myworld
284 резултата
В очите аз видях отровата ти жалка,
в очите късах от последния ù плод -
на споменът, заключен в рамка,
там стихваше предишният живот.
В сърцето аз видях смъртта ти жалка, ...
в очите късах от последния ù плод -
на споменът, заключен в рамка,
там стихваше предишният живот.
В сърцето аз видях смъртта ти жалка, ...
344
6
Тя все ти хвърля във очите кал,
но през тъмното отново виждаш,
до днес живота си не си проспал,
даже дните си сега предвиждаш.
Ти не можеш да умираш тук, ...
но през тъмното отново виждаш,
до днес живота си не си проспал,
даже дните си сега предвиждаш.
Ти не можеш да умираш тук, ...
509
11
Не вярваш, че си шепа студ,
отказваш да приемеш злото,
пък някога си бил и друг,
когато си отричал Господ.
Ти виждал ли си струя прах, ...
отказваш да приемеш злото,
пък някога си бил и друг,
когато си отричал Господ.
Ти виждал ли си струя прах, ...
511
8
Аз на тебе посвещавам стих,
който чакала си ти с години.
Тъй в душата ти любов родих
в най-светлите от Бога рими.
А в пустиня процъфтя живот. ...
който чакала си ти с години.
Тъй в душата ти любов родих
в най-светлите от Бога рими.
А в пустиня процъфтя живот. ...
511
9
Понякога ще спирам тук,
в очите ти да видя всичко,
потъвайки във твоя скут
и отново ще ти бъда хищник.
Останеш ли във моя плен ...
в очите ти да видя всичко,
потъвайки във твоя скут
и отново ще ти бъда хищник.
Останеш ли във моя плен ...
342
1
Заповядай, влез. Налей си
Шардоне.
Отпий си дъх. Макар и да
горчи.
Какъв е сън. Да останем ...
Шардоне.
Отпий си дъх. Макар и да
горчи.
Какъв е сън. Да останем ...
460
7
Не искам да съм вече друг. Да трупам щастие в едни банкноти.
Да потъвам във неистов труд. Да погубвам в себе си живота.
И Навярно се родих без дъх. Пък раздавах се на всички хора.
А ме мислеха за онзи плъх... който крие се зад чужд прозорец.
Аз не вярвах, че това е сън. Само носих се в кълбо от думи. ...
Да потъвам във неистов труд. Да погубвам в себе си живота.
И Навярно се родих без дъх. Пък раздавах се на всички хора.
А ме мислеха за онзи плъх... който крие се зад чужд прозорец.
Аз не вярвах, че това е сън. Само носих се в кълбо от думи. ...
506
9
Сънувах път, земята се разтвори. И ти се спря, към мене се протегна.
Не беше сън, а Бог ми проговори. Във миг замрях, в ръцете му си легнах.
Видях река, видях и всичките животи. А тез очи, и двете ги проклинах.
Дочувах глас, последния душевен ропот. И все вървях, пък вътрешно се сривах.
Сънувах път, ...
Не беше сън, а Бог ми проговори. Във миг замрях, в ръцете му си легнах.
Видях река, видях и всичките животи. А тез очи, и двете ги проклинах.
Дочувах глас, последния душевен ропот. И все вървях, пък вътрешно се сривах.
Сънувах път, ...
496
11
Добре дошла, постелих ти
софрата,
постой за миг, не гледай, че е
късно,
сега си тук и в роля на ...
софрата,
постой за миг, не гледай, че е
късно,
сега си тук и в роля на ...
567
14
Уж губя се във чуждите неща,
в хорското зловещо полезрение,
очите си затварям във нощта,
а вътрешно отново денем е.
Аз нося във душата си живот, ...
в хорското зловещо полезрение,
очите си затварям във нощта,
а вътрешно отново денем е.
Аз нося във душата си живот, ...
467
9
Чии са тези, буйните къдрици,
чии са тези тайнствени очи
и тъмни като бездната зеници,
не говориш, просто си мълчиш.
А как те чувам, чувам те в сърцето, ...
чии са тези тайнствени очи
и тъмни като бездната зеници,
не говориш, просто си мълчиш.
А как те чувам, чувам те в сърцето, ...
350
5
Ти помниш ли онази вечер,
в която тайничко обра звездите,
тъй небето ти във мен потече
и сложиха ни етикет "бандити".
