20 560 резултата
Да, така е - няма време.
На всички ни е ясно, че няма време
И това е то.
Децата ни растат посред ремонта вечен в тази стара къща.
И виждаш - всяко нещо изживява своя път. ...
  383 
Намирам се в преломна безпредметност,
където смисълът е просто блян,
а мисълта ми е ограничена мимолетност
от спомени и щения на материален план.
Душата си аз вързала съм здраво ...
  638 
Търкаля се животът по маршрута си
и мислим си, че ние сме шофьорите
докато зима трупаме в косите си
и все по-малки стават ни просторите.
Оставяме след себе си следички, ...
  619 
ЛУДОСТТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ
Хладни неони с безизразен грим
пръскат фалшива и скучна реклама.
Плъзват фантоми из пътя незрим.
Искам да бягам, но изходи няма. ...
  624 
Като костелив орех се пукна зората...
Чудеса аз днес не очаквам, но вярвам в тях...
Като ленти се сивеят клоните в тази мъгла...
Приказки днес няма да четя, искам истината...
Живот е тази стара дама, кокетка... ...
  359 
Свободата не струва пари – да се будиш с усмивки на птички,
да прегърнеш по изгрев мечти, да се сринеш пред някого ничком,
за да видиш в красивия ден как ръка на другар се протяга,
а над мрака прекрасен рефрен на надежда добра се обляга.
Не познавам война без тъга. Обожавам да бъда човечен, ...
  374 
Гледам ви в очите
и те са там –
безочие, без срам
и с присмех в гърдите!
Всяка дума е премерена – ...
  703 
В морето где душите плуват
и аз разпънал съм платна
а мислите ми с тях пътуват
и търсят в мрака светлина.
Аз търся нещо неоткрито ...
  454 
Удар в зъбите. Втори и трети,
е, звездите... Видях ги поне.
От възвишени разни поети,
ще си сложа без време чене.
Как душата веднъж не продума? ...
  313  11 
По притчата за двата вълка
Увълчени във вълчи времена,
с жестоки маски впрегнати в театър,
играем роля в нечия съдба -
безжалостен свиреп спектакъл. ...
  1092  14 
Мастиленосиня нощта ми налива
Рубинено вино в бокал от сълзите,
Тъгата ми мрачна блажено заспива,
Гласа заглушава, неспиращ да пита:
— Коя и защо си в земята тъй грешна, ...
  244 
Във ъгъла не можеш я видя
да дебне свойта жертва от засада.
Очите ѝ са топъл, нежен грях,
но по-добре недей ги просълзява!
От първом е привидно с благ характер. ...
  239 
Птица в капан, заклещена в ума
Само желанието да разперя крила
ми помага да повдигам крехките ребра
А дори и да остана без пера
и в студената зима остана гола ...
  213 
(С благодарност на децата ми за стотиците вечности)
От цяла вечност те познавам
И все пак, дай да се прегърнем!
Че всеки ден или час раздяла,
Усещам, че живота ми наопаки ще преобърне. ...
  325 
Вечните ловни полета -
такъв, уви, ни е късмета!
Що след живота ни чака -
светлината или мрака!?
Скепсис, мъка изпълва ми душата, ...
  346 
Дали защото много извървях.
Дали защото малко ми остана.
Но мислите ме връщат все назад
и чоплят незарасналите рани.
Разбудих бивши, спящи светове ...
  410  14 
Последен сезон
Навън вее зимен вятър
и шума разпилява.
А зимата в мен...
мисли тъжни всява. ...
  287 
Не се побираш нийде под небето
и пясъка в сравнение със тебе,
е колкото във шепа на дете,
повярвало в морето до колѐне...
И нямат вече никакво значение, ...
  295 
45 години... не ми стигат...
Но пък до тях не вярвах, че ще бъда...
Годините ни от живота взимат,
като гладник от вкусно блюдо
и сипят се трохите-дни по пода - ...
  300  21 
Тя уши байрака
Една млада българка, горда жена,
по поръчение ушила знаме, байрака!
Райна и било името, истинска родолюбка,
а с гордост и чест заслужила Княгинята. ...
