247 955 резултата
ЕДИН ЗАБРАВЕН ПТИЧЪК
... от фасове, на спирката събрани,
си сви цигарка старият клошар
и хляб от боклукчийските казани
на гълъбите хвърли – Божи дар, ...
  100 
Аз просто знам. Добре го зная.
Каквото струваше – платих.
Че без любов не струва раят
и шепа думи, тъжен стих.
За всичко, знай, причина има. ...
  153 
Как искам себе си да разбера...
и също случващото с мене!?
Защо когато аз греша, загива нещо
в мене!И с болка ме отрупва?
Защо горчи ми болката човешка? ...
  203 
От чувството защо ли се страхувах?
Красиво долетяло бяло птиче.
То идваше денят ми да бленува,
то идваше нощта ми да съблича.
И къс след къс кълвеше тези дрехи, ...
  344  10  22 
Поетите
Поетите самотни си отиват
без аплодисменти, в тишина
Със себе си едничко само взимат
тъжната и страдаща душа! ...
  204 
И идва време - просто онемяваш
пред сребровеещата красота.
В очите на живота се смаляваш
и плези ти се нагло гибелта.
Богиньо моя, още не разбрала, ...
  320  12  15 
БЯХ ВАШИЯТ ЛИРИЧЕСКИ ГЕРОЙ
... когато в огледалото се вглеждам, нали съм прост лирически герой,
си казвам всяка сутрин със надежда, че този свят все още си е мой! –
че мои са момичетата светли – и синевата! – с птичите ята,
че още много дълги километри ми предстои да мина през света, ...
  204 
Ех, да имах аз седефен замък край морето!
Кокетен, сладък с бели каменни стени.
С кули и бръшляни дълги, извисени до небето,
щях да чакам да пристигнеш само ти.
Да се промъкнеш тайно и галантно в мрака, ...
  204 
Молитвата е
свише призована да
множи: „Осанна!“
  91 
С една млада дама (грамотна и пряма)
започнах на тенис игра.
Без никакъв бекхенд и с лошия форхенд
на корта до нас - вечерта.
Тя бе в синьо-черно, с екипче модерно, ...
  207 
Частичка от миг, Ти, дари ми -
с целувки, с прегръдки - незрими,
с ръцете си недоловими,
душата поне погали ми! -
Прашинка утеха върни ми... ...
  182 
На режисьора Иванка Шекерова и младите актьори
от спектакъла "Дишай", по стихове на Ивайло Балабанов.
Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,
а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.
И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята. ...
  245  10 
Усещаш ли студа? Подухва след раздяла.
И аз се чудя на това, твърде позакъсняла.
Поглеждам в душата, по заскрежен прозорец.
От лед са там нещата, емоция на подлец.
А малко състрадание, нима не си получил? ...
  144 
Далеч в простора плува сянка,
която е отдавна с мен.
Това съм аз - жена и мравка,
и лъв, и пламък, и дете.
Това съм аз, така смутена, ...
  122 
Грижите ми тежат,
като торби под очите на професионален пияница,
а мечтите ми спят
на живота отвъд, сякаш, последната граница...
И се влача подобен ...
  262  25 
КЕСТЕНЪТ НА ВАРНА
Кестенът на „Братя Миладинови”
го отсече варненският кмет,
плаках в небеса, над него зинали,
сетне псувах много дни наред, ...
  167 
Ти го изрече, сърцето се сви,
Така ме отнесе, душата изгни...
От устните страсни,
За които копнях,
Излязоха бясни куп жалки слова. ...
  174 
Ти знаеш ли сърцето как боли,
когато лъжеш го и лъжеш себе си.
Недей надява се, че бързо ще забрави
щом ти отново си го позволил.
И скрий го там дълбоко негде, ...
  219 
С Т Р А С Т
Страстта към четене,на стоиностни книги,
увеличава капацитета на компактната памет,
нивото на интелигентност страхотно повдига
и снижава възможността,лесно да бъдем мамени. ...
