20 539 резултата
Малките деца играят умно...
Жест и вещ, и смисъл преоткриват.
И преди да кажат първа дума,
вече знаят накъде отиват!
Всеки миг е трон,на който сядат! ...
  911 
Днес някак по-различен е света
за мен жълтичка вятърът отбрули,
врабците ни видели, нито чули,
залисват се с клюкарска суета.
С жълтица ще откупя есента, ...
  421  11 
Комплексни ли са дребните неща
коит' искрят с проблясъци в нощта
комплексността на дребните неща
въпрос зададен още в древността
нещата над които никой не умува ...
  690 
Айде, моля ви, не ме учете,
как, какво, защо да публикувам!
Немам нужда от фалшивите съвети,
от образа си тук не се срамувам!
Не съм ви крава, че да ме насочвате, ...
  315  14 
Снегът косите със сребро поръси,
а мъдростта ми пукнат грош не чини.
Но слава Богу, още съм с ума си
и плюя аз на вашите причини!
Глава склонили в сигурните ясли, ...
  272  11 
Ноември-ласкав и добър
запали златна вощеница.
Жадува пламък всеки двор.
Зазорява. Небесна плащеница
Архангел Михаил над нас разстла... ...
  366 
ЗАПЕТАЯ В СТРОФАТА НА БОГА
Когато се напуши сутрин небето и ще рукне дъжд,
и жлътне с рошави масури в полята цъфналата ръж,
мравунякът тревожен кипва, притихва във гнездото кос,
дъхти на сладка детелина все още мокрият откос. ...
  394  13 
***
Паля свещ
за баща ти, за мама.
Тръгва в равното нашия влак.
Те ни липсват, тях все ще ги няма.
В този свят няма как.Няма как. ...
  498 
ДЕЛВА
Понякога ме е срам,
че проявявям слабост.
Това, което не знам –
Бог ли ми го спестява? ...
  470  19 
Дали сте чели скоро книга,
и тя така да ви владее,
че времето ви да не стигне
и да си легнете със нея?
Да я прелиствате – до края, ...
  307  19 
Нощта ми е приготвила кафе.
Поднася ми го в звездната си чаша.
Светът облича лунно кадифе.
Но пътят му е гибелен и плашещ…
От шепите на будната душа ...
  1178  17  29 
Цяла нощ лутах вън, сива вълча душа,
безпогрешно, по нюх обикалях капана,
по небето издрасках карта, да не сгреша,
а в капанът - виж ти!, май Михаля се хвана.
Чак пред ранни зори, неразсънен петел, ...
  317 
Не е нищо особено,
тревога в мъгла.
Дори без прогноза,
вали си дъждът.
Пак мене нарочи, ...
  243 
Опитай се да обуздаеш ветровете,
на морските вълни юзда да сложиш,
да забраниш красивото на всяко цвете,
или на глупавите... мъдро да говориш...
Опитай се! Сложи безкрайността във джоб, ...
  248 
Не знаех как ще се събудя,
ако мога да заспя.
Ступор или патос истеричен
ще ме следва
от леглото в банята, ...
  368 
Пристъпва тихо есента
и утрото е заздрачено.
Залива ни със есенна тъга,
а жълтото зелено сменя.
Така редят се цветове ...
  312 
Не се завръщай да допиваш,
ще бъде вече изветряло.
А в амфора не се долива,
там някак времето е спряло.
И твърде късно е. А може би е рано, ...
  772 
Живейте, нека е кристален купола,
под него ще е ярка светлината.
Ако сучайно нокът сте си счупили -
трагедия и повод за войната,
която водим пак сами със страшното ...
  288 
От дрехи ангелите нужда дали имат?
Защо са им, щом имат си крила?...
Дали за глупости от времето си губят?
Аз сигурно не бих... щом мога да летя...
Но ангел никога не съм виждал, ...
  342  21 
Хора - лъжливи
с усмивки фалшиви.
