20 514 резултата
Песен за човека - III част
(Разпятие)
Заспивам разпнат...
Закован на кръста на времето.
Не танцувам вече... ...
  1086 
Есен отмъкна царственото лято,
вятър докосна снажното му тяло,
финно смъкна тънката му роба,
сгуши нежно огън за отмора.
Грабнахме с шепи лудост гореща, ...
  542 
Разкажи ми, Дяволе, за Господ.
Пафкахте ли тайничко цигари?
За какво се сдърпахте, че после
все сте на различни гари?
Разкажи ми, Бог не може. ...
  650  14 
Жигосали сме се сами със Болка -
и телата тленни, и душите -
страданието приели са
безропотно, без съпротива ...
Нима като перпетуум мобиле ...
  530 
Етикети ти ми лепваш, без да ме познаваш,
и злоба сякаш във словата си придаваш...
Твърдиш ми смело, че си ми приятел верен,
но виждам, че го казваш твърде неуверен...
И лъжеш грубо, обещаваш, а не изпълняваш, ...
  755 
Като таралеж пъпли над пътя въздухът топъл и безметежен. Напомнящ на локви след дъжд пороен. И оглеждайки се в „шарената локва”, сянката пое по пътя на щастието. Последва своя собственик мълчаливо и тихо. Където беше той, там бе и тя. Мълчалива, безименна и бездушна. Повтаряше всички движения, без д ...
  942 
Цяла година не бе стъпвал във храм.
Даже не бе преминавал наблизо.
Той е наясно, че Бог не е там,
а вечер предрешен по ангелски слиза.
Цяла година не бе палил и свещ - ...
  552 
Дали видение е Тя, тъй приказно,
или извайвал я е с думи краснописец,
дали преструвала се сто години,
да чака принца зла магия да отмие.
Дали река е, с цветове невиждани, ...
  550 
Любов или сън?
Денят ми започва
с "Първа програма".
След нея,
по навик, ...
  899  16 
Това, че съм добър,
те възмущава.
Че съм наивен - просто те гневи!
Не възразявам,
зная, имаш право. ...
  747  11 
Августовски слънчогледи
Слънчогледи, добри слънчогледи!
Като нос сте увесили питата!
Де е погледът, в слънцето вперен?
Де са златният цвят и пчелиците? ...
  995  19 
Отдавна дебне скритото коварство –
наследникът на онзи жалък Юда,
предал Спасителя, а Праведното царство
обрекъл на поквара и заблуда!
За низостта платена е цената ...
  884  13 
Разбъркана съдба. Кълбо от възли.
Пристегнала до синьо любовта.
Завихрени емоции... до сълзи,
измъчена от стегнатост душа.
Изстрадани усмивки... белоустни. ...
  957  15 
Когато жените престанат да бъдат жени,
а хищници стръвни, разкъсват на части живота,
по-зли от мъже и от дявола още по-зли,
на работа, вкъщи, а после дори и в леглото.
Когато жените превръщат се в други жени ...
  1447  24 
Не са ли дните ни просто пясък в дланта,
макар да ги стискаме здраво във шепа...
Изтичат си зрънце по зрънце и все с мисълта,
че утре е денят за ново начало...
И тука думите секват, сякаш са в плен ...
  795 
Да имах силните криле на птица,
незнаеща ни студ, ни глад, ни жажда,
и дарбата – във цвете, във тревица
да виждам как животът в миг се ражда!
Да можех сред вселенските простори ...
  550 
От Бога ми е дар непокорството
да летя в самолет безпилотен,
да тръпна пред мимолетното,
зора да буди сърцето ми.
От залеза ми е дар многоцветното ...
  581 
Като в безкрайна броеница
преследват се минутите и стават часове,
а после часовете в редица
изнизват се и стават дни.
Случайни срещи, споделени мигове ...
  469 
Светът по детски вдига се на пръсти,
за да покаже колко е пораснал,
нехае за забраните, чевръсто
посяга към поредната опасност.
