248 878 резултата
Носталгия по Рая...
... Животът някак ме повлече
по свои, нови, правила́
и вече то́-олкова далече
остана всчко онова́, ...
... Животът някак ме повлече
по свои, нови, правила́
и вече то́-олкова далече
остана всчко онова́, ...
626
1
1
Сладолед
Лаком Ванка спи до късно,
а навън децата вече къща
построиха и на лов отиват,
чукат, търкат и сглобяват. ...
Лаком Ванка спи до късно,
а навън децата вече къща
построиха и на лов отиват,
чукат, търкат и сглобяват. ...
1252
2
Не че е есен, но някак е тъжно,
сухи листенца в краката ѝ шушнат.
Време, сезони - проклета окръжност...
Търси дъждът някой мокро да гушне.
Не че е есен, но кашля небето. ...
сухи листенца в краката ѝ шушнат.
Време, сезони - проклета окръжност...
Търси дъждът някой мокро да гушне.
Не че е есен, но кашля небето. ...
534
8
21
Имам нужда от светли простори!
Този дъжд, тази кал твърде рано.
И приятел, дори да поспорим
и едно, даже тъжно пиано.
Имам нужда от мъничко синьо! ...
Този дъжд, тази кал твърде рано.
И приятел, дори да поспорим
и едно, даже тъжно пиано.
Имам нужда от мъничко синьо! ...
631
5
14
Небето няма да те предаде,
а тласка те — напред да продължиш!
И теб към щастия̀ да отведе —
лелее, за да ги преумножиш!
а тласка те — напред да продължиш!
И теб към щастия̀ да отведе —
лелее, за да ги преумножиш!
478
1
2
На Мая
Пълзи си ниско и незримо,
отровно биле, с чуден цвят.
Като цветята мирис има
и като него те цъфтят. ...
Пълзи си ниско и незримо,
отровно биле, с чуден цвят.
Като цветята мирис има
и като него те цъфтят. ...
1104
5
16
Отеснява светът.
Всички живи в едно,
като малки матрьошки,
кухините запълваме.
А си мислим, ...
Всички живи в едно,
като малки матрьошки,
кухините запълваме.
А си мислим, ...
504
2
Денят е още тих, едва събуден
и капки по листата си блестят,
денят се ражда в есенното чудо
на този малък, но прекрасен свят.
Не виждам изгрев, слънцето е скрито ...
и капки по листата си блестят,
денят се ражда в есенното чудо
на този малък, но прекрасен свят.
Не виждам изгрев, слънцето е скрито ...
338
4
Не разбра ли, че не можеш да избягаш?
Без въздух, няма как да оцелееш,
не можеш все без мене да си лягаш,
без обич - неизбежно ще изтлееш.
Не разбра ли, че душата ти е моя, ...
Без въздух, няма как да оцелееш,
не можеш все без мене да си лягаш,
без обич - неизбежно ще изтлееш.
Не разбра ли, че душата ти е моя, ...
603
1
2
Виното във бурето шепти,
иска да разкаже за лозята.
Как в горещи летни, знойни дни,
гроздовете зрееха в позлата.
Шепне още, как за първи път ...
иска да разкаже за лозята.
Как в горещи летни, знойни дни,
гроздовете зрееха в позлата.
Шепне още, как за първи път ...
427
В един атонски манастир
книга написа един монах.
Той бе знаме, народен пастир,
лъчи озариха робския мрак!
Защо от българското се срамиш, ...
книга написа един монах.
Той бе знаме, народен пастир,
лъчи озариха робския мрак!
Защо от българското се срамиш, ...
753
Вечният път
Не искам и да знам къде отивам
Но дълговете изплатил съм,
не съм унил или пък роб!
Кажи не си ли си се питал ...
Не искам и да знам къде отивам
Но дълговете изплатил съм,
не съм унил или пък роб!
Кажи не си ли си се питал ...
446
1
На Д. А.
Така ми е каймачно рупнало,
че чак ми се босей тревисто,
но гледам гроздочепа тупнал е
и мравечней, уви, гъмжисто, ...
Така ми е каймачно рупнало,
че чак ми се босей тревисто,
но гледам гроздочепа тупнал е
и мравечней, уви, гъмжисто, ...
757
6
8
Не помня как са се разпръснали пастирите.
От толкова посоки дните са напирали.
Накрая бентът сигурно се е разкъсал -
стадата наводниха равнините
със многобройната си вЪлна. ...
От толкова посоки дните са напирали.
