Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 177 резултата
Когато се науча да не вярвам
в изстиналите струни на съдбата,
в живота, обосял и неизстрадал
на нощите, прегърбени, лицата.
Когато се науча да мълча, ...
  1198 
7.
Със сигурност установих, че Бенката, Късия и Мургавия са неразделни приятели. И бях уверен – това са хората от нападението на банката. По всяка вероятност – убийците на клошарите...
Само че над тях имаше други.
Не е възможно ченге да стане бандит самостоятелно.
Около него е цяла мрежа и е неминуе ...
  659 
Видях ли те, дали мираж не беше,
но стана топло в моята душа?
Бях сигурен – пред мене ти стоеше,
а виждах само цветна светлина.
Тя озари ме, леко ме повдигна – ...
  411 
Понякога се крия в тишината,
от празни думи ми тежи,
там откривам смисълът когато,
живота почва много да горчи.
Друг път пък прегръщам тъмнината, ...
  778 
Измисли ме насън, нарисувай ме нежна –
с бяла рокля, и боса! Нарисувай ме в сън,
бродещ в нощите – мокри, и тъжни!
Нарисувай ме с цвете в косите навън!
Измисли ме във песен, щом умееш, изпей ме! ...
  438 
Китен - улица
„Крайбрежна“ - слънце - вятър -
морска шир - всемир
  348 
Глава XX
Рейнс се събуди. Тялото пак го болеше, но вече свикваше. Изправи се и седна. Разтърка очи и прокара пръсти назад по главата си.
- Тук май сериозно трябва да поиграе ножицата- почеса се по брадата- и бръсначът- стана и отиде да се измие. Опита да се среши, но гребенът дори не влизаше в косат ...
  783 
Намерих те, когато спрях да търся –
отгоре Господ сякаш те свали.
Изваял те е ювелирно с пръсти
и ти е дал купчина със стрели.
Стрела за сила и стрела за слабост, ...
  480 
Все заети с нещо наше,
дните ни въртят се в кръг,
а кръгът е много страшен
без опората на твоя гръб.
Всеки, в своята посока, ...
  447 
Шепти тишината
Слънцето е спряло и не грее,
една любов изпепелена немее.
Притихва природата при чувства святи,
песни галят нежно, но вече изпяти. ...
  335 
Глава 13
Ръката на Виктория все още държеше моята, когато се осъзнах от видението. Сивите й очи се впиваха в моите, а тревогата й бе очевидна.
-Какво стана? – попита тя.
Е ето, че знаех какво ще направи Лидерът. Но това с какво ми помагаше в ситуацията? Експлозиви на Аспаруховия мост във Варна, взри ...
  753 
Когато някой плаче
или сам на себе си крещи;
когато ей така ми се оплачат,
че пак сърцето ги боли;
когато искат да помогна ...
  649 
Баба Бойка - бойната
Баба Бойка стана от леглото, разкърши снага и заби едно кроше към огледалото. После изрита с крак стола, хвана го във въздуха и се ухили доволно: ”Бива си ме! Подгонила съм осемдесетака, но още не съм загубила форма от бокса!!” След като приведе във форма снагата си, тя се упъти ...
  801 
Шепа пръст върху мъртва мечта.
Погребалният звън на камбана.
Без надгробна реч: "Рано умря..."
и досадната тежка баналност.
Само тиха въздишка ... и край. ...
  923 
Може да има вина тази жена,
може подкуп да е получила,
но каква е тази страна,
в която болна от рак туй е заслужила -
белезници на краката да и слагат? ...
  891 
Ако имаш две ризи
носи си ги
напук на ближния .
  435  11 
ДЕПРЕСИЯТА
В депресията омразата се ражда
солена – прилив на солено море,
горчива – хинин без подслаждане,
отровна – отрова от змийско небце, ...
  283 
Мъжкото рамо по-здраво от камък,
на него да се опреш като дете,
пробужда силен горещ пламък,
и топли твоето сърце.
Верен приятел наш, ...
  1128 
Благой беше вдовец. Един от най – горещите дни в края на Юли запали сърцето му и го изпепели. Благой знаеше, че трябва да продължи, но не знаеше как. Всяка вечер паметта му разлистваше спомени от онези най - дълбоките, от дъното на морето. Гледаше в тъмното четирите стени на стаята си и премяташе съ ...
  1431 
Той винаги е в наличност.
Рядко го търсят, защото не може да върши почти никаква работа, но въпреки това знаят, че е налице. Той съществува. Потрябва ли, ще възникне. И затова го търпят – като сечиво, което ако е ненужно, поне не пречи и не създава главоболия. Това също е достойнство: най-вече на ли ...
