4 238 резултата
ГЛАВА ОСМА
Утрото настъпи тихо. Слънчевите лъчи заиграха по лицето на Мич и той се събуди. До него тихо спеше Боби. Той се наведе и внимателно, без да я събужда я целуна. Стана, изми се и отиде да донесе нещо за закуска. Боби се събуди. Бе спала толкова добре... Чувстваше се защитена. Мич го нямаше ...
Утрото настъпи тихо. Слънчевите лъчи заиграха по лицето на Мич и той се събуди. До него тихо спеше Боби. Той се наведе и внимателно, без да я събужда я целуна. Стана, изми се и отиде да донесе нещо за закуска. Боби се събуди. Бе спала толкова добре... Чувстваше се защитена. Мич го нямаше ...
715
Глава пета
Тътена на войната все още беше далеч от България, но с всеки изминат ден, тя се чувстваше в свежия въздух на Столицата. Вестници, списания и радио не преставаха да възвеличават силата на германското оръжие. Елитни части на Вермахта удряха крак по централните площади на някои европейски ст ...
Тътена на войната все още беше далеч от България, но с всеки изминат ден, тя се чувстваше в свежия въздух на Столицата. Вестници, списания и радио не преставаха да възвеличават силата на германското оръжие. Елитни части на Вермахта удряха крак по централните площади на някои европейски ст ...
592
ГЛАВА СЕДМА
Мич почука тихо на врата в болничната стая. Часът бе вече почти девет.
- Да? - чу се от вътре. Той отвори и подаде глава.
- Може ли?
- Разбира се! - Боби бе толкова щастлива, че го вижда. Той влезе и внесе две големи бели чанти. ...
Мич почука тихо на врата в болничната стая. Часът бе вече почти девет.
- Да? - чу се от вътре. Той отвори и подаде глава.
- Може ли?
- Разбира се! - Боби бе толкова щастлива, че го вижда. Той влезе и внесе две големи бели чанти. ...
664
ГЛАВА ШЕСТА
Беше вече десет и четвърт, когато Мич почука на вратата на кабинета на принца в резиденцията. Отвори му г-н Кадах.
- Закъснявате!
- Моля да ме извините, но изникна нещо спешно.
-В лезте и затворете. - той така и направи. ...
Беше вече десет и четвърт, когато Мич почука на вратата на кабинета на принца в резиденцията. Отвори му г-н Кадах.
- Закъснявате!
- Моля да ме извините, но изникна нещо спешно.
-В лезте и затворете. - той така и направи. ...
973
Мич вече беше станал, когато съобщиха за атентата срещу Негово Величество. Увеличи говора на телевизора.
- А сега да дадем думата на Негово Величество, Принца на Папуа.
- Искам да изкажа своята благодарност към госпожица Барбара Даг. Ако не беше тя, сега аз нямаше да съм жив! Тази смела жена пое кур ...
- А сега да дадем думата на Негово Величество, Принца на Папуа.
- Искам да изкажа своята благодарност към госпожица Барбара Даг. Ако не беше тя, сега аз нямаше да съм жив! Тази смела жена пое кур ...
772
ГЛАВА ПЕТА
„Какъв мъж - помисли си тя. - Накара ме да се чувствам добре. Някак си... не ме препираше... а принцът... той също ме харесва и е доста настоятелен! Сякаш аз съм задължена да съм с него! И какво като е богат?! Моята любов не се купува!”... - така умислена, тя най-накрая заспа. Сънува, че ...
„Какъв мъж - помисли си тя. - Накара ме да се чувствам добре. Някак си... не ме препираше... а принцът... той също ме харесва и е доста настоятелен! Сякаш аз съм задължена да съм с него! И какво като е богат?! Моята любов не се купува!”... - така умислена, тя най-накрая заспа. Сънува, че ...
682
Глава четвърта
В неделя снегът беше спрял, но за сметка на това сибирски студ беше сковал града. Снегът скърцаше под обувки и ботуши, от стрехите висяха ледени висулки, остри като кинжали. По улиците почти не се мяркаха хора. Само деца с румени от студа бузи се катереха по баира на улица “Раковска”, ...
В неделя снегът беше спрял, но за сметка на това сибирски студ беше сковал града. Снегът скърцаше под обувки и ботуши, от стрехите висяха ледени висулки, остри като кинжали. По улиците почти не се мяркаха хора. Само деца с румени от студа бузи се катереха по баира на улица “Раковска”, ...