Накрая бентът сигурно се е разкъсал -
стадата наводниха равнините
със многобройната си вЪлна. ...
596
14
12
Земята е застлана с листопада,
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят...
Небето е надвиснало – ще падне ...
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят...
Небето е надвиснало – ще падне ...
430
2
5
Към теб вървя
Очите ти са езеро красиво,
те галят ме с лъчи.
В душата си аз нося мълчаливо
изгубени мечти. ...
Очите ти са езеро красиво,
те галят ме с лъчи.
В душата си аз нося мълчаливо
изгубени мечти. ...
622
1
3
Пътувах и редях слова
и в рима стих, след стих редих!
Изливах своята душа
и с нежност, вяра щрих след щрих!
А тя е бяла и добра, ...
и в рима стих, след стих редих!
Изливах своята душа
и с нежност, вяра щрих след щрих!
А тя е бяла и добра, ...
661
2
7
Рупат камъчетата по пътя,
краката ми боси, кървящи.
Ходя към ада в окови,
бодат ме ножове - печащи.
Чакат ме на трон почернял, ...
краката ми боси, кървящи.
Ходя към ада в окови,
бодат ме ножове - печащи.
Чакат ме на трон почернял, ...
348
2
Не са небетата ни гробища. Не са,
а люлки нежни. Преброих ги - седем.
И глупава, наивна вяра в чудеса,
помага ми, отвъд дъгата гледам.
Наивността ми сякаш ангели рои ...
а люлки нежни. Преброих ги - седем.
И глупава, наивна вяра в чудеса,
помага ми, отвъд дъгата гледам.
Наивността ми сякаш ангели рои ...
489
4
10
Обличам се в дъждовна топла дреха,
звънчетата на капките ми пеят,
макар че слънчевия ден ми взеха,
в симфония се сбъднаха на кея,
прелитат над морето като птички ...
звънчетата на капките ми пеят,
макар че слънчевия ден ми взеха,
в симфония се сбъднаха на кея,
прелитат над морето като птички ...
375
4
9
Клёны, клёны – звёзды дней осенних
С высоты, что всё ещё светла,
Припадают всей своей вселенной
К острову вселенского тепла.
По земли закону притяженья ...
С высоты, что всё ещё светла,
Припадают всей своей вселенной
К острову вселенского тепла.
По земли закону притяженья ...
2316
3
8
Чуден сън сънувах с отворени очи,
на рамото ми кацна лястовица бяла,
болката в сърцето престана да горчи,
сякаш бяла пролет в мен бе разцъфтяла.
Молех се и исках сънят да продължи, ...
на рамото ми кацна лястовица бяла,
болката в сърцето престана да горчи,
сякаш бяла пролет в мен бе разцъфтяла.
Молех се и исках сънят да продължи, ...
494
1
Все в нещо България влиза:
в политическа, във финансова криза,
в аварии и бедствия
(все с фатални последствия),
в екологически катаклизми. ...
в политическа, във финансова криза,
в аварии и бедствия
(все с фатални последствия),
в екологически катаклизми. ...
244
Бяла по душа
/Свидна/
Недей ме пита още ли горя,
или пък тлеят въглените в мене,
душата ми дали осиротя, ...
/Свидна/
Недей ме пита още ли горя,
или пък тлеят въглените в мене,
душата ми дали осиротя, ...
483
1
1
Родиш се, за да отгледаш мечти,
и препускаш стремглаво към тях,
а животът, стръвно куче, почти,
нахвърля се към тебе, без страх.
Бориш се с него, по пътя вървиш, ...
и препускаш стремглаво към тях,
а животът, стръвно куче, почти,
нахвърля се към тебе, без страх.
Бориш се с него, по пътя вървиш, ...
834
2
4
Ехти просторът с гласове на птици,
пробуждащи нощта.
И упоителното алтовото гугукане на гълъби
подмамва изгрева.
пробуждащи нощта.
И упоителното алтовото гугукане на гълъби
подмамва изгрева.
1275
2
7
Забравѝ този остров, защото умират
всички птици, които изпратил си там!
Всички нежни тайфуни сърцата си спират
и превръщат го в свой жертвен храм.
Не сънувай морета, които поглъщат ...
всички птици, които изпратил си там!
Всички нежни тайфуни сърцата си спират
и превръщат го в свой жертвен храм.
Не сънувай морета, които поглъщат ...
888
4
15
Ти целият си страст. И още нещо...
Влудяващ, до последния ми стон,
подръпваш нежно струните ми... вещо,
превръщам се в акорд, с мажорен тон.
