20 515 резултата
Очите притварям, при теб се завръщам,
ти си... във моето детство, море.
Боса на плажа, с душа те прегръщам,
спомен не си, щом те нося в ръце.
Топлият бриз и шумът на прибоя, ...
ти си... във моето детство, море.
Боса на плажа, с душа те прегръщам,
спомен не си, щом те нося в ръце.
Топлият бриз и шумът на прибоя, ...
514
4
Душата ми вие от болка,
притиска ме тази среда.
Все смятам защо и доколко,
не мога да свикна с града!
Аз правя голямата крачка ...
притиска ме тази среда.
Все смятам защо и доколко,
не мога да свикна с града!
Аз правя голямата крачка ...
339
Нещо е сбъркан човешкият свят –
много дълбоко, в самата матрица,
сам се разкъсва от страх и от глад...
А пък душата му – птица!
Може би адът е някъде в нас, ...
много дълбоко, в самата матрица,
сам се разкъсва от страх и от глад...
А пък душата му – птица!
Може би адът е някъде в нас, ...
2305
4
16
Когато се протегнеш и не можеш да простиш,
прегръдката ти става тъй измислена, фетиш;
и падаш, ставаш всеки опит - превръща се във
крах, виждаш че си сам и оставяш само прах.
Повярвай си, недей да губиш своят курс - ...
прегръдката ти става тъй измислена, фетиш;
и падаш, ставаш всеки опит - превръща се във
крах, виждаш че си сам и оставяш само прах.
Повярвай си, недей да губиш своят курс - ...
723
Душа и паяк
Паякът се гаври с моята душа,
оплел я в тленната си мрежа
и за смъртта се мисли. Но кат' ежа
с нокти, зъби и бодли ...
Паякът се гаври с моята душа,
оплел я в тленната си мрежа
и за смъртта се мисли. Но кат' ежа
с нокти, зъби и бодли ...
584
2
ИДИОФОН
Писка чайник на котлона
Дразни
Аз бърборя с телефона
Думи празни ...
Писка чайник на котлона
Дразни
Аз бърборя с телефона
Думи празни ...
1552
5
Ти - момиче,
нежно, Светло,
къде си в нощта сега....
... пак събуди в мен поета
с Любов и мъничко тъга... ...
нежно, Светло,
къде си в нощта сега....
... пак събуди в мен поета
с Любов и мъничко тъга... ...
784
6
775
СЪН СЪМ…
Сън съм…
А реалност почуква в съня,
да отворя ли светъл прозорец,
от където се спуска деня, ...
Сън съм…
А реалност почуква в съня,
да отворя ли светъл прозорец,
от където се спуска деня, ...
990
20
Някой ден ще си скъсам каишката
и ще хукна напреко през тръните.
Всички навици, дето ми писнаха,
като кожа след грях ще захвърля.
Ще търкалям нелепите спомени, ...
и ще хукна напреко през тръните.
Всички навици, дето ми писнаха,
като кожа след грях ще захвърля.
Ще търкалям нелепите спомени, ...
1512
3
32
In a state of sick inspiration
I created a human of sand,
As a blessing or a damnation
Fell in love with the deed of my hand.
And engulfed I was watching its features ...
I created a human of sand,
As a blessing or a damnation
Fell in love with the deed of my hand.
And engulfed I was watching its features ...
862
2
Ще има в живота ни бури. Ще има
стихии помитащи всяка надежда.
Пристъпвайки тежко житейската зима,
нечакана идва и мрачно поглежда.
И всичко във нас до премръзналост плаче. ...
стихии помитащи всяка надежда.
Пристъпвайки тежко житейската зима,
нечакана идва и мрачно поглежда.
И всичко във нас до премръзналост плаче. ...
708
13
Пред мене кладенец дълбок,
издялан с камъни масивни.
От вътре пеещ водоскок,
привличащ жадни и безсилни.
Навеждам се... и светлина ...
издялан с камъни масивни.
От вътре пеещ водоскок,
привличащ жадни и безсилни.
Навеждам се... и светлина ...
409
2
Знам от приятели...
Жилава пръчка съм...
Нищо не струват
ни коне триста - яхнати,
нито пък - някакви дяволи. ...
Жилава пръчка съм...
Нищо не струват
ни коне триста - яхнати,
нито пък - някакви дяволи. ...
703
2
С живота се бе примирил,
а и смъртта му бе приятел.
