20 537 резултата
Когато скъсаш страници от романа,
изпускаш безценни и важни моменти...
Самотуваш си... И се вкарваш в капани
от съмнения и пръснати фрагменти...
Лепиш и наместваш случайни парчета, ...
  405 
Кой разбра какво е обич?
Дали е стока, чувства, красота?
Дали е в яростният бяг на бурята?
Или е в тишината на една сълза?
Дали е стока за една размяна? ...
  529 
Прилича на смирено песнопение,
на хор от ангели пригласящи на орган
и красота потънала в забвение
във някой от мечтаните животи.
Божествено е само да усетиш ...
  411  16 
По хлъзгави улици и остри завои,
раздрънкана върви душата.
Хлътва със болка в дупки безброй,
търсейки брод във мъглата.
Буря от сълзи гърми разярено, ...
  318 
Погледни ме, аз съм огледало
закачено на стената, с пукнат гръб.
В мен сега е твойто голо тяло
и лицето ти, потънало във скръб.
Мъката ти мога да усетя, ...
  890 
Бях на път да си взема довиждане
За последен път аз на тази спирка спрях
И с моето бавно прииждане
Аз мислех за миналото, в което живях.
Ние борихме се заедно в абсурда ...
  565 
На таз земя аз бях
На таз земя аз скитах
На таз земя аз някакси разбрах
Какво е да си човек. Живях
С всичката ми корест, воля, страх ...
  401 
В едно чистилище насред площада
(За по-накратко да го кажем Черква),
смирено искаше пощада -
Тя, дето с Дявола се черпи.
И куцо, кьораво, сакато, ...
  508 
4 часът след полунощ е,
а сънят далече е от мен.
Колко пъти след такива нощи
виждал съм, как ражда се нов ден...
Колко пъти стаята ми свети ...
  662 
I switch from face to face,
unwilling to be put in place,
stretching over distant thoughts
of what I’ve found and forever lost.
People look at me and see ...
  1088 
Пиша и пиша, за нощ и по няколко стиха,
отрова и комка, душата ми — тръни влече.
Пръст ми размахваха строго, а после простиха.
Луда е, само понякога, някой през зъби речѐ.
Мога да бъда дъга — с цвят да пълня гледците, ...
  952 
Последните минути отброявам
преди да срещна своята Кралица
в нозете бели, на която падам.
А времето е разтеглива единица...
Отлично знам, че с нея ще е миг ...
  526  10 
Вредни мисли гонят
и сутрин, и вечер ума,
в слабостите ни ровят,
откъснати от дома...
Това ли прави те грешен? ...
  789 
Стрелките заковани са! Изгубено е
детството! Пропилени са мечтите…
Отдавна са пресъхнали… Чешмите
буренясват. Времето ненужно е…
По стените... паяжини… Украсяват ...
  557 
Нощното небе изсипа
черния си мрак одеве,
звездите си изтърси и замря,
някой някога попита
дали съществувало е време ...
  608 
Има бедност по света, дечица дребни,
с хлътнали очи и майки гневни.
Чума ли, кажи ми, Боже е потребна,
да прогледнат, нищите душевно?
Де го, Твоят дух у рожбите Ти, де го? ...
  678 
ПО ВАПЦАРОВ
Той
е тук –
по-хубав
от песен, но ...
  633 
НЕПОСИЛНА ЛЕКОТА
Как
тежи,
притиска,
задушава ...
  366 
Мислех си, че всичко съм видяла,
преживяла съм много неща.
Но, въпреки това не съм прозряла,
в какво се е превърнала човешката душа.
Какво се случи с добротата, ...
  611  13 
Оловна ризница небето днес облече,
мечове блестяха от светкавици.
Дъждът доспехи до земята свлече...
Граала търсеше... да пие за наздравици.
От мощен тътен земята се разтърси. ...
  452 
Горите са солта на земята
А дърветата са клонати лъчи
Които стоплят небето в хладното зазоряване на септември
Разпръсквайки омаята
На есенните листа ...
  383 
ЗАЩОТО…
=========
Моля те,
Очи
Затвори ...
  633 
ОПИТ
Щом
реша,
че всичко
знам, се сменят ...
  399 
...
Докато сколасам, влакът отминал,
излишно съм трупала в сака багаж.
Топурка каруца, счупва се стомна,
бюфетите модни са вече талаш.
Най-краткия миг е най-сладкият спомен ...
  567 
На света безброй чудеса
остават напълно самотни,
дори с облаци в небеса
от лед в мечти поройни.
За човека няма чудо, ...
  467 
Домът
Домът е там където е .....Мама,
създали семейство,те свили гнездо.
Една е майката с обичта си голяма,
заедно с татко отглеждали рожбите с добро. ...
  363 
Колко пъти като искаме да бъдеме добри
на наш гръб се трупат бате сума ти злини
Не е лесен пътя да спасим една душа
и е пълен с удоволствия, пътят към гибелта!
Защо ценим живота кат сме близо до смъртта ...
  644 
преди две години бях убита
от образи преследвана
използвана
наивна
излезнала от гроба ...
  519 
Отдадох се на лежерния живот,
подскачах от място на място,
пропит от сетивата на момента.
На собствената си идилия пилот,
едно нещо ми беше напълно ясно – ...
  762 
В Ада на гурбет...
(мисли в Новогодишната нощ)
... извъртя́ се календара
Нова нощ се спря отвън
и година, вече „стара“, ...
  387 
Ще взема стихче да напиша – сиропирано
и баклава, от думи – лепкава и сочна.
Без гняв, без бунт, без мисли за умиране.
Ще поумнее луд. И шоуто ще почне.
Ще счупя на коляно всеки лък, цигулките, ...
  277 
Бръшляновите нишки,
като вени бяха превзели
тялото на царския дъб.
Обвили бяха старата му кора,
като пиявици. ...
  496 
Досадна съм им сигурно.
И те на мен.
Жужат като пчели,
като комари хапят.
Ровичкат се в съня ми ...
  580 
Изморен съм от излишна мисъл,
повтаряща се в моята глава.
Може да изглеждам адски кисел
и най-вероятно е баш така.
Забавно е да се изтезавам ...
  637 
Алена роза
Нея, алената роза земята я роди,
земята българска, наша плодородна.
Израстна и разцъфя и сякаш душата,
цветето красиво е от историята народна! ...
  387 
Все падат ми се някакви такива
пътеки, с тръни, драки. Все издрана.
Все някого погледнала – накриво,
различните убиват ги – хуманно.
И няма синини, и няма рани, ...
  475  15 
Този паяк мен търси
и намери ме, знам.
С челюстите си бързи
и токсичен напалм
бавно крачи, полека, ...
  307 
...
Ако се мислиш вездесъщ, единствен
и с жезъл в раницата си към обетования кът,
не спирай своя бяг, дори да се препъваш,
за срещи неотменни в неизвестен път.
Не са четливи знаците, измамно ни упътват, ...
  316 
От моя дом, от моето разбиране,
от моето жизнено пространство,
от моята родина на сърцето
казвам, че синовната обич
има най-здравите вериги, с които опасва. ...
  431 
Изнемогвам в красива надежда.
Тъжен дъжд и обичан все пак
Ти ревнуваш, но някак изглежда,
по-добре зимата да е в сняг.
Уморих се от кал до небето. ...
  626 
Предложения
: ??:??