715
1
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Залата бе препълнена с гости. Посрещнаха го приветливо.
- Добър вечер, г-н Блестър - г-н Кадах го хвана под ръка.
-Д обър вечер, господин Кадах.
- Радвам се да Ви видя. Ще позволите ли да ви представя на негово Величество, принца на Папуа? ...
Залата бе препълнена с гости. Посрещнаха го приветливо.
- Добър вечер, г-н Блестър - г-н Кадах го хвана под ръка.
-Д обър вечер, господин Кадах.
- Радвам се да Ви видя. Ще позволите ли да ви представя на негово Величество, принца на Папуа? ...
976
1
Глава трета
Лятото беше горещо и влажно. Почти всеки ден, в следобедните часове, валяха проливни дъждове. Двете малки рекички, които прекосяваха София надлъж и нашир, за минути се превръщаха в буйни потоци мътна кафява вода. Те влачеха какво ли не, от стари дрехи и парцали, до нощни гърнета и пробит ...
Лятото беше горещо и влажно. Почти всеки ден, в следобедните часове, валяха проливни дъждове. Двете малки рекички, които прекосяваха София надлъж и нашир, за минути се превръщаха в буйни потоци мътна кафява вода. Те влачеха какво ли не, от стари дрехи и парцали, до нощни гърнета и пробит ...
704
1
ТРЕТА ГЛАВА
Мич вдигна телефона.
- Господин Мич Блестър? - бяха от рецепцията - Търси ви господин Абдулах Лил Кадах. Да ви свържа ли?
- Ако обичате?
- Ало, г-н Блестър? ...
Мич вдигна телефона.
- Господин Мич Блестър? - бяха от рецепцията - Търси ви господин Абдулах Лил Кадах. Да ви свържа ли?
- Ако обичате?
- Ало, г-н Блестър? ...
736
ГЛАВА ВТОРА
Боби бе вече на летището, когато самолетът кацна. Делегацията бе посрещната с големи почести. Направи първите снимки и се запъти да вземе интервю от принца.
- Добър ден, ваше величество, Барбара Даг - „ИРИКОМ ДЖЪРНАЛ”. Бихте ли ми отговорили на няколко въпроса? - отговорът бе положителен ...
Боби бе вече на летището, когато самолетът кацна. Делегацията бе посрещната с големи почести. Направи първите снимки и се запъти да вземе интервю от принца.
- Добър ден, ваше величество, Барбара Даг - „ИРИКОМ ДЖЪРНАЛ”. Бихте ли ми отговорили на няколко въпроса? - отговорът бе положителен ...
761
Глава втора
София беше празнично украсена по случай най-светлия български празник. Днес беше денят на братята Св. Св. Кирил и Методий, братята, дали азбуката на българския народ. Днес празнуваха всички ученици, студенти, учители и преподаватели, професори и журналисти, писатели и поети. Още от сутри ...
София беше празнично украсена по случай най-светлия български празник. Днес беше денят на братята Св. Св. Кирил и Методий, братята, дали азбуката на българския народ. Днес празнуваха всички ученици, студенти, учители и преподаватели, професори и журналисти, писатели и поети. Още от сутри ...
719
1
РЕТРО РОМАН
Завесата току що беше паднала, за да оповести края на премиерата на “Травиата”. Бурни ръкопляскания посрещнаха актьорите при появата им на сцената. Станала на крака, публиката аплодираше изпълнителите. Сред тях блестеше с таланта и красотата си току що изгряла нова оперна звезда. Очакваш ...
Завесата току що беше паднала, за да оповести края на премиерата на “Травиата”. Бурни ръкопляскания посрещнаха актьорите при появата им на сцената. Станала на крака, публиката аплодираше изпълнителите. Сред тях блестеше с таланта и красотата си току що изгряла нова оперна звезда. Очакваш ...
1133
4
Събуди я звън на телефона ù.
- Кой си ти... - тя се надигна от канапето и потърка врата си. - А, Синди - отвори слушалката - Да?
- Скъпа, не искам да те тревожа, но ще изпуснеш самолета! Вече е почти седем! Готова ли си?
- Господи! Командировката! Да, да, измивам се и тръгвам веднага. Чакай ме на ле ...
