3 079 резултата
Разсипах песъчинките по пътя си,
разнесох морски вятър в коридори,
разбих вълни сред градско своеволие,
оставих спомен да се носи.
И пърхащо прелитам в сутрини, ...
  637 
Катерих се по покривите смело.
Опитвах се звездите да целуна.
Блажено спеше сгушеното село.
Притихнал даже хъркаше катуна.
Изстиваха във онемяла прелест - ...
  1235 
Нощите наказват ме,
съзнанието галопира,
докъде се разпростира
капана на суетата?
Заспах, докато със твоя глас ...
  1113 
Тук почива този, които се бори
с предела на човешките мечти,
тук почива безсмъртен!
  798 
Аз убих мечтата си!
Погребах празен съркофаг.
Сълзите ми потекоха,
Избърсах ги.
Не исках слабост да показвам пак. ...
  1038 
***
Дали е есен, зима?
Децата рецитират
някакъв поет.
Щастлива съм
дълбоко някъде ...
  1244 
Насаме.
Заради онези сълзи,
дълго стържещи горчивината.
Намериха дъното ти.
Насаме, насаме. ...
  662 
Обичам те
без лудост, без свян и без огън,
обичам те –
пристан, тревога и блян.
Обичам те – ...
  812 
През топлите извивки на нощта
студът намира своите пролуки
в едно предчувсвие за късен стих,
в замлъкналата песен на щурците.
Една след друга думите растат ...
  1358  13  12 
Край храма гривната-
оброкът ми към теб, неволно аз изгубих
и пръстите си до кръв ги израних,
докато рових да я търся.
И сякаш цялото небе върху мен се срути, ...
  603 
Посвещавам на Параолимпиецът Дечко Овчаров
По килим от борови игли, аз вървях-
боса, или със скъсани обувки.
Окайвах се, за своята съдба,
че ти не си до мен, а така ми липсваш... ...
  1017 
Усмивката ти, тази светлина струяща,
проникващ лъч в стаената безбрежност.
Намирам я, сияе, грее,
от нея топла мекост се разнася
като от сърцевината на погача. ...
  698 
Тя е кучка. И е ангел шестокрил!
Кръв в дробовете.
И песен на сирена.
Тя е сгърчена на пода неизмит.
И е мълния на бляскавата сцена. ...
  647 
Ако продължа да се лъжа,
ще забравя, че не мога да обичам друга.
Искам да се излъжа,
защото ако продължа
да те оправдавам, ще се заблудя, ...
  784 
Котките.
Разни идеали плащат години наред,
за да видят Котките.
Пиесата на живота.
Извън театъра е толкова красиво. ...
  654 
***
Най-добър приятел съм на
живите сенки в небето,
отражения на минали дни -
нито разврат
нито пошлост ...
  665 
Слънцето грее, бих казал красиво, с величие,
все същите гълъби чакат на прозореца,
листата на клоните блестят като износено злато,
а бежавостта на блока -
все така мръсна и притъпяваща. ...
  2066 
Мерило ли е нашето вълнение,
за онзи порив, бъдещ, тръпнещ, нов...
за силата си да ни вземе всичко,
да ни отнася без да чуем зов.
И измеримо ли е Имането ...
  864 
Как искам да забравя тези сънища,
които само болка пророкуват
и орбитите тесни на очите ми
не могат страховете да побират.
Не са човешки погледите в бъдещето. ...
  592 
Душата на поета е като птица,
не можеш я затвори в клетка.
Тя все ще иска да излита,горката,
високо в небето и ниско в житата.
Душата на поета търси Любовта, ...
  632 
Прегръщам те, мое дете, ти мечтата най-голяма сбъдна,
щом на този свят дойде.
Ръчички мънички протягаш и колко много обич с прегръдка ти ми даваш.
До мен едва на крачета стъпваш, искаш всичко да знаеш.
За теб, сега, света е прекалено голям, а в него ти си моят блян. ...
  930 
Този град
събрал е
в себе си
тъй мила
и тъй драга ...
  1273 
Сред
гипсовия прах
там
тя ли бе,
която открих ...
  728 
На Живка - приятел.
Лъжлив е тоз свят, Боже! Лъжлив!
Измислен и сътворен от твоите ръце.
Едно камъче пада и преобръща каруца, а всъщност са две.
Ако трябва ще изплача всичките петъци- щом се налага, само душата да намери покой. ...
  926 
Горчиво ми е. Ала никога не плача.
Превърнал съм се в най-студеното на камъка...
И нито драматично или страшно е.
Такъв са ме направили от малък...
В душата ми е всъщност много тясно. ...
  554 
Сбогом.
Знаеш, че не нарушавам
обещанията си...
не искам да те нараня,
но имам нужда ...
  651 
Сън, чийто сюжет е скучно
да знаеш и контролираш
и е нужна изненада,
сънят на самата Вселена.
Това е животът, ...
  511 
Като иззад дулото
на пистолет е
погледът ти - в
мене вперен.
Дните ни минават ...
  523 
Започвам да забравям.
Забравям какво е било и в настоящето се лутам като светулка в тъма.
Забравям какво е било и улици пресичам сама, пътища преплитам,
а дните сливам в едно.
Очи отварям и ръце протягам, без да виждам и докосвам - ...
  546 
По хоризонта пясъкът се рони,
морето сгъва бягащи вълни,
а птиците на спрялото ни бъдеще
разпадат се на късове изстинали
и капят по брега на самотата. ...
  1052  12 
Прочете по въздишките
на детето си,
морзовата азбука
на щастието.
По слънчевите отблясъци ...
  742 
Един ден, в който
можем спокойно да се престорим,
че се поддаваме на илюзията за равенство,
а защо не и за превъзходство,
само заради това, ...
  927 
Има нещо красиво-фатално
в тази моя зависимост,
в това мое привличане
към теб моя Любов!
Тази нужда за Теб . ...
  544 
...
На ръба на мълчанието
не намирам дума,
на която да стъпя здраво
и пропадам
в бездната на многоточието. ...
  379 
Отново е Пролет,
отново на Път!
Вятър гали косата ми с пръсти гальовни...
Свършва дългия полет
и във скрития кът ...
  660 
Тихо е толкова тихо
чувам само часовника трака
аз не спя и луната е пълна
щом затворя очи те мечтите се връщат
като малки деца ме издърпват ...
  756 
Преплитат се снежно белите нишки,
изплитат спирала която все нагоре
ме води - към звездни пътеки,
изтъкани от нежност и тих благослов!
Разтварям сърцето си и изхвърлям ...
  684 
Когато
и да дойдеш,
няма
да е късно.
Защото няма ...
  608 
Изненада ме този сняг!
В косите ти меко-разкошни открих го...
Забравила беше да кажеш на Времето: спри!
В тази нежност спасителна,
на далечния бряг - ...
  674 
Мечтите ми звездни са
и толкова истински...
На крилете на вятъра
достигат вселената!
И невероятно ...
  746 
Предложения
: ??:??