Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 464 резултата
Най-важните неща в живота ми винаги се случваха, защото решавах да направя на някого напук. Николай беше престъпник и като всички престъпници обичаше лесните пари и нямаше скруполи. И реши че аз ще съм му златната кокошка. Два месеца след като ме обра една вечер се качи в колата ми, докато потеглях ...
  1281  10 
Скрий се, скрий се добре, чак през девет живота, в десетия!
Изстържи от сърцето си всеки къс спомен за мен!
Пий, изпий всички сълзи които изплаках, проклетнико!
И не смей да се връщаш дори и до смърт променен!
Хващай пътя далече, далече от тази любов! ...
  969  12 
Да беше мъка да се утеши.
И лоша дума, че да се забрави.
А беше лед в любимите очи.
И километри парещо мълчание.
Защото всичко в мен е празнота. ...
  648  11 
Ще ти го сложа там, където го поискаш,
но не и в мястото, с което често мислиш.
И зад купчините от сплетени тела
съглеждам червеи, пълзящи към целта.
Аз виждам как тунелът тъмен се отваря, ...
  927  16  12 
Чувствам се използван
(износен),
стар чорап с дупка на пръста
(която никой не заши).
Захвърлен не в кофа, ...
  1033 
Аз помня те, но не е нужно.
Във мене имаш ти следа,
която нищо няма да отмие,
тя вечен извор е на светлина.
  879 
Как ще разкъсаш съня ми с ръцете си плахи?
Как ще разплачеш по чашата капките тъмни?
Още съм твоя — разбрах го, когато се сляха
устните наши, а после спокойно се съмна.
Знаци такива не праща съдбата случайно. ...
  842 
Шумá не чувам на вълнѝте.
И чайки вече не прехвърчат.
Седя и тихо си подсмърчам,
настинала от този студ.
Изпразнена от този глад. ...
  724 
Търгуваш с мечти съкровени...
и искаш да грабиш деца...
но зная, че вечно ще губиш...
защото е с тях любовта...
  353 
Внезапно...
на Ж.
Внезапно те пронизах като стон,
потъна във очите ми омайни,
прегърна ме, а после във синхрон ...
  569 
Разум пълен с надежда, чака.
Падение ли пак ще бъде туй?
Кажи душа, ще се покажеш ли наяве?
Питам, този път какво ще стане с нас?
Думи, оковани, жадно се бунтуват. ...
  636 
Тук един гръмнали,
там банкомат обрали,
хванали едни,
другите - едва ли!?
Откак дошла е ,,свободата", ...
  371 
Не ме интересуват
безмълвните ти сблъсъци
със себе си,
емоционалните недъзи,
и че няма смисъл съществуването, ...
  321 
Аз съм просто изморено момиче,
но се оказа, че мога да обичам.
Банална душа ме облича,
но днес не търси различното.
В сива блузка, в сива мисъл ще се усмихна; ...
  501 
На Д.
Бих искала да мога да простя.
Да те прегърна със ръце от птици.
Ала не мога... нещо опустя
в наивните ми котешки зеници. ...
  384 
Раних ли залеза
кръвта се стича
по небето
морето стене
сякаш от недра ...
  588  19 
За Париж
Небе едно,
също като от платната,
зараждащо се сиво.
Сиво, но пък живо, ...
  1056 
Усмивка казваш - как да я намеря,
когато тя е вънка и от мене?!!
Дъга ли търсиш - тя е в блато скрита -
не мога да я видя нощем, денем...
И няма тук игра на мощ или на немощ, ...
  496 
ОТКРАДНАТА ЛУНА
Росица Чакърова
Кой отвързал е бесни коне
и нарекъл е пътя съдбовен?
Колко страшна е думата "не" - ...
  866 
Сашо на Селимови
Нямаше да е истинско село от 80-те, ако не беше мирното съжителство между българи и цигани...Разбира се, по-голямата част от тях живееха в най-долната част на селото, в циганската махала, но и тук там в горния край , където беше и нашата къща имаше цигански семейства, но от тези с б ...
