трупове крача...
от блъскане ...
  609 
Никой не преброява
усмивките...
всички сме свъсени,
мрачни,
с очи в нищото впити, ...
  557 
сгъстено е времето ми...
дори когато на вратата
се трупат усмивки
а в нишките
на килима е вплетена ...
  613 
Кратка птича песен...
Ягодово кървави пръски
по бронята на лъскава кола,
една птича душа
дреме на изхода на живота, ...
  398 
Ръцете ми са сухи корени,
рамка са на черно отражение,
и оглозгани мисли... неизмолени,
блуждаят... търсят изкупление.
Наднича в очите ми тъга, ...
  558 
Добре дошла,
госпожо "надежда",
влизайте,
не стойте на прага,
там не е място ...
  673 
В очите си
не запалих искрици,
(ах, този мой страх),
подарих ги
на волните птици... ...
  659 
Аз не съм
като онзи
грозен улук,
тягостно увиснал,
на ничий покрив, ...
  558 
Объркано, без стил стихотворение,
захлипа в захвърлена тетрадка,
написано без никакво умение
не поезия, а подигравка жалка.
И едната строфа се намръщи, ...
  443 
Всяка нощ
покривам
изтънялата си душа
с одеяло
от памучени облаци... ...
  551 
Опакован ден
от изгрева
и залеза
пробождa ириса,
на стенен календар, ...
  513 
Душата ми заспиваше
навън... на плочника,
на две крачки от вратата,
а вътре в топла стая
се протягаше, безочливо, ...
  588 
Препълни се
ковчежето ми
с мечти,
парцаливи
и накъсани, ...
  592  10 
Ще се помоля
пред олтара
на най-красивия изгрев,
да целуне деня,
рисувайки ...
  3845 
Плясък на птичи криле,
описващи кръг самота,
душата ми някой отне...
допир на чужда ръка.
Заспива моята вселена, ...
  494 
И вечерно е...
горят звезди,
сгушени
в яката на нощта,
ефирно луната ...
  471 
Стрелките се разминаха виновни
и времето за миг в тях се спря,
ехтят стъпки на спомени бездомни,
покаях се... а искам да крещя.
Раздирам с пръсти звездния манеж, ...
  577 
Есента лятото подгони,
пожълтя тревата в прегръдка хладна,
вятър пак целува голи клони,
дъжд напива в земята жадна.
Жадна съм и аз за теб, ...
  472 
Не мога да спра да пиша,
да не нижа ред след ред,
докато всичко в мене диша,
ще бъда аз заклет поет.
Не искам да съм актьор или певица, ...
  500 
Отдавна унищожих мечтите си,
накъсах последни надежди,
на плитка сплетох косите си,
скрих се в парцаливи одежди.
Почти до край се раздадох, ...
  571 
Раняван ли си някога така,
че и слънцето да ти тежи,
да търсиш близка топлина,
допирайки се до залепнали лъчи.
Раняван ли си някога така, ...
  449 
Обречена на своето разпятие,
отронена като от волна птица,
без форма и без никакво понятие,
душата неуморно броди, скита.
Безкрайни нишки сливат се в едно, ...
  540 
***
С тихи стъпки влиза есента,
гледам как дървета разсъблича,
вятърът с листата капчица довя,
на твоята сълза прилича.
  433 
Лабиринтно някак си мечтая,
с куршумено студени сетива,
в мен опира се пътека към безкрая,
започва и завършва лудостта.
Избягала от студения олтар, ...
  504 
Гледа ме луната някак странно,
сякаш нещо иска да ми каже,
да си тръгна е скандално рано,
остана ли, сърцето пак ще ме накаже.
Ще се скрия в някой нежен стих ...
  456 
Забрави струните на тъгата,
тя няма да те стопли,
усмихни се ведро на съдбата,
късай с нокти черни вопли.
Дори наивно ослепяла, ...
  499 
Преплетени пътеки... асфалтово черни,
от призма пречупени в еднакъв калъп,
остри думи лютят в очите неверни,
човещината май вече превила е гръб.
Угасват искриците в нежната длан... ...
  467 
Когато съмне...
в тези две очи,
аз ще бъда толкова далече,
не ще усетиш
горещите сълзи, ...
  465 
Изгубих се преди да се намеря,
отрони се болезнено парчеце суета,
любовта, изпратила след мен потеря,
изгуби дирите ми в студената мъгла.
Оплете се в буря... восъчна коса, ...
  517 
Разплака ме... отново нощта
и сълзите копнежно танцуваха,
отрони душата тъжна луна,
призрачни длани небето целуваха.
Разплака ме... отново любовта, ...
  639 
Не захлопвай ти врата с трясък,
не разравяй с пръст жарта,
нека свети в очите блясък,
да се храни с огън любовта.
Малко трябва за да мога, ...
  484 
На мънички глътки...
бавно отпивам
лъчите на твоята нежност,
с пръсти рисувам
познати черти... ...
  612 
Блясват последни искрици,
оглеждат се в огнена вечност...
танцуват в тишината частици
в промеждутъци изтерзана човечност.
Оглозгано до кости доверие, ...
  442 
Късно е... за мелодрами,
за отлетели непризнати грехове,
дори и да живели сме с измами,
нака да не бъдем мълчаливи врагове.
Късно е... да търся в тебе смисъл, ...
  546 
Тръгна си без да се сбогуваме...
Още помня онзи снежен ден,
душата ми беснееше в тъгуване
и онемяла докосвах ковчега студен.
Отиде си... а беше толоз рано, ...
  471 
Когато чувстваш се на дъното,
загърната в безмълвна самота,
докосни с длан отраженията в тъмното,
създай си сам пламтяща светлина.
Когато си затворен в крехката си същност ...
  474 
Реещо се в тъмата между двама,
мълчанието плете отново мрежи сиви,
въздухът е с аромата на измама
и гниещи останки от мечти красиви.
Поглеждам те, а въздухът пулсира, ...
  562 
Нарисувай ми... цветна дъга,
вплела тънки нишки в безкрая,
свежа като сутрешна роса,
събрала пролетна омая.
Нарисувай ми... надежда, ...
  690 
Ръката ми стиска парче от нощта,
умиращ порив с тишината,
процежда се бавно закъсняла сълза,
изпепелена се влива в мен самотата.
Зазидана сякаш в тъмно огледало, ...
  546 
Предложения
: ??:??