  310 
Виждам път светъл пред мене, широк,
осеян със Вяра и всякакви други цветя,
а наблизо един бистър и шумен поток
ромоли и нашепва красиви слова.
Между клоните с жълто - зелени листа ...
  339 
ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА ПРИТЧИТЕ
Разказаха ми приказка прекрасна –
два вълка има в нас – и на теория
храна комуто даваш, ще порасне –
първият е зло, любов е вторият. ...
  275 
Как не обичам стиховете за любов,
те някакси звучат фалшиво.
тя, любовта не иска многослов,
тя тиха е и всичко е на живо.
В началото е буря, страст, жарава, ...
  343 
Ако със някаква неземна сила,
отново ме завърнеш в детството,
ти Боже, който за всемѝра,
си натворѝл милиардите вълшебства -
аз моля те, не ме оставяй ...
  257 
Животът е огърлица от спомени.
С едни се кичим - други ни потискат.
Но нека да не бъдем твърде скромни,
и нека го живеем както искаме.
И вярно, че понякога провалите ...
  244 
ТРИ СЕКУНДИ ДО ПРОЛЕТТА
Дойде декември. Ръсна сол и пясък.
И стана кално, безнадеждно стана.
Навръх дървото дрезгаво изкряска
измръзнала и прегладняла врана. ...
  248 
Стоя под нощното небе и гледам към звездите.
Не помня от кога вървя. Не броя вече дните.
Една звезда погледна ме, намигна ми и рече.
Хей. Накъде вървиш. Изгуби ли се ти човече.
Ааа не. Отвърнах аз. Към щастието крача ...
  362 
3
При мен дойде, остана котаракът –
стар, кокалест, отчаян, мълчалив –
не можеше да ми мяука даже...
„аз също съм така, приятелю“ – му казах –
и сипах му от млякото, което бе останало... ...
  160 
Глух изстрел отекна във мрака.
"Всичко за миг ще приключи."
А нека утре звънят на вратата,
за гости сега е заключена.
Отдавна погребани думи; ...
  773 
Вървиш по мраморни скали,
а навред сенки – отломки от земята,
текат безформени реки –
преплетени змии в краката.
Прелитат птици хищни, полудели. ...
  560 
Приятелството, казват, е безценно.
Не се залъгвай - има то цена.
Презират ли те, гледат ли надменно
към теб - очаквай удара в гърба.
Когато зад усмивка завистлива ...
  335 
В деня, когато ми просветна,
пред мен не виждах хоризонт.
От сълзѝ сдобих се с късогледство.
Самотата си превърнах в дом.
Не виня за разрухата никой, ...
  245 
Излъгаха ни с тази "демокрация"
не един и двама а цялата ни нация.
Обещаваха ни равноправие и свобода,
демокрация означава власт на народа.
Премина тя през нас сякаш е вихрушка ...
  337  20 
Доброто на поет не се побира
единствено във стих за добротата,
където в думички от красота извира
и там остава... на листа в тишината...
А иначе в живота му е липса ...
  389  23 
Слова що преглътнах с кафето той сякаш разбрал,
в нозете ми своята обич положи – по кучи,
онази невидима, скрита от всички печал,
от него да плаче безмълвно навярно се учи.
В премръзнали длани той сгуши си мокрия нос, ...
  229 
Всичко грозно скрито е зад маска,
но и всичкото красиво - също.
Зад навярно лицемерната окраска
разкривам що ми е присъщо.
Всеки крие личната си слабост ...
  1074 
Този живот се е побъркал,
да разделя, които се обичат.
Този свят се е побъркал,
от любов или от липсата и…
Този свят се е побъркал, ...
  409 
Пътуващ театър е живота
със сцена много голяма,
всеки получил е квота
в една неписана драма.
Едни са в главната роля, ...
  584  12 
Весь мир - театр
Актёры разобрали роли авторитетов,
На сцене свет, а в зале нет свободных мест
Быть иль не быть – вот в чём вопрос и горсть ответов,
Оркестр и яма, и цветы со всех окрест... ...
  1469  16 
За маските какво да си говорим?
Щом сценаристът глух е, а и сляп,
мегаломани – всичките актьори,
по-нужни са им от вода и хляб
аплаузите. Публика безлика, ...
  1435  19  40 
Предложения
: ??:??