248 784 резултата
Умирахме от студ, Господи, колко беше студено.
Дъхът ти излизаше, сякаш си парен локомотив.
Елите бяха се превърнали в коледна украса, побелели от сняг.
А времето често бе хубаво, имаше такива тихи дни.
Нямаше как да останеш в хотела когато навън е толкова бяло и синьо, и излизахме навън уж да карам ...
  342 
... най-сетне се усетих помъдрял, наясно със световните въпроси –
защо понякога си правим кал, защо змия във пазвите си носим,
защо, да бъдем зли, не се свеним, защо не сме по-тихи и добрички,
защо без нас Вълшебният килим отлита – подир прелетните птички,
защо, ако вървим по грешен път, повличаме и ...
  424 
Кратко е утрото бледо -
призрак от миг уязвим.
Вик и последвало ехо.
Огън. Пепел и дим.
Там зад всичко невзето ...
  436 
Завръщане, не станало навреме,
променя непростимо битието,
и, натежало като страшно бреме,
не връща вече обичта в сърцето.
Разпръснатите хора са различни, ...
  609 
В тишината на нощта се чува всичко, особено когато не можеш да заспиш.
И аз чувам:
Леглото проскърцва когато тя се обръща в съня си;
Часовникът тиктака;
Компресорът на хладилника се включва и леко жужи; ...
  321 
Някога, нищото в тебе кънти
Празно е всичкото
Празен си ти.
Някой е тръгнал,
Тръгнал си ти. ...
  411 
Декември идва със спомени снежни,
с топлина и аромат на канелен сладкиш,
сбрал на трапези традиции древни
и сърца в благодарност с мир да крепим.
Декември събира със суровия блясък, ...
  714 
Не чакай бъдещето да ти идва,
ни на крака, по-малко пък на кон.
Това, което изореш на нива,
това ще е филията с бекон.
Кой може да чете, седи далече, ...
  545  18 
НЕВЪЗМОЖНА ПРИКАЗКА
Докъдето поглед стига –
чак до близкото дере,
златовърхата вратига
бледен изгрева пере, ...
  746 
... изкачвам невъзможни стъпала към бъдещето, дето все не идва –
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
през неосъществимости безброй търкал ...
  1087 
"Ще подкрепя на Радев ветото,
след няколко часа - не ще го сторя,
нали ще изгубя вота от гетото,
аз мисля ли въобще какво говоря!?"
  392 
Свърши лятото. Свърши. И жените са всички оклюмани.
През площада на пръсти минава кварталният луд.
Ветровете нахлуват – сякаш орди настръхнали кумани.
А рибарите теглят гриба с триста кила паламуд.
А над тях триста гларуса – като пръснати Ботеви четници, ...
  256 
Защо бетонът ни поглъща
и призрачни кранове стърчат?
В какво природата превръщат
стремежът за богатство, алчността?
И комини страшно и злокобно ...
  413 
Като изоставена къща в гората,
като прозорче светло в нощта.
Така стоиш ми в душата
и не напускаш изобщо ума.
Като слънце зад облаци скрито, ...
  385 
Преминала през времето,
пред бездната се спрях.
Опитах въздух да поема,
а вдишах капки леден страх.
Стоях и гледах към безкрая ...
  391 
Кой е признакът на болната душа
безразличие кухо и опразнено от смисъл
А най- лошият учител на света
удоволствие, консуматорство безсмислено
Най- необичайното умение ...
  359 
Зимата не е вече зима,
няма ги врабчетата измръзнали
да чакат трошиците от хляба ни
с нашата любов поръсени.
Зимата не е вече зима, ...
  541 
Дефектен съм –
искам сиво стихче за емоционалната яма
преди Коледните празници,
а ми идва песен, J.
Есен, скука, ...
  470 
Даже децата поквари –
умираш да лъжеш.
Знаят, но хващат ти вяра,
играеш го тъжен.
Казваш им, тя е различна, ...
  375 
Той е загадъчен и мощен,
непроницаем и незрим.
Кръжи над мен в безсънни нощи –
огромен облак черен дим.
Какво е мракът? Нощ беззвездна? ...
  561 
Така се случи с нас. Нали?
И влакът, който все не ще да бърза.
