3 085 резултата
трябваше да стигна във вторник
а беше събота на края на света
после запомних датата
и всички елементи на светлината
затворени между стените ...
  758 
Скалата е подпряла стария дувар
и бавно пропълзява
в пукнатина по къщата.
Прозорците са ослепели,
а рамките са избелели ...
  779 
с флажолети
те докосвам
без усет
но със обертоновете
на мълчанието ...
  918  14 
Сънувай ме.
Когато мечтите те заливат,
не ти дават да спиш,
а образът ми е по лицето ти.
Сънувай ме. ...
  1390 
преди дъжда
Бранка
нямам много снимки по стените
разградени дворове
камъни събирани в тъмните нощи ...
  806 
Ще те обичам и такъв,
от себе си ще те приема.
От нарисуваното було, мой живот,
ще те откъсвам,
ще му придавам формата на вяра, ...
  835 
недокоснати струни
недокоснато тяло
със изопнати нерви
нажежени до бяло
силуетна любов ...
  749  14 
нещо в теб расте
недоумяващо
вълнуващо
дали е любовта
или ...
  1146  15 
Тъгата се е свила в нощ,
а пък нощта
се е простряла по брега
в шума на вятъра,
през сухите треви на пясъка ...
  943 
кофти е тук копеле
на второто ниво
и хоризонта се е изкривил мамка му
между чифт тигрови прашки
и няколко чашки бакарди брийзър ...
  669 
Да кажа, че това е нещо средно между стих и проза... Не мога да го определя какво е!
Братко, аз съм тук. Пред теб. И те моля за съвет. Душата ми отново е наранена, братче! И знаеш ли защо търся утехата у теб? Защото
Ти си този, който ме
издигна от прахта,
ти си този, който ме ...
  667 
Изгарям от жажда...
Нужна ми е само глътка
от твоето време.
Кога ще отпия?
Може би след миг, ...
  897 
Искаш ме? Ела, вземи ме.
Имаш време, светът ни не е свършил.
Остават ни секунди до Апокалипсиса.
Използвай ги! Ела, и аз те искам.
Часовникът? Той спря отдавна. ...
  594 
поне един здрав чадър ако имам
(може и да не е червен)
и една ясна мисъл
да се хвана за края
да потъвам пак и пак и пак ...
  755 
Една висока стълба заизкачва
звук в отлетяло дишане.
Премерените разстояния
тържествено оставят
в катедралата притихване. ...
  1041 
Край сивите прозорци
на живота си
вървях
и беше само нощ,
утихнала в ридание... ...
  891  12 
Не знаех, че съм се родила.
Разбрах го, но беше вече късно - бях мъртва.
Не се отказах да опитам отново.
Родих се и всичко се повтори.
Не исках да се откажа - нали вече знаех какво ще стане? ...
  801 
Лежа в тревите...
Никне тишина
през процепа на влажните ми пръсти.
Разпукнатите атоми небе
поръсват слънце. ...
  1570 
Умирам Фелисити всеки път
щом видя белите шноли в косите ти
веднъж за първата
втори път за втората
Трети път за онзи стрък утро ...
  915  16 
Демони
Душата ми се разплака, обградих се с толкова много демони,
тя пищи и моли се да спра, не бих могла, напомнят ми за любовта
и как сили съм намирала да стъпвам по огнени езици, облизващи ме!
Тя стене и умолява ме, а те разкъсват ме и учат ме да бъда зла! ...
  1500 
Промъква се през пръстите,
през порите влиза като въздух,
циркулира в главата ми,
раздира всеки нерв,
с неистови крясъци ...
  946 
Забързана, с наивни стъпки
любовта ми се препъна
в безответност
и полетя във бездната...
Посрещнаха я ...
  796 
някога, когато някъде
няма да сме заедно,
но ще сме там
и ще усещаме по кожата си
другото присъствие, ...
  745  15 
Нощта съблича лунната си дреха.
Това е празник.
Така изписва се в небето,
в онази сянка, от която
струи самото чувство на събличане... ...
  898  11 
Приказка
Танцувахме самба
на самотен остров...
Морето те беше изплюло.
Ти отчаяно викаше някакво момиче, ...
  697 
Тъжна съм...
Болката във мене си седи и май, че мисли там да си остава.
А аз кога ли ще намеря сили да я пропъдя завинаги от тука...
И май взех да свиквам все да ме боли.
Боли ме и искам да крещя, но нямам глас дори и да заплача. ...
  854 
Завръщане в младостта
Среща след четирдесет години,
спомен млад живее в нас.
С престилки черни и баретки
отново сме в учебен час. ...
  1357 
Красиво, нежно безумие,
потапящо крехкия спомен.
Големи искрящи очи.
Самотно отчаяние, чакащо някой да го спаси.
Мило несъвършенство, скрито зад ъгъла. ...
  2013 
отварям вечно
снимката ти
(не постоянно
а навеки)
и знам ...
  913  17 
* Писмо до една приятелка
Няма да се предаваме, мила!
Няма!..
Така ще си умрем -
с гордо вдигнати брадички... ...
  1085  12 
облаци
в слънце окъпани
обливат с прегръдки
тайни и сухи
невъзбудено тъмни ...
  851 
От колко отдавна
не съм викала дъжд.
Сто години навярно.
И заклинание някакво имаше,
и молитва, и... ...
  905 
Уверена
Когато те погледна в очите,
усещам, че всичко пак ще е наред
и знам, че вечно ще остане в гърдите
онзи сладък, мил копнеж по теб. ...
  855 
Между хълма на сърцето
и на слънцето сплита
сиво-сива и много добра
живее врана.
Намерих я когато (за пръв път) ...
  646 
На сърцето ми градските порти
нямат дворник и разписание.
Незалостени вечер остават.
И странниците утрото не чакат,
подпрели гръб на каменния зид, ...
  908 
Нека хвърлят камъни по нас,
с омраза нека ни заливат до безбожие
и нека всичко бяло омърсят от гняв,
нека смъкнат кожите ни и очите
нека избодат, за да не виждаме. ...
  811 
като слънце ласкаво
сияйно
търсиш с искреност и топлота
звезди от самота опръскани
но тях ги няма през деня ...
  1206  17 
разпятие господне
вечност
с орисията съпътствани
горим
от обикновените неща взаимствани ...
  726  11 
На Росица Григорова,
авторка на стихосбирката
„Капчица роса в паяжината на светлината"
„... и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание,
и той ще те владее." Битие, 3:16 ...
  807 
#12
>> Бързо или бавно всеки крачи.
>> Крачи към дома, семейство и трапеза.
>> Уют очакват хора разни
>> и бият празнични звънчета.
>> ...
  499 
Предложения
: ??:??