- Кой си ти... - тя се надигна от канапето и потърка врата си. - А, Синди - отвори слушалката - Да?
- Скъпа, не искам да те тревожа, но ще изпуснеш самолета! Вече е почти седем! Готова ли си?
- Господи! Командировката! Да, да, измивам се и тръгвам веднага. Чакай ме на ле ...
814
- Сигурно близнаците пак са се събрали с приятели. Тези хлапета... - помисли си тя и слезе на етажа. Учудването ù бе голямо, когато застана пред входната врата и разбра, че музиката се чува оттам. Вкара ключа в ключалката и отключи. Влезе в коридора и видя обувките на Сам.
- Сам? Вкъщи ли си? Аз не ...
- Сам? Вкъщи ли си? Аз не ...
725
НАШИ ДНИ
Глава първа
- Какво хубаво време! Тъкмо за командировка на островите. Какво ще кажете, госпожице Даг? За журналист с вашите умения и възможности, вашето ниво... Какво ще кажете за един хубав материал за Соломоновите острови?
- Но г-н Бейкърс, сега е средата на май, а аз искам да взема отпус ...
Глава първа
- Какво хубаво време! Тъкмо за командировка на островите. Какво ще кажете, госпожице Даг? За журналист с вашите умения и възможности, вашето ниво... Какво ще кажете за един хубав материал за Соломоновите острови?
- Но г-н Бейкърс, сега е средата на май, а аз искам да взема отпус ...
715
Изминаха три години от тогава. Пролот присъединяваше племе след племе, богатствата му се увеличаваха. Той строеше огромни каменни храмове. Шаманът почти съжаляваше за думите си, но връщане назад нямаше.
Времето като че ли летеше. Пролот присъедини почти всички племена. Ставаше все по-мощен владетел ...
Времето като че ли летеше. Пролот присъедини почти всички племена. Ставаше все по-мощен владетел ...
675
Младият мъж стана, поклони се на баща си и излезе от стаята. Потърси Менон в кухнята, но я нямаше. Излезе в градината и там я видя да държи поднос с плодове, седнала на пейката до сестра му.
- Хайде, Менон, кажи ми в кого си влюбена! - упорстваше тя, но прислужницата мълчеше.
- Моля те, Менон, кажи ...
- Хайде, Менон, кажи ми в кого си влюбена! - упорстваше тя, но прислужницата мълчеше.
- Моля те, Менон, кажи ...
869
- Ела, сине, трябва да си поговорим - момчето кимна с глава и седна до леглото.
- Не ми остана много живот, сине, затова те извиках, да ти предам заръката на дядо ти, която аз не можах да изпълня. Той искаше да присъедини много племена към нашето. Казваше, че когато сме повече, ще можем по-лесно да ...
- Не ми остана много живот, сине, затова те извиках, да ти предам заръката на дядо ти, която аз не можах да изпълня. Той искаше да присъедини много племена към нашето. Казваше, че когато сме повече, ще можем по-лесно да ...
655
"Перлата се образува, когато песъчинка или друга дребна частица случайно попадне в тялото на мидата и започне да я дразни. Ако мидата не успее да изхвърли чуждото тяло, тя започва да отделя специално вещество, наречено седеф, с което го обвива."
И тъй, както перлата се образува от болката, така и зл ...
И тъй, както перлата се образува от болката, така и зл ...
552
2
Глава петдесета
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини, рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятърът гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класн ...
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини, рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятърът гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класн ...
931
6
Глава петдесета
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятъра гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класнит ...
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятъра гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класнит ...
419
Глава четиридесет и девета
Времето беше свежо. Откъм Витоша полъхваше приятен ветрец и метеше разхвърляните по земята хартии и празни цигарени кутии. Въздухът беше по-чист, отколкото в Париж, а софиянки бяха започнали да се обличат по-смело. Млади момичета, почти деца, щъкаха по улиците, облечени в ...
Времето беше свежо. Откъм Витоша полъхваше приятен ветрец и метеше разхвърляните по земята хартии и празни цигарени кутии. Въздухът беше по-чист, отколкото в Париж, а софиянки бяха започнали да се обличат по-смело. Млади момичета, почти деца, щъкаха по улиците, облечени в ...
