Написано по росата
НАПИСАНО ПО РОСАТА
Все се питам – дали неведнъж
Бог се спира – света да подслуша –
как орачът се моли за дъжд,
а крушенецът плаче за суша?
Как пчелата жужи край плета
и с препълнено кошче със злато,
дири път през килим от цветя –
във глъбта на ранилото лято.
И добре е светът нареден,
но защо плува в хаос от мисли
или лута се – ден подир ден,
в лабиринти от страсти нечисти?
Всеки щастие дири, нали?
Но какво е то – знае ли някой?
Ако вън леден дъжд завали,
вкъщи с чай от липа да те чакат?
Или може би сноп светлина,
на перваза ми спрял – боязливо,
да разпръсне и гняв, и вина,
да прошепне – Недей си отива!
Не е дадено всичко да знам,
ти не вярвай на злъч и на хули.
Щом се върнеш – отчаян и сам,
Бог и моите вопли дочул е.
© Валентина Йотова All rights reserved.
