4 982 резултата
Небето все още си пази нюанса на най- нежното синьо,
все още по прашните пътища лятото носи си свежестта
и звездите нощем гледат с усмивка към морето любимо,
както ти ме поглеждаш и за теб съм мечтаната нощна звезда.
Полята си пазят капките бисерни по тревата с роса, ...
  326 
Рижавата есен скрита сред тревите,
тихичко замете летните следи.
Нищо не остана вече от преди,
само палав вятър - щур и любопитен.
Хитро, по лисичи свряна сред полята, ...
  257 
Усмихнати лица под небесен глас.
Копнежът и страстта стоят далеч зад нас.
Аз се моля да останем с усмихнати лица;
-с песен и въодушевление. Скъпа обещай ми, този мигът да трае вечно ...
Сърцето ми те ревнува, драга. Душата ме изгаря да те целуна! ...
  357 
Дали от тиха радост и надежда,
(нали и моя милост вече старее),
лиричната пътека в мен живее,
за да поеме във време прежно!
Изсвири няколко сигнала влакът ...
  370  33 
Нощта светулките небесни пуска
и тича с черна мантия пред мен
и вятърът през мрежестата блузка
минава с допир влажен и студен.
юли 1989 г. ...
  220 
През Октомври
През един Октомври преди да захлади,
една "случайност" със лице на лято
дойде есента ми да прекоси
и всички чувства заигра до листопадно. ...
  313 
Снегът като стена
край пустите пъртини
натрупа тишина
и болката отмина.
Тъгата ми отвя ...
  293 
Плакала е горчиво нощта…
Пенчо Славейков
Клони към заник белий ден,
ликът му тих тъмней смирен.
Не търси веч игри и радост, ...
  297 
По улиците зимни нощем
прозорци взират се в студа,
а на звездите бели кошът
изсипва се върху града.
Дървета клони устремяват ...
  447 
Дали защото свикнала съм есента
да идва с рокля във любимия ми цвят,
или защото като мен, тя просто е... жена,
ненатъгувала се по отминалото лято,
обичам съвършенството ѝ, мъдростта, ...
  295  11 
С тяло обгърнато в пурпурна рокля, носеща буен нрав.
Огряваща денница, вилнееща омайващо, пленяваща хитрица.
Пристигаш със звездни очи и бузи зачервени като на девица.
В косите ѝ къдрави се кичат есенни завеси— бродещи лъчи горещи.
Сияеща в нощта като живописна стена с йероглифи, прикриващи лудостта. ...
  734 
Провлачи се на лятото опашката
край изнурените тела на нивите,
прибра морето лодките моряшките,
покриха се дори и самодивите.
Останаха да скитат само лудите ...
  388  11 
Есента дойде слънчева и топла.
С горещини като голяма дропла.
Опекла кехлибара на асмата.
Отворила на гроздобер вратата.
Зърната пеят песен медоносна. ...
  368 
Поема Луната по светла пътека,
накъдрена с дипли от морска вода.
Звездици премигват високо в небето
и падат оставяйки кратка следа.
В тревата светулките палят с магия ...
  419 
Превива шия плачеща върба,
а клоните ѝ болки деформират.
И мравките пълзят ѝ по гърба,
не я оставят и за миг на мира.
Забулена над синия поток, ...
  452 
В нощ безлунна вият вълци,
вихри стенат в черен мрак,
вяра няма даже зрънце,
властва страх, смразява чак.
Нито лъч, дори искрица, ...
  289 
С жеравите лятото си тръгна,
залезът дори за тях заплака.
Есента с мъглите ме погълна,
и капчици дъждовни заваляха.
Есен заваля и в моята душа. ...
  756 
Рисувам по памет по листа небесен,
танцуващи жерави с нежни души.
Красива и топла е ранната есен,
със сенчици птичи душата теши.
Главиците восъчни доземи свели, ...
  313 
Лято гнездѝ на септември в сърцето.
но измамна е тяхната късна любов.
Обич с отсрочка или кратка забежка?
Лято циганско е, пети сезон!
В него бушуват в страстно кресчендо ...
  294  16 
Една антена под звездите
е стълбицата ми към тях;
лозите като лабиринти
са вплели своите стебла.
Аз тръгвам без да зная нищо ...
