Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
374 424 резултата
Чаша вино... самота,
тъжно е когато си предаден, тишина!
Нещо стяга ти душата, Защо?
Къде остана вярата за любовта!?
Звезди, небе, а самотата те притиска... ...
  132 
Сърфираше той сам по Telegram,
а тя бе знойна самка-инстаграмка.
По Facebook щом си чатиха със плам,
изгуби той душевен мир и дрямка.
Омаян от красиво й лице, ...
  132 
Този диджей е толкова див,
как ритми страстни не пусна -
ритми на балканска самодива,
та тоз тенисист да се отпусне!
Камелия си е идол и героиня, ...
  482 
  178 
  174 
  162 
ВЛАКЪТ НА РАЗДЯЛАТА
Есен. Варненската гара.
Влак на седми коловоз.
Предпоследната цигара.
И в очите – ням въпрос. ...
  150 
1.
След много игри
в креватчето спи
мило телце,
дивно дете. ...
  96 
За какво ми е луна ли ?
Да мечтая! За онази влюбена жена!
В пазвата и аз да дишам,
а с душата и да полетя!
Влюбените ,казват, че живеят, ...
  179 
Като коте се гали днес утрото в мен,
мърка тихо, преде светлината.
И се влачи денят като рис по корем,
тихо дебне да сграбчи Земята.
А светът, все така от съня гурелив, ...
  122 
Едно момиче тича
сред хиляди листа.
И сякаш се съблича
пред него есента.
И сякаш край Марица ...
  111 
Ела ми гола
и ме съблечи.
В гореща поза
се разположи
и, обещавам, ...
  273 
  315 
  222 
Всяка сутрин - на балкона
пия с котката кафе.
Гол - по къси панталони,
все едно съм на море.
С две фрапета - за закуска ...
  331  21 
В началото на новата година
дали случайно ви подмина
подписване на важни декларации
чрез сложни PC апликации?
Очаквате ли на родителската среща ...
  130 
"Вода гази, жаден ходи..."
Парадокс от народна пословица,
според който продължаваме безславно да бродим
около най-богатото енергийно съкровище.
Някой от днешните съвременни люде ...
  100 
Лятото на 2011. Ягодина – Сърбия. Ядосал ме е бившият ми мъж, място не мога да си намеря. Къщата и дворът светнаха. "Скачам на метлата" и към аквапарка, а той – на майната си Райна (с извинение) Сядам там в някакво капанче, веся нос над кафето си. По едно време някой се тръшва на стола до мен. Вдига ...
  142 
Тя потръпна. Усети ръката, която се докосна до сакралното й място. Кой е този, който дръзва да посегне на девствеността й? Мисълта за това я накара да отвори очи, за да накаже нахалника. Беше й предсказано, че ще срещне своя Ромео и ще се омъжи за него, но после ще остане вдовица. Ала това щеше да с ...
  181 
***
Избяга от шумния град,
намери си малка пътека
и тръгна по път непознат...
да търсиш в гората утеха.
А тя те прие със цветя, ...
  201  10 
Прости ми, че със теб за кратко бях!
Прости, не стигна времето! Аз зная!
Да те обичам вечно не успях!
А исках да сме заедно до края!
Прости ми, че обичах те със страст! ...
  144 
Най-шумни са неказаните думи.
Крещят във мислите на кръст разпънати…
Преглъщани,
изтръпнали,
обрулени, ...
  290  17 
Из дебютната ми стихосбирка „Оставайки с духовното богат“ (изд. Библиотека България“) с редактор Камелия Кондова и отзив от нея (в профила ми) – Бел. авт.
КНЯЖЕВСКО ПРИБЕЖИЩЕ*
(Сонетен венец)
1.
Ти още заслужаваш, драг квартал! ...
  141 
Отново изгревът разлива боите си в морето
и цялата му прелест се изгубва за минути.
Смалява се до личицето на цветчето,
разкрива неусетно тайните, дълбоко скрити.
  120 
Един ден в твоята стая ще влезе едно момиче.
Ти няма да го чуеш и то тихо ще пристъпи зад гърба ти.
С малките си нежни длани ще затвори очите ти. Ти ще вдигнеш нагоре ръце и ще докоснеш лицето му. Не, това няма да бъде докосване! Това ще бъде вик – дълго сдържан и носен в сърцето, вик към огряните о ...
  154 
Il pleure dans mon coeur
comme il pleut sur la ville.
Плаче мойто сърце
както дъжд над градче.
  126 
Прикраси із зірок
Коли музика стане нудною,
коли я не матиму сил висловлюватися чарівно,
небо розірветься,
місяць залишиться без дому, ...
  125 
Писмо от всеки фронт
Повярвай ми, скъпа, ще има мир.
Всички реки ще са пълноводни.
Къщите ще са пълни с деца
и няма да има гладни. ...
  187 
ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК НА БЪЛГАРИЯ
Роден съм сякаш че на ЖП-гара –
на пътищата ро̀ден брат близнак.
И през воня на дзифт, мъгла и сяра
клатушкам се в последния си влак. ...
  178 
„Недей завижда!“ -
чу се свише - „Че се тъй
и Бог обижда...“
  230 
Учение пак-
на прага се задава.
Чувам отдалече училищния звън.
Но тъга в мен като гостенка се настанява,
тъй както осъзнавам, ...
  125 
Заплака небето, рони сълзи дълго и тихо.
Дърветата голи зъзнеха, свели ниско чела.
Вятърът палав открадна пъстрите им дрехи
и застла чуден килим върху голата земя.
Скри под него драките, калта, камъни остри, ...
  518 
  281 
  171 
  182 
  295  12 
  177 
  166 
  146 
ЛИНЕЙКА ЗА ИЗДЪХНАЛОТО ЛЯТО
... небето просна своя сур саван,
надяна листопадът жълта грейка,
а вятърът – надрусан наркоман,
се развилня на кривата ми пейка, ...
  121 
Предложения
: ??:??