20 516 резултата
Къде отива врмето?
Къде отиват корабите, напускайки препълнен пристан?
Къде отиват тез, който ги изпращат?
Къде сме ни, който отплаваме в морето?
Къде изчезват секундите, годините, с които бяхме ни? ...
  455 
Южният вятър...
Понякога и в Есента
щом духне бурен южен Вятър
танцуват жълтите листа
завихрени от дъх на лято... ...
  465 
Животът ни е стиснал
за шията
с мъртвешка хватка,
страхът за утрето
се настани ...
  454 
И мойте дни
Не ми остава кой знай колко...
И мойте дни са преброени.
И трябва да призная с болка,
пътеките са извървени!... ...
  466 
Безгрижен живот предстоеше.
В началото на края.
В края на лятото
и началото
на есента. ...
  418 
Една библейска история...
Към залез Слънцето клонеше плавно,
вечерен бриз надипляше вълни-
едно момиче от морето бавно
излизаше с оголени гърди... ...
  446 
На хълма облак. Спира се. Мълчи.
Дали си струва да го тресне
селцето стихнало – две-три врати
с плевни в паяжини и във плесен?
И вълк на хълма. През едно око ...
  630 
Пролет
Малка буйна река
под снега ромоли
и извива снага
край брега от ели... ...
  526 
Една година
Една година си отива.
Изпращана с какво ли не!
И както във живота бива,
тя води свойто протеже!... ...
  565 
Диви лебеди
(от поетичния цикъл "Приказни мотиви")
В талигата на скърцащото Време
седи Елиза. Плаче и плете...
До нея са копривените ризи. ...
  683 
Небето с шалче от коприна
крайпътното дърво зави -
да го потопли. Иде зима
отвъд смълчаните гори.
Мъглите в дрипи от кълчища ...
  583 
Слизаше бавно.
Кракът ти стъпваше кротко
и нежно стопяваше всяко стъпало.
Говореше тихо.
Гласът ти звучеше дълбоко, ...
  820 
Времето отлита... Никой и не пита
нужна ли е още точната стрелка:
както си вървеше – леко, шеговито –
стенният часовник цъкна и... се спря!
Уморил се беше вечно в кръг да бърза: ...
  578 
Все някъде тук ме намираше спомена.
Отмятах от челото кичур мъгла
и дълго държах си очите отворени.
Каква щях да бъда, каква съм била...
Все някъде тук дълго пощех мечтите си ...
  672 
Есенните цветя
Деца прекрасни на Земята,
последна радост за очите
преди със Есенният Вятър
да плъзнат тягостни мъглите... ...
  576 
Големият Взрив
С Големият Адронен Колайдер
в Швейцария ще се направи опит
да се възпроизведе Големият Взрив,
от който е създадена Вселената... ...
  640 
"Сянка на стената"
Как мога да обичам някого,
щом себе си дълбоко мразя,
щом час по час все тъй неистово
в смрадта на чувствата си газя? ...
  533 
Над бялата хартия
Стоя над бялата хартия...
И съм със огън зареден.
Решавам пъзели, не крия!
Във Нерешимото съм потопен! ...
  713  11 
Ветреят се главите – грънци,
набучени на колци.
Във черепите кухи – слънце.
Проклети богомолци,
проляли зарад вяра сляпа ...
  1404  30 
Пълни ръце - празни очи.
Копринени нощи - грапави сънища.
Отрупана маса - долнопробен вкус.
Празнота на върха на успеха.
Богатство на дъното на провала. ...
  712 
Колко много заспали очи,
колко много изгубени хора
търсят себе си в чуждите дни,
пълни само с безсмислена злоба.
Без да видят доброто във тях, ...
  1732  10 
Хубавите неща
Хубавите Жени са като Хубавите неща,
помнят ги дълго, но се срещат рядко!
Вярно! И без тях животът си върви,
но някак си бездушно, сиво и гладко! ...
  656 
Жена
На всички Жени, които съм
обичал и са ме обичали: с Любов!...
Жена: създадена да си Богиня
с вълшебна гръд и гъвкави бедра, ...
  642 
За да са
кокошките щастливи,
на пет е нужен по един петел.
Но на петлите,
за да са щастливи, ...
  694 
Има още толкова места,
на които искам да отида,
толкова добри приятели,
които мечтая отново да видя;
толкова поля непребродени ...
  475 
За живота ни
Борби... И конфликти различни!
Горчилки големи...
И злъч...
Преплетени точки ...
  463 
Преминахме над много страшна пропаст.
Не знаехме дали ще продължим...
Бояхме се.
Но Господ не допусна
да паднем ничком. ...
  529 
И в лудостта си – тръгнах по снега
и мислех, че ще стигна до кокичето,
в наивността си – тъй и не разбрал,
че думи две са, някога ... обичам те.
Но щом достигнах-страшната гора, ...
  1747  20 
Сълзите на жените са цветя -
щом капнат на земята и... поникват.
Родени в радост или във тъга,
сълзите имат стойност на реликви.
Дълбоко им е изворът, под бряст, ...
  1991  12 
Тръгнах по пътя на белите рози,
в мене цъфтеше блян подир блян,
с искри във очите, с краката си боси
щурмувах полята в живота засмян.
Вулкан от емоции и смях на дете, ...
  938 
Слепи ездачи
Възседнали цели, препускаме бясно,
а вляво и вдясно животът лети,
със скорост такава, че чак е неясно ̶
бледнеят наоколо всички черти! ...
  884 
Изтънява отвътре...
Безтегловни полета във Диска среднощен...
Ускорява в зора огрубял Маховик.
И започва спектакълът „Още и още...”
с доброволец в играта Актьор многолик. ...
  601 
***
.........
...по дъха на тревата ще слизам,
подир капката дъжд на паважа
и на мравката в черната риза
може да съм власинката даже, ...
  622 
За цигарата ми
Стоя с цигарата си. И прогонвам Самотата...
Обсъждаме парливите въпроси на Деня.
Целуваме се, като влюбени в устата...
Цени ме тя... И аз самият вечно я ценя! ...
  426 
Актрисата
бе слънчева и бяла,
усмихната и весела жена,
но в сериала роля бе играла
на унижавана, подтискана жена. ...
  630 
С най-добри чувства към всички тук!
:)
Просто дружески шарж към потребител № 85000 - виждам, че скоро ще се появи на хоризонта...
Осемдесет и пет са... хиляди Поети,
Писател, та – Художник... Фотограф, ...
  1808 
Есенна импресия № 6
Отново Есен ни застига
и ето падат пак листата,
но Вятър поривист ги вдига
и ги върти из небесата... ...
  769 
=]]
Казваш, че отиваш надалече.
Че животът те зове.
Или пък някой строен италианец.
А душите си скитат изгубени,
катерят върхове, дълбаят тунели. ...
  817 
Нестинарката...
Щом лятната вечер над друми стаени
отпусна за отдих криле натежали-
с покана за Вечност Звездите студени
сам Божият Дъх за да греят разпали... ...
  677 
Дълго рихме със копита снега и чертахме пъртини
− бели релси, изтеглени в димяща, претръпнала пустош.
И сега, щом притихнахме двама − вместо в цветни картини −
косите си сиви вятърът в халища снежни разпуща.
За какво ли ни вплитаха панделки алени в гривите, ...
  681 
Предложения
: ??:??