Душата ми отваряш без да питаш, ...
Влудяващ, до последния ми стон,
подръпваш нежно струните ми... вещо,
превръщам се в акорд, с мажорен тон.
Душата ми отваряш без да питаш, ...
636
1
1
Неспирен порив на трева,
провираща се през паважа,
избухват ранни зарева,
роят се над града прокажен.
Тежи прокобна тишина ...
провираща се през паважа,
избухват ранни зарева,
роят се над града прокажен.
Тежи прокобна тишина ...
660
8
18
Изписах текстове безброй,
нахвърлях думи хаотично,
в опит да опиша по начин свой,
болката, която ме облива.
Миналото все намира ме, ...
нахвърлях думи хаотично,
в опит да опиша по начин свой,
болката, която ме облива.
Миналото все намира ме, ...
614
1
Звездите, рано сутрин се протягат
схванати от дългото стоене.
Петлите физзарядно им припяват.
До трета песен имаме броене.
Тютюневите кашлици развалят ...
схванати от дългото стоене.
Петлите физзарядно им припяват.
До трета песен имаме броене.
Тютюневите кашлици развалят ...
296
Със парченца от душата си ще плащам.
Говори, туй сърце на камък става.
През пукнатините река от камъни тече.
Към бездната препълнена с отломки.
Тежестта , която ти остави , любовта която ти забрави. Красота и празнота, думите ти губят стойността. ...
Говори, туй сърце на камък става.
През пукнатините река от камъни тече.
Към бездната препълнена с отломки.
Тежестта , която ти остави , любовта която ти забрави. Красота и празнота, думите ти губят стойността. ...
446
1
Лъв грамаден и един
поминува жив и невредим
в зоопарка, в свойта клетка.
Той е страшна гледка.
Силата му е голяма, ...
поминува жив и невредим
в зоопарка, в свойта клетка.
Той е страшна гледка.
Силата му е голяма, ...
360
Днес на свечерение те чувам,
отново викащ "зов" за помощ.
Името ми хвърляш като
камък тежък в локва.
Щом водата се разплиска, ...
отново викащ "зов" за помощ.
Името ми хвърляш като
камък тежък в локва.
Щом водата се разплиска, ...
264
2
Небето сякаш – разорана земя,
е слязло ниско, потайно мълчи,
внезапно появилата се мъгла,
тъжния зимен пейзаж заличи!
Постоях в компанията на мрака, ...
е слязло ниско, потайно мълчи,
внезапно появилата се мъгла,
тъжния зимен пейзаж заличи!
Постоях в компанията на мрака, ...
336
2
5
Божията премъдрост
(постбиблейски мотиви)
Бог в безкрайната премъдрост
сам от Вечността реши́
да дари със нова дързост ...
(постбиблейски мотиви)
Бог в безкрайната премъдрост
сам от Вечността реши́
да дари със нова дързост ...
418
Ти си като дразнещ гъдел в гърлото.
Заседнал си между мислите и думите ми.
Давиш ме недоизказан. Болезнено премълчан... Безмълвна съм, а ти си глух за немите ми истини.
Като песъчинка заседнала в очите ми, уж случайно попаднала в тях, а всъщност дяволски желана. Пърхам с мигли, за да те изплача, но ...
Заседнал си между мислите и думите ми.
Давиш ме недоизказан. Болезнено премълчан... Безмълвна съм, а ти си глух за немите ми истини.
Като песъчинка заседнала в очите ми, уж случайно попаднала в тях, а всъщност дяволски желана. Пърхам с мигли, за да те изплача, но ...
484
1
И ето че доплавахме до мястото
където лодките целунаха брега
и нашите безкрайни въжделения
притихнали, преплетоха сърца.
Една любов отложена, подмината. ...
където лодките целунаха брега
и нашите безкрайни въжделения
притихнали, преплетоха сърца.
Една любов отложена, подмината. ...
609
2
1
Притихвам до теб...
Като изгубена котва
в светлия пристан потъвам...
И не за час или миг
мое сърце ...
Като изгубена котва
в светлия пристан потъвам...
И не за час или миг
мое сърце ...
782
2
В градината на любовта цъфтяха рози –
червени, жълти, бели – цвят до цвят,
и ароматни, мили, бляскаво красиви
мечта за мене бяха в този свят.
Откраднах си една от тях – изящна нежна, ...
червени, жълти, бели – цвят до цвят,
и ароматни, мили, бляскаво красиви
мечта за мене бяха в този свят.
Откраднах си една от тях – изящна нежна, ...
343
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