Кои са тези чудновати хора, ...
в която тайничко обра звездите,
тъй небето ти във мен потече
и сложиха ни етикет "бандити".
Кои са тези чудновати хора, ...
431
4
Прелита си в съня пчела,
а ти - прозрачна чашчица на цвете.
Две невидими във нас тела,
докосват се, докосват се във световете.
И чувстваш се отново цял, ...
а ти - прозрачна чашчица на цвете.
Две невидими във нас тела,
докосват се, докосват се във световете.
И чувстваш се отново цял, ...
502
7
Нарекох си съня живот,
потекоха във мен рекички,
и ето че съм вече Бог,
на себе си, на всичко.
Това е да си шия свят, ...
потекоха във мен рекички,
и ето че съм вече Бог,
на себе си, на всичко.
Това е да си шия свят, ...
446
6
Забравих го и този дом,
а все отваряш - да ме пуснеш,
пък вътре музика и тъжен тон,
и пак ме чакаш, и хапеш устни.
Аз чувах те, до кръв сълзях ...
а все отваряш - да ме пуснеш,
пък вътре музика и тъжен тон,
и пак ме чакаш, и хапеш устни.
Аз чувах те, до кръв сълзях ...
550
9
Разпръсна всички светове. И вече съм безпаметно самотен.
А светлото отдавна не зове. То камък е, в душата на сиротник.
Не виждаш ли, очите са поток. Две мътни по лицето струи.
Молитва е, нестигнала до Бог. А мислих си, че може да ме чуе.
Родих ли се така раним. Щом кръвта ми от сърцето стича. ...
А светлото отдавна не зове. То камък е, в душата на сиротник.
Не виждаш ли, очите са поток. Две мътни по лицето струи.
Молитва е, нестигнала до Бог. А мислих си, че може да ме чуе.
Родих ли се така раним. Щом кръвта ми от сърцето стича. ...
562
25
Аз чакам болката да стихне
и ще дойда тайно във съня ти.
А ти ще ме обвиеш като вихър,
тъй пак ще ми препречиш пътя.
Тогава ще пропадна в бездна, ...
и ще дойда тайно във съня ти.
А ти ще ме обвиеш като вихър,
тъй пак ще ми препречиш пътя.
Тогава ще пропадна в бездна, ...
713
21
Душата ми е вечен ручей. Разгръщам я пред Бога, плисна.
Теб със струята улучих. А бе до вчера невъзможен пристан.
И ето, жива си от този спомен. Така ще идвам често във съня ти.
Ще виждаш в нишките на гоблен... един неизбродиран във сърцето пътник.
Пък даже да е тъжна гледка. Ще знаем тайно... любов ...
Теб със струята улучих. А бе до вчера невъзможен пристан.
И ето, жива си от този спомен. Така ще идвам често във съня ти.
Ще виждаш в нишките на гоблен... един неизбродиран във сърцето пътник.
Пък даже да е тъжна гледка. Ще знаем тайно... любов ...
491
9
Усещам, че си тук. Не искам даже да те гушна.
Животът ми е друг. Пък поезията - вял отдушник.
И виждам те насън. Тъй споменът е хладен прицел.
А в полета не съм... не съм умрял с рояк от птици.
Оставам си такъв. Пък чувствам се почти различен. ...
Животът ми е друг. Пък поезията - вял отдушник.
И виждам те насън. Тъй споменът е хладен прицел.
А в полета не съм... не съм умрял с рояк от птици.
Оставам си такъв. Пък чувствам се почти различен. ...
701
11
Остави си сълзите тук,
повярвай ми, не съм побъркан,
вече съм страхотен, друг,
сърцето ми е свята църква.
Ето, търсих те по своя път ...
повярвай ми, не съм побъркан,
вече съм страхотен, друг,
сърцето ми е свята църква.
Ето, търсих те по своя път ...
626
21
Отрекох се от този свят. Отрекох се от всяка близост.
Ти просил ли си резен хляб... от шепите на някой ближен?
Износих си душата - стон. И всичките порезни рани.
Пак молих се за вечен дом... със сключени пред Бога длани.
А има ли живот насън? Какво е да си земно-кратък? ...
Ти просил ли си резен хляб... от шепите на някой ближен?
Износих си душата - стон. И всичките порезни рани.
