20 514 резултата
Полунощ е.
Пак съм сама.
С малка пръчка рисувам си дъга.
Ето драсвам тук и малко там, ето така завършвам си я аз.
Красива е, нали?! ...
  789 
От времето на рая още знам,
че праведни морета не се раждат.
Грехът е първороден само там,
където сме умирали от жажда.
Където сме обичали насън, ...
  836 
„Жаден съм- Свърши се“
Последни думи - вопъл в тъмнината,
в пътя пуст разтвориха врата.
Смъртта окови готвеше на прага,
но на прага не достигна светлина. ...
  492 
Гаф
Ти обиждаш ме и вика
в мен цялото ми същество,
само слепва се езика
да пелтечи "как?", "какво?". ...
  499 
На Георги
Завинаги ще гониш през пустинята
останките от счупеното щастие,
а вечер ще се взираш в необятното.
В лилавото на своето проклятие. ...
  473 
Към щастието пътят устремен
болезнен е, щом липсва му посока!
Вървях по него млад и окрилен!
И днес вървя!... Но, укротен, потока
на времето – от изгрева към залез – ...
  442 
Перото на поета
Перото е живот за мойте вени
под напора на бързаща ръка.
Спектакъл нов за бъдещо творение.
Част от болка в миг от вечността. ...
  549 
Дали морето всъщност е солено
от сълзите на страдащи души,
и от гнева им стене разярено
в прибоя на житейските вълни...
Дали земята в раните–вулкани ...
  857  17 
В нощта на страшната мъка
виждам само гняв, сълзи и разлъка!
Облаци страшни и студ вцепеняващ -
свистят клони, вятър смразяващ!
Вопли, стонове, болка, сълзи, ...
  1154 
Hola, que tal?
Thanks
I m fine here
Опитните зайци
Чувствам се удобно и спокойно ...
  517 
Кой ми е крив, че не съм като другите?
Ветрове ме подмятат, където се случи.
Денем и нощем тичам по урвите,
та дано и аз на любов се науча.
Сбирам разум с неразум. Време объркано, ...
  904 
Човекът е човек, не когато
е бил безгрешен и не е грешил,
а със сърцето си пребогато
той чужда грешка лесно е простил.
Щастлив е този, който не греши. ...
  1190 
Да обичаш или да мразиш,
това е въпросът, нали,
да живееш или да мреш
зад затворнически стени?
Да отвориш сърцето си ...
  867 
"И в природата не всичко оцелява"
Голямото дърво на воля пери
разлистените си
могъщи клони.
А малкото не може взор да впери ...
  550 
Човешка душа
Изкачвам стъпалата на дните,
множат се годишни спирали,
сребреят неусетно косите...
По-мъдър ли съм?... Едва ли! ...
  882  37 
Издигнат Трон
О, виж, "нощта" издига своя трон,
до сивата река, при онзи склон,
тъмата е безкрайна като в ад,
дори Луна не гали този град! ...
  466 
Разсипах захарницата с кристали обещания,
полепнали безцветно по дансинга на дните
и кода към сърцето ми безпаметно изтрит е,
изхвърлени - на спомените първите издания...
Бракуваните дрипи, които бях събрала ...
  880 
Венец от противоречия
Сърцето ми е звънко като лира,
зове, терзае, стене и не спира,
с мелодия вълшебна през нощта,
навред сред бури и във пустошта. ...
  679 
Изтърпя ме - самотно сърце,
изтърпя мойте парещи рани
по кървящите боси нозе,
със които катерех вулкани...
Падах, ставах и сили пилях, ...
  725 
Един живот, пустиня от неволи
eдин живот потънал във прахта
eдин живот, във който ний сме голи
eдин живот, живот ли е това.
И тъй се скитаме, изгаряйки нозете ...
  1028 
"Ти имаш всичко. Дом и нови чехли..."
Ивайло Терзийски
на кварталния пияница
Ти имаш всичко нужно на човека -
храна, легло и даже топла къща, ...
  1342  16 
Станах аз за втори път баща,
дойде новина, леко ангажираща.
Защо ли притеснение ме хвана,
уж съм улегнал, с нерви от стомана?
Скоро дома ще огласи едно мъниче, ...
  702 
Студена Агония
Студът няма име.
Той е белег в душата.
Като нокти забити,
докрай в сетивата ...
  493 
Те, които ни дадоха живот,
те, които ни наденаха хомот.
Те, които всичко ни дадоха,
те, които ни ограбиха.
Те, които ни научиха на трудолюбие, ...
  834 
Красота и богатство – пешки на времето.
Миналото – единствена непроменлива.
Красотата не го измива.
Богатството не го купува.
Господари на грешките. ...
  395 
А таз Пислака беше ми сестрица -
споделяше ми чувства на листа,
като малки вюбени дечица
се докосвахме ръка в ръка...
Тя не беше просто химикалка ...
  633 
Останки от дом
В мъглата от безумни настроения,
в свят, родил порочната искра,
с всеки дъх обгръща ни съмнение,
че в самите нас е цялата вина. ...
  624 
Животът е антракт на ивици,
прорязан от различните ни роли.
И се простира от меда до жилото
пиесата - нащърбена и гола...
Актьорите по сцената препускат ...
  1115  26 
Ако се бях напил поне веднъж в живота,
щях да запея с пълно гърло блус.
Ако се бях родил поне веднъж в живота,
щях със сигурност да го живея.
Ако се бях родил... обаче не успях, ...
  675 
Когато аз те срещнах ...беше лято.
Горещо – със дилаф да го разчоплиш.
Броях звезди през юни, откогато
и самотата бе започнала да топли.
Потърсих те измежду редовете ...
  683  12 
Уморих се, не са останали във мене сили,
когато погледите ни се срещнат да притръпна
и рязко погледа си да извърна,
да се помъча да открадна втори.
Уморих се да не намирам сили да ти кажа ...
  827 
Щастието!
От всички е желано,
но идва ли в живота ни само?
За всеки е различно,
но едно е вярно - щастлив ли си, ...
  1043  16 
Омразата
Омразата навсякъде изниква
като тръни, заглушаващи цветята.
Болката се ражда и не пита
в сърцето ще избяга ли ината. ...
  543 
“Всичко ценно в живота ни е наслаждение.
Всичко друго в живота ни - е без значение!”
Дали вярна е тази му мисъл - не знам.
Аз бих казал, че не! Но това е Хайям!
А Хайям е написал безброй рубаи, ...
  821  13 
Няма малко и голямо -
всичко има смисъл, знам.
Вярвам в истината само
и пристъпвам в моя храм.
Светлината в мен наднича ...
  2401  40 
Понякога е нужно просто да се махнеш,
да хванеш пътя, дори без цел.
Друг път е нужно просто да забравиш
и да изтриеш от съзнанието нечие лице.
Понякога е трудно да повярваш, ...
  676 
Трябва да избереш, за да тръгнеш,
пътища много, но всички крият тайна,
избереш ли – чакаш и тръпнеш –
дали по този път любовта е трайна?
Не избираш, колкото и да си корав, ...
  1686 
***
Бих откраднала книга.
На някой поет,
който пие ракията с кани,
който пада пиянски на колене,
но не пада пред хора избрани. ...
  1111 
Философията на живота повелява,
че който много има - трябва да раздава
и ум, и мъдрост, блага дума и закон,
и хляб, завивка, дреха и подслон.
Добре дошъл си, братко, в моя дом! ...
  671 
Сонет №3
Когато цветята увехнат
във тъжните есенни дни,
аз топлите спомени яхвам
и тръгвам след свойте мечти!... ...
  440 
Предложения
: ??:??