661
1
Те бяха велики. Милиарди години осъзнаваха това. Бяха вечно пътешествуващи енергийни Същности. Съзнания, развиващи се в пространството и времето и непрекъснато израстващи. Опознаха и преживяха всички възможни варианти, защото бяха неограничени. Oсъзнаваха и ценяха свободата, дадена им от Цялото, чии ...
664
1
1
За първи път сме седнали един до друг. Не под ъгъл от двете страни на масата, а точно един до друг от едната страна. Късно е. Минава полунощ. Има и други хора, не сме сами.
- От какво е?
- Чу ме много добре.
Някой вдига наздравица, ръцете ни се допират.
- То не става така. Аз искам за мен да пишеш. ...
- От какво е?
- Чу ме много добре.
Някой вдига наздравица, ръцете ни се допират.
- То не става така. Аз искам за мен да пишеш. ...
917
1
Ето го! Бързам да му кажа:
- Сетих се за какво ти е книгата.
- Кажи.
- Да се фукаш!
- Ти сериозно ли говориш? – напълно сериозно ме пита той. ...
- Сетих се за какво ти е книгата.
- Кажи.
- Да се фукаш!
- Ти сериозно ли говориш? – напълно сериозно ме пита той. ...
741
Глава четиридесет и осма
Зора му подаде свещника и бавно развърза колана на кимоното, което се свлече от раменете ù и падна върху килима като копринена купчинка. Под кимоното Зора блестеше със седефената белота на кадифената си кожа, а свещите хвърляха трептящи червени отблясъци върху изваяната ù го ...
Зора му подаде свещника и бавно развърза колана на кимоното, което се свлече от раменете ù и падна върху килима като копринена купчинка. Под кимоното Зора блестеше със седефената белота на кадифената си кожа, а свещите хвърляха трептящи червени отблясъци върху изваяната ù го ...
643
2
Всеки, който ме познава, ще потвърди, че по-голям фен на "Хари Потър" от мен не може да се намери по света. Обичам ярките запомнящи се персонажи на Роулинг и странния, леко откачен свят на магьосниците. Затова и съм написал доста фенфикшъни, предимно пародии, малка част от които съм качил и на този ...
2957
3
- Имаше го. В условията го имаше. Когато реша, мога да пиша за други хора и то задължително трябва да влезе в книгата Наистина се връща по-рано. Подавам му написаното. Той го изчита и ме гледа непонятно.
- Ми.
- В моята Автобиография?
- Да!
- Интересно. Аз си мислех само имената, а то цели страници ...
- Ми.
- В моята Автобиография?
- Да!
- Интересно. Аз си мислех само имената, а то цели страници ...
1145
1
ДОБАВЯНЕ КЪМ КНИГАТА МИ „СЪДБАТА Е ГОЛЯМА ШЕГАДЖИЙКА”
- Здравейте, професоре!
- Здравейте! Как сте?
- Имам предложение… Добре съм.
- Слушам. ...
- Здравейте, професоре!
- Здравейте! Как сте?
- Имам предложение… Добре съм.
- Слушам. ...
908
Глава четиридесет и седма
Бяха минали две години от завръщането от Мексико и раздялата с колумбийския полковник. Зора беше устроила новия си живот в родния си град. Направи сериозен ремонт на апартамента. Поднови всички мебели. Преоборудва кухнята с корекомски електродомакински уреди и се отдаде на ...
Бяха минали две години от завръщането от Мексико и раздялата с колумбийския полковник. Зора беше устроила новия си живот в родния си град. Направи сериозен ремонт на апартамента. Поднови всички мебели. Преоборудва кухнята с корекомски електродомакински уреди и се отдаде на ...
774
5
Глава четиридесет и шеста
Мисълта за разказаното от комисар Петижан по телевизията и жената от градинката, беше заседнало в главата на Мари Кристин и не ù даваше възможност да заспи. Въртеше се в кревата, докато Бернар не се стърпя и сънен я попита какво става. Тя му разказа за видяното по телевизия ...
Мисълта за разказаното от комисар Петижан по телевизията и жената от градинката, беше заседнало в главата на Мари Кристин и не ù даваше възможност да заспи. Въртеше се в кревата, докато Бернар не се стърпя и сънен я попита какво става. Тя му разказа за видяното по телевизия ...