  890 
Помниш ли
Помниш ли денят, нашият ден,
като два гълъба летяхме,
красотата ни следваше в мига
и бяхме плахо щастливи. ...
  358 
Казах си, че повече няма да пиша.
Изтрих сайтовете и скъсах листите..
Ала ето ме на отново съм разгърнала тетрадката
и думите просто се сипят от мастилото.
Разравям от мръсотията смачканите листи ...
  1215 
***
И всеки миг е изненада,
че още в тебе съществувам.
Дори пътят ни съвпада
и времето безгласно будува.
Но колко повторения остават ...
  475  20 
От тебе друго аз не искам,
освен до мене ти да спиш.
И силите ти да изстисквам
преди в любов да се стоплиш.
И всяка дума да е радост ...
  384 
Рисувал съм с парче стъкло
С угарка от цигара
Палил съм живи мостове
Пътувал съм по пукнатините
Откъсвал съм дочупеното ...
  742 
Положително и конструктивно четиристотин тела със сърца наливаха с пенлив живот красивото като изумруд планинско село Малиново. Запокитеното в гръдта на Балкана съкровище излъчваше някаква неземност, някаква причудлива потайност, способна да предизвика умиление и еуфорична наслада у Човек. За целта ...
  512 
Душата ми се рони ситно
в дъжда на тъжните ми дни.
Спокойствието ми привидно -
докрай то ще се изпари.
Душата ми умира неусетно, ...
  1002 
АЗ СЪМ ДЖЕНДЪР
Аз може да съм много прост, ама има и по-прости от мен. Сега, не мога да разбера що всички са скочили срещу тая Инстанбулска конвенция и вият срещу нея като вуци срещу Луната. Недейте така първосигнално, бе хора! Помислете първо! Преспете с Конвенцията под главата, па тогава се изказв ...
  1481 
  404 
Тук поглед срещам и отново своя тук свеждам. Очи скрили всичките ти тайни, отвори ги днес за мен. Не допускай да чуеш гласът на самотата. Не викай, не крещи, тихо ми шепни. Устните "сноват" между неизречените думи. Шепни! Погледни ме с тайни очи и на сбогуване с тях истината ми кажи.
  698 
Вода от дълбините - витамини от клоните
След известно изкачване достигнах до малко селце на върха на хълма. Постройките се падаха от лявата му страна. Нагоре към тях водеше черен път. След десетина двадесет метра по него достигнах до малка дървена едноетажна, нека я нарека, къща. Всъщност по-скоро и ...
  905 
Където има дим, има и огън.
Поне така казват.
Ти стоиш срещу мен,
а димът между нас
замъглява разсъдъка ми ...
  1135 
Типичен ден от края на лятото.
Вървяхме по прашния селски път, нагорещен до такава степен, че босите ни крака вече се бяха зачервили от топлината, която излъчваше, а и от камъчетата, които се забиваха в кожата ни при всяка стъпка. Държах за ръка едно дребно русокосо момиченце, приличащо досущ на анг ...
  1096 
За какво живея.
За едното куче
и двата папагала?
За какво живея?
.за бутилка вино ...
  874 
Велик си! Но дали когато беше хлапе,
мечтата ти борбена славна бе.
Дали мечтало е едно дете,
Радецки към битка да поведе.
Сега герой си, с нас, в нашите сърца. ...
  239 
Чистя всеки ден-
от душата черни мисли,
но отново с паяжини
тъпчат светлите ми ъгли.
Пак ги чистя мълчаливо, ...
  466 
Го кршам покривот
ги отварам вратите и прозорците
нека ме разбие ветер
нека влезе смртта до последната моја пора
до последната брчка на моето лице ...
  233 
Забравих -
беше студено, твърде красиво,
забравих -
бе така далечно, но все пак близо,
забравих - ...
  676 
Една любов навеки...
Аз все сънувам нашето море
и оня бряг прекрасен и далечен,
красивото наситено небе,
прибрало в себе си копнежа вечен. ...
  621 
Привикване
Когато зъзна, няма кой
в студа да ме загърне.
Дори да мръзна. Дори и той
при мен да се завърне. ...
  580 
Предложения
: ??:??