20 531 резултата
Приказни предчувствия
Далеч от грижи и покруси,
сред цветни звуци и гори,
обдишвам паметни минути
и жива жар по мен вали ..... ...
  553 
Тиха песен съм, събудена от здрача
Понесена от лъч в утринна роса
Дойдох да те прегърна и заплача
Сълзите ми са дар за обичта!
Заморена съм, но следвам те, не спирам ...
  1019 
Събудих ли се?
Или още спя,
не зная.
Отворих ли очи
да видя пак света? ...
  1083 
Събуждам се и искам да изгазя
душата си,
докрай зашеметена
и пътищата с калните талази,
и тинята на дъното – ...
  858 
С инжекции... в своите вени...
си впръскваме все "Свобода"...
и лека... полека... невинно...
привикваме ние с това...
изгубили своя критерий... ...
  964 
Грешни мисли в Свята нощ...
Екзистенциално
1.
З а г а д к а т а: на своето създаване
едва ли някога ще проумеем!... ...
  277 
Боже мой, Боже мой, /като възклицание/,
кой те обсеби да си отрицание?
Имам си свои съображения,
както и чести встрани отстъпления.
Екстра си! Аз съм наполовина ...
  1310 
С тези скъсани обувки за жалост,
странна буболечка съм в гнездо,
на пърхащи пчелички в радост.
Черната овца в милионно стадо.
Любовта за мен е чак на луната, ...
  1195 
Боже, как да повярваш, че трийсет лета отлетяха?!
Като сини балони в небесната вис се стопиха.
Сякаш сън са били, а ние сме същите някъде –
там, където звънецът училищен с песен ни вика.
Там учител добър ни повежда, ръката ни хване – ...
  1169 
***
Така ми писна, дяволът го взел,
да бъда все за някого безплатен
удобен, винаги готов мотел,
във който да си настани душата.
И кой ли не – скучаещ и пиян, ...
  939  14 
Дъждът си рони капката по капка
В математически синхрон,
А облаци сърдито спорят в крачка
За място по намръщения небосклон.
И тишината си пробива път ...
  856 
Светлината на пътя изгряла в теб,
разкри, красотата на твоите очи
Не очаквах да видя безкраен свят,
Свят от нестихващи златни лъчи
Случаен звън и пробуждане в мен на ...
  1062 
Чувствата не се копират!
Хората не са със етикет!
Спомените не умират!
Господ е Перфектният Поет!
Всичко е написано на книга ...
  1245  16 
Приседнала в притихналия двор,
представям си как литвам, към небето,
и дребни грижите, от птичи взор,
са семки в слънчогледа на сърцето.
Посявам ги и тихичко кълнят, ...
  680  10  11 
Не знам Луната страда ли, когато
замлъквам и кафето ми горчи.
Когато книгите ми – куп хартия
на ауто дафе е готова да гори.
Когато думите се карат и боричкат, ...
  421 
С извинение – лирика
Има някаква зараза в писането. И ти, невинната душица с нежно-розови мисли за красивия свят, четеш, четеш, четеш поезия – а накрая те прокъсне /както викаше баба ми за разслабването/, пък пропишеш. Поезия! Или поне в някаква образноподобна форма. Та – и мен така! За което се изв ...
  672  15 
Събуждам се рано. Зората е няма.
По покрива дъжд равноделно се стича.
Отново съм същото тъжно момиче
защото без сълзи и щастие няма.
Денят ми завихря се в тази измама, ...
  908 
Полунощ
За Любовта да ти разкажа
аз искам: с приказките скъпи
от детството, но друг пейзажа
да ѐ щом полунощ настъпи. ...
  447 
Какво ли дириш тука, птиче клето,
сред лудницата в градския коптор?
Избягай някъде далеч, където
расте калина или дъхав бор.
Със теб да литна искам, но не мога. ...
  598 
Mansion...
Entrance,
beautiful and welcoming.
Halls,
Nice, clean, ...
  1392 
От кал си ме направил!
