20 517 резултата
В красивите ти мигли се заглеждам.
Смъртта ти е кодирана зад тях.
В походката ти отскокливо лека,
в свенливата усмивка пълна с грях.
Настъпих Цвете върху тъмните поляни, ...
  1727  53 
Искате ли да ви кажа
за сърцето?
То е което ни движи
когато душата не вижда
и стене ...
  740 
Съмва се а утрото е тъмно!?
Въпроси във умът ти се въртят?
Къде си?...Дали във правилен
момент си тук...
Може би ти просто съществуваш!? ...
  479 
Талант - или го имаш, или нямаш,
но и да го използваш е талант.
Сърце - или го вземаш, или даваш,
но само дадено сърце е диамант.
Молба - или я чуваш или глух си, ...
  693 
Тленност
Пясъчни пътища бродиха в пустите мисли,
бледни луни крадяха мечтите бели и чисти,
буйни реки измиха пълзящи съдби в пътеки,
вятърни бури разпиляха верни посоки. ...
  884 
Живей
Бъди човек, а не човече
с нежно подадена ръка.
Живей, за да оставиш спомен
и светла диря в паметта. ...
  705 
Не обнови живота си,
понеже беше твърде зает
да преодоляваш
наслоените петна,
те потъмняваха и ...
  668 
Уличното куче играеше шах само със себе си.
Не може да правиш това, ти си улично куче,
винаги си бил улично куче.
Не може да правиш това.
  396 
„Кентавърът на мислите сега говори с теб.”
/”Импресия на мислите” - М. Мисана/
Стоя в страни от себе си
и наблюдавам -Кентавърът* говори
опитва някак си да ми внуши, ...
  834 
Какво било да пораснеш голяма?
- ''големите'' ми обясняват намръщено.
Първо, да пуснеш полата на мама,
за да си ушиеш съвсем същата.
После да пуснеш ръката на тате ...
  865 
На барикадите ще има винаги
борци за свобода!
Защото винаги в света
подтиснати ще има...
А само в битки се трошат ...
  349 
Кентавърът на мислите сега говори с теб.
Вълшебният език, уви, не го разбираш.
Докосва мозъка и в дял: "Поет"
последният ти текст хербаризира.
Нахлува приливът на тъмната луна ...
  1018  26 
П О С О К А
Една трайна посока, един вечен покров –
неизменно вградени в моя вътришен зов.
Една луда вихрушка все препуска в галоп.
Ту извие над пътя, ту се свие във сноп. ...
  497  11 
Имам доста... милиони.
Скрити. Мои. И народни...
Стари здания в Страдания...
Чудни спомени в Забравия...
Знания. Идеи плодни. ...
  355 
Дали си бряг, до който ще достигна?!
Понякога се мярка същността ти
сред поривите на вълните жизнени.
Тогава се разливам безостатъчно
в чертите между твоите пространства. ...
  603  10 
Завеси,
актьори,
интериор,
и после! О, ужас!
О, драма! ...
  553 
(посветено)
Последен пак оставам сред нощта,
в невидимата, островърха кула.
Без телескоп да търся най-далечната звезда -
тъй близка на сърцето. ...
  1235  29 
Много
тънко и фино деликатна
е моята
душевна протяжка.
На ръба ...
  662 
Доставя ли ти радост смърт на ближни?
Ако усмивка скрита плъзва по лицето,
в живота значи нещо си постигнал.
В червилото мъртвешко на съмнението,
под бледи устни, вярата умира. ...
  1036  15 
Многото отмина, малко ми остана...
Аз ще си замина, като всеки друг.
Тука на земята диря ще оставя,
а в бразда-засята - тежкия си плуг.
Стихове оставям, за да се прочитат. ...
  454 
Привидността - повърхност на стъкло
прикриващо издайните емоции.
Със непрозрачни мисли опаковало
браздата между злото и доброто...
Привидността - безвълново море, ...
  719  18 
ТЯ
Душата за нас е толкова важна,
повече плаха, много тревожна,
макар от сълзи понякога влажна,
често е вяра и не е безбожна. ...
  622 
Артистичен псевдоним с чужд произход
за бивш българин в блато без изход
Чуждоземен бог копае гробове и пали пожари
Таен агент в мрамор дълбае "България".
  420 
Аз вярвам
Земята не ще бъде същата
и човекът ще бъде различен,
изхвърлил отдавна той вещите
ще бъде във вечна хармония. ...
  520 
С какво е по-различна тази есен
от толкоз есени с жълтеещи очи?
Нима не си от спомени унесен,
нима най-радостното в тебе не мълчи?
Защо е тази жажда за безкрая, ...
  1175  30 
Разливане
Шепа разпилени птици
оживяват двора,
изтляват спомени-искрици,
някога упора. ...
  419 
В живота си съм бил със много хора
и с тях във обща работа съм бил.
За мене те са били и опора,
и времето със тях не съм убил.
Но идват те при мен и си отиват... ...
  372 
Сама в пустиня безкрайна вървя,
пресъхнали са устните ми жадни.
Пясъчният вятър маха със крила,
като орел се вие и иска да ме грабне.
Жарава огнена пропуква небесата ...
  1054 
Свиря на пиано
на счупения стол,
седнал съм и пея,
зад мене има хор,
а пред мене има хора ...
  570 
От сенките,
аз появих се със
него, измъквайки
го от дълбините на ада
и с криле на ангел, го измъкнах.
  581 
РАЗМИСЛИ
Свят красив и грозен свят,
свят изпълнен със войни,
беден свят и свят богат
на разруха, руини. ...
  474 
Календар
По игривата усмивка на слънцето
трепти денят лъчист
и му е все едно
дали ще бъде мръсен или чист. ...
  395 
За обижданите и унижаваните
Аз съм тук, няма да се покоря,
юмруците ти като круша няма да търпя,
аз чувствах, че ме смазваш,
щом обърнех другата страна, ...
  611 
Вървях си сред локви и кал
по плочките мръсни и сиви
и на мен ми стана жал
за листата, паднали мъртви.
Вървя, мислейки за нас - ...
  491 
Аз вече свикнах с този маниер:
не се учудвам, не се изненадвам...
На яденето трябва и пипер,
а има ли го, всекиму се радвам.
Горчилките отварят апетит, ...
  342 
От чувства познати на сърцето!?
От калъпа на една любов...
Творях и писах болките споделях,
мислите на моя си живот.
Отчаяно се боря още , ...
  373 
Безмълвности.
Чакълести пустини.
И градове, застинали в бетон.
Асфалтов дъх души градините.
Животът е изрезка от картон. ...
  1454 
Било е сън момичето у мен -
с черешови очи и вити вежди...
Навярно двата джина, в късен ден,
към светлото ми минало поглеждат:
Не съм живяла в двор между лози, ...
  1248  19 
Често съм стигала до един единствен извод,
че на таз земя има само един възможен изход
и колкото и да се скитаме, питаме и пробваме,
абсурда на живота няма смисъл да оспорваме.
Той е там, в основата на всичко, ...
  551 
Нищото е всичко.
Усмихни се
в междината
между
Начало ...
  1022  13 
Предложения
: ??:??