9 557 резултата
По-тъжен съм от коледни дръвчета,
изхвърлени след празничната нощ.
Душата ми от жалост бе обзета,
почти изгубил Земната си мощ.
По-тъжен съм от пролетна магия, ...
  401 
Съмва се и слънчевият лъч,
отразен в съседския прозорец,
усмихва се на орхидеята,
надничаща към улицата сънна.
„О, миг поспри!” ...
  489 
свободата
за да съществува
в никакви съюзи
не членува
  431 
Дълбоко в очите ти, някъде там,
е скрито кладенче с бистри сълзи.
До него, душата ти, сякаш е храм,
сърцето ми влиза, свещичка гори.
Пристигам с тъга от спомени стари, ...
  641 
Разбираш какво си направил, след като си го направил
Разбираш какво е трябвало да сториш, след като не си го сторил
Ставаш лош след като разбереш, че си прекалено добър
Ставаш добър след като разбереш, че си прекалено лош
Мислиш си, че няма как да слезнеш по-надолу ...
  1023 
НИКОЙ
Аз никой съм.
А ти...?
Значи сме двама.
Тогава ражда се клеветата, ...
  600 
По лицето ми текат сълзи,
болка на сърце се появява,
че не видяхте песни и рози,
зарад вас душа се натъжава.
Пролет е, но в сърцата е есен, ...
  611 
Животът е чуден
и лесен,
като песен изпята
с вярна гама –
иначе се превръща ...
  702 
Да се завърнеш в мутренска държава,
когато всичко вече са окрали
и тихичко таксѝ те подминава
да приласкае чужденци нещастни.
Кат' бреме хвърлил черната чужбина, ...
  898 
ПРИНЦИПИТЕ НИ
Безвремието е добра основа...
Безпътицата ни е обща цел!
Лъжата ни за всичко е готова,
а Съвестта ни: "Дяволът я взел! ...
  441 
Станах рано сутринта.
Нямаме вода, хоп – и токът спря.
Тръгвам на работа, асансьорът не работи.
Тичам през глава.
Бързам за тролея. ...
  687 
Пет прасета се събрали
пред съдебните портали.
И разпънали плакати:
"Не на Кóледи богати!"
Силно викали, грухтели, ...
  813  21 
Доброто, човешкото
е да почувстваш
истински чужда болка.
Не трябва тук само
дума ...
  920 
Очите си ще дам, за да прогледне,
дете жадуващо за светлина.
И ще поискам, то до мен да седне,
да ми разкаже цветно за света.
Ръцете си ще дам, на воин славен, ...
  557 
Къде остана, ти, човещина,
къде угасна, боже, добротата,
тая дето като майка и баща,
закриляше от лошото сърцата.
Хората са алчни, завистливи, ...
  927 
Не зная, защо сме тъй безлики.
Към проблемите сме безразлични.
Твари злобни и нищожни.
Пропити от омраза двулики същества.
Обичта е чувство непознато. ...
  436 
В мълчанието на жреците
огънят отнема бавно думите.
Лотосът потъва в тъмните води
на храма.
Слънцето огрява небосклона ...
  708 
Ти знаеш ли каква е любовта,
нежна като момино лице,
чиста като майчина сълза,
вярна като детското сърце.
Това сега не е любов, нали? ...
  786 
Един на ляво,
съседът на дясно –
като теглене на въже.
Аз помежду им,
арбитър неволен, ...
  476 
/Свят отровен
Ката юмрук
сърцето се е свило
и удря по затворена врата!
Изстисква сокове ...
  380 
Шеги съдбата прави си от време
на време и взривява тя души.
Докарва ги дотам, че на колене
да молят пътя им да съкрати.
Дали Съдба е? Лесно е тогава ...
  377 
На загиналите в Горни Лом
Като птици литнахте в небето.
Бог ви даде ангелски крила.
И сега сте нейде там, където
няма болка, злоба и лъжа! ...
  514 
Хората продават старите си вещи...
Спомените си заменят за пари,
за да могат с някакви стотинки смешни
да изкарат следващите дни.
Тяхното достойнство се е свило! ...
  441 
Ден след ден живота ми променяш,
пожар от ударни лъчи,
но ти съдба не се изменяш,
сърцето в сърцето ми боли...
Черна факла с въгленна основа, ...
  949 
Боже, ти прости тоз човек,
никой се не смили над него.
Тъй през двадесет и първия век
в душите ни надделя нашето его.
И друг клошар живее бедно – ...
  590 
Скрипал – Човекът Без Медал
В кома нейде е Скрипал,
светът е клекнал пред зловещ финал,
положили са до ковчег Сергей,
ковчег кове за всички Мей! ...
  586 
Очите ти са рилски езера,
като небето сини и безкрайни!
Снагата ти е Стара планина,
желана и изпълнена със тайни!
Косите ти като презряла ръж ...
  2744  20  18 
ПОСТЕЛЯТА
Постелята си кърпя. - Нали ми е една.
Цялата на кръпки цветни стана.
Философски някои наричат я съдба.
Аз я виждам... все по-къса става. ...
  440 
Каталавено*. Днес разбрах,
защо кръвта така ме вика
към този пуст, потънал в прах,
далечен бряг на Халкидики.
То ксеро**. Вече знам. ...
  801  20 
Не съм поет, аз просто пиша кратко
и влагам вътре цялата душа.
Не знам дори, дали съвсем е гладко –
написаното с моите слова.
Но чувствам, нужно ми е да го правя, ...
  348 
Преди душата да приключи
със пътя си на този свят,
дано намери бистър ручей
от най-лъчиста Благодат.
И в него тя да излекува ...
  1965 
Още капчица вяра ми дай,
Боже Свят от високите сфери!
Всеки път е с начало и край,
а пък моят – от немощ трепери.
Още ден в Твоя Дух да съм жив, ...
  928  11 
По „В кръчмата на нашето време“
от Андромаха (Белла)
Омръзна ми от идиоти,
които затварят компоти.
На дребно печелят, ...
  415 
Напред, устремени към победа
О, народе, който тези редове прочиташ,
искам да ти питам нещо, не разбирам,
как боклука още не измиташ,
в мен ли е проблемът та отговори не намирам. ...
  683 
/На старите ми врагове/
От вашите заплахи не се сепвам.
И от сплитните ви не ме е страх.
В борба със вас живея и укрепвам,
като приятели сте ми, разбрах! ...
  285 
Къде си, къде си бунтовен народ?
Посягат на твойте светини!
Зачеркват спокойно и вяра, и род,
затриват човек и Родина.
Как гледаш замаян и сякаш че в транс... ...
  578 
Писна ми от този свят жесток.
Писна ми да гледам мъката в очите.
Отчаяна майка търси помощ,
чрез писма. Публикува ги в нета.
За да спаси своето дете, ...
  803 
Замислих се за тоз народ...
За хубавата ни земя...
Защо му надянаха хомот?
Защо острият език занемя?
Заболя ме много за него! ...
  636  13 
Лицата тук са ви, ала душите?
Отвън сте будни, а отвътре спите.
Зарадвахте ли някой с топлината,
тъй както слънце гали планината?
Телата тук са, тук ли са сърцата? ...
  355 
Нищо особено не ми се случи.
Но е красиво.
Тихо утро.
Мъгла покрива паркинга,
няколко етажа по-долу. ...
  1062 
Предложения
: ??:??