Светът вечеря захарни заблуди, ...
  1287  17 
Живея си ей така – сама.
Без смисъл, дори не знам защо.
Вероятно заради самата самота.
Гримирам се просто така.
Без смисъл, дори не знам защо. ...
  813 
Небесна валута
Божествен подарък, кристална идея,
лъчист многоцветен заряд.
Безплътната същност отвътре живее –
изваждам и ставам богат... ...
  1072 
Понякога си тръгваме с "достойнство",
нищо че сърцата ни кървят.
Обгърнати с фалшиво благородство,
то, думите, и в изгрева скърбят.
Заключваме си спомена в ковчеже, ...
  1070  11 
Започнахме да се сбогуваме отдавна,
когато още лятото не знаеше
как стъпките сънливи на забравата
превръщат временното в постоянно.
Когато разликите диво избуяваха ...
  935  26 
Живеем да умрем един ден,
но искаме ли внезапната смърт?
Умираме ли за живота единствен,
или за това, че човек е станал дърт?
След смъртта започва ли нещо ново, ...
  1756 
Не мога да рисувам.
Познавам един художник.
Не съм го срещала, не съм го виждала.
Но гласът му познавам,
и Душата. ...
  373 
Да бъдеш или не?…
Tуй е въпросът.
Дали Човек да бъдеш,
или да смажеш всяко чувство в теб,
дали с очи невинни да гледаш на света, ...
  2166 
И пак се чувствам сам и слаб
и чудя се на този странен свят,
дали не бъркам, че съм тук,
дали не трябва да съм друг ?
Ненужен чувствам се редовно, ...
  781 
Уроци тежки от Съдбата –
всеки е получил -
и не веднъж, не дваж
по пътя си човешки.
Може би те идват, ...
  452 
***
Увисват чувства.
Притворството разпръсква
набедена самота.
Обсебват спомени, а после - ...
  764 
Когато погледна към небето безкрайно,
осеяно с милиони сияйни звезди,
душата ми в благоговение се унася омайно
и смирено Ти, Боже, благодари.
Обхваната така сред висини необятни, ...
  728 
Желязна броня ме обвива,
в желязна броня аз кървя
и моята незрима рана
расте по-бързо от страха.
В желязна броня аз живея, ...
  917 
Душата ми е стегната на възел
и в порив търси как да полети.
Животът ми е шарен пъзел,
а дните тичат - като след мечти...
Дали бленуваното утро синьо ...
  711 
Надявах се, вълна подир вълна.
Талази от вода, убити в пясъка,
и пяна от горчива тишина,
в напразни океани от очакване.
Завръщах се при тебе отдалеч, ...
  756  18 
Жени се снимат с кучета и котки...
И снимките им в интернета плуват...
Любимците лежат във скута кротки
и често на заспали се преструват...
Жените пък не искат да заспиват - ...
  662 
Аз цял живот със болести воювах,
но себе си не отървах от тях...
И все на многознайко се преструвах,
но с триковете само не успях!...
Завърших "Павловската медицина", ...
  564 
Кой раздава ролите в пиесата,
за кого се вдига завесата,
кой подсказва думите на актьорите
и обрича на забрава дубльорите?
Комедия или трагедия? ...
  947 
В тъмното се вгледах, Боже,
но в мрака нищо не открих...
а светъл ангел, разтревожен,
видях, че литна с моя стих?!
Да, няма никаква измама: ...
  563 
Липсват ми думите,
топлещи лятото.
Липсват ми нежните,
мили слова,
с които душите ...
  901  19 
Бях високо над мен и наивно посаждах доверие
даже в почви, които не раждат ни цвят, нито плод.
Сядах после на припек и заспивах блажено,
и изгарях, ала сляпо си мислех, че във тоя живот
все накрая ще дойде от вдън земя някой ...
  1961 
Диалектика
Бавно стихват чувства,
нажежени нявга до червено...
неусетно овладяваме изкуство
да преминем през деня смирено. ...
  823  35 
Предложения
: ??:??