  657 
Лятото
Лятото си тръгва босоного
по откъснати листа от маргаритки,
Лятото е пълно със въздишки
и ляга залезно, есенно на дните! ...
  365 
Септември е
Септември отпява по акорда на лятото
и лъчите му лягат по пладнешка дрямка,
в унес на цвят от есенно златното -
всеки ден отрязва от лятната сянка! ...
  245 
Щурците още си припяват вечер,
но вече е септември. Захладня.
Замина лятото на път далечен
и слънцето по него залиня.
А старото дърво отвън на двора ...
  320 
Бяло ангелско крило,
пух искрящ сияе райски,
бръчка мъдра на чело,
знак на буза грее тайнствен.
Светло слънце в мрачен ден ...
  316 
Като млечен сън зората
бухва леко над гората
и звезди лови.
Слоеве въздушни гони
после -- сякаш са питони ...
  279 
Сведе вятър
до земи гората,
вихрушка страшна
помете листата.
Облак с облака ...
  741 
Откъсна се лятото
от небесния клон.
Жажда просветва шуми в листата.
https://www.youtube.com/watch?v=IA8jFqisipU
https://www.youtube.com/watch?v=Vpy3ucLA7Ik
  351 
Тихо клонче смокиново пак по прозореца драска,
а Луната ме буди – всевиждащо, златно око.
А септември по котешки шарен, гальовен и ласкав,
мърка вън: — "Помечтай, за минутка поне и ако,
бъдат дните до болка отрудени, грозни и груби, ...
  324 
А тази сутрин хладно е. На лакът
полегнал е на покрива дъждът
и тънки клони, като с пръсти щракат,
а гроздето в лозницата е кът.
Защо тогава вятърът пиян е? ...
  297 
Дали защото все през тръните вървях, дойде септември топъл, за да ме погали,
в очите ми да пръсне щедро шепи смях. Да изтанцува с мене лудо хали-гали.
Кой помни още танцът остарял? Но важен, казват бил и кавалерът.
Приемам я поканата – за бал. Обувки с токче все ще се намерят.
Вечерната ми рокля чер ...
  332 
Листата потрепват, отива си август,
събрали живителен сок, топлина
и мъничко тъжни, отдавна разбрали,
тръгне ли лятото, настъпва есента.
Още е жарко, жужукат пчелиците. ...
  337 
Наистина няма причина
да бъдеш до мен в този миг.
Ясно е, че ще си замина
и в тебе единствено стих
като следа ще остане, ...
  275 
Не тръгвай, лято, моля те поспри...
В тревите още пърхат пеперуди,
в косите топъл вятър пак трепти
и облаци се гонят като луди.
Не тръгвай, лято, искам жарки дни... ...
  501 
Във облачен плащ се загръща денят,
земята запява балада вълшебна,
вълните от свила в синхрон шумолят,
небето изпраща нощта си най-звездна.
От морската пяна нанизвам гердан ...
  851 
Скътах злато в очите си – нива безкрай – слънчогледи,
пàри сухата пръст вече август по боси пети.
Миг и няма ги птиците, само две сенчици бледи,
двойка гладни врабчета край мене припряно лети.
Там, сред нивата, зърнах, стои си съвсем дружелюбно, ...
  805  10  10 
В простори небесни, вълшебни земи
танцува духът ми, лети ли, лети...
Нима неразбрана оставам си пак,
очакваща вечно заветния знак?
История дълга с обрати безброй, ...
  329 
Излизам пак от мойта стая
и скитам вечер из града,
над който облаците ваят
на призрак силует в студа.
Аз търся къща, но не зная ...
  293 
Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят в самота.
Следвайки лунните лъчи към клоните, бухали,
птиците на нощта, олисани в скърби кацат по върха.
С молитва те мрака постилят кат черга по земята, ...
  401 
Дълбоко в сърцето на земята дива,
покрита с огнен жар на слънчеви лъчи,
разстлана бе гора блажена, мила.
Изумруден океан с безмерни дълбини.
Дървета, като стълбовете на изгубен храм, ...
  1107  12 
Нощта превърна се във клада черна...
тишина.
Пламъците зейнаха във прах и пепел...
бездна.
Гората с пукот в мрак безпомощно изтля... ...
  468 
Предложения
: ??:??