Пак молих се за вечен дом... със сключени пред Бога длани.
А има ли живот насън? Какво е да си земно-кратък? ...
1425
3
9
Отправих се към онзи бар,
там пълнят всичките ми чаши.
И питам се дали е чар,
щом хората ми казват "наш е".
Говорих си на "ти" със тях, ...
там пълнят всичките ми чаши.
И питам се дали е чар,
щом хората ми казват "наш е".
Говорих си на "ти" със тях, ...
443
4
Напразно се родих сред всички
и думите им - висш сарказъм,
играха си със мен игрички,
останах си такъв, белязан.
Напразно се родих сред всички ...
и думите им - висш сарказъм,
играха си със мен игрички,
останах си такъв, белязан.
Напразно се родих сред всички ...
512
15
В сърцето си забих игли. Тъй нося в себе си венеца.
Пък той е с нишки от бодли. Такава е съдбата на светеца.
Отново пътят на душата сви. Към птиците в небесно ято.
А споменът в съня кърви. И връщам се към теб, обратно.
Как чудих се дали преди... съм чувствал неизмерна обич. ...
Пък той е с нишки от бодли. Такава е съдбата на светеца.
Отново пътят на душата сви. Към птиците в небесно ято.
А споменът в съня кърви. И връщам се към теб, обратно.
Как чудих се дали преди... съм чувствал неизмерна обич. ...
422
12
Политнах със рояк от птици. Разперих си така крилете.
На земята все съм ничий. Само крача по едни павета.
Навярно е такъв простора. Летя си, за да падна долу.
И с предатели сега се боря. Тъй винаги оставам соло.
Пък тайничко минавам моста. През различните във Бог планети. ...
На земята все съм ничий. Само крача по едни павета.
Навярно е такъв простора. Летя си, за да падна долу.
И с предатели сега се боря. Тъй винаги оставам соло.
Пък тайничко минавам моста. През различните във Бог планети. ...
457
10
Ти мислиш, че съм още лош.
Но чувствам се почти разлистен.
И казваш ми "да спиш във кош".
"В съня си ще намериш пристан".
Нанесох се под твой покров. ...
Но чувствам се почти разлистен.
И казваш ми "да спиш във кош".
"В съня си ще намериш пристан".
Нанесох се под твой покров. ...
547
1
15
Пред болката градиш стена. И раните превързваш денем.
А сърцето на една жена... от спомени сега си стене.
Виж, пътят ти е вече сив. Пък можеше да бъде цветен.
Без обич се умира жив. Превръщаш се във сляп несретник.
Изчезваш като пушек - дим. И безжалостно гребеш душите. ...
А сърцето на една жена... от спомени сега си стене.
Виж, пътят ти е вече сив. Пък можеше да бъде цветен.
Без обич се умира жив. Превръщаш се във сляп несретник.
Изчезваш като пушек - дим. И безжалостно гребеш душите. ...
468
9
Захвърлена душа във тел. Във себе си сега разтворих.
Пък трябваше да бъда смел. Сред дъното на черен орех.
Но пътят ми - погрешен миг. И чувствата дори за продан.
С едничко прословуто "клик". От предишното да нямам спомен.
Сърцето ми - ненужна вещ. А можеше така да плаче. ...
Пък трябваше да бъда смел. Сред дъното на черен орех.
Но пътят ми - погрешен миг. И чувствата дори за продан.
С едничко прословуто "клик". От предишното да нямам спомен.
Сърцето ми - ненужна вещ. А можеше така да плаче. ...
463
6
Рисувай Майчице, отпий лъчи.
Рисувай Слънцето във две очи.
Летят листа, сноват брези.
По таз земя, сред куп сълзи.
Отпий сърце, отпий душа. ...
Рисувай Слънцето във две очи.
Летят листа, сноват брези.
По таз земя, сред куп сълзи.
Отпий сърце, отпий душа. ...
405
4
Аз искам да съм само дух. В безкрайните, насън, пространства.
Навярно съм роден без нюх. Щом безмълвно подминавах шанса.
Пък трябваше да бъда строг. Към живия във мене Дявол.
Отрекох се дори от Бог. И молитвите сега припявам.
Аз искам да съм само друг. По камъни небесен ручей. ...
Навярно съм роден без нюх. Щом безмълвно подминавах шанса.
Пък трябваше да бъда строг. Към живия във мене Дявол.
