Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 043 резултата
Учителко любима, целувам ти ръка,
благодаря изричам всеки ден на глас,
за вниманието и твойте грижи мили
с теб гордея се споменавам го в тозчас.
За това, че всеки ден ти без умора, ...
  687  10 
Цари Мали град
Там високо в подножието на Рила планина,
сред китни селца и тучни поляни, родни нивя.
Намира се една българска крепост, твърдина,
запазила жива българщината отпреди а и сега. ...
  332 
  686  25 
Мислиш ли си, че ме няма?
Че съм горестна мъгла?
От житата - суха слама
огън в пепел разпиля,
от душата по земята ...
  614 
Да пишеш е било занятие тъй скверно,
отнася те далече от света студен
и риташ цял живот, срещу ръжен.
Убиват пратениците. Не жалят в черно.
Сто пъти до̀земи превиха те, но ето – ...
  327 
  2483 
/Всякакви съвпадения са случайни случайности, неслучайно случили се/
Гадове мръсни! Цял живот! Все около мен! Предатели!!!
Откакто се помня – все предатели. В детската градина някой ми подмокри гащетата. От ония – с ластичета по краката и бухнали отгоре. Оплаках се: „Моля, другарко, кой ми пика в га ...
  1142  19 
Автоматичната врата се отвори, колата изръмжа и притихна. В къщи си е...
- Петро, ще ми дадеш ли твоя тениска , няма да я разтегна - засмя се Катерини и направи движение
пред гърдите си - Или някоя риза,.. гащета си нося,.. и 10-15 минути в банята.
Подадох хавлии, тениска, риза,.. и се заех със сала ...
  539 
Навярно вън е дяволски парад
и въздухът започва да ми липсва.
Настана сухо време. Няма хлад.
Уж лято е. А май апокалипсис.
Изгаря кислородът. Вдишвам дим. ...
  561  12  22 
Животът е математика...
Да може да събереш шанса с точното място,
да го умножшш по смелостта, да извадиш неувереността и колебанието в скоби,
да разделиш на любимите хора...
и да получиш верният резултат, колкото и неочакван да е той, защото всичко различно от това те праща в началото на уравнението. ...
  593 
„ ... И разчовѐчи се светът,
и времето Ми...“ —
рече Любовта —
„ ... изтече...“
  178 
Защо все си тъжен,
защо си сърдит,
с поглед навъсен
в земята забит?
Бавно пристъпваш ...
  529 
Как искам да горя, да бъда пламък,
да бъда свещ от някого запалена.
Да се стопя с ридание във храма,
но нечия надежда да запазя!
А може би - да ме поеме палаво, ...
  379 
Разходка
Чаша вино, пепелник, цигара.
Половин бутилката стои.
Тази нощ със мене ще прекара
в спомени, надежди и мечти. ...
  348 
Няма ли кой, да изтрие срама на страната?
Няма ли кой, честността да поведе?
Пита народът и гледа с надежда в мъглата.
Пита народът и сухи корички яде...
Кой ги създаде всичките тия палачи? ...
  343 
Като река течаща е човешката душа.
Дали е бурна, или е смирена?
Дали прелива само с чистота,
галейки я слънчевата светлина?
Дали е срещала и много бури, ...
  358 
Всеки ученик добронамерено ще разговори
и приятелски, учителката, мила и грижовна,
ще му даде опора, подкрепа и вярна посока.
И с търпение ще изслуша лични несполуки,
ще прости и приеме невинни детски забежки. ...
  631 
Не тичай след любов несподелена.
Върви напред с вдигната глава.
Не бъди част от иронична сцена.
И ти ще срещнеш сродната душа.
Обидни думи не изричай. ...
  703 
Пѝсна ми от връзкари,
от лъжливи костюмари,
от служебни зяпачи,
от шмекерлъци и нагаждачи.
Пѝсна ми от протежета, ...
  222 
Под асмата
на светлата памет на Майка ми!