На чашка канеше я вечер –
той знаеше и без гадател,
че скоро любим ще й стане. ...
а и смъртта му бе приятел.
На чашка канеше я вечер –
той знаеше и без гадател,
че скоро любим ще й стане. ...
691
5
В тилилейската житейска дъбрава
самотник някакъв срещнах да крачи,
без нищо вече останал -
загърбил живот, надежди, мечти,
но с душа, неможеща вече да плаче, ...
самотник някакъв срещнах да крачи,
без нищо вече останал -
загърбил живот, надежди, мечти,
но с душа, неможеща вече да плаче, ...
791
12
Вятърът е мъртвият ти спомен,
за когото сухи са очите,
мрачно е небето като пропаст,
скрила в дъното лицата на мечтите.
Няма кой внезапно да извика ...
за когото сухи са очите,
мрачно е небето като пропаст,
скрила в дъното лицата на мечтите.
Няма кой внезапно да извика ...
939
10
Два свята в мене се сражават,
в битка с още неизвестен край.
Битка, преливаща от чест и слава,
разположила душата между Ад и рай.
Страхът с огнен меч настъпва, ...
в битка с още неизвестен край.
Битка, преливаща от чест и слава,
разположила душата между Ад и рай.
Страхът с огнен меч настъпва, ...
913
1
Вярата в доброто
Живот като игрална маса,
рулетката въртях
и губех скъпоценна младост,
защо ли оцелях? ...
Живот като игрална маса,
рулетката въртях
и губех скъпоценна младост,
защо ли оцелях? ...
1141
2
Душата на скитник...
Да бродиш по отъпкани пътеки към едно далечно утре.
Следа в следите да оставиш жадуван лъч не ще завариш.
Вървейки с наведена глава твоите стъпки ще отекват само в тъмнина.
И ето я нощта... Не можеш да пребориш слабостта, която те владее, ...
Да бродиш по отъпкани пътеки към едно далечно утре.
Следа в следите да оставиш жадуван лъч не ще завариш.
Вървейки с наведена глава твоите стъпки ще отекват само в тъмнина.
И ето я нощта... Не можеш да пребориш слабостта, която те владее, ...
427
1
Дървоядът на самотата впи зъби в тишината на стаята,
надуши хастара прокъсан на бедната ми душа...
Под пепелта на старите ласки своята вена протяга
коларският път, водещ до моето вчерашно аз...
Биберонът на спомена ...
надуши хастара прокъсан на бедната ми душа...
Под пепелта на старите ласки своята вена протяга
коларският път, водещ до моето вчерашно аз...
Биберонът на спомена ...
980
21
Празен лист се втренчва в мен,
странността от него блика…
Духът ми сякаш угнетен
от дълбоко иска да извика.
Писецът вдигам с тежък звук, ...
странността от него блика…
Духът ми сякаш угнетен
от дълбоко иска да извика.
Писецът вдигам с тежък звук, ...
566
Под маската на врага
Не винаги чужд се крие
Скриваме ние от разума
Туй що в душата гние
Врагът не чужд за нас е ...
Не винаги чужд се крие
Скриваме ние от разума
Туй що в душата гние
Врагът не чужд за нас е ...
462
1
Погребете ме в небето -
сред ангели и светлина
аз искам да умра.
Заровете ме във облаците -
скрита зад безкрайна синева ...
сред ангели и светлина
аз искам да умра.
Заровете ме във облаците -
скрита зад безкрайна синева ...
565
Многоликата спирала
се извиваше от края
на безкрая до дъното
бездънно на океана;
и Движението-време ...
се извиваше от края
на безкрая до дъното
бездънно на океана;
и Движението-време ...
577
Навярно все така изчаква края,
варосан от солта и сляп от нея,
с тояжка-лъч почуква в пустотата,
с която от години тук живее...
Но вече никой не го съжалява. ...
варосан от солта и сляп от нея,
с тояжка-лъч почуква в пустотата,
с която от години тук живее...
Но вече никой не го съжалява. ...
1157
3
14
Нима животът тъне в сенки,
а слънцето крещи от злост?
Че искаме да правим сделки
със собствения си живот?
Бутилката със вино свърши, ...
а слънцето крещи от злост?
Че искаме да правим сделки
със собствения си живот?
Бутилката със вино свърши, ...
1030
2
От себе си се уча да живея,
перото как да не пресъхва,
да трепва от житейска одисея,
въздух живителен да вдъхвам.
