20 534 резултата
Как да бъда различен
щом отвсякъде ти дават акъл
да си кротък, послушен, безличен
да вървиш в коловоз като пън
Как да бъда различен ...
щом отвсякъде ти дават акъл
да си кротък, послушен, безличен
да вървиш в коловоз като пън
Как да бъда различен ...
643
Очите ми са пепелници,
сърцето ми е боклукчийски кош,
главата ми, гнездо на мъртви птици,
животът реже ме... като касапски нож...
Над скелета ми - закачалка за мечти, ...
сърцето ми е боклукчийски кош,
главата ми, гнездо на мъртви птици,
животът реже ме... като касапски нож...
Над скелета ми - закачалка за мечти, ...
590
4
9
Поети самовлюбени,
в себе си изгубени,
подвластни на звездите
и луната,
обречени на самотата, ...
в себе си изгубени,
подвластни на звездите
и луната,
обречени на самотата, ...
982
9
22
Ako пpиeмeм, чe живoтът e игpa
нa шax, нe ce cъpди чoвeчe или тaблa,
тo игpaтa имa пpaвилa,
koитo тpябвa дa ce cпaзвaт.
И ako xвъpляш фигуpитe c гняв ...
нa шax, нe ce cъpди чoвeчe или тaблa,
тo игpaтa имa пpaвилa,
koитo тpябвa дa ce cпaзвaт.
И ako xвъpляш фигуpитe c гняв ...
688
2
Мое мъничко снежно човече,
от запустелия двор на живота.
Студът във любов ти се врече.
Пролетта ще е твойта Голгота!
А пък мен топлинката крепи ме... ...
от запустелия двор на живота.
Студът във любов ти се врече.
Пролетта ще е твойта Голгота!
А пък мен топлинката крепи ме... ...
1391
11
19
Усещам, че превръщам се в апатия.
Не сещам смисъл в нищо вече.
Полазва сянката на антипатия,
която музата към ямата завлече...
Висят опулени картини по стените, ...
Не сещам смисъл в нищо вече.
Полазва сянката на антипатия,
която музата към ямата завлече...
Висят опулени картини по стените, ...
650
1
4
Светът макар да е реален
със нас се сякаш подиграва,
че той е образ огледален
на собствената ни представа.
Ако разнасяте зараза - ...
със нас се сякаш подиграва,
че той е образ огледален
на собствената ни представа.
Ако разнасяте зараза - ...
917
2
Пушеци. Чернилки... Задух страшен!
Времето - безмълвно. В саркофаг.
Тишината - тягостно крещяща.
Спомен за крила над всеки праг.
Сплетени мълчания. Горчиви. ...
Времето - безмълвно. В саркофаг.
Тишината - тягостно крещяща.
Спомен за крила над всеки праг.
Сплетени мълчания. Горчиви. ...
1119
8
18
Koгaтo xвъpляш кaмък във кaлтa,
нe oчaквaй дa ocтaнeш чиcт.
Koгaтo чуcтвaш злoбa към cвeтa,
нeдeй дa я изливaш въpxy лиcт.
Зaпиcaнa тя тpae вeкoвe ...
нe oчaквaй дa ocтaнeш чиcт.
Koгaтo чуcтвaш злoбa към cвeтa,
нeдeй дa я изливaш въpxy лиcт.
Зaпиcaнa тя тpae вeкoвe ...
751
1
На дясното си рамо ангел носим,
и с дявола на лявото си рамо,
в охолство тънем, а коматче просим,
трохичка обич ни е нужна само.
Забиват се в плътта ни думи тежки, ...
и с дявола на лявото си рамо,
в охолство тънем, а коматче просим,
трохичка обич ни е нужна само.
Забиват се в плътта ни думи тежки, ...
1542
20
22
Божествена приказка за Началото...
... Най-първо дойдоха при нас Боговете
и те ни научиха как да се любим,
и с тях заживяхме щастливо, обзети
от общата Страст към красиви заблуди... ...
... Най-първо дойдоха при нас Боговете
и те ни научиха как да се любим,
и с тях заживяхме щастливо, обзети
от общата Страст към красиви заблуди... ...
463
2
Да се изкачиш до върха и да погледнеш надолу незабравимо, е кратък начин за да го опишеш. Осъзнатите в тебе истини идват после.... Благодарностите също, но усещанията, които нахлуват - безценни.
Ето така се случва, когат немаш вера у тебе пък живота, силите, ти казват друго.
Не вярваш у сърцето а в ...
