20 522 резултата
Мисълта крилата отлита навсякъде,
с крилете на Хермес и окото на Хорус.
Следващата искра дебне там някъде,
я в космоса, я в пустия северен полюс.
Щом наближи целта искряща, златиста, ...
  750 
Там, където бушуваше битката с алени пламъци,
вечер дрезгаво вие към дюните старият кладенец.
В гърлото кост е заседнала – жълта и тежка -
и припомня си нямото дъно гласовете човешки.
Мъдро диша смъртта притаена и слуша напрегнато ...
  1053 
жадувам
да забия
последния пирон
на портата
към моята ...
  572 
...Тя е сърцето на живота...
и се влюбвам в нея все повече...
Всяко кътче е от душата...
вдъхновението, катарзиса...
Дава безспир истини, мечти ...
  539 
Във тайната стая на моя живот
реших да почистя до блясък,
превърнала бе се в бездънен кивот,
затрупана със тонове пясък.
Започнах да хвърлям едно по едно, ...
  872 
Да се спася ли или да се разруша?
Не спирам да се лутам между двете.
А може би с въпроса си греша
и въобще не ни е изборът в ръцете.
Но, както казват, всичко е внушение ...
  816 
Този устрем на душата, който говори,
тихичко, викащо, пеещо, всякакво...
и със всичко показва живота в себе си...
Когато се питаме или измъчваме,
когато се радваме и ненужни са отговори... ...
  684  11 
ПРЕДИ СЪНЯ
Преди да се смрачи и влюбените двойки
да търсят таен смисъл в падаща звезда;
преди морето кротко за сън да се отдръпне,
загърбило и хора, и дневна суета; ...
  315 
СЪБАРЯНЕ НА ДИВИЯ ПЧЕЛИН
В градинката под храстите жасмин –
напролет който с цветове ни радва,
незнайно как съзидаха пчелин
златистокрили бродници из ада. ...
  709  10 
Свети падаща звезда,
къса нощната тъма.
Тръгва си една душа,
друга идва на света.
Облак черен вън пълзи, ...
  492 
Тъга случайна тихо пропълзя,
промъкна се виновна сянка в мрака,
издебна ме зад облака сълза,
небето ме прегърна и заплака…
Бездомен спомен тайно в мен се скри, ...
  989 
Предметно-веществен, върти се света,
наглед хармоничен, завършен и траен,
създаден преди милиони лета...
Но колко е малък в простора безкраен!
В човешкото тяло заключен, духа ...
  576 
Времето се рони
и надава в мене викове,
съшито е с лирични везби,
хроники на стари стихове.
ЕГН-то ме застига, ...
  744 
Питаш ме, дъще, а отговор нямам,
как обичта се спасява?
Ето, поглеждам над твоето рамо,
мисли за наниз пресявам...
Всяка от тях - култивирана перла, ...
  532 
Коя маска ще сложиш днес?
От кого ще се криеш в ъгъла свит?
Ще скимтиш ли като пес –
жалък и от целия свят прикрит?
Докога ще те е страх от сянката? ...
  783 
Тъмна счупена бутилка, черно покривало на нощта,
мирисът на бъчва гнила разнася се сред дива самота...
И лежи в калта пиян самотник, черен и изгнил,
любов, надежда, успех, живот – всичко е пропил...
Ридания пиянски до небесен взор летят, ...
  1171 
И този ден се разпиля
след утрото до залез късен.
За него тъй ми домиля,
че го изпращам все навъсен.
Че си отива уморен ...
  256 
As the scales fall from your eyes
and you see the world though its disguise,
waves of terrible emotion emerge
and in a perfect storm they converge.
Your heart goes wild and restless, ...
  1490 
Ще живея!
Няма да се предам.
Знам, че ако загубя ще загубя
и последната надежда, а след нея и любовта!
Знам коя съм и от какво имам нужда, ...
  856 
Защо най-близките си, боже мой,
най-лошо ги раняваме при допир?
Първан Стефанов
Защо ли трябва да говоря
в пристрастна, тежка тишина? ...
  4864  37  76 
Искаш я,
но егото те свива,
желаеш я,
но гордостта те срива.
Искаш да ги превъзмогнеш, ...
  1373 
Мълчание
Дали си струва твоето мълчание,
понякога граничещо със страдание?
Мълчиш, а в теб се бори гордостта,
напира зад зъбите ти и Честта. ...
  340 
Небето е настръхнало до сиво,
а аз по памет там рисувам слънце,
във ранно утро мрачно и сънливо
посявам някъде щастливо зрънце.
Вилнее бурен вятър сред полята, ...
  902 
Да си пресмяташ дните...?
На кой да се отчиташ?
На себе си...?
Не виждам смисъл.
Живот... Иди го премери, ...
  1620 
Съставен от ноти, разпръснати в хаоса.
Такъв е животът – сгрешена симфония,
написана наяве, като абстракт,
синтезиращ единствено наш‘та ирония.
Петолинието е тяло, а пък нотите – чувства. ...
  1250 
Some are truly blind to beauty,
others can't possibly fathom duty.
Some can't help but push the borders,
others are bound to issue and follow orders.
The two can rarely find common ground, ...
  1124 
Ще поеме болката,
ще създаде радостта:
Отвори му вратата,
свободно и щастливо-
сърцето ще се справи..., ...
  628 
Истински лъжлив,
бясно неподвижен,
окрилен от страх,
страстно безразличен.
Храня бесове, ...
  1576 
Попаднала в дебрите безплътни,
в лабиринта на душевния простор,
тишината прекосява чувства смътни,
в търсене на истинния взор.
Разпалено сърцето тръпне ...
  856 
Ревяща буря във мозъка помита сетивата,
стаята пренася се във Ада,
вътрешна война настъпва.
Звезди в паркета не виждам да се отразяват,
промили ненавист правят кръвта ми катран. ...
  706 
едно общество
на насилие бързо
върви към разпад
едно общество
на насилие бърза ...
  331 
О, как се смеят костенурките!
Докато свършат:
току-виж, минали векове.
През цялото време –
някой прави революции, ...
  753  24 
Избора го прави съдбата
Дали живота си
ще изживееш в угода
или от началото до края
в трудност и несгода, ...
  390 
Дъждът, който сега вали, не спира,
на вади стича се по стъклата
и нов е светът, заради него,
като по-чисто всичко направи.
Но именно той ме възпира навън ...
  671 
***
Ще полудееш
Няма друг начин
Ще полудяваш по малко
бавно и с големи мъки ...
  648 
Интересна книга сякаш е животът –
с неочаквани обрати и завои.
А човекът сам навърта обороти
на съдбата и на пътищата свои.
И макар сюжета друг да го е писал, ...
  778  24 
The glistening leaves in the spring sun –
their miraculous life has just begun.
The songs of birds liven the sky so vast.
How long shall this harmony last?
People madly rushing in all directions, ...
  1498 
Дочувал провивквания
и замъгляван от езиците змийски,
как мразя тази твар наречена “субективно тълкувание”
и тези погледи пинизчийски.
Щом свършат камъните, ...
  1175 
В мъглата чезнат силуети
разтварят се във капчици вода
от сивата бездна поети
превръщат се във Самота.
В ъглите тъгува Тишината ...
  407  13 
Разпръснато на безброй частици,
вниманието губи се безчет.
Запален от стотици искрици,
пепел става наивният поет.
Като феникс нов живот започва, ...
  1774 
Предложения
: ??:??