20 534 резултата
Безкръвни пулсират вените
на моята Родина.
Проплакаха родените,
мечтата се спомина.
Жажда мъчи тленните, ...
  483 
Пътувам в автобуса стар
и съм мъничко заспал.
В унеса на сладка дрямка
аз чувам – все едно съм на седянка:
¾ От къде си родом? ...
  2687 
А трябваше да се науча много рано,
да не превръщам в дом сърцето си,
понеже там следи останаха
от много, необичащи човеци...
И как да вярвам? (Още вярвам ви.) ...
  593 
Избрани или не... живеем,
търкаляме съдбовната си пита.
Ту плачем, ту в усмивки греем,
а времето невидимо отлита.
Понякога нареждаме си рими ...
  714 
И без тебе, все още светът се върти…
И без тебе, все още живея…
Ново утро посрещам, със нови лъчи…
Но не мога без теб да се смея…
Да се усмихвам не мога... Не мога без Теб! ...
  1081 
Вярата във Бога и в доброто...
Едничката надежда са ми те!
Раните в душата ми и злото...
Отдавна излекувах ги, дете!
Недей да позволяваш да те спъват ...
  994 
Времето
То чертае само бръчки по лицето,
с бяла четка рисува нашите коси.
Но не може да достигне до сърцето,
ден след ден намалява ,за жалост,уви! ...
  590 
Летях и падах, ставах и вървях,
и смела бях, презряла смут и страх,
сред студ и жега, лед, пустиня, прах,
светица, бяла, черен дявол лош,
изстрадах и обичах, преболях... ...
  551  12 
Ще те науча да виждаш вятъра,
да го усещаш с върха на пръстите.
Да го подозираш в скърцането на пясъка
и да улавяш ехото му в шепите си.
Ще ти помогна да минаваш граници, ...
  687 
Тревясала е тясната пътечка,
полегнала е старата лоза,
червени рози подивели
опитват се сред бурен да цъфтят.
Врата, провиснала на стара панта ...
  523 
Навярно някога съм бил щастлив.
Не помня. Уж не се забравя, казват...
Вероятно затова останах жив,
или понеже тръгнах, безнаказано?...
Но сигурно, защото избледнях. ...
  483 
Глупостта ще идва с грубости и смях,
предателствата пак ще те застигат,
с лекота голяма те все извършват грях,
ласкателствата все ще ти намигат.
Простащина и завист с магнит ще те следят, ...
  870 
Преди да станат
врагове,
дали не са
били приятели?!
В друга сцена, ...
  587 
Здравей, самотнице - поредна нощ...
Май нямам с нищо да почерпя.
Тя, всъщност масата е сложена,
обаче сякаш, като жертвеник.
Но нищо, ти ме прегърнѝ! ...
  511 
Тази нощ аз отидох на плажа
преброявах вълните в морето
Беше памет и вечност водата
в дълбокото синьо, където
от удавници дъното пълно е ...
  692  20 
Приятелството старо
е като Килиманджаро -
огнено в своята основа
и ледникова шапка нова!
Ледът топи се с всеки ден ...
  1167 
На гладния дайте храна.
На яловата - детенце.
На вдовеца - жена.
На пастира - теленца.
На босия обувки. ...
  791 
Поемаш дъх
и стиснал длани
прекрачваш в черна тъмнина.
Сред лепкав мъх
и куп лиани ...
  721 
Виновно ли е времето кажи?
Когато искам слънце - завалява,
а пък когато в мене се стъмни
нахален присмех взора ми огрява.
Виновно ли е времето кажи, ...
  1112  10  14 
Звукът от спомени и минало
В главата ми отекват като песен
Било какво било , отминало,
А пътят ми нагоре веч е лесен.
Незнам какво ще стане утре, ...
  715 
на подбив взеха
Дон Кихот — в духовността
че стòри пробив
и въздигна до ВЪЗБОГ
човечността — тъй крехка
  390 
Не, вече няма да ти пиша стихове,
в които да редя копнежи.
Ще те кълна да ме обичаш винаги,
дори да бъде безнадеждно.
И не преставай никога, защото моля те, ...
  570 
Когато натежи над мене тишината,
Ще трепне звън от твоят смях.
Сама ще си отиде самотата,
Ще ме заплита в моят грях!
Ще шепнеш тихо, сякаш ме прегръщаш, ...
  828 
От днес е много тихо. Като смърт.
Не чувам даже тежкото си дишане.
Понеже там е спирала кръвта ми,
душата ми плътта си търси? Жив съм!
Оказва се, защото теб те няма. ...
  408 
Недейте повече! Не си помисляйте!
Не идвайте в живота ми! Заключих.
Внимателно ме чуйте и записвайте!
Защото мога и случайно да се случа!
Не дай си Боже! Плюйте в пазва! ...
  442 
Човекът е една вселена,
изпълнена със бурни страсти,
с божествена искра роден е
и скрития стремеж за щастие!
Преследва своите химери, ...
  920  10  22 
Ела, не ме позна и ти,
орисницата даже ме подмина,
очите ми - не ги видя дори,
забързан камъни да сбираш.
Все там седя, Голгота дом ми стана - ...
  559 
Здравей,
среднощни приятелю!
Какво правиш тук,
не те питам!
В главата ми, ...
  763 
Въздух по земя се носи,
Слънцето кара го да тича,
по душа човешка се насочи,
в дрянова прегръдка се облича,
бяга след магичните откоси, ...
  1000 
Дали се прекръсти с надежда Земята,
изплакала мъчно окапал живот
с отлитащо ято на птици, когато
милее за тяхната вечна любов?
Дявол ли спретнал е празника тука ...
  527  10 
И като капки нежен дъжд
събирам строфи разпилени.
Сълзи, усмивки, океан,
емоциите слепвам в мене.
И те валят като порой, ...
  490 
Останах с ненаучени уроци.
Разбира се, жестоко заболя.
Не станах роб на никакви пороци,
поне животът ми да беше грях...
Обичаш ме, но адски съжалявам - ...
  535 
И притъмня. Небето се продъни.
Тежки сълзи над земята хвърли.
И с глас ревеше, там от високо
навярно от болка надълбоко.
Но долу, ниско на земята ...
  735 
Живеем сред недоизказани неща
в свят на истините неизречени.
За божество приели сме вещта
и бъдещето се превръща в обречено.
Но ръцете ни са празни в гроба, ...
  685 
В черупката на Времето
гъмжи от червеи...
Ядливата сърцевина е малко!
А никой не поглежда корена
и ствола на дървото... ...
  1000 
Няма на света лоши и добри поети,
всички те пишат, даряват своите слова.
Едни са скромни, а другите напети,
но всички поети раздават своята душа!
За поезията им няма догми, правила, ...
  1551 
ГЛАДЪТ НА ДУШАТА
Душата има нужда да се храни
не само с хляб,
а със кръвта от свойте рани!
Самотен вълк е тя в окото на ловеца. ...
  674 
Прощавах и си тръгвах твърде често,
а после ме изгаряха на клада.
Сега в единствена сълза се вмествам,
сред тихия покой на листопада.
Сега копнея само за огнище, ...
  895 
Градът уморен от жега е притихнал
навън отдавна падна мрак,
лежа в леглото си утихнал
лежа и размишлявам пак
Видения, мечти, тегоби, ...
  1173 
В небосвода слънце залязва,
сам не зная накъде отивам.
Някой нишката на живота срязва,
горчивата чаша ще изпивам.
Към вечността отправям взор, ...
  418 
Предложения
: ??:??