Отрекох се дори от Бог. И молитвите сега припявам.
Аз искам да съм само друг. По камъни небесен ручей. ...
466
8
Ти пляскай ми, живот - душа.
И милвай ме, поток - вода.
Ти плащай ми, какъв е грях.
Съшивай ме... свещице - прах.
Прощавай ми, рисувай дъх. ...
И милвай ме, поток - вода.
Ти плащай ми, какъв е грях.
Съшивай ме... свещице - прах.
Прощавай ми, рисувай дъх. ...
646
12
Свири, Сърце. Ще плисне ручей.
Кръвта зове. По път я смучиш.
Какво дете. Неволно крачи.
А все плете. Насън по здрача.
Рисува дом. И двора вкъщи. ...
Кръвта зове. По път я смучиш.
Какво дете. Неволно крачи.
А все плете. Насън по здрача.
Рисува дом. И двора вкъщи. ...
595
17
Нагледах се на лоши хора.
И в бездната така пропадах.
Надявах се да свърши скоро.
Отмина си и тази младост.
Сънувах го в нощта развоя. ...
И в бездната така пропадах.
Надявах се да свърши скоро.
Отмина си и тази младост.
Сънувах го в нощта развоя. ...
511
8
Понесох се във този влак
към тесните самотни гари,
сънувах те на всеки праг,
сърцето си така опарих.
Сънувах те в ръце на друг, ...
към тесните самотни гари,
сънувах те на всеки праг,
сърцето си така опарих.
Сънувах те в ръце на друг, ...
430
7
Пътувам сред измислен кръг
в дяволски бездънна бездна,
към своята телесна смърт,
към спомени, които чезнат.
Навярно е поточе - сън, ...
в дяволски бездънна бездна,
към своята телесна смърт,
към спомени, които чезнат.
Навярно е поточе - сън, ...
464
6
Насреща в тъмното, отгоре
скалистия в небето връх,
се рееш истински във полет,
в незримия самотен дъх.
Рисуваш обръча на слънце, ...
скалистия в небето връх,
се рееш истински във полет,
в незримия самотен дъх.
Рисуваш обръча на слънце, ...
443
6
Аз не стрелям никой по вина. Дълго носих своя отпечатък.
Боли във мен и всяка тишина. Погубих си в греха душата.
Но търсих във Живота мир. В най - тънката човешка клетка.
И мъката бе там, подир... Дяволската сънна гледка.
Как галих се в тревица - стрък. Сред бурени отвъд скалите. ...
Боли във мен и всяка тишина. Погубих си в греха душата.
Но търсих във Живота мир. В най - тънката човешка клетка.
И мъката бе там, подир... Дяволската сънна гледка.
Как галих се в тревица - стрък. Сред бурени отвъд скалите. ...
423
10
Това е полетът на тези птици. В онази - нашата минорна песен.
Две истински печал - зеници. Две стръкчета фалшива плесен.
Две пагубни следи - години. Две болести в съня ни грешен.
Тук вярата е само в синьо. Тук изходът е вечно днешен.
А има ли живот насила? В смъртните криле на Дявол. ...
Две истински печал - зеници. Две стръкчета фалшива плесен.
Две пагубни следи - години. Две болести в съня ни грешен.
Тук вярата е само в синьо. Тук изходът е вечно днешен.
А има ли живот насила? В смъртните криле на Дявол. ...
545
15
И слънцето го няма тук. И дните ми са тъй студени.
Все уча се да бъда груб. А мога ли да съм хиена?
Очите ми са струя кръв. Две дяволски самотни бездни.
Боли ненужният ми дъх. Болят във мен и раните порезни.
А чудя се на своя Бог. Дори и пътят ми не е човешки. ...
Все уча се да бъда груб. А мога ли да съм хиена?
Очите ми са струя кръв. Две дяволски самотни бездни.
Боли ненужният ми дъх. Болят във мен и раните порезни.
А чудя се на своя Бог. Дори и пътят ми не е човешки. ...
538
14
Измислям си сонети - дъх,
измислям си и полет - сянка,
политам към измислен връх,
не вярвах, че е само дрямка.
Сънувам те на тъмен бряг, ...
измислям си и полет - сянка,
политам към измислен връх,
не вярвах, че е само дрямка.
Сънувам те на тъмен бряг, ...
426
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
