1 013 резултата
В главата ми бе страшна бъркотия
и път след път на кръстопът избирах,
и верният не можех да открия.
В началото все сякаш се намирах.
Към тебе тръгнах, в миг решил, Сибила ...
  507 
Живееше на улицата сам
квартален пес. Наричаха го Рошльо.
По светло бродеше насам-натам,
без покрив спеше в ледените нощи.
Случайни хора, с помисли най-лоши, ...
  1237  10 
Ти си в допира лек на жужаща пчеличка,
размножила живота, дарила му сладост.
В неуморните, хранещи клюнове птичи
малки човчици жълти, разтворени лакомо.
В благородния храбър делфин - избавление ...
  1367  29 
Нахоках здраво лошата съдба...
и вяра сложих в празната торба.
През рамо метнах я и тръгнах сам
по пътя неотъпкан, ала зная
зад планините синьобели, там, ...
  489 
Скалите, там, не са скали... във камък
самият Бог крилете ми превърна
за да потъна в своя грях без пламък
и с полет в рая да не се завърна.
А езерото, тука, ще тежи ...
  948 
Съдбата ли живота ни излъгала
все с празни обещания горчи?
Тъгата ми от младостта е в ъгъла,
китарата разстроена мълчи:
О, спомен мой, не страдай, не плачи! ...
  796 
  1710 
Разлистила е меката трева
зелен килим към старата ни къща.
Дали в зида е щастие сковал
зидарят? Или детството се връща?
С умората от бързащия град, ...
  2004  27 
***
Във края на възторжената младост
Поглеждам в теб - дъхтиш на радост
И помня ненатрапчивата сладост
На свободата, смелите мечти
На вярата, че всичко предстои ...
  760 
Макар така несъвършен,
светът не спира да се движи
и бели, черни, руси, рижи
мълвят въпроса съкровен.
И моят стих, с любов стъкмен, ...
  1026 
В светулковата ви крилата младост,
лудуват звездочелите коне,
сърцата с изранени колене,
вървят към нова обич, нова радост.
Душите ви са хвърчилата сини. ...
  1932  16  37 
И пак сме, мое Лято, на финала
на песен лековата и протяжна...
Сърцето ми отмерва девет бала
от чувства, дето няма да изкаже
до следващите слънчеви откоси ...
  780  15 
Дойде поетът отдалеко
в града бетонен. Беше пролет.
И с лирата си звънка леко
запя за обич, вяра, полет.
Не спираше най- откровено ...
  1285 
Заложих сляпо аз на любовта
за да получа щастие в награда.
Но колко е наивна младостта
и колко без вина, и опит страда.
В действителност съдбата, без пощада, ...
  651 
Обичта е тази наша мисия,
която ни осмисля без съмнение.
И един за друг сме нейна визия,
и заедно сме нейно просветление.
В наследство ще оставим поколение ...
  457 
Човек неспокоен в легло от стремежи
се носи към края из нежни мъгли.
И жалък глъч от безцелни брътвежи
съпровожда болезнено кратките дни.
Живот неспокоен протяга ръце- ...
  1166 
Сърцето си как исках да изтръгна...
От болката бе тежко наранено,
но сила то намери, не помръкна,
остана да тупти непобедено.
Душата си, аз мислех, ще изгубя ...
  499 
Когато паметта изневери
и в нов живот, и в ново тяло даже
сърцето чрез душата ще подскаже,
че любовта ми пак за теб гори.
Забравата не ще ни покори ...
  1111 
Ребро ли е? Съмнявам се. Не мога
с една едничка кост да обясня
творението искрено от Бога
наречено от нежността... жена.
Без нея, зная, няма да ме има, ...
  532 
От време незапомнено аз тръгнах
да търся обич по земята стара.
И не веднъж сред пустошта замръкнах,
и колко пъти се събуждах с вяра.
По пътя стръмен все да се катеря ...
