Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 177 резултата
''Имението Уелс''
Пристигнах в имението Уелс около 19;30ч. Беше призрачно. Точно както си го представях по-рано. Тръгнах въпреки че знаех какъв риск е това. Инат. Затръшнах огромната порта зад себе си и поставих двата си сака на мръсния, но иначе модерен, дизайнерски за онова време - под. Миризмата ...
  1485 
Всичко, което прави той, е едно малко чудо - начинът, по който седи, опрял лакът в коляното си, небрежността съчетана с предизвикателството, които образуват цвета на очите му… Като студенти, ни учеха, че такъв цвят се получава като смесим червено и черно - като романа на Стендал, въпреки че никога н ...
  779 
Oпушено като угаснал фас,
сърцето ми ще се пропука
на иглен връх, димящ от страст...
И всичко може да завърши тука.
Ще хвърлям боб. И карти ще редя. ...
  279 
Убийците на сънища,
възпламенени,
мародерстватс покоя
и плячкосват ужас.
Раздират утехата ...
  271 
Видях бездомник.
Сляп и глух.
Подадох му ръка.
Реших от го ей така.
Купих му храна. ...
  1350 
Хубаво чувство е любовта,
няма нищо общо с жестокостта,
особено, когато е лятна,
от нея няма по-приятна.
На брега аз те зърнах, ...
  1034 
НА ЛЮБОВ ПО-БОГАТА
Времето – равномерно повтарящ се вик
в разранената, кървяща гръд на вечността,
с пръстите си ноктести изрисувала лик
на вселенския път върху мраморна скала. ...
  301 
-Вече не знам какво искаш!
-Искам само малко любов...
-Не осъзнаваш колко много изискваш!
-Нима е толкова ужасен моя зов?
-Какво означава това? ...
  757 
На брега сам пред залеза застанах.
Юли ожарил е тревите пак.
Под мене скалите порят вълните
като призрачен кораб без знаци и флаг.
Към тях разсърдено морето ...
  672 
Тя беше просто едно малко момиченце, седнало на полу счупената пейка в кварталната градинка. Май беше там всяка сутрин, когато излизах за работа, но не й обръщах внимание – просто едно дете от квартала.
Понякога ми се струваше, че ми се усмихва, възможно е и аз да съм отвръщал механично на усмивката ...
  941 
Весела глъчка, безбройни, засмени,
към нова мечта, напред устремени,
зелени дървета, светлинен поток,
шум на река, въдичен скок...
Старата дама с куче в ръка, ...
  796 
Незнайно как - но всяка вечер
ти в мойта стая тихо се промъкваш,
а след това - бушуваш в моя мозък,
като подпийнала на бала херцогиня...
А после пък - подобно на диспечер- ...
  786 
  954 
Свежият въздух на топли вълни
се носи край морския бряг,
морето солено пак шумоли,
пенливи вълните шептят.
Слънцето с огнени устни гори, ...
  614 
Острие съм бил и преди.
Белезите ми го показват.
Гледай - животът върви!
Не седи, като теб, да доказва
колко има насам и натам ...
  559 
Времето в дъждовни капки отброявам,
миналото- изживяна мимолетна суета.
Вплитам във косите си забрава,
пия от сълзите бистри на нощта.
Сега съм птица нейде над морето, ...
  1276 
тук
където съм аз
на края на самотата
място
специално ...
  349 
Ти в моя ден безимен
внезапно се яви
и смисъла на мойто име
ти несъзнателно откри.
Тогава се почувствах жива, ...
  419 
Несбъднат до писък,
нечакан до смърт,
животът е твоя награда.
Поемаш си риска
и тръгваш на път, ...
  840  20 
Ти отново си сама,
в онази тъмна, тиха, празна стая.
И чудиш се: "Къде отиде любовта?"
отлетяла като лястовица бяла...
Питаш се: "Какъв е смисълът от любовта?" ...