683
1
********************************************************
Междувременно в хотела, пред който Мартин закара Деница, купонът течеше на шест. Повечето участници бяха като отвързани, тъй като много от тях нямаха навършено пълнолетие, бяха от различни краища на България и сега им беше паднало да се веселя ...
Междувременно в хотела, пред който Мартин закара Деница, купонът течеше на шест. Повечето участници бяха като отвързани, тъй като много от тях нямаха навършено пълнолетие, бяха от различни краища на България и сега им беше паднало да се веселя ...
741
Парите
Парите ни променят. Всеки метае да има повече,
да ги печели по по-лесен начин.
Всеки се стреми към тях и в този ритъм забравя за
любовта, приятелите, семейството и най-важното - за своя Бог. ...
Парите ни променят. Всеки метае да има повече,
да ги печели по по-лесен начин.
Всеки се стреми към тях и в този ритъм забравя за
любовта, приятелите, семейството и най-важното - за своя Бог. ...
609
Глава четиридесет и пета
Понякога юни е най-хубавият месец на парижкото лято. Така беше и тази година. Всичко беше обгърнато от светлина, цветове и аромати. Независимо от многобройните коли, задръстванията и изгорелите газове, въздухът във френската столица беше пролетен. Пролетно беше и настроениет ...
Понякога юни е най-хубавият месец на парижкото лято. Така беше и тази година. Всичко беше обгърнато от светлина, цветове и аромати. Независимо от многобройните коли, задръстванията и изгорелите газове, въздухът във френската столица беше пролетен. Пролетно беше и настроениет ...
716
Глава четиридесет и четвърта
Парижката опера е основана през 1669 година от Крал Людвик 14-ти. Дворецът Гарние, както е името на сградата, опира в дъното на Boulevard de l ‘Opera. Тази изключително красива и импозантна сграда носи името на своя създател, архитект Шарл Гарние, чийто проект спечелва п ...
Парижката опера е основана през 1669 година от Крал Людвик 14-ти. Дворецът Гарние, както е името на сградата, опира в дъното на Boulevard de l ‘Opera. Тази изключително красива и импозантна сграда носи името на своя създател, архитект Шарл Гарние, чийто проект спечелва п ...
861
2
Това е Кайлас и животът, който съществува, благодарение на него. И ние, човешките същества, благодарение на великите посветени, които ни наблюдават чрез Огледалото на времето, вървим по пътя, който ни е определен и изпълняваме своята мисия да бъдем човеци и да живеем разумно. Дадено ни е желанието и ...
876
4
Глава четиридесет и трета
От три дни непрекъснато валеше. Улиците на Гватемала сити бяха заприличали на венециански канали. Редките автомобили пореха дъждовните води като амфибии. Хората почти не излизаха от домовете си. Само редки смелчаги се придвижваха със стари, често пъти продънени лодки.
В бъл ...
От три дни непрекъснато валеше. Улиците на Гватемала сити бяха заприличали на венециански канали. Редките автомобили пореха дъждовните води като амфибии. Хората почти не излизаха от домовете си. Само редки смелчаги се придвижваха със стари, често пъти продънени лодки.
В бъл ...
1265
2
Софийска сага
Глава четиридесет и втора
Мария роди сина си след 26 часа родилни мъки. Лекарите предлагаха оперативна намеса, но упоритата сръбкиня категорично отказа. Искаше да го роди без намеса и в края на краищата успя. Лекарите бяха впечатлени от силата и упоритостта ù. Някои се възхищаваха, дру ...
Глава четиридесет и втора
Мария роди сина си след 26 часа родилни мъки. Лекарите предлагаха оперативна намеса, но упоритата сръбкиня категорично отказа. Искаше да го роди без намеса и в края на краищата успя. Лекарите бяха впечатлени от силата и упоритостта ù. Някои се възхищаваха, дру ...
716
1
Започвам да публикувам една книга, която не знам как ще се възприеме от читателите. Но животът е такъв.
Кайлас. Красив и недосегаем за човешкото око. Тук великите посветени са изградили великолепни монументи. Огромен град сияе със своята светлина дълбоко в глабините му. Малко са земните обитатели, к ...
Кайлас. Красив и недосегаем за човешкото око. Тук великите посветени са изградили великолепни монументи. Огромен град сияе със своята светлина дълбоко в глабините му. Малко са земните обитатели, к ...
1196
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