  91 
Тиха, тиха, предутринна ранната есен е вън,
цвят по цвят хризантемите нежно с целувка разтваря,
сбира звездни трохички от летния, синия сън,
търси моите стъпки в листата върху тротоара.
Сънен месецът мига – тъй млад и така недоспал, ...
  153 
Дали да не го изтанцуваме
живота – останал две шепи сега?
Той кратък е миг за сънуване
и дълъг цял век, за такава тъга.
Дали след безкрайното чакане, ...
  170 
"Ти носиш в себе си кондор,
а заприличала си на врабче!
Лети в безкрайния простор!",
веднъж подшушна ми гласче.
Без криле отдавна съм останала, аз вярвах, ...
  239 
Когато пак се преродя,
ще бъде всичко по-различно!
Дали ще има и следа
от моята сегашна личност?
Животът ми ще бъде друг ...
  501  16  25 
В летен ден някъде в гората
бях заспал на поляна непозната!
Сънувах сън , че превърнал съм се в пън
минеше ли някой покрай мен
спъваше се, падаше и ставайки казваше: ...
  152 
Дъждът припрян се спъна във врабчето,
което жадно пиеше сълзите му.
Във локвите надничаше небето
и облак дебнеше със стъпки ситни
да хване птичката, подобно котка – ...
  204 
Някъде там, високо в небесата,
се извисява твоята душа.
Набързо без да се сбогуваш,
нагоре отлетя.
Не остана тук, да видиш как раста. ...
  215 
Уж всичко си имам – над главата покрив,
на масата хляб и във чашата вино,
редом с мен приятели, хора любими…
Още се радвам на цвете, птица, небе синьо,
имам сърце и сълза за болката чужда, ...
  287 
Има хора, които ти пасват
с всяка стъпка и дъх, и сълза.
Има други, които изгасват
като падаща в мрака звезда.
Има хора, които докосваш ...
  125 
След лятото ожарено,
след птичата врява,
останаха листа окапали
и жълта плява.
Вече нищо не е същото. ...
  127 
От тук нататък няма верен път,
а две пътеки със различен изход -
едната - двама да се окрилят;
А другата да извървим самички.
И редно е. Това е вододел, ...
  227 
Душата ти
къртач я
разрушава
и мълком тя -
и гълта, ...
  182 
ЛУДНИЦА ЗА ВЛЮБЕНИ
... сънят си няма граници – и иде,
когато нещо важно предстои –
и Времето, художникът невидим! –
рисува в него с маслени бои, ...
  120 
Измълчах те, сякаш няма
думи за „било“ и „бях“.
И защо да правя драма
от един случаен грях?
По билата трепетливи ...
  165 
Пада слънцето морно,
там отвъд хоризонта,
отива си то доброволно,
след дългият ден на умора.
И притихва гората, ...
  122 
Не ме забравяй
Помниш ли дъждът във златно,
който с теб ни раздели,
и онази вечер в синьо
с мигащи над нас звезди? ...
  127 
Ела
Ела, защото те обичам!
Душата ми при теб остана.
Ела, защото силно чувствам,
сърцето ми за теб да страда! ...
  145 
П Ъ Т Я Т
Амортизацията,подвластна е на поддръжката,
това е валидно и за човешкото тяло,
без превенция,само със кърпене,
то много дълго не би оцеляло. ...
  130 
Поетът няма сила с думи да те сътвори,
нито багри на палитра могат да те нарисуват.
С всяка дума,
която на листа слага,
опитва се да те улови, ...
  154 
Заваля. Минувачите бързо на сухо прогони
и останахме аз, този стих, и любимият град.
Шепа златни листа вятър хвърли от мокрите клони,
а разумните още на топло в леглата си спят.
Над главата ми бие припряно звънарят камбана, ...
  147 
В тишината, преди да изгрее зората,
когато светът в очакване спира,
с рози червени и лилии в краката
творец със думи рисува картина!
Тъй както горе е, и долу ще бъде! ...
  109 
Предложения
: ??:??