Не стигна град, окъпан в сто мъгли.
А точно там една съдба ни свързва.
А точно там зачена с трепет ти. ...
  306 
През нощта си ти красива,
ала денем е обратно.
В тъмно много си те бива,
а по светло-неприятно.
Вечер лягам със Снежанка, ...
  1010 
Изнежена от ласки,
от думи като пух,
неистинска съм. Маска
над вечно търсещ дух.
От глуми изкривена, ...
  384 
Съвестта си ли пера?
Да е снежнобяла.
Сбирам ангелски пера,
пиша като хала.
Селфи с елфи сътворих, ...
  363 
ПЪРВОПРИЧИНАТА ЗА САМОТАТА
Раздай на тишината думи –
дълбоко в нея ще потънат.
В мълчанието помежду ни
понякога е много тъмно. ...
  591 
Всеки ден минавам по моста на самоубийците.
Вчера от там скочи още едно момче.
Все се чудя кога ли ще ме хване и мене тоя дух или тая мисъл, която броди там, и ще ме хвърли с главата напред.
Мостът е сложно техническо съоръжение, най-голямото родно чудо.
Погледнато отстрани, не е голяма красота. Нещ ...
  386 
Кат Русия - друга няма -
тъй могъща на света!
Тя по площ е най-голяма!
С най-велики имена!
С Чехов, Пушкин, Айвазовски, ...
  463 
... не съм аз вече вашият Валери,
наместо да ви пиша стих след стих,
в орляк замръзнали пенсионери
пред пощата и аз се наредих.
Ченето си бях лъснал с бленд-а-мед-а, ...
  482 
Някой в снега е танцувал, стъпките водят към нас,
сръбнал с черпачето супа, пушил е... ето и фас.
Кой номер вятърът носи, нямам представа, не казва,
гони снежинките боси, хукнал от зимната пазва.
Още гевреците парят, дъ́ха на ръснат сусам, ...
  1199  14 
Някой някога каза, Поете
нарисувай с думите жар.
Искам с твоите семпли куплети
да не чувствам в душата печал.
Искам ведрост. Простор. Висините. ...
  343 
На Коледа започва да прилича
и не защото мигат светлинките.
Сърцето ми жадува за обичане,
а само Бог е верен на душите.
Защото, сякаш, земното прощаване ...
  376 
Казах ли ти колко те обичам?
Казах ли ти,че животът ми си ти?
Че без теб не бих могла дори да дишам
и сърцето ми не иска да тупти?
Казах ли ти как със теб звездите ...
  962 
... с изтънялото връхче на пламъка,
посиняло от пещерен студ,
търся слънце сред купчина камъни,
на големия пише: „За луд.“
С крив дарак влачи зимата нямане... ...
  463  10 
... не беше орисията ми блага,
додето благи думички редих,
докарах се до просешка тояга –
и ще умра бедняк над моя стих.
Жена и челяд с него не нахраних. ...
  221 
И колко трудно. Само как боли.
Сърцето ти разкъсано да стене,
умът ти трескаво да мисли, устните – мълчи...
Това което искаш да си вземеш.
И лудост е. Безумие дори. ...
  275 
С една жена сега аз водя борба,
която отиде си, отиде си и любовта.
Ако имало я е при нея или е било лъжа,
отиде си от мен така тя някога пожела.
И започна се една борба с бивша жена, ...
  344 
Във хаоса си има стриктен ред.
В безреда само облаците бягат.
Прелита птица. Каца самолет.
Децата скачат конче на тояга.
Добре е, че човек постига мир ...
  207 
Нарисувах картина с мисълта,
която ме дебнеше като стражар
на изоставен замък.
Вместо четка - използвах жар
и платно вместо камък, ...
  1115 
Есен, есен, пееща тъжна песен.
Мъж се пресяга да я улови.
Тъжна е, нищо, нали е песен?
На брат си желае да я подари.
Един срещу друг по пътека забравена ходят. ...
  464 
В хоремага влезе дядо Киро,
лакти облакъти на най-близката софра,
па повика някак си сърдито:
„Цекоо! Я, налей ми чаша вино
и дай суджук, ама от оня, убавия!“ ...
  221 
Предложения
: ??:??