  324 
Знаех го от самото начало –
не идваш, за да останеш с мен,
не идваш, за да бъдем цяло.
И може би трябваше да спрем,
преди да започне да ме свива отляво, ...
  779 
Луната – твърде често бледа,
стои сред синкав небосклон.
Но пълнокръвна, затъмнена
е като в дяволски закон.
Веднъж на сто години – казват, ...
  424 
Стефи, така му викахме, беше едно слабо, русоляво, деветгодишно момченце. Имаше дълга и къдрава коса, а под русите му вежди шаваха бистри, сини очи, такива, сини като на дете. В началото трудно различавах момче ли е, момиче ли, но после се уверих, че е момченце.
Бяха последните дни от ваканцията и р ...
  435 
Ако някой ден съдбата отреди
повторна среща - какво би избрал:
Ще изживеем ли... нашите мечти,
Ще ме оставиш ли без капка жал?
Ще си тръгнеш - в твой стил е ...
  692 
Привечер е. Вали.
Слушам „На Елиза".
Ухае нежно на магнолии.
„Тайна" и „Жена".
Не, не плача, навън вали - ...
  1022  12 
  1631 
  832 
Крилете черни към небето блясват,
пронизващо отеква плясък див,
изящна шия лебедът отпуска,
съдбата му - родил се е красив...
Заслепяващи лъчи се спускат ...
  842 
Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него
И най-малкото добро, което направиш, то е за твоя сметка,
ще ти дойде на помощ и ще те избави от голямо нещастие.
Може да ти се струва нищо, но една твоя светла мисъл,
изпратена към някого, като Ангел ще дойде при теб, ...
  1994 
  2045 
Какво е успехът? Успех е дума с много понятия. За някой това е семейството, за други това са парите, за трети това е любовта. Въпреки различните му значения, всички се целим да го постигнем. За мен успяват хората, които са готови да направят всичко за да го постигнат, да правят компромиси постоянно. ...
  17206 
***
Моя обичана вселена,
вземи ме в своята прегръдка...
Покажи ми верния път,
как себе си сама да намеря...
Изгубих се някъде по пътя на живота. ...
  489 
ВЪВЕДЕНИЕ, ДЕН ПРЕДИ БЕДСТВИЕТО...
Както обикновено се събудих в лошо настроение. Беше неделя и като знаех, че утре съм на даскало просто се чувствах смазана. Майка ми ми мрънкаше да си подредя стаята, да измия чиниите, да напазарувам и какво ли още не. Естествено аз и се развиках, скарахме се и се ...
  809 
Огънят ми твой е!
Твоят – мой!...
Ти си моята стихия,
аз пък – твоята!...
Въздух и вода, ...
  316 
Отворени врати след тебе не оставяй.
не чакай нещо в миналото си назад,
и в бъдещето ти недей ръце протяга,
защото днес е "днес"
и нивга няма да се върне. ...
  715 
на Д. М.
Процежда се безсънната печал
на капки в ожаднелите ни нощи.
Не питам кой е взел и кой е дал,
или, дали обичаш ме все още. ...
  426 
9.
Изстинах...
Значи някой все пак е видял пакета с парите...
И мен...
Нещо повече – знае кой съм, кои сме, къде сме... ...
  640  10 
Не знам защо боли...,не зная...,
но зная - вечно ще боли...
Не съм желала също края,
животът просто си върви...
Не се нарежда на сърцето – ...
  1767  11 
И чувам вече тъжната си песен,
и ангелите ми сега не спят.
Завърнала се, мойта синя есен
ме среща днес на жизнен кръстопът.
Какво във този час да я попитам ...
  398 
Глава 3
На сутринта, след като бях спала в уредената ми от Димитър стая, се събудих за момент объркана от това къде се намирам. Сетне си спомних, че съм на работа в Приморско. През отворения прозорец навлизаше приятният солен въздух на Черноморието. Седнах в леглото и се опитах да подредя кичурите н ...
  1047 
Предложения
: ??:??