Ръце - ламтящи,
А души - пустящи.
Его - много високо, ...
  547 
Обичам хората,
дори когато ме натъжават,
опитват се да ме използват, лъжат и крадат.
Дори когато предават.
Те са такива... ...
  1226 
***
На Живко Лазаров
Платното „Звук“ си назовал...
Напрягам свойте сетива
и ето: случва се магия.
Дочувам стона на хартия. ...
  506 
Неописани характери
пазят старите часовници
на миналото смътно
и бъдещето неопределимо.
  319 
Пред буря...4
С атавистичното усещане за буря
тревожно вятърът сгъстява тишината,
а синкав здрач към въздуха притуря:
изящната прозрачност на нещата, ...
  290 
Оптимистична равносметка
„Загледан“ в Миналото вечер,
замислен в тихия прибой –
разбираш „грешни ми човече“,
че всеки избор беше твой!... ...
  247 
Понякога се губим сред посоките,
които са навсякъде пред нас.
Потъваме сред бездните, дълбоките,
забравяме и правото на глас,
което дадено ни е с самото раждане - ...
  417 
Видин - Баба Вида
От векове през бури и забрава,
Баба Вида пак изправена стои,
духът й никога на колене не пада,
а вдига бойни пушки и тръби! ...
  1176 
Шегувах се. За нищо нямах спирка.
Шегувах се със себе си дори.
И не, че трябваха ми все пари:
бях клоун – шегаджията на цирка.
След първата шега – пак нова смешка... ...
  528 
Все още: не съм извървяла географията на живота ти;
не гледам ДНК-то ти под делничния микроскоп;
не разчитам профила ти, по презумпция невинен;
нямам женско любопитство да чертая хороскоп.
Все още: не долавям нюанса на небесната риза ...
  341 
И съдите, защото можете,
пореден Юда ме целува,
но скъпо си продавам кожата,
а другото - не се купува.
Отблизо вижте я - прокъсана, ...
  306  11 
Крило на птица, толкова голямо,
има ли? Сега ми говори...
Толкова голямо, силно рамо,
на което този свят да се крепи.
Всеки в някого опора търси, ...
  371 
Времето е спряло сред мига,
а мигът е бавен, сладкоситен,
чувствата са весела дъга -
мир и щастие, ще се наситят
с тих, но упоителен екстаз ...
  320 
И все така по мъничко умираме
в желание да оцелеем
и в кофата за смет се трупат мигове,
несмогнали да изживеем.
Сълза останала или подкова, ...
  596  16 
Ще ги изтупам от прахта, макар неясни,
се мяркат и познати личица.
Едното петънце на снимката е бледо –
навярно блик от неуверена ръка.
И точно там съм – с блузка на райета, ...
  221 
Слепи вървим, в лабиринти житейски се лутаме.
Дори не разбираме как и защо сме се случили.
Дерем се из храсти и тръне, пропадаме в стръмното.
Заспиваме в нечии ръце, но разплакани в тъмното.
От страх и надежда на лудост и скръб се отдаваме. ...
  534 
В годините, дадени назаем,
колко са, никога не знаем,
тичаме от сутрин до здрач
да надиграем и най-големия играч.
Щураме се като мишки в брашно, ...
  328 
Имам карта
Подробна на верния път,
А все търся по-преки пътеки.
Има щастие тук, сигурно и отвъд,
Но сега, добро утро на всеки. ...
  925  13 
Не, не мога да се спра
Да мечтая
За ТЕБ
И Любовта...
Защото оживява музика ...
  509 
Все някак оцелявам, няма как,
балансът сложен - на ръба на ножа.
Вълчица без вълчета - единак,
с необичайна снежнобяла кожа.
В горите Тилилейски ли живях ...
  324 
Гневът е пълен със въпроси.
Без отговор са, а това е ярост.
Апатията - невъзможност
да намериш във живота смисъл.
В безсилието си си посърнал. ...
  406 
Предложения
: ??:??