20 536 резултата
Когато нямаше Джулай
и всички бяхме сиви мравки,
не вярвахме, че има Рай,
поляни, пълни с незабравки.
и бе охулван често Бог, ...
и всички бяхме сиви мравки,
не вярвахме, че има Рай,
поляни, пълни с незабравки.
и бе охулван често Бог, ...
728
5
10
Тази омраза във вас,
тази злоба, от която кипите,
тази завист, този мраз,
що не ви дават да спите...
Хора, овладейте се, спрете, ...
тази злоба, от която кипите,
тази завист, този мраз,
що не ви дават да спите...
Хора, овладейте се, спрете, ...
539
Камбаните бият точно в 8 сутрин.
Събужда се света.
Някой тъжен, груб и буден
разчертава си деня.
Друг човек добър, но муден ...
Събужда се света.
Някой тъжен, груб и буден
разчертава си деня.
Друг човек добър, но муден ...
946
1
4
Дивото в мен се събуди.
Нокти плътта ми разпукват,
вълча снага - сива козина,
хищна и алчна муцуна,
щръкват тревожно ушите ми ...
Нокти плътта ми разпукват,
вълча снага - сива козина,
хищна и алчна муцуна,
щръкват тревожно ушите ми ...
1026
9
19
Животът е едно приключение-изживей го,
животът е една игра-изиграй я,
животът е низ от добро и зло,
които се редуват ден след ден
и кръгът се затваря пак. ...
животът е една игра-изиграй я,
животът е низ от добро и зло,
които се редуват ден след ден
и кръгът се затваря пак. ...
576
Стените, построени от човек,
душите ни, крилатите не спират.
Стихът е белег, пътят е нелек,
живеем вечно - някъде в Всемира.
Звезди ли сме? Планети? Звезден прах? ...
душите ни, крилатите не спират.
Стихът е белег, пътят е нелек,
живеем вечно - някъде в Всемира.
Звезди ли сме? Планети? Звезден прах? ...
628
12
13
Не се страхувай от предчувствия!
Съдбата недолюбва слабоволните.
Една любов е истинско изкуство,
когато носи страст и задоволство.
Недей да се загубваш във носталгия! ...
Съдбата недолюбва слабоволните.
Една любов е истинско изкуство,
когато носи страст и задоволство.
Недей да се загубваш във носталгия! ...
676
4
7
В спомени изгревно алени
ярко се мярка селото,
дето от дързост запалени –
бодро трептяха мечтите.
Помня, – тогава живота ...
ярко се мярка селото,
дето от дързост запалени –
бодро трептяха мечтите.
Помня, – тогава живота ...
582
1
8
Брега прегръщат здраво капитаните
единствено когато остареят.
И сухопътна болест ги обхване
щом твърдата земя ги залюлее.
От синьото небе, та чак до дъното ...
единствено когато остареят.
И сухопътна болест ги обхване
щом твърдата земя ги залюлее.
От синьото небе, та чак до дъното ...
1258
12
18
Море - разляла се стихия -
обширна, плашеща, красива.
Дълбоко скрила се магия
душата ми във теб открива.
Море - тъй нежно и зловещо, ...
обширна, плашеща, красива.
Дълбоко скрила се магия
душата ми във теб открива.
Море - тъй нежно и зловещо, ...
1084
1
4
Живота си усещам като препрочетена прашна книга.
Поставена е тя между хилядите томове,
преплитащи се с моята съдби.
Преки пътища към чуждо щастие са изписаните редове,
а листите пожълтели са от изсипаните бисерни сълзи на нечии души. ...
Поставена е тя между хилядите томове,
преплитащи се с моята съдби.
Преки пътища към чуждо щастие са изписаните редове,
а листите пожълтели са от изсипаните бисерни сълзи на нечии души. ...
860
Моренце, ти моя принудена блудница,
Протягаш ръка през мъгли от катран,
с одрано лице, запокитено в купчина
от вехнещи органи в стъклен буркан.
А някой пак снима горящи елени, ...
Протягаш ръка през мъгли от катран,
с одрано лице, запокитено в купчина
от вехнещи органи в стъклен буркан.
А някой пак снима горящи елени, ...
985
1
5
Сякаш едва сега съм се събудила,
след стогодишен сън очи отварям,
и макар да не помня каква съм била,
не се страхувам да бъда тази която съм…
Сякаш съм живяла някога преди, ...
след стогодишен сън очи отварям,
и макар да не помня каква съм била,
не се страхувам да бъда тази която съм…
Сякаш съм живяла някога преди, ...
695
1
6
Отгоре небето,
под него морето
мастилено, грозно
бесней
от земните сили ...
под него морето
мастилено, грозно
бесней
от земните сили ...