Ето така се случва, когат немаш вера у тебе пък живота, силите, ти казват друго.
Не вярваш у сърцето а в ...
637
София, виж романса днес,
Фалшиви думи, дори усмивки.
Лъжи, поднесени с финес,
Тънки и прозрачни обвивки.
Настана грохотна тишина. ...
Фалшиви думи, дори усмивки.
Лъжи, поднесени с финес,
Тънки и прозрачни обвивки.
Настана грохотна тишина. ...
1482
1
Безкрайно равновесен е денят,
изпил насила чаша целомъдрие.
Простете ми, не искам да виня
послушника ни - слънчогледче къдраво.
Прилича на юдейски херувим ...
изпил насила чаша целомъдрие.
Простете ми, не искам да виня
послушника ни - слънчогледче къдраво.
Прилича на юдейски херувим ...
611
7
17
Луната е в краката на поетите,
а също част от техните миражи.
Небето мрази силно самолетите,
че хората са в тях като в кофражи.
Блондинките се крият в стари вицове, ...
а също част от техните миражи.
Небето мрази силно самолетите,
че хората са в тях като в кофражи.
Блондинките се крият в стари вицове, ...
657
9
24
Колко пясък изтече през пръстите,
а за мен сякаш минал е миг,
много мисли не стигнаха устните
и сега в мен кънтят, като вик.
Не успях да наситя душата си, ...
а за мен сякаш минал е миг,
много мисли не стигнаха устните
и сега в мен кънтят, като вик.
Не успях да наситя душата си, ...
903
7
14
Звездите пак изгряха на балкона
Лъчите им докоснаха земята
И всяка живинка притихнала в неговата зона
Че време е за театъра разбраха.
Вървя нагоре път да си проправя ...
Лъчите им докоснаха земята
И всяка живинка притихнала в неговата зона
Че време е за театъра разбраха.
Вървя нагоре път да си проправя ...
1132
Аз трябва да съм истински щастлив!
Щастлив единствено със Тебе!
Напук на хорските злини,
в оставащото малко време.
Защото мина половин живот, ...
Щастлив единствено със Тебе!
Напук на хорските злини,
в оставащото малко време.
Защото мина половин живот, ...
762
5
3
Преображение*...
И все си мисля, че съм прав,
когато в Днешното ми време
си пожелах: в Абсурдна сплав
и миналото да се вземе... ...
И все си мисля, че съм прав,
когато в Днешното ми време
си пожелах: в Абсурдна сплав
и миналото да се вземе... ...
808
2
1
-Недей се ядосва- ми казваше някога,
покойната баба, що нося ù името.
- Със Господа, чедо, недей да се караш,
че всичко отгоре е вече написано.
Това, що го нямаш, не топли сърцето ти ...
покойната баба, що нося ù името.
- Със Господа, чедо, недей да се караш,
че всичко отгоре е вече написано.
Това, що го нямаш, не топли сърцето ти ...
1306
4
10
Трябва ли все да изричам
с думи човешки,
първичните чувства
обвързващи всеки от нас?!
В думи,рамки,кавички ли трябва, ...
с думи човешки,
първичните чувства
обвързващи всеки от нас?!
В думи,рамки,кавички ли трябва, ...
1672
2
Карлсон,приятелю,стана ми скучно!
С моята сянка играем шах-мат...
Мишки огризват старите чувства.
Зъзне прозорецът - смръщен от хлад.
Лампа мъждее...Почти като свещ е. ...
С моята сянка играем шах-мат...
Мишки огризват старите чувства.
Зъзне прозорецът - смръщен от хлад.
Лампа мъждее...Почти като свещ е. ...
2260
10
23
Катерих се по покривите смело.
Опитвах се звездите да целуна.
Блажено спеше сгушеното село.
Притихнал даже хъркаше катуна.
Изстиваха във онемяла прелест - ...
Опитвах се звездите да целуна.
Блажено спеше сгушеното село.
Притихнал даже хъркаше катуна.
Изстиваха във онемяла прелест - ...
1340
2
6
Заблудата: Вечност!...
Последната вълна когато блъсна –
все още от Стихията замаян –
развеях флага на Заблуда късна,
че Щастието чака ме в Безкрая... ...
Последната вълна когато блъсна –
все още от Стихията замаян –
развеях флага на Заблуда късна,
че Щастието чака ме в Безкрая... ...
513
1
1
Картини, скрити в паметта,
до днес не са ми дали мира –
светът – потънал в суета,
как изход в тъмното намира?