  1111 
След мрачни векове изгря заветът
и Данте от една любов изригна,
Петрарка също с влюбване откликна
светлострунно да е жив сонетът.
Но различен е по нрав поетът ...
  727 
Понякога мечтата ти полита
с такава скорост, знам, неудържима
и в бъдещето недошло се скита
и там те чака жива и любима.
Върви към нея. Тя, незабравима ...
  685 
Обичам те... Какво ли още мога
да кажа аз след този зов най-сладък?
Чрез любовта сме само равни с Бога
и тя е вяра в ад и в безпорядък.
Обичам те... Дарява без остатък ...
  3434  16  25 
Не гоня вече вятъра лудешки,
не чакам чудеса под дъжд и в сняг.
Не ме отчайват власт и чужди грешки,
не ме примамва илюзорен бряг.
Аз вярвам в теб и ти си моя знак ...
  539 
Цветята ми изсъхнаха. Дали
им липсват лековатите ми ноти?
Пианото проскърцва и боли
откакто стана моята Голгота.
И ето, непогалено, листото ...
  1510  11 
Положила на теб глава,
прегръщам мократа трева.
Листата треморно се люшкат
и галят сгърбения дъб.
На повея отронен дъх ...
  1726 
Опитвах се преди да разгадая
с ума си скромен твоята магия.
И не очаквах аз, че ще открия
чрез тебе много повече от рая.
Как невъзможно е да опозная ...
  965 
Отдавна времето ни мина,
като конете във галоп.
Тревогата не ни подмина,
но спастрихме си житен сноп.
Ръкойките във него стигат ...
  721 
на дървената пейка тая вечер
с рибарите на обща маса бях.
Л. Станчев
Мъжете следват вечния си юг –
смиреното весло в дома отвежда. ...
  1268 
Ранна утрин се събужда,
лее щедро живина
и с хладна ведрина -
като сестра деня прегръща...
Дремя, легнал зад стъклото, ...
  822 
Във малък двор растеше бяла вишна
висока, стройна и красива
бе много стара, почти седемдесетгодишна
умееше със аромата да опива.
Но пречеше на стария ковач ...
  939 
От памтивека зная, че те няма –
часовникът е мярка за безвремие.
Изострени стрелки, с тревога кремъчна,
тиктакат по вратата на съня ми.
Едва усещам. Глуха съм и няма. ...
  2661  13  20 
Не е възможно, просто да се спра.
Привличането как да отклоня?
Най- малко бих могъл да го сравня
със неизбежна утринна зора.
Във светлината топла и добра ...
  1154 
Проблясват първи слънчеви лъчи.
След малко Вавилон ще се събуди.
Ще се отворят хиляди очи
в града със чудесата си прочути.
И като гръм от храма на Мардук ...
  1013 
В очите ти потъвам, за да видя
през твоята душа сега света.
И гледам аз и чувствам до насита
най-чистата любов и красота.
И болката усещам, ала тя ...
  1476 
Дали потънал в красотата на очите ти
ще се загубя някъде далеч от мен?
И сладостта да сбъдвам пак мечтите ти
ще бъде светлината в моят ден?
Дали погълнат в сивотата на досадата ...
  1214 
Денят с нощта се сменя,
на слънцето луната прави път.
Човек - човек изменя,
но Той видял е всичко! Той денят!
Усмихва се и тайно прѝхва ...
  598 
Изгрява вече слънцето в зарана
и от безоблачните небеса
изпраща пролетните чудеса -
стопява болките във всяка рана.
И топъл вятър с мириса на пролет ...
  566 
От празна чаша пия аз
на дните тихи суетата,
а нощем буден към Луната
летя – неводен от компас.
Летя, изпаднал в тих екстаз, ...
  698  11 
Разпитвам уморени ветрове
за пътя на доброто и на лошото.
Страхът ми да узная се е свел
до смелост да намеря и най-мощния,
останал си с едната милост божия. ...
  895 
Предложения
: ??:??