892
6
29
Когато тишината се разчупи
и словата литнат като птици...
Ти вече няма какво да губиш,
омаен от кристалните им звуци!
И уж причина явно тука липсва, ...
и словата литнат като птици...
Ти вече няма какво да губиш,
омаен от кристалните им звуци!
И уж причина явно тука липсва, ...
677
7
19
Не съм, жената, която сутрин ти будиш
Която ще любиш докрай.
Аз съм твоята песен в сърцето
Най-нежният полъх довян.
Ти, ще идваш при мене внезапно ...
Която ще любиш докрай.
Аз съм твоята песен в сърцето
Най-нежният полъх довян.
Ти, ще идваш при мене внезапно ...
1223
4
3
"Най-студено е преди разсъмване".
Най-болезнено е в самота.
Най горчи след нечие си тръгване.
Най гори предателска слана.
Най е трудно прошка да отправиш, ...
Най-болезнено е в самота.
Най горчи след нечие си тръгване.
Най гори предателска слана.
Най е трудно прошка да отправиш, ...
745
6
4
Не ми липсват онези зелени криле,
дето вдигнаха взора ми твърде високо.
Боса ходя по тръни във сухо поле
и грижливо избирам посока.
Профучават забързани много лица, ...
дето вдигнаха взора ми твърде високо.
Боса ходя по тръни във сухо поле
и грижливо избирам посока.
Профучават забързани много лица, ...
641
4
6
ПРОСТИ ИСТИНИ
Живея в чудни светове.
Когато се завърна вечер,
пред дворчето брезички две
разбридат залеза далечен, ...
Живея в чудни светове.
Когато се завърна вечер,
пред дворчето брезички две
разбридат залеза далечен, ...
837
8
38
Но́щем в Пустинята...
„Пустиня“ е и нещо друго
освен самотен необят!...
А вятърът е със заслуга
за този фантастичен свят!... ...
„Пустиня“ е и нещо друго
освен самотен необят!...
А вятърът е със заслуга
за този фантастичен свят!... ...
759
Какво е животът, неспирно се чудя –
дали е със смисъл и има ли ритъм?
И тихо се вайкам, отчаяно питам –
дали е реален, дали е заблуда?
Отказвам! Да мисля – не искам, не мога; ...
дали е със смисъл и има ли ритъм?
И тихо се вайкам, отчаяно питам –
дали е реален, дали е заблуда?
Отказвам! Да мисля – не искам, не мога; ...
1382
6
Преминах през мравуняка неволно –
не е въпрос на злост,
ни личностен разпад.
Виновен бе дъждът,
вървеше по петите ми, ...
не е въпрос на злост,
ни личностен разпад.
Виновен бе дъждът,
вървеше по петите ми, ...
541
1
Океанът връхлита със своите талази
да смачка брега, да го прегази.
Отпорът е жесток. С твърда гръд
на удара с удар отговаря брегът.
От сблъсъка титаничен вълните отскачат, ...
да смачка брега, да го прегази.
Отпорът е жесток. С твърда гръд
на удара с удар отговаря брегът.
От сблъсъка титаничен вълните отскачат, ...
574
Илюзия, вяра, самотно писмо
се блъскат в душата пробита.
Трепери сърцето ми, скита само,
забрави за огън да пита.
Прозорците няма да счупи смеха. ...
се блъскат в душата пробита.
Трепери сърцето ми, скита само,
забрави за огън да пита.
Прозорците няма да счупи смеха. ...
864
3
Тази любов, извираща от тишината-
вече не може да се отрече…
Сърцата просто в едно се сглобиха-
Мълчанието в ноти и шепоти пречупи се.
Открива щастието в цвета на гласа ти, ...
вече не може да се отрече…
Сърцата просто в едно се сглобиха-
Мълчанието в ноти и шепоти пречупи се.
Открива щастието в цвета на гласа ти, ...
708
2
4
Ще ти го кажа съвсем направо -
Аз не съм мъж толкоз особен.
Имам рождено едно начало
и комплекс - да не ми мине модата.
Още сбирам очи мераклийски ...
Аз не съм мъж толкоз особен.
Имам рождено едно начало
и комплекс - да не ми мине модата.
Още сбирам очи мераклийски ...
1260
1
Процежда се тишината на залеза
и примъква сумрак сивобял.
Избягва денят самохвалещ се,
но в сянка на цвете се сврял.
Проплаква и стъпкано цвете... ...
и примъква сумрак сивобял.
Избягва денят самохвалещ се,
но в сянка на цвете се сврял.
Проплаква и стъпкано цвете... ...
1018
Писна ми да нямам връзки, но съм весел и засмян.
Хората дали са дръзки? Аз – отнесен бонвиван –
колко писах и римувах! Сякаш нов всемир видях.