Пред мен са: двор със бурени обрасъл,
прозорци заковани със греди́ –
нима съм тук аз, боже мой, отраснал ...
  405 
Учителко любима,
от детската градина,
отворила за всички,
най-важната вратичка,
към знание, наука, ...
  850 
Здрачът обгърна в своята прегръдка полята на Вез'хал. Двете луни изгряха горе в нощното небе. Също като светулки, осветяваха пътя на онези, които отдавна бяха напуснали домовете си за да намерят себе си нейде из горите на планината Вал'хар.
Скъпа беше цената, която трябваше да платиш за собствената ...
  619 
Тихо е, когато те забравям
и безумно трудно да се чуя.
Зад гърба мечтите си оставям
и тръгвам някъде, за да се скрия.
Следвам спомени и ги мълча, ...
  317 
Ръцете ти са рая,
с теб никога не виждам края,
и се чудя и се питам,
грешно ли залитам?
__________________________ ...
  254 
3
Когато тебе вече те няма
безмислица е всичко! И суета!
Усилията на новата любов – измама,
неможеща да отмъсти за верността.
Нищо вече не радва душата. ...
  382 
Пак ли бързаш, лято тънкостенно?
Тъжна се раздипля есента...
Дните ми напредват неотменно –
тръгнаха си толкова лета.
Мисля, че е време да поискам ...
  752  10 
Когато станах първи клас,
почти на шест години,
не знаех как да вляза в час
след детските градини.
Бях много палав първолак. ...
  2093  59 
Залепна нежно детската ръка
в стъклото със очакване невинно.
Потъна в очертанията на дланта
отсреща, топла, бащина и силна.
Докосна леко топлината ѝ отвъд ...
  406 
Пусни ми ръката...
Сам продължавай напред!
Не съм сърдита на съдбата,
че не ни се получи с теб...
Кожата твоя ще помня ...
  387 
Седнах близо до реката,
а увиснала върба
клончетата във водата
мие ги за хладина.
През надвесените клони ...
  287 
Следобедът на Съботите!
Теренът – слънчев, за разходка.
Булевардът – старт.
Ръката на Сина ми ме повлича:
-Татко, хайде да потичаме! ...
  225 
  908 
Нямам кокили и си шляпам в калта като пате,
а земята е кална от многото наши сълзи.
То не бяха спогодби, позиции, хватки, дебати...
Ръждива мотика забравена нейде мълчи.
А със приказки вече издадоха хиляди тома... ...
  642 
Сърцето ти студено е сега
угасна в него огъня за миг.
Свито на кълбо от страх,
не желае топлината на любовта.
Не може ледено сърце ...
  508 
На земята с тебе двамата,
създавахме денят
и всяка негова минута.
Сами си го сглобявахме
с радостен вик ...
  1077 
Много зло в тоя свят се среща,
а в хармония искаме да живеем.
Тя е толкова хубаво нещо,
а цял живот мъчим се, тлеем.
Разковничето е разумността - ...
  384 
Сякаш свикнахме един с друг за няколкото дни прекарани на плажа,.. пръскахме се с вода, плувахме,.. забавлявахме се , сякаш бяхме влюбени,.. разхождахме се по плажната ивица под зависливите погледи на шкембести чичковци и въздебели лелки,.. стегнатите ни тела лъщяха, като тиган на месечина, както се ...
  831 
Един, едва ли не от Бога,
ми подарен сеанс:
Пшеничен клас с колянце босо
ми прави реверанс.
Духът на Красотата сам ...
  642 
Черен облак сякаш спуска се над моята душа, кога ли тръгнах аз към бездната!?
Ще спре ли някога това
или ще продължи така...
И мрак настъпва в нощта,
ала не е тъмна само тя. ...
  221 
В началото, бях изворна вода
и тичах по планински, стръмни склонове,
без глас и пулс, без мисъл за беда,
без избор или лична отговорност.
А после, се прераждах в цвете, в мъх, ...
  303 
Предложения
: ??:??