Сам – самичък ме остави!
За мен си ти забравил...
Виновен ли съм?! Ти прости!
Кажи, кажи! Къде си Ти!? ...
  369 
Не се събуждай, сине, почини си,
обичам да те гледам, като спиш.
Навън е късна есен. И замислен
ветрецът влачи листи, мълчалив.
Така и ние вкъщи онемяхме. ...
  1742 
Ще купя хляб и тъничка тетрадка.
(Той, хлябът, вече стига ни за трима.)
И стиховете ми ще бъдат кратки.
Солени, като вятър с прашно име.
Ще счупя на надеждата яйцето, ...
  627  12 
Душата ми е мост невидим
между небето и земята.
Нима е време да си ида,
щом гаснат, тихи, сетивата?
Издишат снежните комини ...
  809  18 
Този текст за песен, е специално написан за мелодията на Антоан Антонов (meteor) "Серенада". Давам права на Антоан, да използва текста за създаване на песен и да го преработва, ако е необходимо. Линк към мелодията можете да кликнете от тук: https://otkrovenia.com/bg/muzika/serenada-13?autoStart=1
Пр ...
  941 
Музика и поезия
Поезията е сякаш музика в мен,
излязла от душата ми, един рефрен.
От стиховете сякаш музика звучи,
музиката от душата за душа лъчи! ...
  739 
Издигнати над калното, над сивото,
летящите с крила-дъги се реят.
Привлича ги със аромата си красивото
и те щастливо пеперудено се смеят.
Но дебнат ги завистници, злосторници, ...
  478  15 
>
>
> "А може просто дяволите в мене
>
> да са умрели в търсене на Рая." ...
  691  15 
Какво ли ще видят очите ми още,
какво ли ще чуе горката душа
във тихите тъжни, безименни нощи
и в утрини, скрити в досадна мъгла?
Какво от това, че душата е стара? ...
  1013 
Щом дойде есен нейде по света –
от всички най-красиви са брезите.
И ронят злато техните листа
по птичите маршрути към Египет.
Гравира ли студът със зла игла ...
  649 
Времето...
... На Слънцето последният отблясък
пробяга за прощално по водата,
денят полека спусна се „оттатък”
и лятна нощ зави с воал Земята, ...
  1109 
Живееше в най-тъмното велик поет,
редеше строфи, оди и сонети,
и въпреки, че по характер бе проклет,
на всички обясняваше, как светлината свети.
Горяха думите му с плам фалшив, ...
  755  12 
Те, думите съвсем, като децата,
играят си и милват, и раняват.
И странници са, скитат по земята,
и будните ни нощи озаряват.
Дали са врани, или пойни птици, ...
  1001  13  15 
Слънцето събуди ме с лъчи,
славей пее своя песен
благодат за моите очи,
днес денят е тъй чудесен.
А тревата скоро окосена ...
  842 
Спомен от Големия взрив...**
Във нощ, като видение разкошно,
звездите мигат в черното небе,
а мислите загадъчно-тревожно
налитат ми незнайно от къде... ...
  402 
... а може би защото ветровете
вършеещи над земното ни кралство
са най-свободните от всичките поети,
презиращи гравитационното богатство,
за нас са най-невидимите силуети... ...
  468  28 
Била съм вещица навярно
в отминалия си живот.
На кладата горяла бавно,
подпалена от някой идиот.
Препускала съм в лунната пътека, ...
  593 
Тази вечер си жълтица.
Светиш и напътстваш.
Виждам със притворени очи.
Селянинът в притчата
на моста - ...
  333 
Гларус изповядва дребни страсти.
в мазето на Живота.
Крещи, намерил някаква огризка.
Не иска и да знае,
че главоломно сме се устремили ...
  526 
Затвори прозореца и пусни завесите
да не влиза и лъч откраднат.
Слънцето толкова естествено
свети за сити и гладни.
Онези дето с рибарски мрежи ...
  582 
Предложения
: ??:??