  1166 
Село Винарово беше известно с две неща – една двойка щъркели и кмета бай Станчо, който управляваше вече десети мандат. Птиците умряха преди няколко години, а бай Станчо на всички разправяше, че четирийсет години стигат. Види се, както всичко в тази държава, лека - полека щеше да потъне в забрава. Го ...
  673 
В пустошта звездите бяха по-ярки, отколкото Елизабет някога бе предполагала, че могат да бъдат. Можеше да ги види всичките – стотици хиляди малки огънчета, изплували от мрака на нощното небе, правещи компания на лунния сърп. В града никога не ги бе виждала такива. Рядко бе изпитвала и подобна тишина ...
  1313 
Ще удължа безкрайно времето,
секундите ще слея с часовете,
минутите – в столетия. Зеленото
мълчание на светове далечни
над мене цял живот ще свети. ...
  323 
По кожата ми пъплят две смолисти капки въображение. Те носят тайната на моята душа. Като мида съм – бисера си браня. Пулсът ми догонва препирнята от страсти, прескача някоя непокорна сълза и продължава да разлива по тялото ми гореща тишина... Малки острови от въздишки разменят местата си. Приютила с ...
  644 
Не искам да съм сам,
а искам да съм там -
там дори и срам
не може да ме спре
да се опитам да ти дам ...
  478 
Беше гореща лятна вечер. Петър се прибра от работа. Чувстваше се неспокоен. Раздразнителността му не оставане незабелязана от неговите близки. Младият мъж влезе в кухнята, видя баща си, който беше седнал на диванчето, но не го поздрави. Обърна се и тъкмо беше стигнал до вратата, когато чу гласа на с ...
  1030 
  1089 
  819 
И КАКВО ОТ ТОВА? - II
1.
Очите й се разшириха като в анимационен филм.
Гледаше ме... Застинала... В крачка... Поразена... Като че виждаше призрак... То така си и беше...
Познавах тези очи. Колко пъти съм се взирал в тях – до мен, под мен, понякога гледайки ме отгоре... ...
  658 
Няма скрити пътеки към чисто сърце,
няма здрави ключалки, няма, даже врати,
за да влезеш навътре и да видиш душа,
стига само да минеш прага с две стъпала...
Интернет радиото звучеше с пълна сила през колонките. Песента се лееше нежно, посипвайки със снежинки от чувства и така натежалото от мъка и са ...
  1623  12  28 
Тя бе решила да живее истински и пълноценно на тази земя. В слабото ѝ, и красиво тяло бе събрана толкова обич, че преливаше и струеше през красивите ѝ сини очи. А очите ѝ сияеха тъй както сияе само нашето българско неописуемо, благодатно небе. Усмивката и топлеше и носеше такова успокоение на всеки, ...
  1322 
Мечтая за широк простор.
Необятни небеса.
Красиви поляни с цветя.
И теб.
Мечтая. ...
  1397 
Обичам те, скъпа, в коприна.
Сърцето ми, кубче от лед,
рисува изящна картина,
в градина на думи от мед.
Отричам греха на гърдите. ...
  399 
Надигам глас, когато трябва да се браня
и обичам всяка фибра на същността си.
Душата ми със смях и ведрост аз храня.
Уверена съм, както не съм била преди.
Волята ми расте от ден на ден по-силна. ...
  314 
Човек и да поумнее - не може да избяга от съдбата си...
  564 
Дали знаех, че така ще боли?
Дали знаех, че в сърцето ще боли?
Дали съм си мислила някога преди,
че така ще ме нараниш точно ти...
Човека, на който вярвах най-много, ...
  470 
----
На Ани
Изплашена, че любовта все пак ще вземе да се случи,
а ти – след вечност самота – да те обичат се отучи,
оставяш я като кутре за ласката ти да подскача, ...
  831 
Не тялото ти ще жадувам аз,
изваяно от горещина и жажда
не нежните ръце, които ме обгръщат.
Не устните, даряващи със страст,
която до последния ми ден ще ме разяжда. ...
  484 
Сляп китарист съм, без перце и струни,
китарата е просто къс дърво.
И тишината пламва, помежду ни,
изгаря сетни късчета добро.
Пианото без глас е просто мебел, ...
  608  25 
Катери се !
Недей да се отказваш!!!
Бори се!
На себе си доказваш!
На никой не робуваш! ...
  747 
Предложения
: ??:??