Среднощ зад стръмния превал ...
до днес не са ми дали мира –
светът – потънал в суета,
как изход в тъмното намира?
Среднощ зад стръмния превал ...
685
11
21
1026
2
7
Нощите наказват ме,
съзнанието галопира,
докъде се разпростира
капана на суетата?
Заспах, докато със твоя глас ...
съзнанието галопира,
докъде се разпростира
капана на суетата?
Заспах, докато със твоя глас ...
1181
Обичаме ли и обичани ли сме,
повече не очакваме, не искаме.
Не се питаме защо сме родени,
защо под земята утре ще гнием.
Само миг и вечност е човекът. ...
повече не очакваме, не искаме.
Не се питаме защо сме родени,
защо под земята утре ще гнием.
Само миг и вечност е човекът. ...
831
2
1
Тук почива този, които се бори
с предела на човешките мечти,
тук почива безсмъртен!
с предела на човешките мечти,
тук почива безсмъртен!
854
2
Какво направих с моето вълшебство?
Нима превърнах бисерите в кал?!
Къде се скри
и синьото ми детство?
Какво се случи в лилавият мрак? ...
Нима превърнах бисерите в кал?!
Къде се скри
и синьото ми детство?
Какво се случи в лилавият мрак? ...
815
1
Животът си отива и куфара си стяга.
Засмивам се унило и после му помагам.
Една душа ще взема, нека я прегледам
В радост и в мъка премина толкоз време.
Мечтите подредени, изпълнени щастливо, ...
Засмивам се унило и после му помагам.
Една душа ще взема, нека я прегледам
В радост и в мъка премина толкоз време.
Мечтите подредени, изпълнени щастливо, ...
869
1
2
Изгарях цялата от неизпитван срам,
бодеше миглите ми със иглички.
Виновен беше август, с безпощаден плам
нагряваше до нетърпимост спиците.
Препусках в прахоляка на коларски път – ...
бодеше миглите ми със иглички.
Виновен беше август, с безпощаден плам
нагряваше до нетърпимост спиците.
Препусках в прахоляка на коларски път – ...
635
1
2
Съвестта ми не спи.
Съвестта се съмнява.
Съвестта не мълчи.
Съвестта обвинява.
Съвестта ми крещи. ...
Съвестта се съмнява.
Съвестта не мълчи.
Съвестта обвинява.
Съвестта ми крещи. ...
1211
4
Аз убих мечтата си!
Погребах празен съркофаг.
Сълзите ми потекоха,
Избърсах ги.
Не исках слабост да показвам пак. ...
Погребах празен съркофаг.
Сълзите ми потекоха,
Избърсах ги.
Не исках слабост да показвам пак. ...
1125
4
Не знам колку е часот
ниту кој ден е денеска
ни која година
транзитира во нашите животи
не знам кој го засенува сонцето ...
ниту кој ден е денеска
ни која година
транзитира во нашите животи
не знам кој го засенува сонцето ...
625
1
1
Под нозете ми
парещи въглени,
съскат.
Над главата ми-
светят звезди... ...
парещи въглени,
съскат.
Над главата ми-
светят звезди... ...
780
3
Небето през август – свлечено.
В пожар гори
като блестяща чаша
от бяло вино.
Изгрева докосвам сутрин ...
В пожар гори
като блестяща чаша
от бяло вино.
Изгрева докосвам сутрин ...
910
1
Маска не носих никога, не дирих и броня.
Лице, име и сърце защо от света да крия?
От речено, сторено не се боя, не бледнея.
С постигнато и спечелено аз не се гордея.
Не съм от друга по-велика, ни по-мъдра. ...
Лице, име и сърце защо от света да крия?
От речено, сторено не се боя, не бледнея.
С постигнато и спечелено аз не се гордея.
Не съм от друга по-велика, ни по-мъдра. ...
889
Ах, любов, така неосъзната,
така препускаща, обляна в лунен прах!
Нима душата ни е слята,
потънала в смразяващ мрак...
Тъй нежна си, любов, неутешима, ...
така препускаща, обляна в лунен прах!
Нима душата ни е слята,
потънала в смразяващ мрак...
Тъй нежна си, любов, неутешима, ...
785
2
4
Скалисти отломки се ронят,
от последната хорска душа,
а хора, някъде долу се молят,
да получат частица една.
Отломките падат, изгубват се, ...
от последната хорска душа,
а хора, някъде долу се молят,
да получат частица една.
Отломките падат, изгубват се, ...
820
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