На живота се любувах и в поезия го пях.
Ще се смея с долините и с реките ще шумя! ...
Хората дали са дръзки? Аз – отнесен бонвиван –
колко писах и римувах! Сякаш нов всемир видях.
На живота се любувах и в поезия го пях.
Ще се смея с долините и с реките ще шумя! ...
1208
2
Беше страх,
аз разбрах,
осъзнах
и успях да прогоня.
Този страх ...
аз разбрах,
осъзнах
и успях да прогоня.
Този страх ...
879
5
20
Законът на смъртта не ме тревожи -
все някой ден ще легна във пръстта.
Не пих нектар с министри и велможи,
със клисав хляб залъгвах си глада.
Живях го, както аз си го разбирам - ...
все някой ден ще легна във пръстта.
Не пих нектар с министри и велможи,
със клисав хляб залъгвах си глада.
Живях го, както аз си го разбирам - ...
1839
9
11
Сияе залезът ален,
лъчи се губят в тъмнината,
в очакване на час прощален,
в очакване на тишината.
Природата заспива навън, ...
лъчи се губят в тъмнината,
в очакване на час прощален,
в очакване на тишината.
Природата заспива навън, ...
615
1
Като капчица дъжд по стъклото,
като есенна шумка в гората,
се отрони без звук Съществото
и докосна с почуда земята.
А животът е кратичка песен, ...
като есенна шумка в гората,
се отрони без звук Съществото
и докосна с почуда земята.
А животът е кратичка песен, ...
850
3
3
Изчезна стълбата. След райските дела.
Да слезе Бог сред нас - да се изгуби.
Души да търси скрити в хорските тела.
От срам и гняв, брадата да оскубе.
Да литне ангелът - с окаляни крила, ...
Да слезе Бог сред нас - да се изгуби.
Души да търси скрити в хорските тела.
От срам и гняв, брадата да оскубе.
Да литне ангелът - с окаляни крила, ...
787
3
6
Не ме съдете за моите грешки тъй строго!
Не ме съдете и знайте, че всеки греши!
В живота не всичко е черно и бяло
и всеки по свой път нека върви!
Не ме упреквайте, много ви моля! ...
Не ме съдете и знайте, че всеки греши!
В живота не всичко е черно и бяло
и всеки по свой път нека върви!
Не ме упреквайте, много ви моля! ...
1436
Пребиха сънища. Отнеха й цвета на свободата...
Оплюха я с мълви и назидания.
Зашиха устните й. Арестуваха душата й.
Съблякоха я до сълзи от обещания.
Светата инквизиция на истини я върза ...
Оплюха я с мълви и назидания.
Зашиха устните й. Арестуваха душата й.
Съблякоха я до сълзи от обещания.
Светата инквизиция на истини я върза ...
772
3
7
Раздухвани светят огньовете
На прахосани палещи страсти
С непрегърнати блясъци молят
За рисувани в бяло контрасти...
За разтуха в промени затворени ...
На прахосани палещи страсти
С непрегърнати блясъци молят
За рисувани в бяло контрасти...
За разтуха в промени затворени ...
894
1
Леко се впускам в голямото нищо
за да чуя, видя, усетя
за да мисля, милея и казвам.
И леко се впускам в голямото нищо
За да чуя тишината как беснее ...
за да чуя, видя, усетя
за да мисля, милея и казвам.
И леко се впускам в голямото нищо
За да чуя тишината как беснее ...
848
Понякога мразя,мразя безкрайно,
мразя хората,света и живота дори,
мразя,когато се чувствам отчаяна...
Тогава си спомням,че има звезди.
Понякога плача,плача горчиво, ...
мразя хората,света и живота дори,
мразя,когато се чувствам отчаяна...
Тогава си спомням,че има звезди.
Понякога плача,плача горчиво, ...
1211
2
8
В живота си се борим за всичко в що вярваме и с лек полъх
на тънките ни, чупливи крила, политаме.
В живота си се страхуваме от хората и за хората, които обичаме.
Тънка е границата на страха от болка днес.
Да се бориш е все по-трудно, щом нямаш подкрепа и топла ръка, ...
на тънките ни, чупливи крила, политаме.
В живота си се страхуваме от хората и за хората, които обичаме.
Тънка е границата на страха от болка днес.
Да се бориш е все по-трудно, щом нямаш подкрепа и топла ръка, ...
620
Нерядко в чужди ниви каменисти,
където не растат дори сухи драки.
Посели грешки - почваме начисто,
залъгваме се - утре нов живот ни чака.
Да жъне друг горчивите ръкойки, ...
където не растат дори сухи драки.
Посели грешки - почваме начисто,
залъгваме се - утре нов живот ни чака.
Да жъне друг горчивите ръкойки, ...
709
7
9
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
