Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 524 резултата
  641 
  348 
  474 
  358 
  563 
  421 
  1254  11 
ПЕТИЯТ ЕЛЕМЕНТ
Аз копнея отдавна да съмне,
и не искам да бъда излишна.
Диря изход в безкрайното тъмно,
от студа и душевната киша. ...
  447 
Свидна дума написах си - истина,
но изстинах от нейния срам.
Тя, разголена, кацна на листа ми
и прекрасна още е там.
Как боли голотата и пряма, ...
  319 
1. Когато мъжете поднасят сърцето си, често имат предвид един друг анатомичен орган.
2. Жените обичат да се качват на мъжките глави, а за мъжете остава надеждата поне да е на правилната.
3. За жените със стил дори и рогата са само част от аксесоарите им.
4. Къса пола на космат крак не отива.
5. Нож ...
  523 
Вали дъждът от влюбена представа
и моят взор от слепота извежда.
Валежът благ художник е - надежда
от тленността, която ме избавя.
Вали дъждът и топъл не забравя ...
  409  11 
Опитах се да бъда по-добър,
да срещам всеки изгрев със усмивка.
Подмолното да бъде само сън,
лъжовното – изхвърлена огризка.
Опитах се да бъда по-добър, ...
  328 
Сред всичките условности е сам
поетът в мен. И тих, и непотребен.
До втръсване повтарям си и знам,
не трябва да обичам. Не и тебе.
Сред всичките им приказки за грях, ...
  310 
Ще бъда сам до краят и времето
без значение колко близки може да бъдем
каквато и да бъдеш и в каквото и да са превърнеш
за колкото и дълго времето да вземеш
Обещай, че ще ме повикаш ...
  368 
Светъл лъч от небесата сини
стопля моето сърце сред мраз,
искам да летя в тези висини,
разум няма над сърце власт!
Че една мила мома ми го отне, ...
  296 
Феникс съм -
в жар и жупел горя.
Вечна майка, нивга родена,
копнеж гори ме, нов свят да родя.
Запалвам мечтата за ден, ...
  479 
Идват нови времена.
(А старите,какво ще правят?)
Руши се старата стена
на понятия за гранични държави.
От наследената ни чест ...
  335  11 
УТРО ВЪВ ВАРНА
... в часа на Третите петли,
когато всичко живо спинка,
се вдигат нощните мъгли
от Шишковата ми градинка, ...
  444 
  837 
  594  12 
Ще сложа на масата
тая вечер чаша вино.
Ще изпия всичките спомени,
ще престана да мисля,
че не мисля за тебе. ...
  271 
На стрък зелен три капчици тежат,
светът по-хубав в тях е, озарен е,
врабците – уморени от летене,
под стряхата притихват. Благодат.
Кокичетата – само спомен бял ...
  537 
СТАРЧЕТО С ДИМЯЩАТА ЛУЛА
Времето взе да ми стига за всичко,
спрях да го впрягам с безплътни юзди –
станах за всички досадният чичко,
който на пейката в парка седи, ...
  208 
- Да…така е…светът е малък…В почивка ли сте? – попита момичето.
- Не…напуснах…тази работа май не е за мен…
Тя не отговори.
- Аз съм Симеон… бившият барман, настоящ свободен човек като волна птичка… А вие сте?
- Катерина. ...
  411  14 
В тази сутрин, пишна като буйна зеленита...
В която невидим художник я е мацнал с цветовете на животът...
В която пролетта е щедра матрона и плиска от своя брокат...
В която земята реди своята мозайка на живот...
Планината се докосва до небето ... ...
  584 
  449 
  460 
Москвичът, пак запали сутринта,
и бързо му протекоха маслата:
поредната му спусната лъжа
от путинските бункери в тайгата.
Той даде под капака - яко газ, ...
  546 
КРАСИВА СИ, КОГАТО СИ ОТИВАШ
… сълзата ти по пръстите ме парна – и аз изгубих ум и дум след миг,
а покрай мен притихна гара Варна, и аз мълча на български език,
ченгето се изплю връз коловоза и: – Качвай се! – зловещо изкрещя,
и моята прощална жълта роза със теб! – в купето, хлътна си – и тя, ...
  646 
А може би и зимата тъгува
отстъпвайки пред пролетния ден.
Не вярвам, мисля аз, че се преструва
с човека снежен бавно разтопен.
Тя няма за какво да съжалява. ...
  446  13 
От зарана е светло в душата
на талази се втурват лъчисти,
дишат лакомо, прескачат дувара
надпреварват се пролетни мисли.
А земята повдига гръдта си, ...
  191 
ЗАЛЕЗЪТ КРАЙ ХЪЛМА
Не исках много. Повече получих.
Похарчих всичко, нищичко не взех.
Живях край стрък трева и сладък ручей,
и даже мисля, че не бе ми зле. ...
  466 
Щастлив съм щом си ти до мен,
зареждаш ме със топлина.
Когато ме прегръщаш съм смутен
сърцето ми препуска във нощта.
А щом с ръцете като от коприна ...
  526 
В неделя вечер ми позвъни госпожа Лазариду, моят емигрейшън офицер, както си я наричах за себе си. Беше ми дала адреса на възрастно семейство за работа в градината им, сега може би да е намерила нова.
- Петро, ще дойдеш ли утре в 19 часа в онова кафе-барче
- С удоволствие, госпожо.
- Не съм госпожа, ...
  250 
В секундата се сбират толкоз мигове,
за колкото живота да издъхне.
По-лесно е да вярваме на митове.
Легендите по стълбовете съхнат.
Но аз се изморих от неведение, ...
  254 
С походка кръшна и напета
пристъпвам в парка всеки ден.
Не поза е това превзета,
а просто туй си е от мен.
Не свалям мацки безогледно, ...
  438 
Птиците отлитат.
На север.
А дърветата са готови да разцъфтят.
Нашите птици си отиват…
Когато им стане студено ...
  199 
Повярвайте ми, доста трудно
е да се разказвам на света.
Животът вече е безумен.
На почит вече е грехът.
Но аз не мога да задържам ...
  299 
Отровата се изливаше в нея с всяко докосване на иглата по кожата й.
Измериха ръста и теглото й, взеха й кръв и няколко кичура от косата. Накараха я да отвори уста и огледаха зъбите й, а след това й наредиха да стои мирна, докато Зейл размахваше странен захранван с кристал метален инструмент около тя ...
  469 
"Just a harmless thought of you"
is what I used to say
this heavy burden is nothing new
I lose my sanity straight away.
It started with a single thought ...
  324 
Предложения
: ??:??