Аз себе си измамих да живея, ...
перото как да не пресъхва,
да трепва от житейска одисея,
въздух живителен да вдъхвам.
Аз себе си измамих да живея, ...
842
4
Не вали ...
пресъхна веч земята ...
сред пожълтелите треви
увяхнаха цветята ...
и в душата ...
пресъхна веч земята ...
сред пожълтелите треви
увяхнаха цветята ...
и в душата ...
427
5
Парадоксът на нашето време е обсебващ, властващ и циничен!
Да се учиш на добро в Това време е трудно... злобата е завладяла всеки от нас.
Да направиш добро, насреща добрина не ще да получиш.
Да обичаш в Това време е като на глухия песен да пееш.
Да се довериш е като да дадеш ножа да те наранят. ...
Да се учиш на добро в Това време е трудно... злобата е завладяла всеки от нас.
Да направиш добро, насреща добрина не ще да получиш.
Да обичаш в Това време е като на глухия песен да пееш.
Да се довериш е като да дадеш ножа да те наранят. ...
551
В очите ти се вижда гняв и болка.
Гласът ти крие страх и отчаяние
и вече не броиш ти колко
изпил си ти до пълно безсъзнание.
В очите ти се вижда ярост тъпа. ...
Гласът ти крие страх и отчаяние
и вече не броиш ти колко
изпил си ти до пълно безсъзнание.
В очите ти се вижда ярост тъпа. ...
458
2
Не унивай, Живот!
Не умирай!
Да не губя сърцето си,
за да чувствам
всяка болка, тревога, ...
Не умирай!
Да не губя сърцето си,
за да чувствам
всяка болка, тревога, ...
788
1
4
Прощавайте горчивата ми същност!
Тя често вами ще присяда.
И точно туй аз искам всъщност...
... сърцето си да изповядам.
Че млада съм още, а вече тежи ми... ...
Тя често вами ще присяда.
И точно туй аз искам всъщност...
... сърцето си да изповядам.
Че млада съм още, а вече тежи ми... ...
562
3
Със всеки ден аз чувствам този свят
все по-далечен.
Небето - крепостна стена
надвисва белооблачните кули,
а после слага черната превръзка на очите, ...
все по-далечен.
Небето - крепостна стена
надвисва белооблачните кули,
а после слага черната превръзка на очите, ...
807
3
5
Безкрайна пропаст е пoд нас.
Ти се подхлъзваш на ръба.
Пропадаш ти и бързо аз
подавам ти една ръка.
Но ти тежиш като олово. ...
Ти се подхлъзваш на ръба.
Пропадаш ти и бързо аз
подавам ти една ръка.
Но ти тежиш като олово. ...
510
7
Благоверна съдба...
Благоверна съдба... в живота покълнах,
обич, любов във милувка прегърнах -
бляскаво, бисерно в роза червена.
Дълбоко впита в същността ми... ранена. ...
Благоверна съдба... в живота покълнах,
обич, любов във милувка прегърнах -
бляскаво, бисерно в роза червена.
Дълбоко впита в същността ми... ранена. ...
571
Един вечен момент
ще мъчи ума ми.
Една вечна искра
ще гори сърцето ми.
Една самотна душа ...
ще мъчи ума ми.
Една вечна искра
ще гори сърцето ми.
Една самотна душа ...
694
2
Песента на тетивата
Подло скрит из гънките на мрака,
аз жертвите си дебнех насаме...
И всеки своя скръбен миг дочака,
пред портите на Господ, да се спре! ...
Подло скрит из гънките на мрака,
аз жертвите си дебнех насаме...
И всеки своя скръбен миг дочака,
пред портите на Господ, да се спре! ...
1883
4
34
Понякога се вглеждам в тишината,
плашеща е нейната ръка,
а тя протяга шепи през мъглата
в очите ми прокрадва се тъга.
Под стъпките ù стене самотата, ...
плашеща е нейната ръка,
а тя протяга шепи през мъглата
в очите ми прокрадва се тъга.
Под стъпките ù стене самотата, ...
414
1
На моето балконче - кръстопът,
където се пресичат ветровете:
въздишката от подбалканска гръд
с целувката южняшка от полето.
В тераската ми - само метър-два, ...
където се пресичат ветровете:
въздишката от подбалканска гръд
с целувката южняшка от полето.
В тераската ми - само метър-два, ...
858
7
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
